ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 470

гр.Плевен, 11 Май 2017 год.

Административен съд - гр.Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на единадесети май две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

като разгледа докладваното от съдията административно дело №765/2016 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба и допълнение към нея от З.Г.В. и И.С.В., чрез адв.А.К. от САК със съдебен адрес ***, срещу Агенция по вписванията гр.София с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, с която се претендира присъждане на обезщетение в размер общо на 45610лева за имуществени вреди причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на служител при Служба по вписванията при Районен съд-Плевен, чийто правоприемник е Агенция по вписванията, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.08.2011г. до окончателното изплащане.

Първоначално исковата молба е подадена в Административен съд София-град, където е образувано адм.дело №7782/2016г. по описа на съда и са извършени процесуални действия по отстраняване на нередовностите по предявения иск. С определение от 13.09.2016г. производството по делото е прекратено и същото е изпратено на Административен съд-Плевен по компетентност, като съдът е приел, че делото не му е подсъдно по правилата на местната подсъдност поради наличието на доказателства за постоянен и настоящ адрес ***, с което са изпълнени и двете предпоставки на чл.7 от ЗОДОВ.

В Административен съд-Плевен е образувано адм.дело №765/2016г по описа на съда.

С определение от 10.10.2016г. настоящият съдебен състав е повдигнал спор за подсъдност с АССГ, като с Определение №12408/16.11.2016г. по адм.дело №11654/2016г. на ВАС е прието, че компетентен по правилата на местната подсъдност е Административен съд – Плевен.

В исковата молба на ищците се твърди, че на 16.10.1995г. В. е сключил предварителен договор за покупка на двустаен апартамент в гр.Плевен, ***, с площ 70 кв.м. Тъй като продавачите по предварителния договор – Й. Г. П. и Е. Н. П. не са изпълнили задължението си за сключване на окончателен договор, е бил заведен иск за обявяване на предварителния договор за окончателен, като е образувано гр.дело №2622/1995 г. по описа на РС-Плевен. Исковата молба по този иск е била вписана на 27.10.1995г. С решение от 10.12.2004г. ВКС обявил предварителния договор за окончателен при условие, че В. заплати на продавачите сумата от 1485 лева. Сумата е била заплатена още преди постановяване на решението, поради което ищците станали собственици на апартамента при условията на съпружеска имуществена общност. През 2005г. ответниците по иска за обявяване на предварителния договор за окончателен подали молба за обезсилване на решението по същия иск с твърдението, че не е заплатена сумата от 1485 лева в определения от съда срок. Този иск бил окончателно отхвърлен с решение №329/15.04.2009 г. по гр.д. №1408/2008г. на ВКС. Междувременно след вписването на исковата молба за обявяване на предварителния договор за окончателен апартаментът бил прехвърлен от Е. Н. П. и наследниците на Й. Г. П. на трето лице – Р. Д. Т.. Срещу всички тях е бил предявен иск от В. по чл.108 от Закона собствеността, тъй като не се знаело кой е във владение на имота. С решение по гр.дело №525/2003г. Районен съд-Плевен е отхвърлил иска срещу първите трима ответници, тъй като апартаментът не бил в тяхно владение, а искът срещу лицето, придобило имота след вписването на ИМ, бил отхвърлен на основание представени от Службата по вписванията удостоверения, според които искът за обявяване на предварителния договор за окончателен е бил вписан само по партидата на ищеца, но не и по партидите на ответниците, поради което решението по него не може да се противопостави на третото лице - приобретател. Решението на районния съд е било оставено в сила с решение от 24.06.2010г. на Окръжен съд-Плевен, което решение с Определение от 01.08.2011г. ВКС не допуснал до касационно обжалване. При тези факти, ищците твърдят в исковата молба, че Службата по вписванията при Районен съд-Плевен не е изпълнила надлежно задължението си за вписване на исковата молба по гр.д. №2622/1995г. Сочи се, че неин правоприемник е Агенцията по вписвания. Твърди се, че от неизпълнението на това задължение са произтекли имуществени вреди – в размер на 43 000 лева – пазарната цена на имота, и 2610 лева за разноски по гражданските дела, по които исковете са отхвърлени. Претендира се и присъждане на сумите, ведно със законната лихва върху тях от 01.08.2011г. до окончателното им плащане.

След завръщане на съдията-докладчик от отпуск за временна неработоспособност и след като отново се запозна с материалите по делото и съобрази закона, съдът намира, че делото е подсъдно на общите съдилища. Съображенията за това са следните:

Според т.2 на Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. на ВКС по тълк.дело № 2/2014г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, съгласно чл. 1 на ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като тези искове се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс. Правилата за отговорността за вреди по ЗОДОВ са специални по отношение на общите правила на чл. 45-49 от ЗЗД.

Разграничителният критерий за приложимия правен ред е основния характер на дейността на органа, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите. Административните съдилища са компетентни, когато вредите са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност.

Администрацията на органите на съдебната власт, съгласно чл. 340 ал.2 от Закона за съдебната власт, се състои от администрацията на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд, на Главния прокурор, на Върховната касационна прокуратура, на Върховната административна прокуратура, на Националната следствена служба, на съдилищата, на прокуратурите, на окръжните следствени отдели и на следствения отдел в специализираната прокуратура. Служителите в администрацията на съдебната власт са съдебни служители /чл. 340, ал. 3/. Те не са държавни служители и не осъществяват държавна служба, разбирана като дейност по осъществяване функциите на държавата. Видът на осъществяваната от тях дейност е определен в закона /чл. 340, ал. 1 ЗСВ/ по следния начин: "органите на съдебната власт се подпомагат от администрация". Класификаторът на длъжностите в администрацията и броят на съдебните служители се определят от Висшия съдебен съвет /чл. 341/, който приема и Правилниците за администрацията на органите на съдебната власт. Съгласно чл.14 от Правилника за администрацията на съдилищата /ДВ бр. 8 от 28.01.2014 г./ - администрацията на съдилищата е обща и специална, като общата подпомага дейността на административния ръководител на съда, съдебния администратор или административния секретар и специализираната администрация съобразно класификатора на длъжностите за съдебни служители, а специализираната подпомага и осигурява осъществяването на съдебната дейност.

Съгласно чл. 117 ал.1 от Конституцията на Република България, съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Предназначението на съдебната администрация е да подпомага съдебната власт именно в тази дейност. Специфичните белези на основната, изпълнявана от администрацията дейност, определена от законодателя като подпомагаща, не дават възможност тя да бъде квалифицирана като изпълнителна /административна/ дейност, а като техническа /състои се в издаване на документи и удостоверения, заверка на книжа, извършване на текущи действия, вписване в регистри, снабдяване с преписи, архивиране, даване на информация и др./ и материална /подпомага по необходимост нормалното и редовно функциониране на всички служби и звена/. Сама по себе си администрацията на органите на съдебната власт не осъществява властнически правомощия, няма решаващи и управленски функции. Тя не осъществява нито една от функциите на държавно управление като особена държавна дейност по осъществяване на изпълнителна власт - ръководство, организация и контрол, за които държавата носи отговорност за причинени вреди по реда на чл.1 на ЗОДОВ. Организационната, възпитателната и материално-техническата дейност на администрацията са извън приложното поле на чл.1 от ЗОДОВ.

Съдебните служители не са част от държавната администрация, не осъществяват административно обслужване и не извършват административни услуги по смисъла на § 1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията. Те не са служители на административен орган по смисъла на § 1, т.1 ДР на АПК. Изрично предвиденият за тях отделен, съобразен със спецификата на дейността им статут, уреден в отличие от служителите в държавната администрация, е допълнителен довод в подкрепа на тезата, че изпълняваната от тях дейност не е административна.

Неприложимостта на специалния ред по ЗОДОВ налага извод, че отговорността за причинените вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на органите на съдебната власт следва да се реализира по общите правила на ЗЗД. Неизпълнението на служебните задължения на съдебния служител, изразяващо се в негови незаконосъобразни действия и бездействия, ангажира гаранционната отговорност на възложителя на работата при и по повод, на която е станало увреждането.

Към датата, на която не е извършено твърдяното изискуемо вписване на исковата молба /по партидите на продавачите/ за обявяване на предварителния договор за окончателен, службата по вписвания е била част от администрацията на съдебната власт, и специално от тази на РС-Плевен. В този смисъл е действащия към този период Закон за съдебната власт – обн., ДВ бр.59/1994 г., отм. ДВ, бр. 64/2007 г. Едва с изменението в ЗКИР – ДВ, бр. 36/2004г., е създадена Агенцията по вписвания, чиито териториални звена са службите по вписванията – чл.58а, ал.1 и 2 от ЗКИР. Липсва правоприемство между Районен съд-Плевен и Агенцията по вписвания, като последната извършва дейност, която дотогава е извършвана от районния съд, но този съд продължава да съществува като юридическо лице. С оглед на факта, че към датата, в която не е било извършено изискуемото вписване на исковата молба за обявяване на предварителния договор за окончателен – 27.10.1995 г., твърдяното бездействие се явява такова на служители на съдебната администрация, то искът следва да се разглежда от граждански съд по реда на ЗЗД. Доколкото ответникът е със седалище гр.София, то компетентен следва да е СРС, алтернативно – на основание чл.108, ал.2 и чл.115 ГПК, компетентен може да се яви и РС-Плевен. Доколкото делото е изпратено на настоящия съд по подсъдност, следва същото да се изпрати на смесен състав на ВКС и ВАС, който да определи компетентния съд, доколкото посочените по-горе трети съдилища са от системата на общите съдилища.

Воден от горното и на основание чл.135, ал.2, ал.4 и ал.6 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №765 по описа за 2016 год. на Административен съд-Плевен.

ИЗПРАЩА делото на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, който да определи компетентния съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на ищците.

СЪДИЯ: