РЕШЕНИЕ

№ 525

град Плевен, 8 Ноември 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на тридесет и първи октомври  две хиляди и седемнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА И.

 

при секретар А. П.   и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина И. по касационно административно дело № 762/2017 г.

 

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Дирекция за национален строителен контрол,  срещу решение № 172/19.07.2017 г. по а.н.д. № 141/2017 г. на Районен съд гр. Червен бряг, с доводи, че решението на първоинстанционния съд противоречи на материалния закон. Посочва се, че съдът е постановил решението си въз основа на изготвената по делото графологична експертиза, възприел е изцяло заключението на вещото лице, без да го съобрази с останалите безспорни доказателства по преписката. Твърди се, че органите на ДНСК са извършили проверка на място  и на проектната документация в Община-Червен бряг, като за нея са съставили констативен протокол от 25.08.2016 г., като същият е нарочен, официален документ, съставен от компетентните длъжностни лица, обективиращ констатациите им и заключението от извършената от тях проверка. Отбелязва се, че въз основа на този констативен протокол, спрямо всички участници в съставянето на акт обр. 15, включително Х.К., са образувани административно-наказателни производства и е съставен АУАН, в хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН. Сочи се, че в конкретния случай са налице реално неизвършени и незавършени СМР по електроцентралата, но те не са отразени като такива в обр. 15, за да се изпълнят до въвеждането на строежа в експлоатация, като вместо това в акта е отбелязано, че такива няма. Излагат се доводи, че въпреки приетото от съда заключение от графологичната експертиза по делото, административно-наказващият орган счита, че Х. К. следва да понесе наложеното административно наказание. Посочва се, че едва с жалбата срещу наказателното постановление, посоченият за нарушител е повдигнал въпроса за подписа, положен над неговото име в констативен акт обр. 15, както и че преди издаване на процесното наказателно постановление, административно-наказващият орган не  е имал никакви индиции и предположения в тази насока, за да прави задълбочено изследване на подписите. Навеждат се доводи, че по аргумент от чл. 176, ал. 1 от ЗУТ и чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 2/2003 г., Х.К. е бил длъжен да присъства, състави коректно и да подпише акт обр. 15. Счита се, че значителната степен на реално неизвършени и незавършени работи на отделните компоненти на електроцентралата и неотразяването им като такива в акт обр. 15 е мотивирало административно-наказващият орган да накаже посоченото лице с максимално предвиденото в чл. 233 от ЗУТ наказание. Моли се съдът да отмени решение № 172/19.07.2017 г. по а.н.д. № 141/2017 г. по описа на Районен съд – Червен бряг, както и да постанови друго, с което да потвърди изцяло, като законосъобразно наказателно постановление № 37-ДНСК-43/06.02.2017 г. на зам. началника на ДНСК.

В съдебно заседание касаторът  - Дирекция за национален строителен контрол, гр. София се представлява от юрк Л., който поддържа жалбата и  намира, че решението следва да бъде отменено.

В съдебно заседание ответникът – Х.К.К.,*** , не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че жалбата е основателна и следва да бъде отменено решението.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 37- ДНСК – 43/06.02.2017 г. на зам.началник на Дирекция за национален строителен контрол гр. София, с което на Х.К.К. ***,  за това че на 15.12.2015г. в гр.Червен бряг  във функциите си на техническо правоспособно лице – специалист част „Архитектура“ на строеж „Електроцентрала на биогаз  1,5 MW с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия чрез индиректно използване на биомаса“ -1-ви етап: Складова площ № 1 –силажно стопанство и ограда“ и 2-ри етап, находящ се в УПИ ХV-510005, кв. 510 по плана на урбанизираната територия на „Бета” АД, гр. Червен бряг, землище на с. Рупци, е участвал в съставянето и е подписал констативен образец № 15/ 15.12.2015г. за установяване годността за приемане на строеж, като удостоверил неверни обстоятелства, а именно незавършени и неизвършени работи, установени с констативен протокол от 25.08.2016г. - нарушение на чл. 176, ал. 1 ЗУТ и чл.7, ал.3, т.15, б. „Б на Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството и е наложена глоба в  размер на 500,00 лева.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за обстоятелството, че К. не е автор на деянието, за което е санкционирана. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне.

Възражението в касационната жалба, че органите на ДНСК не са разследващи, както и не са имали индиции, че К. не е бил лицето, което е положило подпис в част „Г“ „Консултант“ под №1 в констативен акт №15 от 15.12.2015г., установяващ годността за приемане на строежа, са неоснователни. По безспорен начин е доказано, че подписът не е на наказаното лице и предвид нормата на чл.24 ал.1 от ЗАНН, то е правилен изводът на районния съд, че К. не следва да носи административно-наказателна отговорност. В тежест на АНО е да докаже трите основни въпроса в административно-наказателното производство, а именно нарушение, нарушител и вина. След като е доказано, че лицето не е нарушител, то е правилен изводът на районния съд, че наказателното постановление е незаконосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 172/19.07.2017 г., постановено по а.н.д.  № 141/2017 г. на Районен съд - гр. Червен бряг.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.               2.