Р Е Ш Е Н И Е
№ 539
гр.Плевен, 13 Ноември 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в
открито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №787 по описа за 2017г. на Административен съд-Плевен и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118 ал.1 от КСО.
Производството по делото е образувано по жалба от И.С.Х.
***, против Решение №2153-14-71/23.08.2017г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен,
с което е отхвърлена нейна жалба вх.№1012-14-55/28.07.2017г. и е потвърдено
Разпореждане №РП-5-14-00294060/14.07.2017г. на Ръководител на контрола по
разходите на ДОО, като правилно и законосъобразно.
В жалбата се счита, че
оспореното решение е издадено от лице, за което няма доказателства, че е
оправомощено за това, поради което същото е нищожно. Счита се още, че няма как
на главница в размер на 409.79лева лихвата да бъде в размер на 1251.69лева. На
следващо място се твърди, че в
разпореждането не се посочва никакъв мотив относно аргумента за
несеквестируемост по реда на чл.213 ал.1 т.5 от ДОПК и чл.213 ал.2 т.1 от ДОПК.
В заключение се моли за отмяна на оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане. В жалбата се претендира още съдът да се произнесе по искането за
обявяване нищожност на Разпореждане №646/30.06.2010г. на Началник отдел „КПК“
при ТП на НОИ-Плевен, както и да бъде спряно изпълнението на оспореното
решение.
Във връзка с искането
за обявяване нищожност на Разпореждане №646/30.06.2010г. на Началник отдел
„КПК“ при ТП на НОИ-Плевен, същото е отделено от настоящето административно
дело. По това искане е образувано адм.дело №831/2017г. по описа на
Административен съд Плевен, като видно от приложената на л.48 от делото справка
от деловодната система на съда е, че жалбата на И.Х. срещу Разпореждане
№646/30.06.2010г. е оставена без разглеждане, прекратено е производството по
делото и същото е изпратено като преписка по подведомственост на Директора на
ТП на НОИ-Плевен за произнасяне.
С определение от
26.09.2017г. съдът е отхвърлил искането на Х. за спиране изпълнението на
Решение №2153-14-71/23.08.2017г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е
потвърдено Разпореждане №РП-5-14-00294060/14.07.2017г. на Ръководител на
контрола по разходите на ДОО.
От ответника - Директора
на ТП на НОИ-Плевен не е депозиран писмен отговор по жалбата.
В съдебно заседание
оспорващата се явява лично и моли да бъде уважена жалбата. Представя писмени
бележки, в които излага подробни съображения за това, че административният
орган неправилно е приел, че института на прихващане не обхваща законовите
ограничения за несеквестируемост по ГПК и ДОПК. Моли за отмяна на оспореното
решение и потвърденото с него разпореждане.
Ответникът по
делото-Директорът на ТП на НОИ-Плевен, в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт Т. с надлежно пълномощно, която намира жалбата за неоснователна.
Счита, че в КСО е налице изключение от общия ред за събиране на публични
вземания по ДОПК, а именно чл.114 ал.5 и именно този ред следва да се прилага.
В заключение моли жалбата да бъде отхвърлена.
Административен
съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт
във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
Оспореното Решение №2153-14-71/23.08.2017г. на
Директора на ТП на НОИ-Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка на И.Х.
(л.22) и е получено на 01.09.2017г. лично от лицето. Съгласно разпоредбата на
чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е
14-дневен от момента на получаване му. Жалбата
на оспорващата е подадена до Административен съд - Плевен чрез Директора на ТП
на НОИ-Плевен по пощата на 11.09.2017г. и е заведена с рег. № 1012-14-55#3 от
13.09.2017г. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу
годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване
пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От доказателствата по
делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С Разпореждане
№141-00-1443-1/23.06.2017г. на Ръководител на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ-Плевен, на основание чл.54ж ал.1 във вр. с чл.54а ал.1, чл.54б ал.1 и
чл.54в ал.1 от КСО на И. С.Х. е
отпуснато парично обезщетение за безработица в размер на 15.17лева дневно,
считано от 07.06.2017г. до 06.06.2018г.
С Разпореждане
№РП-5-14-00294060/14.07.2017г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО в
ТП на НОИ-Плевен, на основание чл.114 ал.5 от КСО е разпоредено да се прихване
от изискуемо вземане на лицето И.Х. от държавно обществено осигуряване,
представляващо парично обезщетение за безработица по чл.54б от КСО, за периода
07.06.2017г. – 30.06.2017г. сума в размер на 273.06лв.-главница. Посочено е още
в разпореждането, че дължимото вземане е постановено с Разпореждане
№646/30.06.2010г., издадено на основание чл.110 ал.3 от КСО, съгласно което
лицето И.С.Х., с ЕГН: **********, адрес ***, следва да възстанови сума,
представляваща парично обезщетение за отглеждане на малко дете в размер на
1839.03лева, от които 581.00лева – главница и 1258.03лева лихва, начислена към
датата на издаване на разпореждането. Отразено е още, че към 14.07.2017г. е
погасено част от задължението в размер на 171.21лева, от които 171.21лева
главница и 0.00лева лихва. В заключение е посочено, че към 14.07.2017г.
задължението на Х. е в размер на 1750.73лева, от които 409.79лева главница,
1251.69лева лихва и 89.25лева допълнително начислена лихва до датата на разпореждането,
като на основание чл.113 от КСО лихва се дължи до окончателното погасяване на
главницата. Разпореждането е получено от съпругът на Х. на 26.07.2017г.
Срещу Разпореждане
№РП-5-14-00294060/14.07.2017г. в законоустановения срок е подадена жалба от И.Х.
до Директора на ТП на НОИ-Плевен, в която се изразява несъгласие с извършеното
прихващане. Развиват се доводи, че Разпореждане №646/30.06.2010г. е нищожно,
поради което Разпореждане №РП-5-14-00294060/14.07.2017г. следва да бъде отменено,
като издадено на нищожно основание.
С Решение
№2153-14-71/23.08.2017г. Директорът на ТП на НОИ-Плевен е отхвърлил жалбата на Х.
и е потвърдил Разпореждане №РП-5-14-00294060/14.07.2017г. на Ръководител на
контрола по разходите на ДОО, като правилно и законосъобразно. За да достигне
до този извод, след установяване на фактите, горестоящият административен орган
е приел, че дългът на лицето И.Х. произтича от неправомерно изплатени суми за
парично обезщетение за отглеждане на дете до 2 години за периода от
01.06.2009г. до 24.02.2010г., поради настаняване на детето П. А. в детска ясла
в нарушение на чл.53 ал.4 от КСО, като е налице влязло в сила на 17.07.2010г.
Разпореждане №646/30.06.2010г. издадено на основание чл.110 ал.3 от КСО.
Посочено е още, че вземането на ДОО за възстановяване във фонда на ДОО на
недобросъвестно получено от осигуреното лице обезщетение за отглеждане на малко
дете по чл.53 от КСО е публично вземане по смисъла на чл.162 ал.2 т.4 от ДОПК,
произтичащо от незаконосъобразно извършени осигурителни разходи, като тези
вземания се установяват по реда на КСО с разпореждане на компетентно длъжностно
лице в съответното ТП на НОИ. Посочено е също, че влезлите в сила разпореждания
подлежат на доброволно изпълнение в 14-дневен срок, а когато не са погасени
доброволно, подлежат на принудително изпълнение
по реда, указан в чл.114 ал.5 от КСО, т.е. по реда на чл.110 ал.1 т.1 от
КСО чрез налагане на запор от ръководителя на ТП на НОИ или по реда на ДОПК,
освен в случаите, когато могат да бъдат прихванати от изискуеми вземания на
осигурения от ДОО. Отразено е, че този ред е специален по отношение на реда за
прихващане и принудително изпълнение на публичните вземания по ДОПК, поради
което е неприложима забраната по чл.213 ал.2 т.1 от ДОПК за принудително
изпълнение върху обезщетенията по социално осигуряване, вкл. безработица, която
е относима към случаите на събиране на други публични държавни и общински
вземания по реда на ДОПК. В заключение е посочено, че има налице непогасена
доброволно сума по влязло в сила Разпореждане №646/30.06.2010г., която може да
бъде прихваната от изискуемите вземания на осигуреното лице Х. от ДОО за
парично обезщетение за безработица, поради което правилно е издадено обжалваното
Разпореждане №РП-5-14-00294060/14.07.2017г. По отношение възраженията за
нищожност на Разпореждане №646/30.06.2010г. органът е посочил, че не е
компетентен да се произнесе.
Именно това Решение на
Директора на ТП на НОИ-Плевен е предмет на настоящето съдебно производство.
От фактическа страна
по делото се установява още, че с Разпореждане №646/30.06.2010г. на Началник
отдел КПК, на основание чл.110 ал.3 от КСО, е разпоредено И.Х. да внесе сумата
по ревизионен акт за начет вх.№1/14.06.2010г. в размер на 2349.86лева, от които
главница 2112.00лева и лихва 237.86лева. Това разпореждане е получено от Х. на
02.07.2010г., като по делото не са налице данни същото да е обжалвано по
административен и по съдебен ред, както и не се твърди от страна на Х. за
такова обжалване. Разпореждането е влязло в законна сила на 17.07.2010г., като
с Искане за принудително изпълнение рег.№05-80-24 от 03.02.2011г. до РД на
НАП-В.Търново, офис Плевен (л.15) е поискано предприемане на принудително
изпълнение за погасяване на публично задължение на длъжника И.С.Х. по акт за
начет вх.№1/14.06.2010г. и разпореждане №646/30.06.2010г.
Едва с жалбата срещу
Разпореждане №РП-5-14-00294060/14.07.2017г. И.Х. изразява несъгласие с Разпореждане
№646/30.06.2010г. и иска обявяване на неговата нищожност. Както бе посочено и
по-горе, видно от приложената на л.48 от делото справка от деловодната система
на Административен съд Плевен е, че жалбата на Х. пред съда срещу Разпореждане
№646/30.06.2010г. е оставена без разглеждане, прекратено е производството по
адм.дело №831/2017г. и същото е изпратено като преписка по подведомственост на
Директора на ТП на НОИ-Плевен за произнасяне. Към приключване на съдебното
дирене по делото не са налице данни да има произнасяне на горестоящия
административен орган.
Така установената
фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:
Съгласно чл.117 ал.1
т.2 б.”ж” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби
срещу Разпореждания по чл.114 ал.5, като ал.3 от същата норма регламентира, че
ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в
едномесечен срок от получаването им. С Разпореждане
№РП-5-14-00294060/14.07.2017г. е разпоредено да се извърши прихващане от
изискуемо вземане на И.Х. от ДОО, представляващо парично обезщетение за
безработица. Оспореното Решение №2153-14-71/23.08.2017г. е подписано за
Директор на ТП на НОИ-Плевен от П. Д.-началник на отдел „Административен“,
съгласно Заповед №1016-40-691/10.06.2016г., при условията на заместване видно
от приложените на л.26-28 доказателства. Ето защо съдът намира, че оспореният
акт е издаден от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО, противно на
направените в жалбата възражения.
Оспореното Решение е
издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми
реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е.
решението е мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. При неговото
издаване са спазени административно производствените правила, като същото е
издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.
Относно спазване на материалноправните разпоредби на
закона, настоящият състав съобрази следното:
Съобразно чл.142 ал.1 от АПК, съдът извършва преценка
за съответствие на административния акт с материалния закон към момента на
неговото издаване.
Издаденото Разпореждане №РП-5-14-00294060/14.07.2017г.
е на основание чл.114 ал.5 от КСО. Последната предвижда, че дължимите суми по
разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на
принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал.
5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс, освен в случаите, когато могат да бъдат
прихванати от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено
осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на
което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното
обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния
осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя
на поделението.
Към момента на
издаване на Разпореждане №РП-5-14-00294060/14.07.2017г. е налице необжалвано по
административен и по съдебен ред и влязло в сила Разпореждане №646/30.06.2010г,
с което е разпоредено И.С.Х. да възстанови сума по ревизионен акт за начет
вх.№1/14.06.2010г. в размер на 2349.86лева, от които главница 2112.00лева и
лихва 237.86лева. Т.е. вземането на ДОО е било изискуемо и ликвидно, не е било
погасено доброволно и по силата на изричната законова норма може да бъде
изпълнено принудително чрез прихващане със задължение на ДОО към осигуреното
лице за осигурително плащане. Към 14.07.2017г. е установено, че част от
задължението е било погасено и остава задължение в размер на 1750.73лева, от
които 409.79лева главница, 1251.69лева лихва и 89.25лева допълнително начислена
лихва до датата на издаване на разпореждането.
Във връзка с възражението в жалбата за чл.163 ал.1 от
ДОПК следва да се посочи, че в последната разпоредба е предвидено, че
публичните вземания, каквито съгласно чл.162 ал.1
т.4 от ДОПК са и вземанията за незаконосъобразно извършени
осигурителни разходи, се събират по реда на ДОПК, освен ако в закон е
предвидено друго. Нормата на чл.114 ал.5 от КСО е специална по отношение на общата правна
уредба за събиране на публичните вземания по ДОПК и с нея е предвидено
"друго" по смисъла на чл. 163 ал.1 от
ДОПК. Също така, забраната за принудително изпълнение върху
обезщетенията по социалното осигуряване, установена в чл.213 ал.2
т.1 от ДОПК се прилага в производствата за принудително изпълнение
по реда на ДОПК,
но не намира субсидиарно приложение при принудително изпълнение по реда на чл. 114 ал.5 от КСО. По силата на изричната и специална норма
на чл. 114а ал.1от
КСО върху паричните обезщетения и помощите, изплащани по този
кодекс, не могат да се налагат запори по реда на Гражданския
процесуален кодекс и Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс или да се извършват други удръжки освен за
задължения към държавното обществено осигуряване и за задължения за издръжка,
както и при прихващане на суми по реда на чл. 114 ал.5.
В този смисъл е и установената съдебна практика на Върховния административен
съд, изразена например в решения: № 2743/7.03.2017 г. по адм. дело № 2903/2016
г. и в посочените в него решения, № 3758/28.03.2017 г.
по адм. дело № 3140/2016 г. и в цитираните в него решения; № 9589/18.07.2017 г.
по адм. дело № 7477/2016 г. и в цитираните в него съдебни решения, № 4128/4.04.2017 г.
по адм. дело № 4771/2016 г., №
7649/16.06.2017 г. по адм. дело № 8379/2016 г. и други. Закрилата на
семейството, майчинството и децата, гарантирана с конституционната разпоредба
на чл.14, не освобождава гражданите на Република България от паричните им
задължения към трети лица.
Ето
защо жалбата на И.Х. е неоснователна. Обжалваното Решение на Директора на ТП на
НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане са издадени при спазване на
процесуалните правила и в съответствие с материалния закон.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2
предл. последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.С.Х. *** против Решение
№2153-14-71/23.08.2017г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена
нейна жалба вх.№1012-14-55/28.07.2017г. и е потвърдено Разпореждане
№РП-5-14-00294060/14.07.2017г. на Ръководител на контрола по разходите на ДОО.
Решението може да се оспори с касационна жалба чрез
Административен съд Плевен пред Върховен административен съд в 14-дневен срок
от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: