РЕШЕНИЕ

148

гр.Плевен, 12.04.2017 год.

    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, VІ-ти състав, в публично съдебно заседание на шести април   две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                                                                          Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело №771  по описа на Административен съд – Плевен за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Административното дело е образувано по жалба от  В.Н.М. ***, против Решение №13/25.08.2016 год. на  Директор на Основно училище „Христо Ботев с.Глава, общ.Червен бряг, обл.Плевенска. С оспореното решение на жалбоподателя е предоставен  частичен достъп  до обществена информация по заявление с вх.№1546/11.08.2016 год. в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до трето лице.

С Определение №1000/03.10.2016 год. съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост на жалбата като подадена след установения затова срок, против позитивен за молителя акт и предвид факта, че е постановено писмено решение  по заявлението за ДОИ, което не се оспорва от жалбоподателя, а се оспорва според него формиран мълчалив отказ по подаденото заявление, предвид че постановеното решение е изготвено след установените в ЗДОИ срокове.

Определението за прекратяване на делото е оспорено от М. с частна жалба по реда на инстанционния контрол пред ВАС, който с Определение №13326/07.12.2016 год. по адм.дело №12058/2016 год. е отменил определението за прекратяване и е върнал делото  на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Счел е, че жалбата пред настоящия съд е подадена в срока по чл.140 от АПК, който е приложим в процесния случай, а изводът на съда за наличието на позитивен за молителя акт счел за необоснован, тъй като не била изяснена действителната воля на оспорващия досежно предмета на обжалвания от него акт - мълчалив отказ по заявление  вх.№1546/11.08.2016 год. или постановеното решение №13/25.08.2016 год. на Директора на ОУ „Христо Ботев”. Посочено е в определението на ВАС, че оспорващият следва да укаже в какво се състои незаконосъобразността на акта и в какво се изразява  искането му-изцяло ли обжалва или в съответната част.

С оглед изложените мотиви в отменителното определение на ВАС, жалбата на М. е оставена без движение за поправяне на указаните от ВАС нередовности, с Определение №1254/09.12.2016 год, както следва: жалбоподателят да уточни изрично в писмена молба с препис за насрещната страна дали оспорва мълчалив отказ на Директора на ОУ”Христо Ботев” с.Глава  да се произнесе по заявление  вх.№1546/11.08.2016 год., подадено от М., или оспорва  постановеното решение №13/25.08.2016 год. на Директора на ОУ „Христо Ботев” с.Глава; да укаже в какво се състои незаконосъобразността на акт и в какво се изразява  искането му.

            С молба с вх.№4219/23.12.2016 год. М. е уточнил следното:  в Решение №13/25.08.2016 год. на Директора на ОУ”Христо Ботев” с.Глава липсва номер на банковата сметка на училището за внасяне на посочената сума за ксерокс –копия; не се посочва какъв е срокът за обжалване на решението пред Административен съд –Плевен и му е предоставена  единствено бланка на договор за абонаментно обслужване между ОУ”Христо Ботев” с.Глава адв.А.Д..

Волята на жалбоподателя, дори след направеното уточнение, не е станала ясна и недвусмислена за съда. Ето защо жалбата на М.  отново е оставена без движение, за отстраняване на следните нередовности: 1. Да посочи изрично в писмен вид дали оспорва цялото постановено  решение №13/25.08.2016 год. на Директора на ОУ „Христо Ботев” с.Глава, включително  и обстоятелството, че със същото му е предоставен достъп до приложената към депозираната от него молба с вх.№4219/23.12.2016 год. бланка на договор , а не самия договор, или 2. Обжалва решение №13/25.08.2016 год. на Директора на ОУ „Христо Ботев” с.Глава единствено в частта  на липсващо посочване на номер на банковата сметка на училището за внасяне на посочената сума за ксерокс –копия и в частта на непосочване в същото на срока за обжалване на решението пред Административен съд –Плевен; 3. След като уточни изрично дали оспорва изцяло или частично постановеното решение, да посочи в какво се състои неговата незаконосъобразност и в какво се състои искането му до съда. 

С молба вх.№273/24.01.2017 год. жалбоподателят е направил следните уточнения: посочил е, че оспорва решение №13/25.08.2016 год. на Директора на ОУ „Христо Ботев” с.Глава с твърдения, че не е получил достъп до исканата информация под формата на копие на автентичния договор между училището и адв.А.Д. със заличени лични данни, а е получил единствено бланка на документ без никакви данни, не само лични; твърдение за липса на реквизити на оспореното решение - в същото не е посочена банковата сметка, по която да внесе дължимата сума за копие на документа, достъп до който иска.

С оглед на двете уточнителни молби с вх.№№ 4219/23.12.2016 год. и 273/24.01.2017 год. съдът е счел, че предмет на оспорване в настоящото производство е решение №13/25.08.2016 год. на Директора на ОУ „Христо Ботев” с.Глава, като твърденията за незаконосъобразност на същото се свеждат до това, че  по същество на М.  е отказан достъп до исканата информация под формата на копие на автентичния договор между училището и адв.А.Д. със заличени лични данни, а е получил единствено бланка на документ без никакви данни, не само лични; твърдение за липса на реквизити на оспореното решение - в същото не е посочена банковата сметка, по която да внесе дължимата сума за копие на документа, достъп до който иска и липса на посочване в решението на срока за обжалване на същото.

С оглед направените уточнения настоящият състав на съда е приел подадената жалба за допустима, поради което е  разгледал същата в открито съдебно заседание с призоваване на страните.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

 Ответникът по жалбата в съдебно заседание се представлява от адв.Д. *** с надлежно пълномощно на л.36 от делото, която оспорва жалбата , като в съдебно заседание излага подробни съображения за нейната неоснователност и моли съда да отхвърли жалбата.

Настоящият състав на съда, за да се произнесе по жалбата, съобрази следното:

На 11.08.2016 год. жалбоподателят е подал заявление  с вх.№1546 за достъп до информация до Директора на ОУ”Христо Ботев” с.Глава, обл.Плевенска, с което е поискал достъп до следната информация: сключен договор за абонаментно правно обслужване с адвокат А.Д. ***. Посочено е изрично в приложеното на л.4 заявление, че при наличие на лични данни в този договор , същите да бъдат заличени. Поискал е информацията да му бъде предоставена под формата на ксерокс-копие от договора с адв.А.Д.. От  адв.Д. е изискано съгласие за предоставяне на исканата информация на жалбоподателя, като последната е изразила становище , приложено на л.29 от делото, с което не е дала съгласие за предоставяне на исканата информация на заявителя. В становището е посочено, че до настоящия момент заявителят е депозирал освен настоящото заявление, още две предходни със същото искане с №№514/07.09.2015 год. и 1074/04.02.2016 год., като още с първото е получил частичен достъп до исканата информация. Постановено е оспореното в настоящото производство решение №13/25.08.2016 год.  от Директора на ОУ” Христо Ботев” с.Глава, с което  на жалбоподателя е предоставен  частичен достъп  до обществена информация по заявление с вх.№1546/11.08.2016 год. в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до трето лице. В проведеното открито съдебно заседание на 06.04.2017 год. упълномощеният адвокат на ответника е представил копие на документа, предоставен на М. по подаденото от него заявление, приложен на л.74-75 от делото. Установява се още от събраните доказателства, че М. е подал до ответника  още две заявления, с които е поискал достъп до същата информация - №№514/07.09.2015 год. и 1074/04.02.2016 год., по които са постановени решения, както следва: Решение №1/29.09.2015 год., с което на жалбоподателя е предоставен  частичен достъп  до същата поискана като процесната обществена информация по заявление с вх. №514/07.09.2015 год. в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до трето лице; Решение №2/02.03.2016 год., с което е отказан достъп до същата поискана като процесната обществена информация, тъй като такава е била предоставена на М. през предходните на искането шест месеца с Решение №1/29.09.2015 год., на основание  чл.37, ал.1, т.3 от ЗДОИ.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

С оглед мотивите в отменителното определение на ВАС по адм.дело №12058/2016 год. и с оглед направените от М. уточнения, жалбата се явява допустима за разглеждане по същество като подадена в срок,  от надлежна страна, на която е отказан достъп до информация и която има правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Претендираната със заявление вх.№1546/11.08.2016 год. информация е поискана от Директора на Основно училище „Христо Ботев” с.Глава, общ.Червен бряг , което училище е  задължен субект по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 1, вр. § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗДОИ - то е публичноправна организация, която е юридическо лице, създадено с цел да задоволи обществени интереси, а именно - осигурява правото на гражданите на образование съобразно държавните образователни изисквания, като приходите му се осигуряват от държавния/общинския бюджет. Ето защо училището се явява задължен субект, а директорът, като представляващ го, е задължен да отговори на заявлението. Тоест, директорът дължи произнасяне не в качеството си на държавен орган, какъвто той безспорно не е, а в качеството си на представляващ юридическото лице, което е задължен субект.

С оглед характера на обществените отношения, които урежда приложимият ЗДОИ (предмета и целта на закона), и при изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 и чл. 38 и 39 от ЗДОИ за формата и съдържанието на административното решение, както и за връчване на решението за отказ на достъп до информация, е налице императивна законова разпоредба, която задължава и изисква субектите по чл. 3 на закона да се произнесат писмено в срока по чл. 28, ал. 1, ЗДОИ по заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация. Това е направено с оспореното решение на Директора на ОУ „Христо Ботев” с.Глава. Съдържанието на решението за отказ за предоставяне на достъп е определено в чл. 38 ЗДОИ - правното и фактическото основание за отказ по този закон, датата на приемане на решението и редът за неговото обжалване, което не означава, че актът не следва да съдържа и предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити - наименование на органа, наименование на акта, адресат на акта, разпоредителна част. В оспореното решение е посочено, че същото подлежи на обжалване пред Административен съд –Плевен по реда на АПК, т.е. не е посочено изрично в какъв срок може да се оспори, каквото е едно от оплакванията на жалбоподателя. Действително, в оспореното решение не е посочен срокът за неговото оспорване, единствено е направено препращане към правилата на АПК. Това нарушение обаче е несъществено и не се отразява на законосъобразността на самото оспорено решение, а има отношение към сроковете за неговото оспорване. Както е посочил самият жалбоподател в подадената от него частна жалба против определението на настоящия съд, с което делото е било прекратено, така и Върховен административен съд в отменителното си определение, в този случай на общо основание се явява приложима разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, която дава права на жалбоподателя да оспори акта в двумесечен срок. С оглед на това ВАС е приел жалбата на М. за допустима и е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия на настоящия съд, който е разгледал същата и с настоящото решение се произнася по нейната основателност. Действително, в оспореното решение не е посочена и банковата сметка на училището, по която следва да бъдат внесени разходите за предоставяната информация, каквото е изискването на чл.21 от ЗДОИ, но това не се е явило пречка за предоставяне на заявителя на копие от искания договор. Друг е въпроса какъв документ и с какво съдържание му е бил предоставен, но това е въпрос , свързан със същността на предоставяната информация.Ето защо оспореното решение е издадено в писмена форма и съдържа съответните реквизити, а липсващите такива не обуславят неговата незаконосъобразност на самостоятелно основание.

С оспореното решение №13/25.08.2016 год.  от Директора на ОУ” Христо Ботев” с.Глава, на жалбоподателя е предоставен  частичен достъп  до обществена информация по заявление с вх.№1546/11.08.2016 год. в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до трето лице. Описано е в оспореното решение, че предоставената частична информация представлява идентично копие на искания документ в нея съгласно изискванията на закона и с оглед изричния отказ на третото лице за предоставяне на информация, като са заличени данните, които засягат третото лице. В проведеното открито съдебно заседание на 06.04.2017 год. упълномощеният адвокат на ответника е представил копие на документа, предоставен на М. по подаденото от него заявление, приложен на л.74-75 от делото. От същия става видно, че представлява бланка на договор за абонаментно правно обслужване, а не самия сключен между страните договор, без попълнени не само лични данни на договорилите се страни, но без посочена дата  и място на подписване, без да са изписани задълженията на изпълнителя по чл.3, част от задълженията на възложителя по чл.4, договорените възнаграждения  и плащания, основанията за прекратяване на договора. Ето защо настоящият състав на съда приема, че задълженият субект само формално  е изпълнил задължението си, като е предоставил една бланка на договор за абонаментно правно обслужване, с каквато всяко лице при желание може да се снабди от електронното информационно пространство, а не  е предоставен конкретно сключеният между страните договор с всички  негови попълнени и подписани реквизити. Затова съдът приема, че решението за предоставяне на достъп, не покрива изискванията за законосъобразност в този смисъл, по следните съображения:

Правото на всяко лице да търси, получава и разпространява информация е конституционно гарантирано с разпоредбата на чл. 41, ал. 1 от Конституцията на Република България .

Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация са уредени със ЗДОИ, като в чл. 2 е дадена легална дефиниция на понятието "обществена информация" по смисъла на този закон - "всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти". Съгласно чл. 9 от ЗДОИ обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна, като чл. 11 от ЗДОИ определя, че служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Законодателят е дефинирал понятието обществена информация твърде общо, поради което и на основание чл. 46, ал.1 на Закона за нормативните актове, съгласно който, разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България, следва да се издири точния смисъл на понятието "информация". Понятието "информация" е дефинирано в Български тълковен речник (издателство "Наука и изкуство 2001 година - четвърто преработено издание) като: 1. Предадено или получено съобщение, сведение, знание за някого или за нещо; 2. Служба, която дава такива сведения; 3. Сведения, знания за предметите и процесите в света, възприемани, натрупвани и предавани от човека, от специални устройства и други. Следователно понятието "обществена информация" следва да бъде възприемано като сведение, знание за някого или за нещо, свързано с обществения живот в страната, респективно за дейността на задължените по закон субекти, които го създават или съхраняват. Тази обществена информация може да се съдържа в документи или други материални носители, създавани, получавани или съхранявани от задължените по ЗДОИ субекти. В този смисъл е възприето понятието и в практиката на Върховния административен съд. 

С оглед на горното, безспорно сключеният между Директора на едно държавно/общинско училище в качеството му на представляващ същото и адвокат, който да представлява това училище и да го подпомага и обслужва правно, съставлява обществена информация по смисъла на цитираните  от съда текстове, тъй като дава възможност на гражданите да се съставят мнение за законосъобразното разходване на публични средства, насочени в случая за правно обслужване на задължения субект.

При решаване на настоящия правен спор обаче следва да се отговори на въпроса дали изисканата и непредоставена с оспореното решение информация (т.е. липсващата част на договора, вместо която в същия са оставени празни места) представлява "лични данни" по смисъла на ЗЗЛД и легалната дефиниция на пар.1, т.2 от ЗДОИ и дали попада в хипотезата на чл. 2, ал.5 от ЗДОИ.

Липсващата в предоставената бланка информация относно дата  и място на подписване, задълженията на изпълнителя по чл.3, част от задълженията на възложителя по чл.4, договорените възнаграждения  и плащания и  основанията за прекратяване на договора, не касаят конкретната личност, а права, задължения, отговорности по сключен между страните двустранен договор.  Съгл. пар.1, т.2 от ДР на ЗДОИ, "Лични данни" са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци, свързани с неговата физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна или социална идентичност. Съобразно легалната дефиниция на понятието в пар.1, т.16 на ДР на ЗЗЛД, Специфични признаци" са признаци, свързани с физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна, социална или друга идентичност на лицето.

И правата, и задълженията  и на двете страни по договора, и уговореното между тях възнаграждение за извършваната услуга/услуги, и основанията за неговото прекратяване, са елементи на съществуващо облигационно  правоотношение, възникнало на определена дата и място, което и двете договарящи страни имат право да прекратят при определени, описани в договора основания. С елементите на това сключено и съществуващо между страните  правоотношение не се идентифицира и не може да бъде идентифицирано дадено лице по смисъла на Закона за защита на личните данни, чиято цел е да гарантира неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободното движение на данните. Всички тези посочени и непредоставени като информация елементи на съществуващото между страните облигационно отношение –права и задължения, дата и място на сключване на договора, основания за прекратяване и дори  уговорените възнаграждения и плащания, не са свързани с неприкосновеността на личността и личния живот, а са обективно съществуващи факти. В този смисъл исканият достъп до обществена информация по тези посочени пунктове не засяга лични данни. Следователно в случая не се касае за лични данни, а за достъп до обществена информация, даваща възможност на заявителя да си състави мнение за дейността на задължения субект и конкретно разходването на бюджетните средства. Затова относно тази информация не е приложима разпоредбата на чл. 2, ал.5 от ЗДОИ.

Решението в тази част е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като преписката следва да се върне на административния орган, като на основание чл. 41, ал. 1 от ЗДОИ същият следва да бъде задължен да предостави на заявителя достъп до исканата информация.

Относно предоставянето на информация за страните по договора в частта  на данните за възложител и изпълнител: Законът урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни и няма нормативно основание да се приеме, че посочването на наименованието на училището- възложител по договора, представлява негови лични данни, които не следва да бъдат предоставяни. Лични данни според настоящия състав на съда съставляват само трите имена, адреса, ЕГН и всички останали идентификационни данни на изпълнителя по договора-физическото лице-адвокат-изпълнител на възложената услуга, достъп до които не следва да бъде предоставен.

В тази връзка поисканият от жалбоподателя Договор за абонаментно правно обслужване между ответника и адв. А.Д. следва да му бъде предоставен в пълен обем под формата, в която е поискан-ксерокопие, в който да бъдат заличени всички лични идентификационни данни на изпълнителя по същия, като на заявителя бъде указана сметката, по която да внесе разходите за предоставяне на информацията.   

 Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на В.Н.М. ***, Решение №13/25.08.2016 год. на  Директор на Основно училище „Христо Ботев с.Глава, общ.Червен бряг, обл.Плевенска.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по заявлението на М. с вх.№1546/11.08.2016 год., съобразно указанията в мотивите на настоящото решение, в срока по чл. 28, ал.1 от ЗДОИ, считано от влизане в сила на настоящото решение.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                      

                                                                      

 

СЪДИЯ: