Р E Ш Е Н И Е

№ 531

гр.Плевен, 8 Ноември 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря А. П. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 768 по описа за 2017 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №670 от 24.07.2017 г., постановено по НАХД № 1460 по описа за 2017г. на Районен съд – Плевен е отменено Наказателно постановление №262419-F289038/29.03.2017г. на Директор офис за обслужване Плевен при ТД на НАП-Велико Търново, с което на П.Т.П. ***, на основание чл.80 ал.1 от ЗДДФЛ е наложена глоба в размер на 250лева, за извършено нарушение на чл.53 ал.1 от ЗДДФЛ.

Срещу решението е подадена касационна жалба от ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Твърди се, че изводите на районния съд, че наказваният орган не е обсъдил възможността на приложение на чл.28 от ЗАНН, са неправилни. Счита се, че процесният случай не е маловажен. Счита се още, че мотивите за липса на вреда са неотносими към предмета на спора. Според касатора доводите на съда, че нарушението е инцидентно за нарушителя, могат да бъдат релевантни при индивидуализация на наложената санкция с оглед нейния размер. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд.

От ответната страна, чрез адв.П. К., е подаден отговор по касационната жалба с доводи за нейната неоснователност.

В съдебно заседание касаторът ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен, се представлява от юрисконсулт Ж., който поддържа касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде отменено.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление на П.П. е реализирана административно-наказателната отговорност за това, че като получател на доходи, подлежащи на облагане по реда на ЗДДФЛ не е изпълнил задължението си да подаде годишна данъчна декларация за доход, получен през 2014г. в законоустановения срок до 30.04.2015г., като след извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че лицето е получило облагаем доход от „Рам Комерс“ ООД, ЕИК:831239999 за производство на преработени или непреработени продукти от селско стопанство в размер на 1750.00лева. На П. е изпратена покана от 08.11.2016г. за подаване на декларация и съставяне на АУАН, която е получена на 29.11.2016г., като декларация не е подадена. Нарушението е квалифицирано като такова по чл.53 ал.1 от ЗДДФЛ.

За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че от всички доказателства по делото е установено, че П. е извършил вмененото му нарушение по чл.53 ал.1 от ЗДДФЛ, но за същото следва да се приложи нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като е маловажен случай. За да достигне до този извод, съдът е посочил, че лицето за първи път се наказва по този ред, не са налице вредни последици, както и че наказващият орган не е направил преценка за маловажност на случая.

Настоящата касационна инстанция счита решението на районния съд за правилно като краен резултат, но по други отменителни мотиви.

П. е наказан за това, че като получател на облагаем доход от „Рам Комерс“ ООД за производство на преработени или непреработени продукти от селско стопанство в размер на 1750.00лева, не е изпълнил задължението си да подаде годишна данъчна декларация за доход, получен през 2014г. Т.е. административно-наказващият орган следва да докаже, че за П. е било налице задължението да подаде в срок до 30.04.2015г. ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за получени облагаеми доходи през 2014г. Такива доказателства по делото не са налице. Твърди се в НП, че при проверка в информационната система на НАП е установено получаването на облагаем доход от юридическото лице „Рам Комерс“, но не е приложена нито извадка от информационната система на НАП, нито подадена от страна на ООД справка по чл.73 от ЗДДФЛ. Ето защо не е доказано получаване на облагаем доход от П., от което следва, че не е доказано неизпълнение на задължение за подаване на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2014г. Т.е. вмененото на ответника по касация нарушение по чл.53 ал.1 от ЗДДФЛ не е доказано и издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно на това основание.

Предвид изложеното и при недоказано административно нарушение не може да се говори за приложение на нормата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай. Принципно, обаче, виждането на касационната инстанция за наличие на маловажно нарушение е многократно излагана. Преценката за "маловажност" винаги следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност. При доказано нарушение, свързано с неизпълнение на задължения по отношение на установяване на данъчни задължения на конкретен субект, последното не може да бъде квалифицирано като маловажен случай. След като законодателят е квалифицирал определено бездействие на данъчния субект след изтичането на определен срок за административно нарушение, то при осъществяване на този фактически състав винаги е налице административно нарушение и наказващият орган е длъжен да санкционира субектът, който не е изпълнил задължението си.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №670 от 24.07.2017 г., постановено по НАХД № 1460 по описа за 2017г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

.