Р Е Ш Е Н И Е

№ 449

гр.Плевен, 13 Октомври 2017 год.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на пети октомври  две хиляди и седемнадесета  година в състав:                                                              

                                                         Председател: Катя Арабаджиева                                                                            

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева  административно дело №767 по описа  на Административен съд-Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от И.К.И. ***, чрез пълномощника му адв.Г. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ №17-0938-002073/28.08.2017 год.  на Началник сектор“ПП“ към ОД на МВР-Плевен,  с която спрямо  жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед. Сочи се, че заповедта е издадена при липса на предпоставките затова, а именно-съставен акт за нарушение, удостоверяващ извършването на административно нарушение. Сочи се, че заповедта не е мотивирана, тъй като мотивите следва да бъдат извлечени от съставения акт за нарушение, какъвто на К., предхождащ прилагането на ПАМ, не е издаван. Твърди, че при издаване на заповедта органът е допуснал съществени процесуални нарушения, като не е събрал служебно относимите към отговорността на И. доказателства, че е преотстъпил собственото си МПС на друго лице и още по-малко-че същият е знаел за неправоспособността на това лице. Сочи, че собственик на автомобила е „И.К. 2016 4“ ЕООД, но заповедта е издадена по отношение на физическото лице, а не в качеството му на законен представител на дружеството. В заключение моли за отмяна на заповедта. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв.Г. *** с пълномощно на л.4 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени издадената Заповед за прилагане на ПАМ. Твърди, че органът  по никакъв начин не е доказал с писмени или гласни  доказателства, дори обяснителна записка, от които да се извлече извод, че действително И. при наличие на виновно от негова страна поведение, е преотстъпил въпросното МПС, което води до самостоятелен извод за незаконосъобразност на въпросната заповед за прилагане на ПАМ. Съществен момент е липса на какъвто и да било съставен срещу И. АУАН, което е задължителна законова предпоставка и база за издаване на заповедта. Заповедта е неправилна и в частта, която касае физическото лице, т.к. безспорно писмените доказателства показват, че въпросното МПС не е собственост на физическото лице, а на търговското дружество .

В съдебно заседание ответникът –Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен се явява лично  и моли съда да остави жалбата без уважение, т.к. към жалбата са приложени всички доказателства, от които е видно, че това е Заповед за прилагане на ПАМ, не е наказателно постановление, което следва да е обвързано с АУАН. Счита, че законодателят изрично е посочил, че прекратяване на регистрацията е на собственик, чието МПС е управлявано от лице, което не притежава необходимата квалификация. Целта на тази мярка е да се вмени на собственика отговорност към притежавания от него автомобил. Лицето е неправоспособен водач,  управляващ чужд автомобил, който е с максимална маса 8 тона и половина и се управлява от лице, което не е доказало, че има необходимите качества да управлява този автомобил. Относно собствеността в заповедта е описано, че автомобилът е собственост на юридическо лице, но наказанието се налага на едноличния собственик на капитала, който е и управител. Алтернативно , в случай на уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, т.к. делото не е с голяма правна и фактическа стойност и не е посочен начина на извършване на плащането в адвокатското пълномощно.

Административният съд, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията  на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 29.08.2017 год., видно от отбелязването върху разписката на л.5 от делото, а жалбата против същата е подадена на 31.08.2017 год., поради което  жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна-адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.

 Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Със Заповед за прилагане на ПАМ №17-0938-002073/28.08.2017 год.  на Началник сектор“ПП“ към ОД на МВР-Плевен,  спрямо  жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца. За да приложи мярката, административният орган  е взел предвид, че  на 28.08.2017 год. в 12,45 часа на път 2-35, км.1+207 т.а. „Зил“ с рег.№ЕН 7854КК, собственост на „И.К. 2016“ ЕООД с Булстат 204144886, като собственик И.К.И. е преотстъпил управлението на Д И.К. с ЕГН **********, който не притежава необходимата категория за управляваното от него МПС-неправоспособен.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая това е Началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Плевен, на когото са делегирани правомощия, в т.ч. да прилага ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП,  със Заповед № 316з-1612/19.05.2017 год.  на Директора на ОД на МВР-Плевен, приложена на л.10-11  от делото.

Оспорената заповед  е издадена в нарушение на изискването за форма и при неспазване на материалноправните разпоредби на закона. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Принудителната административна мярка е приложена на основание чл.171, т.2а в приложимата към датата на издаване на заповедта редакция -  ДВ, бр. 54 от 5.07.2017 г. Цитираната разпоредба предвижда    прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление и/или е употребил алкохол с концентрация в кръвта над 0,5 на хиляда и/или наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление – за срок от 6 месеца до една година. В процесния случай се касае за собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление. На първо място следва да се отбележи, че в разпоредителната част на оспорената заповед, се съдържа и текстово, и  цифрово посочване чрез изписване на правната норма , на приложената мярка, а именно прекратяване на регистрацията на ППС. Не е посочено обаче регистрацията на кое ППС се прекратява, което е един от основните реквизити в разпоредителната част на заповедта, защото принудителната мярка се прилага именно спрямо посоченото ППС. В случая  няма изписано след „заповядвам“ нито  конкретно ППС, нито каквито и да било негови индивидуализиращи белези. Действително, в мотивите на заповедта е описано ППС- т.а. „Зил“ с рег.№ЕН 7854КК, но то  е посочено като елемент от състава на нарушението, което е установено и е станало основание за прилагане на ПАМ. Дори да се приеме, че органът е имал предвид, че се прекратява регистрацията на това посочено в мотивите на заповедта ППС, същото според данните от документи на л.9 и л.19 от делото, е собственост не на физическото лице И.К.И., а на юридическото лице „И.К. 2016“ ЕООД с Булстат 204144886. Собственикът-юридическо лице е посочен като такъв  в мотивите на заповедта, но отново в разпоредителната част на същата е описано, че мярката се прилага спрямо физическото лице И.К.И., а по-нагоре в колоната „съставям настоящата ЗППАМ против:..“ също е посочено физическото лице И.К.И.. Последното е недопустимо. Съгласно чл.172, ал.2, т.1 от ЗДвП, един от начините за налагане на принудителните административни мерки от ръководителите на службите за контрол е недопускане управлението на моторното превозно средство, какъвто резултат се постига с прекратяване регистрацията на ППС. Ето защо в разпоредителната част на заповедта следва да се посочи прилаганата мярка –в случая прекратяване регистрацията на ППС, да се индивидуализира това ППС, спрямо което  се прилага мярката, и на последно място да се посочи чия собственост е това ППС. В случая в разпоредителната част на заповедта погрешно и в несъответствие с доказателствата е посочено, че ППС е собственост на И.К.И., вместо правилното- че е собственост на юридическото лице „И.К. 2016“ ЕООД. Последното нарушение е съществено, предвид, че именно собственикът на ППС с прекратената регистрация следва да бъде  адресат на заповедта.

Допуснато е и друго нарушение, което, ведно с останалите констатирани обосновава отмяна на заповедта. Не се спори и се установява от оспорената заповед, че мярката е приложена заради това, че  И.К.И. е преотстъпил управлението на процесното ППС на Д И.К., който го е управлявал, без да притежава необходимата категория за управлението на това ППС-неправоспособен. Тук е мястото да се посочи, че съдът счита за неоснователно възражението на пълномощника, че следва да бъде доказано виновно поведение на лицето, предоставило МПС на неправоспособен водач. За целите на процесното административно производство е достатъчно моторното превозно средство да се управлява от лице, непритежаващо съответното свидетелство за управление и това МПС да е собственост на друго лице, тъй като приложимата разпоредба на чл.171, т.2а не поставя други изисквания за прилагане на мярката, т.е. не е необходимо да се установява и доказва, че МПС е било доброволно отстъпено или предоставено, още по-малко това да е станало виновно. В случая не се спори и се установява от  изготвената справка-Приложение 1 още и че управляваното от Д И.К. - ППС т.а. „Зил“, модел 157 с рег.№ЕН 7854КК е с технически допустима максимална маса 8450кг. и категория N2 съобразно чл.149, ал.1, т.3, б.б от ЗДвП-с допустима максимална маса от 3,5 до 12 тона. Съобразно чл.150а, ал.2, т.10 от ЗДвП, за да се определи като правоспособен водач на процесното МПС, Д К. следва да притежава свидетелство за управление от категория С, а видно от изготвената справка на л.20 от делото последният е правоспособен  водач с категории В, АМ, т.е. не притежава валидно свидетелство  за управление на категория С. Управлението на ППС без съответна категория, която дава на водача това право, е констатирано като административно нарушение и за същото е съставен приложеният на л.29 от делото акт за нарушение фабр.№151842/28.08.2017 год. Този акт обаче не е вписан като фактическо  основание за издаване на заповедта, а е следвало в същата да се съдържа позоваване и на акта. Извод затова съдът прави от разпоредбата на чл.172, ал.4 от ЗДвП , съгласно който текст в случаите по чл. 171, т. 2, букви "в", "и", "к", "л", "м", "н" и т. 2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, а в случаите на чл. 171, т. 2а се изземват и табелите с регистрационен номер. Т.е. във всички  случаи следва да има съставен акт за нарушение срещу неправоспособния водач (какъвто в случая има) и във всички случаи в издадената на собственика заповед освен отделно описание на нарушението, станало основание за прилагане на мярката, следва да се съдържа и позоваване на акта за нарушение, каквото позоваване в оспорената заповед липсва. Именно с акта за нарушение е констатирано от контролните органи, че водачът е неправоспособен и този акт има не само обвинителна и констативна функция, но и сезираща органа, компетентен да приложи ПАМ. Защото издателят на заповедта за прилагане на ПАМ установява, запознава се с фактите, които са основание за прилагане на мярката не лично и непосредствено, защото не той констатира извършеното нарушение. Той се запознава с тези факти именно посредством съставения акт и вписаните в този акт факти. Затова, за да направи своя воля прилагането на мярката на основание извършеното нарушение от водача, той следва да възприеме същите именно от акта за нарушение. Именно поради тази причина непозоваването на акта за нарушение в оспорената заповед съставлява самостоятелно нарушение на формата, обосноваващо отмяна на заповедта.

Ето защо съдът намира, че заповедта следва да бъде отменена на посочените основания.

При този изход на делото и с оглед направеното с жалбата и в хода по същество искане, на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски общо в размер на 410 лева, от които 10 лева държавна такса за образуване на делото съгласно  разписка на л.3 от делото и 400 лева поискано, договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, на основание чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Адвокатското възнаграждение е посочено като платено в приложеното по делото на л.4 адвокатско пълномощно, което е достатъчно с оглед т.1 от постановеното Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и 2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, VI състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по  жалбата на  И.К.И. ***, чрез пълномощника му адв.Г. ***, Заповед за прилагане на ПАМ №17-0938-002073/28.08.2017 год.  на Началник сектор“ПП“ към ОД на МВР-Плевен,  с която спрямо  И.К.И. е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2А от ЗДП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Плевен да заплати на И.К.И. ***  направените по делото разноски общо  в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок  от съобщаването на страните.

            Преписи от решението да се изпратят на страните.                                    

                                                                             

 

 

 СЪДИЯ: