О         П         Р         Е         Д         Е         Л         Е         Н         И         Е

 

1152

гр. Плевен, 11.10.2017г.

 

Административен съд – Плевен, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание  на  единадесети октомври 2017г. в състав - 

Председател: съдия Елка Братоева

Като разгледа докладваното от съдия Братоева адм.д. № 788/2017г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Административното дело е образувано  по жалба на К.К.Б. *** срещу Заповед № 336/04.02.2014г. на в.н.д. Директор на Областна Дирекция на МВР – Плевен с искане за обявяването й за нищожна.

Жалбата е подадена по електронен път, подписана с електронен подпис от Е. Б. – съпруга на жалбоподателя и негов пълномощник според приложеното писмено пълномощно. Внесена е дължимата държавна такса за разглеждане на искането.

В жалбата се сочат основания за нищожност на оспорената заповед, поради липса на компетентност, нарушение на материалния закон и административно-производствените правила.

            Съдът приема, че жалбата е редовна, но НЕДОПУСТИМА.

            Съгласно чл. 149 ал.5 от АПК административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето т.е. такова искане може да се предяви безсрочно.

            Но видно от приложената служебна справка от деловодната система на Административен съд – Плевен по АД № 175/2014г. по описа на съда същата заповед е била предмет на оспорване за законосъобразност и съдът се е произнесъл с Решение № 293/10.06.2014г., с което е отхвърлил жалбата на К.К.Б. срещу Заповед № 336/04.02.2014г. на в.н.д. Директор на ОД на МВР – Плевен, с която на осн. чл. 245 ал.1 т.13 от ЗМВР във вр. с чл. 69 от КСО е прекратено служебното правоотношение на лицето в качеството му на държавен служител в МВР – поради придобиване на право на пенсия за изслужено време и възраст по смисъла на чл. 69 от КСО. С Решение № 12316/18.11.2015г., постановено по адм.дело № 11781/2014г. ВАС е оставил в сила решението. Решението на ВАС е окончателно.

            Съгласно изричната разпоредба на чл. 177 ал.3 АПК решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание. Това е така, защото при оспорване на заповедта в законния 14-дневен срок, съдът в изпълнение на задължението си по чл. 168 ал.1 АПК проверява законосъобразността на заповедта на всички основания по чл. 146 от АПК – компетентността на органа, спазването на установената форма, спазването на административно-производствените правила, спазването на материалния закон и съответствието с целта на закона. В хода на производството съдът прави задължителна служебна проверка и за валидността на акта, тъй като според чл. 168 ал.2 АПК съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Влязлото в сила съдебно решение е окончателно и се ползва със сила на пресъдено нещо, което е процесуална пречка за преразглеждане на вече разрешения с него правен спор. Този принцип е залегнал в нормата на чл. 177 ал.3 АПК, която гласи, че решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание.

Наличието на влязло в сила съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на Б. срещу заповедта като незаконосъобразна е пречка за оспорването на същата заповед като нищожна и представлява процесуална пречка за разглеждане на жалбата.

В подкрепа на този извод са изложените мотиви в Тълкувателно решение № 3/16.04.2013г. по т.д. № 1 /2012г. на ВАС, ОСК, в което се казва, че не съществува правен интерес от искане за прогласяване на нищожност на административен акт, ако съдът, вече се е произнесъл относно неговата законосъобразност, защото с оглед служебното начало той е длъжен при осъществяването на контрола за законосъобразност да следи и за нищожност и ако установи такава – да я прогласи – чл. 168 ал.2 АПК. Влезлият в сила съдебен акт преклудира и правото по чл. 149 ал.5 АПК да се иска обявяването на нищожност без ограничение във времето. Това е и гаранцията за стабилитета на административния акт – недопустимо е позоваване на нищожност, след като административният акт е преминал през съдебен контрол за законосъобразност. Силата на пресъдено нещо е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка. Решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт като незаконосъобразен, е пречка за оспорването на този акт като нищожен.

Ето защо на осн. чл. 159 т.6 от АПК жалбата се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство - да се прекрати.

Водим от горното съдът

 

 

О         П         Р         Е         Д         Е         Л         И :

           

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.К.Б. *** срещу Заповед № 336/04.02.2014г. на в.н.д. Директор на Областна Дирекция на МВР – Плевен с искане за обявяването й за нищожна.

ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 788/2017г. по описа на Административен съд – Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховен Административен съд чрез Административен съд – Плевен в 7-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.

 

 

                                                                       С  Ъ  Д  И  Я :