Р E Ш Е Н И Е

№ 540

гр.Плевен, 13 Ноември 2017год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 785 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171, т.2а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Производството по делото е образувано по жалба от Г.С.Л. *** против Заповед за прилагане на ПАМ №17-0270-000139/27.07.2017г. на Началника РУП-Гулянци към ОД на МВР-Плевен, с която спрямо оспорващия е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

В жалбата се твърди, че приложената административна мярка е нищожна, тъй като е наложена на физическото лице Г.Л., а не в качеството му на управител на фирмата, която е собственик на МПС. Сочи се още, че заповедта е и незаконосъобразна, тъй като задължението да поддържа автомобила и редовността на свързаните с него документи е на водача на превозното средство. В заключение се моли за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв.М. ***, който поддържа депозираната жалба и счита, че неправилно е наложена административна мярка на физическото лице. Счита още, че този порок не може да бъде преодолян и е основание за отмяна на заповедта. Претендира и представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.

За ответника по делото в съдебно заседание не се явява представител.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесната заповед е връчена на 23.08.2017г. лично на оспорващия, а жалбата е подадена по пощата до административния орган на 05.09.2017г. Т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП., от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Със Заповед за прилагане на ПАМ №17-0270-000139/27.07.2017г. на Началника РУП-Гулянци към ОД на МВР-Плевен, предмет на настоящето производство, спрямо Л. е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. За да приложи мярката административният орган е взел предвид, че на 27.07.2017г. около 15.00часа в гр.Гулянци, ул.“Васил Левски“ №28, като управител на фирма „Интерлогистика куриер“ ЕООД, Булстат:103881915 със седалище гр.Варна, ул.“София“ №22, е допуснал лицето К. Г. Г. с ЕГН:********** ***, да управлява товарен автомобил Пежо „Боксер“ с рег.№В 2429 РК, собственост на посочената фирма, като водачът не притежава валидно свидетелство за управление на МПС-СУМПС №237450636 е с изтекла валидност на 12.10.2016г.

От фактическа страна по делото се установява още, че на 27.07.2017г. на лицето К. Г. Г. от гр.Плевен, с ЕГН: **********, е съставен АУАН фабр.№036744 за това, че на 27.07.2017г. около 15.00часа в гр.Гулянци, ул.“Васил Левски“ до №28, управлява товарен автомобил Пежо „Боксер“ с рег.№В 2429 РК, като извършва следните нарушения: не притежава валидно свидетелство за управление на МПС-СУМПС изтекло на 12.10.2016г.; като ползвател не е преминал МПС на задължителен ГТП; не е изпълнил задължението си да заплати НП №16-0938-001632/30.05.2016г. на КАТ-Плевен; на основание чл.171 т.2а се прекратява регистрацията на МПС – нарушения по чл.150а, чл.147 ал.1, чл.157 ал.8 във вр. с чл.171 т.1 б.“д“ от ЗДвП. В акта е посочено, че са иззети СУМПС №237450636, регистрационен талон част ІІ, АУАН от 19.05.2016г. и 2бр. регистрационни табели с № В 2429 РК.

Установява се също, че товарен автомобил Пежо „Боксер“ с рег.№В 2429 РК е собственост на „Интерлогистика куриер“ ЕООД, Булстат:103881915 със седалище гр.Варна, ул.“София“ №22, представлявано от Г.С.Л..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правното основание, на което е издадена процесната заповед е чл.171 т.2а от ЗДвП, съгласно която в приложимата към датата на нейното издаване редакция – ДВ бр.54 от 05.07.2017г., за срок от шест месеца до една година се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление.

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото на л.17-19 е приложена Заповед №316з-1612/19.05.2017г, с която Началниците на РУ при ОД на МВР-Плевен са оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, но при неспазване на изискването за посочване на фактическо основание и при несъобразяване на материалния закон. Съображенията за това са следните:

В процесния случай сме в хипотезата на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. Според данните по делото, обаче, процесното ППС е собственост не на физическото лице Г.С.Л., а на юридическото лице „Интерлогистика куриер“ ЕООД гр.Варна. Собственикът-юридическо лице е посочен като такъв в мотивите на заповедта, но в разпоредителната част на същата е описано, че мярката се прилага спрямо физическото лице Г.Л., както и по-горе е посочено „съставям настоящата ЗППАМ против Г.С.Л., т.е. отново срещу физическото лице Г.Л.. Последното е недопустимо. Съгласно чл.172 ал.1 т.1 от ЗДвП, един от начините за налагане на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол е недопускане управлението на моторното превозно средство, какъвто резултат се постига с прекратяване регистрацията на ППС. Ето защо в разпоредителната част на заповедта следва да се посочи прилаганата мярка-в случая прекратяване регистрацията на ППС, като се индивидуализира ППС, спрямо което е прилагана мярката, както и да се посочи чия собственост е това ППС. Констатираното нарушение е съществено, предвид, че именно собственикът на ППС с прекратената регистрация следва да бъде адресат на заповедта.

При издаване на заповедта е допуснато и друго нарушение, което заедно с вече констатираното обосновава отмяна на заповедта. Не се спори между страните, а и се установява от оспорената заповед, че мярката е приложена заради това, че Л. е допуснал управлението на процесното ППС от К. Г., който го е управлявал, без да притежава валидно свидетелство за управление на МПС. В тази връзка следва да се посочи, че за целите на административното производство в тази хипотеза е достатъчно моторното превозно средство да се управлява от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление и това МПС да е собственост на друго лице, тъй като разпоредба на чл.171 т.2а не поставя други изисквания за прилагане на мярката. Управлението на ППС от водач без валидно СУМПС е констатирано като административно нарушение и за същото е съставен АУАН фабр.№036744 от 27.07.2017г., приложен на л.12 от делото. Този акт, обаче, не е вписан като фактическо основание за издаване на заповедта, а е следвало в същата да се съдържа позоваване и на него. В подкрепа на този извод е нормата на чл.172 ал.4 от ЗДвП, съгласно която в случаите по чл.171 т.2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, като се изземват и табелите с регистрационен номер. Т.е. във всички случаи следва да има съставен акт за нарушение срещу неправоспособния водач (какъвто в случая има) и във всички случаи в издадената на собственика заповед освен отделно описание на нарушението, станало основание за прилагане на мярката, следва да се съдържа и позоваване на акта за нарушение, каквото позоваване в оспорената заповед липсва. Именно с акта за нарушение е констатирано от контролните органи, че водачът е неправоспособен и този акт има не само обвинителна и констативна функция, но и сезираща органа, компетентен да приложи ПАМ. Това е така, защото издателят на заповедта за прилагане на ПАМ установява, запознава се с фактите, които са основание за прилагане на мярката не лично и непосредствено, тъй като той не констатира извършеното нарушение. Той се запознава с тези факти именно посредством съставения акт и вписаните в този акт факти. Затова, за да направи своя воля прилагането на мярката на основание извършеното нарушение от водача, той следва да възприеме същите именно от акта за нарушение. Поради тази причина непозоваването на акта за нарушение в оспорената заповед съставлява самостоятелно нарушение, обосноваващо отмяна на заповедта.

Предвид изложеното оспорената заповед за прилагане на ПАМ е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.

При този изход на делото и с оглед направеното искане за присъждане на разноски, на оспорващия следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 360лева, от които 10 лева внесена държавна такса, съгласно платежен документ на л.25 от делото, и 350лева поискано, договорено и платено възнаграждение за един адвокат, съгласно приложен на л.39 от делото договор за правна защита и съдействие.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.второ от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ №17-0270-000139/27.07.2017г. на Началника РУП-Гулянци към ОД на МВР-Плевен, с която спрямо Г.С.Л. *** е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Плевен да заплати в полза на Г.С.Л. ***, ЕГН: **********, направените по делото разноски в размер на 360лева (триста и шестдесет лева).

Решението може да се оспорва с касационна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: