Р E Ш Е Н И Е

№ 530

гр.Плевен, 8 Ноември 2017 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на тридесет и първи октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                             

            Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                       Членове: Цветелина Кънева

                                                                                      Снежина И.

При секретаря А. П. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 763 по описа за 2017 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 155 от 03.07.2017 г., постановено по НАХД № 140 по описа за 2017г., Районен съд – Червен бряг е отменил Наказателно постановление №31-ДНСК-39/03.02.2017г. на Зам. началник на Дирекция за национален строителен контрол гр. София, с което на основание чл. 233 от ЗУТ на В.Г.Ц. ***, с ЕГН:**********, е наложена глоба в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл. 176, ал. 1 от ЗУТ и чл. 7, ал. 3, т. 15, б. „Б“ на Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Дирекция за национален строителен контрол гр. София, чрез юрисконсулт Ц.Х., в която са наведени доводи, че съдебният акт противоречи на материалния закон. Твърди се, че са налице реално неизвършени и незавършени СМР по електроцентралата, но те не са отразени като такива в акт обр.15, за да се изпълнят до въвеждането на строежа в експлоатация, като вместо това в акта е отбелязано, че такива няма. Посочва се, че ролята на лицата, съставящи акт обр. 15 е да удостоверят завършеността на строежа, дали изпълнението на строежа е в съответствие с предвижданията на инвестиционните проекти, основните изисквания за строежите и годността им за ползване съгласно чл. 176 от ЗУТ във връзка с чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3/2003 г. Сочи се още, че въпреки приетото заключение от графологичната експертиза по делото, административнонаказващият орган счита, че Ц. следва да понесе наложеното наказание, тъй като едва с жалбата срещу НП той е повдигнал въпроса за подписа, положен над неговото име в констативен акт обр. 15. Посочва се, че преди издаването на НП, административнонаказващият орган не е имал индиции и предположения в тази насока, за да прави задълбочено изследване на подписите. Счита се, че сравнителните образци и подписът в акт обр. 15 са с изключителна близост, като разликата според административнонаказващия орган се дължи в старанието, прецизността, което Ц. е вложил при изписване на подписа си в акт 15, като официален документ и обратно – непрецизност, бързане или дори умишлено „занемаряване“ на подписа си в документите, ползвани като образци за експертизата, тъй като всички тези документи са подписани след като Ц. е изградил и формулирал в жалбата защитната си теза, че подписът в акт обр. 15 не е положен от него. Сочи се, че отделно от това, по арг. от чл. 176, ал. 1 от ЗУТ и чл.7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3/2003 г., Ц. е бил длъжен да присъства, състави коректно и подпише акт обр. 15. Сочи се също, че фактът, че този акт съществува и е допуснато съставянето му в нарушение на чл. 7, ал. 3, т. 15 „б“ от Наредба № 3/2003 г., е достатъчно основание да се подведе лицето под административнонаказателна отговорност. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд.

В съдебно заседание касаторът Дирекция за национален строителен контрол гр. София се представлява от юрисконсулт Л., който поддържа касационната жалба на заявените в нея основания и моли решението на районния съд да бъде отменено..

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на В. Ц. за това, че във функциите си на технически правоспособно лице специалист по част „Електро“, част от списъка на екипа на „ЗТ Консулт“ ЕООД-лице, упражняващо строителен надзор на строеж „Електроцентрала на биогаз 1,5 MW с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, чрез индиректно използване на биомаса„ – I етап: Складова площ №1 – силажно суровинно стопанство и ограда”  и II етап”, находящ се в урегулиран поземлен имот УПИ  ХV-510005 кв.510 по плана на организираната територия на „БЕТА” АД гр. Червен бряг, в землището на село Рупци, община Червен бряг, е участвало в съставянето на констативен акт от 15.12.2015г. (обр.15) за установяване годността за приемане на горецитирания строеж, в който не са отразени неизвършени и незавършени работи, каквито са установени с констативен протокол от 25.08.2016г., съставен от органите на ДНСК. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.176 ал.1 от ЗУТ и чл.7 ал.3 т.15 б.“б“ от Наредба №3/2003г. за съставяне на актове и протоколи.

За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това органи. Доколкото вмененото нарушение е по чл.176 ал.1 от ЗУТ и чл.7 ал.3 т.15 б.“б“ от Наредба №3/2003г. за съставяне на актове и протоколи и се изразява в подписването на констативен акт №15 от 15.12.2015г. установяващ годността за приемане на строежа, въз основа на заключението на назначената по делото графологична експертиза, съдът е направил извод, че Ц. не е автор на деянието, за което е санкциониран, поради което не следва да носи отговорност.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за обстоятелството, че Ц. не е автор на деянието, за което е санкциониран. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне.

Възражението в касационната жалба най-общо се свежда до това, че органите на ДНСК не са разследващи, както и не са имали индиции, че Ц. не е бил лицето, което е положило подпис под №3 в констативен акт №15 от 15.12.2015г. установяващ годността за приемане на строежа. В тази връзка следва да се посочи, че след като по безспорен начин е доказано, че подписът не е на наказаното лице и предвид нормата на чл.24 ал.1 от ЗАНН, то е правилен изводът на районния съд, че Ц. не следва да носи административно-наказателна отговорност. В тежест на АНО е да докаже трите основни въпроса в административно-наказателното производство, а именно нарушение, нарушител и вина. След като е доказано, че Ц. не е нарушител, то е правилен изводът на районния съд, че наказателното постановление е незаконосъобразно.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 155 от 03.07.2017 г., постановено по НАХД № 140 по описа за 2017г. на Районен съд – Червен бряг, с което е отменено Наказателно постановление №31-ДНСК-39/03.02.2017г. на Зам. началник на Дирекция за национален строителен контрол гр. София.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.