Р Е Ш Е Н И Е

№ 309

гр.Плевен, 10 Юли 2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на пети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря В. М., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №767 по описа за 2016г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.13 ал.5 от Закона за социално подпомагане (ЗСП).

Производството по делото е образувано по жалба от К.Н.А. *** и допълнително уточнения по нея от 29.09.2016г., против Заповед №ЗСП/Д-ЕН-Н/1023 от 05.08.2016г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Никопол, с която е отказана целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2016/2017г., потвърдена с Решение №15-РД-06-0009/07.09.2016г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане-Плевен.

В жалбата са наведени доводи, че неправилно е отказана целева помощ за отопление, тъй като посоченият товарен автомобил е използван от бащата и брата на А. докато е бил в движение, както и че оспорващият не притежава СУМПС. Сочи се, че автомобилът вече е продаден, поради което са налице всички предпоставки за отпускане на целева помощ за отопление. В допълнението към жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена в нарушение на процесуалните и материалноправните норми. Счита се, че в нарушение на чл.35 от АПК административният орган не е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. Сочи се, че органът неправилно е поставил равенство между източник на доходи и възможност за получаване на доходи от движимото имущество.Счита се, че не е направена преценка налице ли е обективна възможност за получаване на доходи от движимата вещ и то в размер, който заедно с другия източник на доходи да надвишава диференцирания минимален доход на оспорващия, определен съобразно чл.9 от ППЗСП. В заключение се моли за отмяна на заповедта.

От ответника по делото-Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” –Никопол е представен отговор по жалбата, в който се твърди, че за социално подпомагане само наличието на движима вещ, която е възможен източник на доходи представлява отрицателна, правно изключваща предпоставка за отпускане на помощта. Твърди се, че на лицето са осигурени всички права по действащото законодателство за социално подпомагане.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с назначения служебен защитник адв.Д. ***, която поддържа депозираната жалба на заявените в нея и уточнението основания. В допълнение счита, че органът не е направил преценка относно регламентирания минимален доход съгласно чл.2 ал.4 т.16 от Наредба №РД-97-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. В заключение моли оспореният акт да бъде отменен.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Заповед №ЗСП/Д-ЕН-Н/1023 от 05.08.2016г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Никопол е изпратена до К.А. по пощата с обратна разписка и е получена на 09.08.2016г. (л.26 гръб). В заповедта е отбелязано, че подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Директора на РД „Социално подпомагане”-Плевен по реда на АПК, както е регламентирано в чл.13 ал.5 от ЗСП. Жалбата до Директора на РД „СП”-Плевен е подадена по пощата на 15.08.2016г. и е заведена с вх.№15-94К-00-0231/16.08.2016г.(л.29), т.е. е подадена в законово установения срок за обжалване по административен ред (чл.84 ал.1 от АПК). По подадената по административен ред жалба, Директорът на РД „СП”-Плевен се е произнесъл с Решение №15-РД06-0009/07.09.2016г., с което на основание чл.97 ал.1 от АПК е отхвърлил жалбата на К.А. срещу Заповед №ЗСП/Д-ЕН-Н/1023 от 05.08.2016г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Никопол. В решението е посочено, че първоначалния административен акт подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването или получаването пред Административен съд-Плевен по реда на АПК (по арг. от чл.98 ал.2 от АПК). Решението е изпратено с писмо с обратна разписка до А., като по делото не са предоставени данни кога то е получено. Жалбата по съдебен ред е депозирана на 15.09.2016г. по пощата и съобразно чл.149 ал.3 във вр. с ал.1 от АПК, съдът намира, че същата е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Предмет на оспорване в настоящето съдебно производство е Заповед №ЗСП/Д-ЕН-Н/1023 от 05.08.2016г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Никопол (л.26), предвид направеното уточнение от страна на оспорващия и по аргумент от чл.98 ал.2 изр.посл. във връзка с чл.145 ал.2 т.1 от АПК, с която са разпоредени неблагоприятни за А. правни последици, а именно отказ да се отпусне целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2016/2017г.

Оспорената заповед е издадена на основание чл.13 ал.2 от ЗСП, чл.4 ал.4 и чл.3 ал.4 от Наредба №РД 07-5/16.05.2008г. (изм. и доп. ДВ бр.55 от 19.07.2016г.) и Заповед №РД-01-464 от 21.07.2016г. на министъра на труда и социалната политика, въз основа на подадено заявление-декларация вх.№ЗСП/Д-ЕН-Н/1023 от 18.07.2016г. и изготвен социален доклад. С нея е отказано на К.Н.А. *** отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2016/2017г. с мотиви, че не е спазено условието на чл.10 ал.1 т.4 от ППЗСП (недвижима и движима собственост-източник на доходи), както и на основание чл.2 ал.1 от Наредба №РД-07-5/2008г. –наличие на движима собственост-товарен автомобил, който може да бъде източник на доходи.

От доказателствата по делото се установява, че административната процедура е започнала по подадено от К.А. *** заявление-декларация вх.№ЗСП/Д-ЕН-Н/1023 от 18.07.2016г. за отпускане на целева помощ за отопление-твърдо гориво (л.21-23). В заявлението-декларация от А. са посочени следните обстоятелства-неженен; пенсионер;здравословно състояние-с ТЕЛК/НЕЛК от 70% до 89,99%; съжителства със следните лица: Т. С.-майка и Н. С.-баща; няма лица задължени по закон да го издържат; брутни доходи през последните шест месеца в общ размер на 122лв. от пенсия; обитава жилище, състоящо се от три стаи, собственост на Т. С. от наследство; не притежава собствено жилище; притежава товарен автомобил Газ 53, като не притежава други имоти; не е прехвърлял жилищен, вилен, селскостопански или горски имот и/или идеални части от тях срещу заплащане през последните пет години; през последните пет години не е прехвърлял чрез договор за дарение собственост върху жилищен, вилен, селскостопански или горски имот през последните пет години; не е регистриран като ЕТ; не е сключвал договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и гледане; няма налагани санкции през последните три години по ЗДДФЛ.

След подаване на заявлението-декларация и въз основа на приложените към него документи, социален работник при административния орган на 05.08.2016г. е извършил социална анкета и е изготвил социален доклад по смисъла на чл.27 от ППЗСП (л.23-24). В него е попълнена анкетна карта, в която е отразено, че К.А. е неженен, едночленно семейство; няма регистрация в Бюро по труда; съжителства с родителите си; няма лица, задължени по закон да осигуряват издръжка; по отношение здравословното състояние-ТНР 75% с ЕР на ТЕЛК от 12.09.2015г. срок до 01.09.2018г. с диагноза-лека умствена изостаналост; доходи от пенсия -760.00лева; живее в жилище собственост на родител; не притежава собствено жилище; притежава товарен автомобил-ГАЗ 53, който може да бъде източник на доходи; няма извършено прехвърляне през последните пет години; не е регистриран като ЕТ; не е собственик на капитала на търговско дружество; няма сключен договор за предоставяне на собственост срещу задължение за издръжка и/или гледане. В графа „Други констатирани обстоятелства” е посочено, че А. е в трудоспособна възраст-пенсионер по болест, с установена от ТЕЛК 75% трайно намалена работоспособност, която датира от рождението му; не женен, дохода му за предходните шест месеца е единствено от получаваната пенсия; притежава товарен автомобил-ГАЗ 53, който може да бъде източник на доходи за лицето; не притежава друга движима и недвижима собственост; съжителства с двамата си родители, които са в над трудоспособна възраст-пенсионери с установени от ТЕЛК трайни увреждания и не са в състояние да му оказват финансова подкрепа; обитава жилище собственост на майка му, придобито по наследство. Като диференциран минимален доход за отопление е посочено – 246,28% х 65 = 160,08лева, доход от предходен месец – 97,29лева. Вследствие на констатираното е направено предложение, на основание чл.2 ал.1 от Наредба №РД-07-5/2008г. във вр. с чл.10 ал.1 т.4 от ППЗСП, да бъде отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво, поради наличие на движима собственост-товарен автомобил.

Въз основа на изготвения социален доклад от Директора на Д”СП”-Никопол е издадена Заповед №ЗСП/Д-ЕН-Н/1023 от 05.08.2016г., с която на А. е отказано отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2016/2017г. с мотиви, че не е спазено условието на чл.10 ал.1 т.4 от ППЗСП (недвижима и движима собственост-източник на доходи), както и на основание чл.2 ал.1 от Наредба №РД-07-5/2008г. –наличие на движима собственост-товарен автомобил, който може да бъде източник на доходи. Заповедта е връчена лично на А. на 09.08.2016г.

По подадена жалба от А. е издадено от Директора на РД”СП”-Плевен Решение №15-РД06-0009/07.09.2016г., с което същата е отхвърлена с мотиви, че лицето не отговаря на условията по чл.2 ал.1от Наредба РД-07-5/2008г. и чл.10 ал.1 т.4 от ППЗСП, тъй като притежава движима собственост, която е източник на доходи. Посочено е, че тази движима вещ обективно може да е източник на приходи, доколкото не съставлява „вещ за обичайно потребление” по см. на §1 т.7 от ДР на ППЗСП. Счетено е за ирелевантно дали А. получава или е получавал доходи от тази вещ, като органът се е позовал на разпоредбата на чл.10 ал.1 т.4 от ППЗСП, в която не се съдържало изискване реално да са получени доходи, а се въвеждало условие да е възможно получаването на доходи.В заключение е посочено, че за целите на социалното подпомагане наличието на движима вещ, която може да бъде източник на доходи, е отрицателна предпоставка за отпускане на помощта. С тези мотиви е отхвърлена жалбата срещу Заповед №ЗСП/Д-ЕН-Н/1023 от 05.08.2016г.

От фактическа страна по делото е установено още, че от 08.05.2009г. процесният товарен автомобил е бил регистриран на името на К.А. (л.78), а от 30.08.2016г. въз основа на договор за покупко-продажба от 30.08.2016г. (л.5) е регистриран на името на А. П. (л.79). Т.е. считано от 30.08.2016г. оспорващият А. не е притежавал движима собственост.

Видно от писмо от 01.06.2017г. (л.96) на ответника е, че за отоплителни сезони 2014г./2015г. и 2015г./2016г. на А. е била отпускана целева помощ за отопление. В писмото е посочено, че това е така, тъй като в подадените заявления-декларации не е било отбелязано притежаването на движима собственост, а от отдел „МДТ” при Община Никопол е липсвала такава информация.

Видно от Удостоверение от 07.11.2016г. на Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен (л.67) е, че К.Н.А. не е водач и няма издадено СУМПС.

По делото като свидетел е разпитан Т.Н.А.-брат на оспорващия, който заявява, че товарният автомобил е закупен с негови средства и е използван от него когато е бил в движение. Твърди, че е продаден на 30.08.2016г., като от поне три години преди да бъде продаден е бил с повреден двигател и не е бил в движение, но не е бил свален от регистрация. Заявява, че брат му няма СУМПС, както и че товарният автомобил е бил продаден цял за части. Твърди, че МПС не е отдавано под наем както когато е било в движение, така и след това.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Оспорената заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Никопол е индивидуален административен акт, с който непосредствено се засягат права на лицето, съобразно нормата на чл.21 ал.1 от АПК. Съдът намира, че последната е издадена от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.13 ал.3 във вр. с ал.2 от ЗСП, а именно Директорът на Дирекция „Социално подпомагане” по постоянен адрес на оспорващия.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити съобразно чл.59 ал.2 от АПК, включително посочено фактическо и правно основание, но при нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и целта на закона. Съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 12 ал.4 от ЗСП, условията и редът за предоставянето на социалните помощи и прекратяването им, се уреждат с правилника за прилагане на този закон с изключение на целевите помощи за отопление, които се уреждат с наредба на министъра на труда и социалната политика. В чл. 2 ал.1 от Наредба № РД-07-5/16.05.2008г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление е посочено, че право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от ППЗСП. Съгласно чл. 10 ал.1 от ППЗСП социална помощ се отпуска, ако лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия - по т.4 - да не притежават движима и недвижима собственост и/или идеални части от нея, с изключение на случаите по т. 1, която може да бъде източник на доходи, с изключение на вещите, които служат за обичайно потребление на лицето или семейството. Съгласно §1 т.7 от ДР на ППЗСП, "Вещи за обичайно потребление" са земеделска земя, дребен земеделски инвентар, битови вещи, занаятчийски инструменти и селскостопански животни, когато доходите от тях служат за задоволяване на ежедневните жизнени потребности на лицата и семействата. Съгласно чл.2 ал.4 т.16 от Наредба №РД 07-5/2008г., диференцирания минимален доход за отопление за лице с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 на сто (какъвто е случая) е 246,28 на сто от ГМД, който е 65лв. (определен с акт на МС) или 160.08лв.

В контекста на установеното от фактическа и правна страна съдът намира, че в хода на образувано административно производство са допуснати съществени нарушения на установените специални правила за провеждане на социална анкета, както и на процесуалните правила на АПК. От анализа на доказателствата към административната преписка и от съдържанието на изготвения социалния доклад с дата 05.08.2016г., не се установява спазване на императивното изискване по чл. 27, ал.2 от ППЗСП за провеждане на социална анкета в дома на лицето, което би спомогнало да бъде установена действителната фактическа обстановка. От друга страна, обективираните в социалния доклад данни за относимите към поисканата социална помощ обстоятелства, сочат на формално изпълнение на задължението за провеждане на социална анкета. Административният орган в т.3.3 от социалния доклад е посочил, че А. притежава товарен автомобил ГАЗ-53, който може да бъде източник на доходи. В нарушение на чл. 27, ал.6 от ППЗСП, респ. на чл. 35 и чл. 36 от АПК, не са установени релевантни за заявеното подпомагане факти и конкретно относно възможността за самоиздръжка на подалото заявление лице. Органът е следвало да изясни имало ли е и какъв е бил доходът, който може да бъде реализиран от товарния автомобил, т.е. констатациите за това, че оспорващият е декларирал притежание на движима вещ не са достатъчни, за да се обоснове наличие на пречка за отпускане на целева помощ за отопление. Съществено е било да се установи какъв е размера на дохода, който може да бъде реализиран от имота и дали този доход, заедно с останалите доходи на лицето през релевантния шест - месечен период, формира средномесечен доход, чийто размер е по-висок от диференцирания месечен доход за отопление на заявителя, каквато доказателствена дейност в случая издателят на оспорената заповед не е провел.

Административният орган е приел, че оспорващият има източник на допълнителни доходи, чрез притежаваното от него МПС, но този извод е необоснован, доколкото по делото по безспорен начин се установи, че А. е в невъзможност да използва процесния товарен автомобил от една страна защото не притежава СУМПС, а от друга защото същото е било в неизправност. Доказа се също, че МПС не е отдавано под наем, а не без значение е и обстоятелството, че след издаване на заповедта и преди постановяване на потвърждаващото я решение - на 30.08.2016г. МПС-то е било продадено за части, за да бъдат осигурени средства за отопление през отоплителния сезон 2016/2017г., при наличие на отказ за предоставяне на целева помощ.

От всичко изложено по-горе следва извода, че не е налице отрицателната предпоставка по чл. 10 ал.1 т.4 от ППЗСП, към която препраща нормата на чл.2 ал.1 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 год. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, и мотивираният с нея отказ на административния орган е незаконосъобразен. Същият е издаден освен при допуснати нарушения на административно-производствените правила и в противоречие с разпоредбите на Закона за социално подпомагане, Правилника за неговото прилагане и Наредба №РД 07-5/16.05.2008г. за условията и реда на отпускане на целева помощ за отопление. Ето защо, оспорената заповед като незаконосъобразна следва да бъде отменена, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне съобразно мотивите на настоящето решение, като доколкото социален доклад е изготвен и всички доказателства са събрани, това ново произнасяне следва да стане в срока по чл. 4 ал.4 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008г. - седемдневен от влизане в сила на настоящето съдебно решение.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 предл.второ от АПК, Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед №ЗСП/Д-ЕН-Н/1023 от 05.08.2016г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”-Никопол, с която на К.Н.А. е отказана целева помощ за отопление за отоплителен сезон 2016/2017г., потвърдена с Решение №15-РД-06-0009/07.09.2016г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане-Плевен.

ВРЪЩА преписката на административния орган за ново произнасяне по заявление-декларация вх.№ЗСП/Д-ЕН-Н/1023 от 18.07.2016г. подадено от К.Н.А. ***, за отпускане на целева помощ за отопление с твърдо гориво (в пари) за отоплителен сезон 2016/2017г, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона дадени в настоящето решение, в 7-дневен срок от влизане в сила на съдебния акт.

Решението може да се оспори пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решение да се изпратят на оспорващия К.А. чрез адв.Д. и на Директора на Д”СП”-Никопол.

СЪДИЯ: