РЕШЕНИЕ

№ 526

град Плевен, 8 Ноември 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на тридесет и първи октомври  две хиляди и седемнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар А. П. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 773/2017 г.

 

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Дирекция за национален строителен контрол,  срещу решение № 178/24.07.2017 г. по а.н.д. № 155/2017 г. на Районен съд гр. Червен бряг, с доводи, че решението на първоинстанционния съд противоречи на материалния закон. Посочва се, че съдът е изложил мотиви, че съобразно заключението от назначената по делото графологична експертиза, В. Г. не е положила подписа си под констативен акт обр. 15, приел е за безспорно доказано, че лицето не е автор на деянието, за което е наказано и е отменил като незаконосъобразно. Тези мотиви на съда се определят като неправилни от страна на касатора. Твърди се, че органите на ДНСК са извършили проверка на място, като за нея са съставили констативен протокол от 25.08.2016 г., като същият е нарочен, официален документ, съставен от компетентните длъжностни лица, обективиращ констатациите им и заключението от извършената от тях проверка. Сочи, че видно от протокола, освен множеството немонтирани или монтирани,но непривързани с инсталациите технически съоръжения, съществено е състоянието на отразените в т.6,7,8,13 и 16 на НП компоненти на електроцентралата, които представляват в основната си част монолитни, стоманобетонови конструкции и видно от описанието, не са изпълнени в груб строеж. Отбелязва се, че въз основа на този констативен протокол, спрямо всички участници в съставянето на акт обр. 15, включително В.Г., са образувани административно-наказателни производства и е съставен АУАН, в хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН. Сочи се, че в конкретния случай са налице реално неизвършени и незавършени СМР по електроцентралата, но те не са отразени като такива в обр. 15, за да се изпълнят до въвеждането на строежа в експлоатация, като вместо това в акта е отбелязано, че такива няма. Счита се, че съдът правилно е възприел и анализирал доказателствата по делото, с изключение на оценката на показанията на свидетеля А.. Излагат се доводи, че въпреки приетото от съда заключение от графологичната експертиза по делото, административно-наказващият орган счита, че В.Г. следва да понесе наложеното административно наказание. Посочва се, че спорният момент в казуса създава юридически неиздържаният начин, по който А. Н. А. е осъществил представителството като пълномощник на Г.. Навеждат се доводи, че по аргумент от чл. 176, ал. 1 от ЗУТ и чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 2/2003 г., Х. К. е бил длъжен да присъства, състави коректно и да подпише акт обр. 15. Счита се, че значителната степен на реално неизвършени и незавършени работи на отделните компоненти на електроцентралата и неотразяването им като такива в акт обр. 15 е мотивирало административно-наказващият орган да накаже посоченото лице с максимално предвиденото в чл. 233 от ЗУТ наказание. Моли се съдът да отмени решение № 178/24.07.2017 г. по а.н.д. № 155/2017 г. по описа на Районен съд – Червен бряг, както и да постанови друго, с което да потвърди изцяло, като законосъобразно наказателно постановление № 18-ДНСК-56/08.02.2017 г. на зам. началника на ДНСК.

В съдебно заседание касаторът  - Дирекция за национален строителен контрол, гр. София се представлява от юрк Л., който поддържа жалбата и моли за отмяна на решението  и потвърждаване на наказателното постановление.

В съдебно заседание ответникът – В.Г.Г., чрез адв. Г.С.,***, не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление №18- ДНСК-56/08.02.2017г. издадено от инж. Л. Т. Т. – Зам. Началник на Дирекция за национален и строителен контрол, с което на В.Г.Г., за това че на 15.12.2015г. в гр.Червен бряг  във функциите й на проектант по части „Технологична” и „Отопление, вентилация и климатизация“ на строеж „Електрическа централа 1,5 М, работеща чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински субстанции с комбинирано производство на електрическа топлинна енергия, кабеллна линия 20kV от стълб и ВЕ 20kV Червен бряг до ЗРУ 20кV, ЗРУ 20 кV, КТП 2000 кV 0,4 кV и сградно водопроводно отклонение„, находящ се в електрическа централа  и КТП 2000KVA  1УПИ –XV-510005, кв.510  по плана на урбанизираната територия на фирма „Бета” АД Червен бряг” е участвала в съставянето и е подписала констативен образец № 15/ 15.12.2015г. за установяване годността за приемане на строеж, като удостоверил неверни обстоятелства, а именно незавършени и неизвършени работи, установени с констативен протокол от 25.08.2016г., съставен от органите на ДНСК –нарушение на чл.176, ал.1 от Закона за устройството на територията /ЗУТ/  и чл. 7, ал.3 т.15 б.”б” от Наредба № 3/31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, било наложено административно наказание „Глоба” в размер на 500 / петстотин/ лева.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за обстоятелството, че Г. не е автор на деянието, за което е санкционирана. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне.

Възражението в касационната жалба най-общо се свежда до това, че органите на ДНСК не са разследващи, както и не са имали индиции, че Г. не е била лицето, което е положило подпис под №7 в констативен акт №15 от 15.12.2015г. установяващ годността за приемане на строежа. Неоснователни са доводите, че лицето е упълномощило инж. А. да действа от нейно име, тъй като доказателства не са ангажирани , а и в съдебно заседание пред РС Плевен А., разпитан като свидетел посочва, че не е упълномощен. В тази връзка следва да се посочи, че след като по безспорен начин е доказано, че подписът не е на наказаното лице и предвид нормата на чл.24 ал.1 от ЗАНН, то е правилен изводът на районния съд, че Г. не следва да носи административно-наказателна отговорност. В тежест на АНО е да докаже трите основни въпроса в административно-наказателното производство, а именно нарушение, нарушител и вина. След като е доказано, че лицето не е нарушител, то е правилен изводът на районния съд, че наказателното постановление е незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 178/24.07.2017 г., постановено по а.н.д.  № 155/2017 г. на Районен съд - гр. Червен бряг.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                                                                                                      2.