РЕШЕНИЕ

№ 536

гр.Плевен, 9 Ноември 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, V –ти състав, в публично съдебно заседание на втори ноември две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №783 по описа на Административен съд-Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от М.И.Т. ***, съдебен адрес ***, чрез пълномощник адв.И.И. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ №316з-1987/19.06.2017 год., с която е разпоредено изземване на свидетелството за управление на МПС №282912779 на жалбоподателя.

В жалбата се сочи, че заповедта е издадена при нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Твърди, че в случая ПАМ е приложена без да е доказано, че издаването на свидетелството за управление е станало въз основа на документ с невярно съдържание, а именно-декларацията по чл.13, ал.1, т.6 от Наредба №I-157. Счита, че за да е осъществен фактическият състав на чл.19 от Наредбата, следва да има влязла в сила присъда или съдебно решение, каквито в случая няма.. Твърди, че полученото писмо от германските власти не е достатъчно основание да се приеме, че е осъществен състава на чл.19 от Наредбата. Твърди още, че изземването на свидетелството за управление на МПС е принудителна административна мярка, каквато съгласно чл.22 и чл.23 от ЗАНН може да се приложи, само ако е предвидена в закон, а процесната е приложена на основание подзаконов нормативен акт, което е недопустимо. В заключение моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се е явява, представлява се от адв.И. *** с надлежно пълномощно на л.5 от делото, която поддържа жалбата на заявените в нея основания, излага подробни съображения по съществото на спора, моли съда да отмени оспорената заповед.

Ответникът по жалбата- Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен в съдебно заседание се явява лично и взема становище за неоснователност на жалбата. Счита, че заповедта е постановена въз основа на официални документи от ГД“НП“, като се позовава на представена справка, от която се установява, че лицето многократно е напускало пределите на страната. Прави възражение за прекомерност на платеното възнаграждение за един адвокат.

Административният съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбоподателят е подал заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС с вх.№1045/9.03.2016 год. на л.22 от делото, към което е приложил удостоверение за завършен курс по първа долекарска помощ при ПТП серия А №0831214, Удостоверение за здравословно състояние №267/8.05.2016 год., Свидетелство за основно образование, 2 бр.удостоверения за допускане до теоретичен и до практически изпит №№52 от 17.02.2016 год. и от 1.03.2016 год. вносна бележка за платена такса и декларация от 9.03.2016 год. на л.21 от делото, подписана саморъчно от Т., на основание чл.13, т.6 от Наредба №I-157, в която е декларирал, че обичайното му пребиваване е в Република България и не е в друга ДЧ на ЕС, както и че не притежава друго валидно свидетелство за управление на МПС, издадено от друга ДЧ на ЕС.

Въз основа на така депозираното заявление с приложени доказателства, от ОД на МВР-Плевен е издадено Свидетелство за управление на МПС на жалбоподателя, приложено на л.14 от делото.

На л.23 от делото е приложено писмо рег.№3286р-21564/25.05.2017год. до Директора на ОД на МВР Плевен, от което се установява, че в ГДНП е получено писмо вх.№328600-21907/24.04.2017 год. от немските компетентни органи относно издадено българско СУМПС №282912779 от ОДМВР-Плевен на името на М.Т., но по данни от немските власти Т. има обичайно пребиваване в Германия непрекъснато от 1.01.2014 год.. Посочено е още в писмото, че българското СУМПС е издадено на 11.03.2016 год., което е в противоречие с изискването за обичайно пребиваване съгласно Директива 2006/126/ЕО. Изискано е извършването на проверка и отговор. Събрани са сведения от 30.06.2017 год. от Г. Е. А., който е посочил, че жалбоподателят се намира в Германия и далият сведението не знае кога Т. ще се прибере.

По делото е приложено и писмото от немските власти в превод на български, от което се установява (л.49), че мястото на обичайното местопребиваване на М.Т. е Тутлинген-Германия от 1.01.2014 год.

На л.69-70 от делото ответникът е представил и разпечатка за въведените в автоматизираната система данни за задгранични пътувания (влизане и излизане от страната) на жалбоподателя от 1.01.2013 год. до 1.06.2017 год.

На 19.06.2017 год. е издадена оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на ПАМ №316з-1987/19.06.2017 год., с която е разпоредено изземване на свидетелството за управление на МПС №282912779 на жалбоподателя. Посочено е в заповедта, че въз основа на заявление от 9.03.2016 год. на Т. е издадено свидетелство за управление на МПС №282912779 и след получено на 13.06.2017 год. в сектор ПП писмо от компетентните власти на ФРГ, че СУМПС на Т. е издадено в противоречие с условието за обичайно пребиваване на Директива 2006/126/СЕ на ЕПС, тъй като Т. има обичайно пребиваване в Германия, е разпоредено на основание чл.19 във връзка с чл.13, ал.6 от Наредба №I-157/1.10.2002 год. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, да се изземе СУМПС.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Оспорената заповед е връчена лично срещу подпис на жалбоподателя на 25.08.2017 год., видно от отбелязването върху самата заповед на л.25 от делото. Жалбата е подадена по пощата с плик с пощенско клеймо от 5.09.2017 год., приложен на л.6, следователно същата е допустима за разглеждане като подадена в срок, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорване .

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно чл. 19 от Наредба № I-157 свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание или не по реда, установен в наредбата, се изземва с писмена заповед на началника на съответното звено "Пътна полиция", който го е издал или подменил. Свидетелството за управление на моторно превозно средство на касатора е издадено от съответното структурно звено на Министерството на вътрешните работи в гр. Плевен, видно от отбелязването по т.4с в самото свидетелство на л.14 от делото, и е иззето с оспорената заповед, която е издадена от Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, поради което оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Заповедта е в писмена форма, съдържа всички изискуеми от закона реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването си, при спазване на предвидената з закона процедура, но в нарушение на материалния закон. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Като фактическо основание за издаване на оспорената заповед е посочено, че на Т. е издадено по негово заявление българско свидетелство за управление на МПС на 11.03.2016 год.в противоречие на условието за „обичайно пребиваване“ по смисъла на Директива 2006/126/СЕ на Европейския парламент и Съвета, тъй като според писмо от немските власти , получено в ОД на МВР-Плевен на 13.06.2017 год., Т. от 1.01.2014 год. има обичайно пребиваване в Германия. Административният орган приел, че свидетелството на Т. е издадено въз основа на документ с невярно съдържание, а именно- приложената на л.21 от делото попълнена и подписана от Т. декларация от 9.03.2016 год., че обичайното му пребиваване е в Република България и не е в друга ДЧ на ЕС, както и че не притежава валидно СУМПС, издадено от друга ДЧ на ЕС. Този извод органът направил на основата на приложеното по делото писмо на заместник-директора на ГД“Национална полиция“ с рег.№3286р-21564/25.05.2017 год. на л.23 от делото с приложено към него писмо от немските власти, от което се установява (л.49), че мястото на обичайното пребиваване на Т. е Тутлинген, Германия от 1.01.2014 год., където лицето живее обикновено най-малко 185 дни всяка година при наличие на жилище за настаняване. Наличието на това писмо обаче съставлява само данни за този факт-че лицето има обичайно местопребиваване в друга ДЧ на ЕС, а не в България, но това писмо не доказва съставянето и/или използването на документ с невярно съдържание и следователно релевантния за фактическия състав на чл. 19 от Наредба № I-157 факт - издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство въз основа на документ с невярно съдържание. Само влязла в сила присъда или влязло в сила съдебно решение може надлежно да установи твърдяния факт и с оглед на това да се приеме, че е осъществен фактическият състав на чл. 19 от Наредбата. Дотогава, докогато фактът на издаването на свидетелство за управление въз основа на документ с невярно съдържание не е установен по съдебен ред, не може да се твърди с категоричност, че документът съставлява такъв с невярно съдържание. Отразените данни в тази декларация и в писмото подлежат на доказване в рамките на съдебно производство и се установяват по безспорен начин с влизане в сила на присъда или решение за съставяне и/или използване на документ с невярно съдържание.

Наред с изложеното съгласно чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в закон. Това изискване е гаранция за законоустановеността на административната принуда, която пряко засяга права и законни интереси на адресата. В случая принудителната мярка не е установена в закон, а в наредба. Наред с това предметът на наредбата - определен в чл. 159 ЗДвП, няма никакво отношение към принудителните мерки, установени в закона. Предмет на регулиране на наредбата е определяне на условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, за водене на централен регистър на водачите на моторни превозни средства, за отчет на водачите, за отчет на наложените им наказания и служебно предоставяне и предоставянето срещу заплащане на данни за водените на отчет водачи. Установяването на принудителната административна мярка, на органа, който я прилага и на начина на нейното приложение в наредба, а не в закон, е нарушение на чл. 23 ЗАНН. С оглед на това органът е бил длъжен, на основание чл. 5, ал. 1 АПК, да не приложи разпоредбата на наредбата. Като не е отчел противоречието на чл. 19 от Наредба № I-157 с чл. 23 ЗАНН органът е постановил незаконосъобразен административен акт, в нарушение на материалния закон, който следва да бъде отменен.

При този изход на делото и с оглед направеното искане от пълномощника на жалбоподателя, на последния следва да се присъдят поисканите, доказани с разходооправдателни документи на л.5 и л.62 от делото и действително платени разноски за държавна такса в размер на 10 лева и възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лева, или разноски общо в размер на 410 лева. Възражението на ответника за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от жалбоподателя на упълномощения адвокат И. е неоснователно, на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба от М.И.Т. ***, съдебен адрес ***, подадена чрез пълномощник адв.И.И. ***, Заповед за прилагане на ПАМ №316з-1987/19.06.2017 год., с която е разпоредено изземване на свидетелството за управление на МПС №282912779 на Т..

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Плевен да заплати на М.И.Т. ***, съдебен адрес *** направените по делото разноски общо в размер на 410 (четиристотин и десет)лева.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: