РЕШЕНИЕ
№ 148
гр.Плевен,
12.04.2017 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - гр.Плевен, VІ-ти състав, в публично съдебно заседание на шести април две хиляди и седемнадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева
при секретаря Ц.Д., като разгледа
докладваното от съдията административно дело №771 по описа на Административен съд – Плевен за
2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Административното
дело е образувано по жалба от В.Н.М. ***,
против Решение №13/25.08.2016 год. на
Директор на Основно училище „Христо Ботев с.Глава, общ.Червен бряг,
обл.Плевенска. С оспореното решение на жалбоподателя е предоставен частичен достъп до обществена информация по заявление с
вх.№1546/11.08.2016 год. в обем и по начин, който да не разкрива информацията,
която се отнася до трето лице.
С Определение
№1000/03.10.2016 год. съдът е прекратил производството по делото поради
недопустимост на жалбата като подадена след установения затова срок, против
позитивен за молителя акт и предвид факта, че е постановено писмено
решение по заявлението за ДОИ, което не
се оспорва от жалбоподателя, а се оспорва според него формиран мълчалив отказ
по подаденото заявление, предвид че постановеното решение е изготвено след
установените в ЗДОИ срокове.
Определението за
прекратяване на делото е оспорено от М. с частна жалба по реда на инстанционния
контрол пред ВАС, който с Определение №13326/07.12.2016 год. по адм.дело
№12058/2016 год. е отменил определението за прекратяване и е върнал делото на същия състав за продължаване на
съдопроизводствените действия. Счел е, че жалбата пред настоящия съд е подадена
в срока по чл.140 от АПК, който е приложим в процесния случай, а изводът на
съда за наличието на позитивен за молителя акт счел за необоснован, тъй като не
била изяснена действителната воля на оспорващия досежно предмета на обжалвания
от него акт - мълчалив отказ по заявление
вх.№1546/11.08.2016 год. или постановеното решение №13/25.08.2016 год.
на Директора на ОУ „Христо Ботев”. Посочено е в определението на ВАС, че
оспорващият следва да укаже в какво се състои незаконосъобразността на акта и в
какво се изразява искането му-изцяло ли
обжалва или в съответната част.
С оглед
изложените мотиви в отменителното определение на ВАС, жалбата на М. е оставена
без движение за поправяне на указаните от ВАС нередовности, с Определение
№1254/09.12.2016 год, както следва: жалбоподателят да уточни изрично в писмена
молба с препис за насрещната страна дали оспорва мълчалив отказ на Директора на
ОУ”Христо Ботев” с.Глава да се произнесе
по заявление вх.№1546/11.08.2016 год.,
подадено от М., или оспорва постановеното
решение №13/25.08.2016 год. на Директора на ОУ „Христо Ботев” с.Глава; да укаже
в какво се състои незаконосъобразността на акт и в какво се изразява искането му.
С
молба с вх.№4219/23.12.2016 год. М. е уточнил следното: в Решение №13/25.08.2016 год. на Директора на
ОУ”Христо Ботев” с.Глава липсва номер на банковата сметка на училището за
внасяне на посочената сума за ксерокс –копия; не се посочва какъв е срокът за
обжалване на решението пред Административен съд –Плевен и му е предоставена единствено бланка на договор за абонаментно
обслужване между ОУ”Христо Ботев” с.Глава адв.А.Д..
Волята на
жалбоподателя, дори след направеното уточнение, не е станала ясна и
недвусмислена за съда. Ето защо жалбата на М.
отново е оставена без движение, за отстраняване на следните
нередовности: 1. Да посочи изрично в писмен вид дали оспорва цялото
постановено решение №13/25.08.2016 год.
на Директора на ОУ „Христо Ботев” с.Глава, включително и обстоятелството, че със същото му е
предоставен достъп до приложената към депозираната от него молба с
вх.№4219/23.12.2016 год. бланка на договор , а не самия договор, или 2. Обжалва
решение №13/25.08.2016 год. на Директора на ОУ „Христо Ботев” с.Глава
единствено в частта на липсващо
посочване на номер на банковата сметка на училището за внасяне на посочената
сума за ксерокс –копия и в частта на непосочване в същото на срока за обжалване
на решението пред Административен съд –Плевен; 3. След като уточни изрично дали
оспорва изцяло или частично постановеното решение, да посочи в какво се състои
неговата незаконосъобразност и в какво се състои искането му до съда.
С молба
вх.№273/24.01.2017 год. жалбоподателят е направил следните уточнения: посочил
е, че оспорва решение №13/25.08.2016 год. на Директора на ОУ „Христо Ботев”
с.Глава с твърдения, че не е получил достъп до исканата информация под формата
на копие на автентичния договор между училището и адв.А.Д. със заличени лични
данни, а е получил единствено бланка на документ без никакви данни, не само
лични; твърдение за липса на реквизити на оспореното решение - в същото не е
посочена банковата сметка, по която да внесе дължимата сума за копие на
документа, достъп до който иска.
С оглед на двете
уточнителни молби с вх.№№ 4219/23.12.2016 год. и 273/24.01.2017 год. съдът е
счел, че предмет на оспорване в настоящото производство е решение
№13/25.08.2016 год. на Директора на ОУ „Христо Ботев” с.Глава, като твърденията
за незаконосъобразност на същото се свеждат до това, че по същество на М. е отказан достъп до исканата информация под
формата на копие на автентичния договор между училището и адв.А.Д. със заличени
лични данни, а е получил единствено бланка на документ без никакви данни, не
само лични; твърдение за липса на реквизити на оспореното решение - в същото не
е посочена банковата сметка, по която да внесе дължимата сума за копие на
документа, достъп до който иска и липса на посочване в решението на срока за
обжалване на същото.
С оглед
направените уточнения настоящият състав на съда е приел подадената жалба за
допустима, поради което е разгледал
същата в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява и не ангажира
становище по съществото на спора.
Ответникът по жалбата в съдебно заседание се
представлява от адв.Д. *** с надлежно пълномощно на л.36 от делото, която
оспорва жалбата , като в съдебно заседание излага подробни съображения за
нейната неоснователност и моли съда да отхвърли жалбата.
Настоящият състав на съда,
за да се произнесе по жалбата, съобрази следното:
На 11.08.2016
год. жалбоподателят е подал заявление с
вх.№1546 за достъп до информация до Директора на ОУ”Христо Ботев” с.Глава,
обл.Плевенска, с което е поискал достъп до следната информация: сключен договор
за абонаментно правно обслужване с адвокат А.Д. ***. Посочено е изрично в
приложеното на л.4 заявление, че при наличие на лични данни в този договор ,
същите да бъдат заличени. Поискал е информацията да му бъде предоставена под
формата на ксерокс-копие от договора с адв.А.Д.. От адв.Д. е изискано съгласие за предоставяне на
исканата информация на жалбоподателя, като последната е изразила становище ,
приложено на л.29 от делото, с което не е дала съгласие за предоставяне на
исканата информация на заявителя. В становището е посочено, че до настоящия
момент заявителят е депозирал освен настоящото заявление, още две предходни със
същото искане с №№514/07.09.2015 год. и 1074/04.02.2016 год., като още с
първото е получил частичен достъп до исканата информация. Постановено е
оспореното в настоящото производство решение №13/25.08.2016 год. от Директора на ОУ” Христо Ботев” с.Глава, с
което на жалбоподателя е
предоставен частичен достъп до обществена информация по заявление с
вх.№1546/11.08.2016 год. в обем и по начин, който да не разкрива информацията,
която се отнася до трето лице. В проведеното открито съдебно заседание на
06.04.2017 год. упълномощеният адвокат на ответника е представил копие на
документа, предоставен на М. по подаденото от него заявление, приложен на
л.74-75 от делото. Установява се още от събраните доказателства, че М. е подал
до ответника още две заявления, с които
е поискал достъп до същата информация - №№514/07.09.2015 год. и 1074/04.02.2016
год., по които са постановени решения, както следва: Решение №1/29.09.2015
год., с което на жалбоподателя е предоставен
частичен достъп до същата
поискана като процесната обществена информация по заявление с вх. №514/07.09.2015
год. в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до
трето лице; Решение №2/02.03.2016 год., с което е отказан достъп до същата
поискана като процесната обществена информация, тъй като такава е била
предоставена на М. през предходните на искането шест месеца с Решение
№1/29.09.2015 год., на основание чл.37,
ал.1, т.3 от ЗДОИ.
При така
установените факти, съдът прави следните правни изводи:
С оглед мотивите в
отменителното определение на ВАС по адм.дело №12058/2016 год. и с оглед
направените от М. уточнения, жалбата се явява допустима за разглеждане по
същество като подадена в срок, от
надлежна страна, на която е отказан достъп до информация и която има правен
интерес от оспорването.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Претендираната със
заявление вх.№1546/11.08.2016 год. информация е поискана от Директора на
Основно училище „Христо Ботев” с.Глава, общ.Червен бряг , което училище е задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1, вр. § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ
- то е публичноправна организация, която е юридическо лице, създадено с цел да
задоволи обществени интереси, а именно - осигурява правото на гражданите на
образование съобразно държавните образователни изисквания, като приходите му се
осигуряват от държавния/общинския бюджет. Ето защо училището се явява задължен
субект, а директорът, като представляващ го, е задължен да отговори на
заявлението. Тоест, директорът дължи произнасяне не в качеството си на държавен
орган, какъвто той безспорно не е, а в качеството си на представляващ
юридическото лице, което е задължен субект.
С оглед характера на обществените
отношения, които урежда приложимият ЗДОИ (предмета и целта на закона), и при
изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 и чл. 38 и 39 от ЗДОИ за формата и съдържанието на
административното решение, както и за връчване на решението за отказ на достъп
до информация, е налице императивна законова разпоредба, която задължава и
изисква субектите по чл. 3 на закона да се произнесат писмено в срока по чл. 28, ал. 1, ЗДОИ по заявленията за
предоставяне на достъп до обществена информация. Това е направено с оспореното решение
на Директора на ОУ „Христо Ботев” с.Глава. Съдържанието на решението за отказ
за предоставяне на достъп е определено в чл. 38 ЗДОИ - правното и фактическото
основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за
неговото обжалване, което не означава, че актът не следва да съдържа и
предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити - наименование
на органа, наименование на акта, адресат на акта, разпоредителна част. В
оспореното решение е посочено, че същото подлежи на обжалване пред
Административен съд –Плевен по реда на АПК, т.е. не е посочено изрично в какъв
срок може да се оспори, каквото е едно от оплакванията на жалбоподателя.
Действително, в оспореното решение не е посочен срокът за неговото оспорване,
единствено е направено препращане към правилата на АПК. Това нарушение обаче е
несъществено и не се отразява на законосъобразността на самото оспорено
решение, а има отношение към сроковете за неговото оспорване. Както е посочил
самият жалбоподател в подадената от него частна жалба против определението на
настоящия съд, с което делото е било прекратено, така и Върховен
административен съд в отменителното си определение, в този случай на общо
основание се явява приложима разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, която дава
права на жалбоподателя да оспори акта в двумесечен срок. С оглед на това ВАС е
приел жалбата на М. за допустима и е върнал делото за продължаване на
съдопроизводствените действия на настоящия съд, който е разгледал същата и с
настоящото решение се произнася по нейната основателност. Действително, в
оспореното решение не е посочена и банковата сметка на училището, по която
следва да бъдат внесени разходите за предоставяната информация, каквото е
изискването на чл.21 от ЗДОИ, но това не се е явило пречка за предоставяне на
заявителя на копие от искания договор. Друг е въпроса какъв документ и с какво
съдържание му е бил предоставен, но това е въпрос , свързан със същността на
предоставяната информация.Ето защо оспореното решение е издадено в писмена
форма и съдържа съответните реквизити, а липсващите такива не обуславят
неговата незаконосъобразност на самостоятелно основание.
С оспореното решение №13/25.08.2016 год. от Директора на ОУ” Христо Ботев” с.Глава, на
жалбоподателя е предоставен частичен
достъп до обществена информация по
заявление с вх.№1546/11.08.2016 год. в обем и по начин, който да не разкрива
информацията, която се отнася до трето лице. Описано е в оспореното решение, че
предоставената частична информация представлява идентично копие на искания
документ в нея съгласно изискванията на закона и с оглед изричния отказ на
третото лице за предоставяне на информация, като са заличени данните, които
засягат третото лице. В проведеното открито съдебно заседание на 06.04.2017
год. упълномощеният адвокат на ответника е представил копие на документа,
предоставен на М. по подаденото от него заявление, приложен на л.74-75 от
делото. От същия става видно, че представлява бланка на договор за абонаментно
правно обслужване, а не самия сключен между страните договор, без попълнени не
само лични данни на договорилите се страни, но без посочена дата и място на подписване, без да са изписани
задълженията на изпълнителя по чл.3, част от задълженията на възложителя по
чл.4, договорените възнаграждения и
плащания, основанията за прекратяване на договора. Ето защо настоящият състав
на съда приема, че задълженият субект само формално е изпълнил задължението си, като е
предоставил една бланка на договор за абонаментно правно обслужване, с каквато
всяко лице при желание може да се снабди от електронното информационно
пространство, а не е предоставен
конкретно сключеният между страните договор с всички негови попълнени и подписани реквизити.
Затова съдът приема, че решението за предоставяне на достъп, не покрива
изискванията за законосъобразност в този смисъл, по следните съображения:
Правото на всяко
лице да търси, получава и разпространява информация е конституционно
гарантирано с разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България
.
Обществените
отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени със
ЗДОИ, като в чл. 2 е дадена легална дефиниция на понятието "обществена
информация" по смисъла на този закон - "всяка информация, свързана с
обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си
съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон
субекти". Съгласно чл. 9 от ЗДОИ обществената информация,
създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и
служебна, като чл. 11 от ЗДОИ определя, че служебна е
информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната
информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации.
Законодателят е дефинирал понятието обществена информация твърде общо, поради
което и на основание чл. 46, ал.1 на Закона за нормативните актове,
съгласно който, разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния
им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на
други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото
на Република България, следва да се издири точния смисъл на понятието
"информация". Понятието "информация" е дефинирано в
Български тълковен речник (издателство "Наука и изкуство 2001 година -
четвърто преработено издание) като: 1. Предадено или получено съобщение,
сведение, знание за някого или за нещо; 2. Служба, която дава такива сведения;
3. Сведения, знания за предметите и процесите в света, възприемани, натрупвани
и предавани от човека, от специални устройства и други. Следователно понятието
"обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение,
знание за някого или за нещо, свързано с обществения живот в страната,
респективно за дейността на задължените по закон субекти, които го създават или
съхраняват. Тази обществена информация може да се съдържа в документи или други
материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по
ЗДОИ субекти. В този смисъл е възприето понятието и в практиката на Върховния
административен съд.
С оглед на горното, безспорно сключеният
между Директора на едно държавно/общинско училище в качеството му на
представляващ същото и адвокат, който да представлява това училище и да го
подпомага и обслужва правно, съставлява обществена информация по смисъла на
цитираните от съда текстове, тъй като
дава възможност на гражданите да се съставят мнение за законосъобразното
разходване на публични средства, насочени в случая за правно обслужване на
задължения субект.
При решаване на
настоящия правен спор обаче следва да се отговори на въпроса дали изисканата и
непредоставена с оспореното решение информация (т.е. липсващата част на
договора, вместо която в същия са оставени празни места) представлява
"лични данни" по смисъла на ЗЗЛД и легалната дефиниция на пар.1, т.2 от ЗДОИ и дали попада в
хипотезата на чл. 2, ал.5 от ЗДОИ.
Липсващата в
предоставената бланка информация относно дата
и място на подписване, задълженията на изпълнителя по чл.3, част от
задълженията на възложителя по чл.4, договорените възнаграждения и плащания и основанията за прекратяване на договора, не
касаят конкретната личност, а права, задължения, отговорности по сключен между
страните двустранен договор. Съгл. пар.1, т.2 от ДР на ЗДОИ, "Лични
данни" са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е
идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез
идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци, свързани с
неговата физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа,
икономическа, културна или социална идентичност. Съобразно легалната дефиниция
на понятието в пар.1, т.16 на ДР на ЗЗЛД, Специфични
признаци" са признаци, свързани с физическа, физиологична, генетична,
психическа, психологическа, икономическа, културна, социална или друга
идентичност на лицето.
И правата, и
задълженията и на двете страни по
договора, и уговореното между тях възнаграждение за извършваната услуга/услуги,
и основанията за неговото прекратяване, са елементи на съществуващо облигационно правоотношение, възникнало на определена дата
и място, което и двете договарящи страни имат право да прекратят при
определени, описани в договора основания. С елементите на това сключено и
съществуващо между страните
правоотношение не се идентифицира и не може да бъде идентифицирано
дадено лице по смисъла на Закона за защита на личните данни, чиято
цел е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез
осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на
свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. Всички
тези посочени и непредоставени като информация елементи на съществуващото между
страните облигационно отношение –права и задължения, дата и място на сключване
на договора, основания за прекратяване и дори
уговорените възнаграждения и плащания, не са свързани с
неприкосновеността на личността и личния живот, а са обективно съществуващи
факти. В този смисъл исканият достъп до обществена информация по тези посочени
пунктове не засяга лични данни. Следователно в случая не се касае за лични
данни, а за достъп до обществена информация, даваща възможност на заявителя да
си състави мнение за дейността на задължения субект и конкретно разходването на
бюджетните средства. Затова относно тази информация не е приложима разпоредбата
на чл. 2, ал.5 от ЗДОИ.
Решението в тази
част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като преписката следва да
се върне на административния орган, като на основание чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ същият следва да бъде
задължен да предостави на заявителя достъп до исканата информация.
Относно предоставянето на
информация за страните по договора в частта
на данните за възложител и изпълнител: Законът урежда защитата на
правата на физическите лица при обработването на личните им данни и няма
нормативно основание да се приеме, че посочването на наименованието на
училището- възложител по договора, представлява негови лични данни, които не
следва да бъдат предоставяни. Лични данни според настоящия състав на съда
съставляват само трите имена, адреса, ЕГН и всички останали идентификационни
данни на изпълнителя по договора-физическото лице-адвокат-изпълнител на
възложената услуга, достъп до които не следва да бъде предоставен.
В тази връзка поисканият от
жалбоподателя Договор за абонаментно правно обслужване между ответника и адв. А.Д.
следва да му бъде предоставен в пълен обем под формата, в която е
поискан-ксерокопие, в който да бъдат заличени всички лични идентификационни
данни на изпълнителя по същия, като на заявителя бъде указана сметката, по
която да внесе разходите за предоставяне на информацията.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба
на В.Н.М. ***, Решение №13/25.08.2016 год. на
Директор на Основно училище „Христо Ботев с.Глава, общ.Червен бряг,
обл.Плевенска.
ВРЪЩА преписката на
административния орган за ново произнасяне по заявлението на М. с
вх.№1546/11.08.2016 год., съобразно указанията в мотивите на настоящото
решение, в срока по чл. 28, ал.1 от ЗДОИ, считано от влизане в
сила на настоящото решение.
Решението може да се
оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се
изпратят на страните.
СЪДИЯ: