РЕШЕНИЕ
№ 543
гр.
Плевен, 13.11.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно
заседание на седемнадесети октомври две
хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА И.
при
секретар Анета Петрова
и с участието на Иво Радев – прокурор при Окръжна
прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело
№ 766 по описа на съда за
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Заместник началник на
Дирекция „Национален строителен контрол“ – София, чрез юрисконсулт Ц.Х., срещу
решение № 165/10.07.2017 г. на Районен съд /РС/ – гр. Червен бряг, постановено
по н.а.х.д № 173/2017 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 22-
ДНСК – 35/02.02.2017 г. на Зам. началник
на Дирекция за национален строителен контрол гр. София, с което на основание чл.233 от ЗУТ, на М.Г.Й.
*** е наложена глоба в размер
на 500 /петстотин/ лева за
извършено нарушение на чл. 176, ал. 1 ЗУТ и чл.7, ал.3, т.15, б. „Б
на Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството.
С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде
отменено. Касаторът счита, че решението противоречи на материалния закон. Сочи,
че първоинстанционният съд е постановил решението си въз основа на изготвената
по делото графологична експертиза, възприел е изцяло заключението на вещото
лице без да го съобрази с останалите безспорни доказателства по преписката,
като е счел за безспорно доказано, че посоченият за нарушител г-жа Й. не е
положила подписа си под акт обр. 15, че не е автор на деянието, за което е
наказана и е отменил като незаконосъобразно обжалваното НП. Счита, че така изложените
мотиви са неправилни. Посочва, че ролята на лицата, съставящи акт обр. 15 е да
удостоверят завършеността на строежа, дали изпълнението на строежа е в
съответствие с предвижданията на инвестиционните проекти, основните изисквания за
строежите и годността им за ползване съгласно чл. 176 от ЗУТ във връзка с чл.
7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3/2003 г. Сочи, че коректното съставяне на акт
обр. 15 изисква, при реално неизвършени и незавършени СМР, към момента на
съставяне на акта, същите да бъдат отразени в него, съгласно изискването на чл.
7, ал. 3, т. 15 „б“ от Наредба № 3/2003 г., като в конкретния случай са налице
реално неизвършени и незавършени строително монтажни работи по
електроцентралата и те не са отразени като такива в акт обр. 15, за да се
изпълнят до въвеждането на строежа в експлоатация, като вместо това в акта е
отбелязано, че такива няма. Счита, че въпреки приетото заключение от
графологичната експертиза по делото, административнонаказващият орган счита, че
г-жа Й. следва да понесе наложеното наказание, тъй като едва с жалбата срещу
НП, същата е повдигнала въпроса за подписа, положен над нейното име в
констативен акт обр. 15. Посочва, че преди издаването на НП,
административнонаказващият орган не е имал индиции и предположения в тази
насока за да прави задълбочено изследване на подписите. Счита, че сравнителните
образци и подписът в акт обр. 15 са с изключителна близост, като разликата
според административнонаказващия орган се дължи на старанието, на прецизността,
които г-жа Й. е вложила при изписване на подписа си в акт 15, като официален
документ и обратно – непрецизност, бързане или дори умишлено „занемаряване“ на
подписа си в документите, ползвани като образци за експертизата, тъй като
всички тези документи са подписани след като вече г-жа Й. е изградила и
формулирала в жалба защитната си теза, че подписът в акт обр. 15 не е положен
от нея. Сочи се, че отделно от това, по арг. от чл. 176, ал. 1 от ЗУТ и чл. 7,
ал. 3, т. 15 от Наредба № 3/2003 г., г-жа Й. е била длъжен да присъства,
състави коректно и подпише акт обр. 15. Сочи се, че фактът, че този акт
съществува и е допуснато съставянето му в нарушение на чл. 7, ал. 3, т. 15 „б“
от Наредба № 3/2003 г., е достатъчно основание да се подведе г-жа Й. под административнонаказателна
отговорност. Посочва се, че значителната степен на реално извършените и
незавършени работи на отделните компоненти на ел. централа и неотразяването им
като такива в акт обр. 15, е мотивирало административнонаказващия орган да
накаже лицето с максимално предвиденото в чл. 233 от ЗУТ наказание. В
заключение се моли за отмяна на решението на районния съд.
Касаторът е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, представлява се от
юрисконсулт Г. Л. с пълномощно на л. 17 и 18 от делото. Поддържа изложените
доводи в касационната жалба, моли същата да бъде уважена и да бъде отменено решението
на Районен съд - Червен бряг и да бъде потвърдено наказателното постановление
на Зам. началник на ДНСК..
Ответникът – М.Г.Й., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че счита решението на
първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, то се базира на правилна
и обективна експертиза и моли същото да бъде оставено в сила, а касационната
жалба да бъде отхвърлена.
Административен
съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Ответникът
по касация е санкционирана, за това че като част от екипа на „ЗТ Консулт“ ЕООД -
лице, упражняващо строителен надзор на строеж „Електроцентрала на биогаз 1,5 MW
с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, чрез индиректно
използване на биомаса„ – I етап: Складова площ №1 – силажно суровинно
стопанство и ограда” и II етап”, находящ
се в урегулиран поземлен имот УПИ
ХV-510005 кв.510 по плана на организираната територия на „БЕТА” АД гр.
Червен бряг, в землището на село Рупци, община Червен бряг и при упражняване на
функциите си на технически правоспособно лице специалист по част „ОВК“ и част
„Технологична“ част от списъка на екипа е участвала в съставянето на
констативен акт от 15.12.2015г. (обр.15) за установяване годността за приемане
на горецитирания строеж, в който не са отразени неизвършени и незавършени
работи, каквито са установени с констативен протокол от 25.08.2016г., съставен
от органите на ДНСК. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.176 ал.1 от
ЗУТ и чл.7 ал.3 т.15 б.“б“ от Наредба №3/2003г. за съставяне на актове и
протоколи.
За да отмени НП районният
съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи. Доколкото
вмененото нарушение е по чл.176 ал.1 от ЗУТ и чл.7 ал.3 т.15 б.“б“ от Наредба
№3/2003г. за съставяне на актове и протоколи и се изразява в подписването на
констативен акт №15 от 15.12.2015г. установяващ годността за приемане на
строежа, въз основа на заключението на назначената по делото графологична
експертиза, съдът е направил извод, че настоящият ответник не е автор на
деянието, за което е санкциониран, поради което не следва да носи отговорност.
Решението е
правилно и съответно на събраните по делото доказателства и закона.
По делото безспорно
е доказано с помощна на съдебно графологична експертиза, че подписът под № 5 и
над името инж. М.Й. в обр.
15/констативен акт за установяване на годността за приемане на строеж от
15.12.2015 г. не е положен от санкционираното лице. Заключението на вещото лице и прието и не е оспорено. При
разпита си вещото лице заявява категорично: „ не е възможно поради небрежност
да изглежда така подписа… С течение на годините тези движения се усъвършенстват
и ръката няма как да обърне това движение“. Съгласно чл.24 ал.1 от ЗАНН, според който административно
наказателната отговорност е лична и при това доказателство, че ответникът не е
положила подпис върху в обр.
15/констативен акт за установяване на годността за приемане на строеж от
15.12.2015 г, то правилен и изводът на съда, че това лице не следва да носи
административно наказателна отговорност, тъй като не то а друго не установено
лице е извършило нарушението. В тежест на административно наказващия орган е да
докаже трите основни въпроса в административно-наказателното производство, а
именно какво нарушение е извършено, кой го е извършил - нарушителя и действал
ли е виновно нарушителя - вината. След като е доказано, че М.Г.Й. не е
нарушител, то е правилен изводът на районния съд, че наказателното постановление
е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 165/10.07.2017
г., постановено по н.а.х.д. № 173 по описа на Районен съд на гр. Червен бряг за
2017 г.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.