РЕШЕНИЕ № 547
гр.
Плевен, 20 Ноември
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр.
Плевен – първи състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и трети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при
секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева
административно дело № 775/2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Б.В.А. *** срещу Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка /ЗПАМ/ №
17-0938-002113/03.09.2017 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Плевен, с която е прекратена регистрацията на пътно превозно средство - лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № 000М 172 за срок от шест месеца.
Жалбоподателят
иска оспорената заповед да бъде отменена като незаконосъобразна. Посочва, че не
е вярно твърдението, че съзнателно е преотстъпил управлението на лице непритежаващо
съответното свидетелство за управление, тъй като е знаел, че лицето И. Х.
притежава свидетелство за управление от много години и в момента на
предоставяне владението на автомобила той е имал такова и едва с получаването
на процесната заповед е разбрал, че в момента на проверката срокът на валидност
на свидетелството е бил изтекъл. Счита, че административният орган не е
изследвал момента, в който е предоставено управлението на лекия автомобил, той
недопустимо е наложил ПАМ въз основа на необосновано предположение, а именно,
че към момента на предоставяне на управлението на автомобила И. Х. не е
притежавал валидно свидетелство за управление. Сочи, че липсата на
доказателства посредством, които да се установи, че е предоставил управлението
на лекия автомобил на Х. след като на последния е изтекъл срокът на валидност
на свидетелството за управление, води до незаконосъобразност на наложената ПАМ,
поради липсата на материалноправните предпоставки визирани в хипотезата на чл.
171, ал. 2а от ЗДвП и същата следва да бъде отменена. Сочи, че в процесната
заповед не е посочена датата, на която е констатирано, че лицето И. Х.
управлява МПС без валидно свидетелство за управление, както и не е вярно и
твърдението, че в гр. Плевен на ул. „Генерал Владимир Вазов“ № 81
жалбоподателят е преотстъпил автомобила на Х. да го управлява. Счита, че
процесната заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния
закон и моли същата да бъде отменена.
Жалбоподателят
е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява
се от адв. Н.И. *** с пълномощно на л. 36 от делото. Поддържа жалбата и моли да
бъде отменена цитираната в жалбата Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка на посочените в жалбата основания като незаконосъобразна.
Счита заповедта за издадена в нарушение на материалния закон, тъй като с
изтичане срока на валидност на свидетелството за управление на МПС не се лишава
водачът от неговата правоспособност да управлява МПС, а текстът на закона
обхваща случаите, в които собственик предоставя МПС на лице непритежаващо
съответното свидетелство за управление. Счита, че свидетелството за управление
на МПС има единствено удостоверителна функция, както и, че с изтичане срока на
валидността на свидетелството за управление на МПС не се лишава водачът от
придобитата правоспособност, поради което счита, че не са налице предпоставките
при прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Счита
за противоречие с материалния закон и едно от основанията по чл. 146, т. 4 от
АПК за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Моли да бъдат присъдени
направените по делото разноски за адвокатски хонорар съобразно Наредбата за
адвокатските възнаграждения и представеното в съдебно заседание пълномощно за
правна помощ.
Ответникът
– Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, редовно призован, се
явява лично. Счита, че заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена от
компетентен орган, упълномощен за целта със заповед. Относно свидетелството за
правоуправление счита, че същото се потвърждава от Решение № 70 на ВКС, в което
се каза, че за свидетелството за управление, когато се подновява е необходимо
лицето да представи документ, че е физически годно да управлява това МПС. Сочи,
че когато свидетелството е изтекло това означава, че няма доказателства, че
това лице е физически годно да управлява МПС, тоест към момента на управление
лицето не притежава свидетелство. Сочи, че относно предотстъпването в
принудителната административна мярка в 2а се казва, че се прекратява
регистрацията на собственика чието МПС се е управлявало от неправоспособен
водач, тоест няма изискване да е предотстъпено или непредотстъпено, просто щом
се управлява от неправоспособен водач. Посочва, че свидетелството за управление
на лицето е изтекло още месец февруари 2017 г., констатираното нарушение е
извършено месец септември 2017 г., тоест седем месеца след изтичане срока на
свидетелството за правоуправление, за което време водачът е имал достатъчно
време да си представи съответните документи за да се издаде ново свидетелство
за правоуправление, а също не е направено във връзка с което, моли да бъде
отхвърлена жалбата и да бъде потвърдена издадената заповедта.
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК /ЗПАМ е връчена на 05.09.2017г, а
жалбата срещу нея е депозирана на същата дата/, от надлежна страна - адресат на акта и при наличие на правен
интерес /пряко засегнат от наложената ПАМ, която ограничава правото му на
ползване на собствения му автомобил/, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Административен
съд на гр. Плевен, първи състав, като провери законосъобразността на оспорвания
акт, съобрази доводите на страните и
представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.
Няма спор между страните по делото, че лек автомобил марка
Мерцедес с рег. № 000М172 е собственост на жалбоподателя. Това се потвърждава и
от извадка от Централна база – КАТ, приложена на л. 7 от делото.
Предмет на делото е ЗПАМ, с която е прекратена регистрацията
на посочения автомобил за срок от 6 месеца на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП.
Нормата сочи, че се прекратява на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без
да притежава съответното свидетелство за управление и/или е с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, и/или е употребил наркотични вещества или
техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му
и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице,
непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до
една година.
В оспорената заповед липсва пълнота на фактическите основания
за постановяването й. Има твърдение, че жалбоподателят е предоставил автомобила
на лицето И. М. Х. и че последният не притежава валидно свидетелство за
управление на моторно превозно средство /СУМПС/. Липсва информация, кога
жалбоподателят е предоставил автомобила си на И. Х., поради което не може по
доказателствен път да се установи един от съществените факти относно спора –
дали към момента на предоставяне на автомобила за ползване от друго лице,
собственикът е знаел че това лице не е правоспособен водач или не е знаел това.
В случая жалбоподателят твърди, че е знаел че И. Х. е правоспособен водач от
дълги години. Поради липсата на данни, на коя дата ответникът е приел че
жалбоподателят е предоставил ползването на собствения си автомобил на лице И.Х.,
то не могат да се съберат доказателства в тази връзка.
В ЗПАМ липсва и дата, на която е установено, че лицето И. Х.
е управлявал автомобила собственост на жалбоподателя. Като основание за
издаване на ЗПАМ не е посочен акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ с фабричен № 217700 от дата 03.09.2017г. /л. 32 от делото/. Последният е
приложен в административната преписка и най-вероятно е свързан с издаването на
оспорваната заповед, но това е само предположение, поради което фактите и
обстоятелствата, които са удостоверени с този АУАН не мога да се приет за
доказани и не могат да се ползват за фактически основания за издаване на
заповедта.
Съгласно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ВС
мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия
акт най-късно до изпращането на жалбата на по-горестоящия орган или съда, ако
изхождат от самия орган, който е издал акта. В случая при изпращането на
жалбата в съда с писмо рег. № 316000-32405/12.09.2017 г. с издател ответника
няма изложени допълнителни мотиви, а в приложенията към това писмо липсва АУАН
с фабричен № 217700 от дата 03.09.2017г. Посоченият АУАН е с издател различен
от ответника, поради което е следвало последният изрично да се позове на акта,
за да може да ползва установените с него факти и обстоятелства, като мотиви на
собствената си заповед.
С оглед посоченото съдът приема че АУАН с фабричен № 217700 от дата 03.09.2017г не може да се ползва
за допълване на мотивите на оспорената ЗПАМ.
С оглед липсата са съществени елементи от фактическата
обстановка, посочени по-горе съдът приема, че оспорената заповед е издадена при съществени нарушения на
изискванията за съдържание въведени с чл. 59, ал. 2, т.4 от АПК. Посочените
нарушения са съществени и водят до липса на фактически основания за издаване на
заповедта и накърнят правото на защита
на адресата на акта да представи доказателства в своя полза.
При липсата на фактически основания за издаване на оспорената
заповед съдът не може да извърши проверка правилно ли е издирен и приложен
материалния закон от ответника.
За пълнота ЗПАМ е издадена от компетентен орган. Съгласно чл.
172, ал. 1 от ЗДвП – „ Принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед
от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната
компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Заповедта, предмет на
спора, е издадена от Началник сектор „Пътна полиция“, при ОД на МВР Плевен.
Правомощието му да издава заповеди, с предмет като оспорената, е потвърдена и
от заповед № 316з1612/19.05.2017г. на Директора на ОД на МВР Плевен /л. 10-12
от делото/.
С оглед всичко изложено съдът намира ЗПАМ, предмет на спора
за незаконосъобразна като издадена при съществено нарушение на
съдопризводствените правила - липса на мотиви, което възпрепятства проверката
за правилно приложение на материалния закон и неговата цел.
При този
изход на делото претенцията на присъждане на направените в производството
разноски от страна на жалбоподателя се явява основателна и следва да бъде
уважена. Оспорващият е доказал разноски в размер от 310 /триста и десет/ лева,
от който 10 лева държавна такса и 300 лева възнаграждение за адвокат по договор
за ползваната правна защита и съдействие.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд
на гр. Плевен, първи състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0938-002113/03.09.2017
г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен, с която е
прекратена регистрацията на пътно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес“
с рег. № 000М 172 за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на министерства на вътрешните работи – Плевен да плати в полза на Б.В.А. с ЕГН ********** *** сумата от 310
/триста и десет/ лава, като разноски по административно дело № 775 по описа на
съда за 2017 г.
Решението
подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в срок от 14 дни от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: