РЕШЕНИЕ

№ 481

гр. Плевен , 25 Октомври 2017  г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври   две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                             

                                                            Председател:  Катя Арабаджиева

при секретар Ц. Д.  и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №761  по описа  на Административен съд-Плевен за 2017 год.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е въз основа на  искова молба от Р.К.И. ***, против Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация-София с адрес гр.София, ул „Ген.И.В.Гурко“ №5, с правно основание чл.1 от ЗОДОВ, с която претендира вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на НП. Претендира се заплащане на сума в размер на 400 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба, както и направените в настоящото производство разноски.

В исковата молба твърди,   че с НП №35-0000184/15.05.2017 год. на Началник ОО“АА“-Плевен, на ищеца е била наложена глоба  в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл.6, изр.1, пр.3 от Закон за автомобилните превози. И. ***, който с решение по анд №1374/2017 год. отменил НП. По делото направил разноски в размер на 400 лева за адвокатски хонорар, която имуществена вреда счита за пряка и непосредствена последица от издаването на незаконосъобразното НП. В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 400 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба, както и направените в настоящото производство разноски.

В съдебно заседание ищецът  се представлява от адв.Б. с надлежно пълномощно, която поддържа исковата молба на заявените в нея основания, по същество моли съда да уважи същата Позовава се на постановеното от ВАС Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017 год.

Ответникът- Изпълнителна агенция“ Автомобилна администрация“ –София, е депозирал по делото отговор на искова молба с вх.№3848/19.10.2017 год., в който изразява становище, че исковата молба е неоснователна, недоказана и необоснована. Твърди, че ищецът не е доказал  претенцията си за ползвана адвокатска защита и претърпени вреди от изплатено възнаграждение за адвокат, тъй като е представил единствено копие от постановеното решение на съда, с което е отменено НП. Оспорва исковата претенция и по размер, предвид, че ищецът не е доказал, че поетата адвокатска защита по жалбата му против НП действително е била осъществена, както и че действително е платил тази сума като възнаграждение на наетия адвокат. Моли исковата претенция да бъде отхвърлена.

В съдебно заседание ответникът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен Нанка Рачева дава заключение  за основателност на исковата молба и за доказаност на същата по основание и размер, като се позовава на постановеното ТР №1/15.03.2017 год. на ВАС.

Административен съд гр.Плевен, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

            От решението по приложеното към настоящото производство анд №1374 по описа на Районен съд град Плевен за 2017 год. и от изпратената от ответника преписка по издаване на наказателното постановление се установява, че с Наказателно постановление №35-0000184/15.05.2017 год. на Началник ОО“АА“-Плевен, на Р.К.И. ***, за нарушение на чл.6, ал.1, изр.1, пр.3 от Закон за автомобилните превози и на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 (две хиляди лева) затова, че на 13.04.2017 год. около 8:30 часа в гр.Долна Митрополия, изхода за гр.Плевен, като водач на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ ЕН ***ВА, собственост на Д. П. М., извършва превоз на четири броя пътника от с.Ореховица до гр.Плевен, като лицето К. С. Б. е заплатил сумата от два лева за превоза според снети от него писмени обяснения. След проверка в информационната система на ИА“АА“ е установено, че автомобилът, с който е извършен превоза на пътници, не е вписан в удостоверението за регистрация, за извършване на таксиметрова дейност.   Недоволен от издаденото НП  е останал И., който го е обжалвала пред Плевенския районен съд, където е образувано анд №1374 по описа на съда за 2017 год. По делото е постановено решение  №584/5.07.2017 год., с което съдът , на основание чл. 63, ал. 1 от  ЗАНН е отменил Наказателно постановление №35-0000184/15.05.2017 год. на Началник ОО“АА“-Плевен. Решението не е обжалвано по реда на инстанционния контрол пред Административен съд-Плевен, и според отбелязването в същото, то е влязло в законна сила на 4.08.2017 год.  

В развилото се пред Районен съд Плевен съдебно производство по обжалване на издаденото НП, жалбоподателят е упълномощил адвокат  М.А.Б. с пълномощно на л.9 от делото на РС, с оглед осъществяване на процесуално  представителство пред Районен съд град Плевен по анд №1374/2017 год. По делото се е провело едно съдебно заседание на 6.06.2017 год., на което жалбоподателят се  е явил лично и е бил представляван от адв.Б., видно от отбелязването в протокола от проведеното съдебно заседание.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, изразяващи се в направените в хода на анд № 1374/2017 год. по описа на РС – Плевен разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд по мястото на увреждането, както и по адрес на увреденото лице. 

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е частично основателен по размер. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“-София. 

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,  дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ  е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. 

При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

            Наказателното постановление следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204, ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и  се установява от приложеното анд №1374/2017 год. на ПРС, че НП е отменено с решението по цитираното дело и съдебното решение на районен съд е влязло в законна сила според отбелязването в същото.  Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ -София, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.

Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК  предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт, в случая  НП, бъде отменен като незаконосъобразен. Нещо повече, в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. 

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.   

В хода на анд № 1374/2017 г. по описа на РС - Плевен е представен Договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. е заплатено в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай такова отбелязване в  договора за правна защита и съдействие е направено, поради което съдът приема, че сумата от 400 лева е реално изплатена на упълномощения адвокат. Процесуално представителство въз основа на сключения договор е било осъществено от адв.Б., която се е явила и е представлявала жалбоподателя пред РС.

Досежно размера на сумата, която ищецът претендира да се присъди за производството пред РС, следва да се има предвид следното: Делото, по повод на което е бил сключен договорът за правна защита, не се отличава с фактическа или правна сложност, касае се за административнонаказателно дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от Правилник за администрацията в съдилищата, което в РС е приключило в едно съдебно заседание. Тъй като упълномощеният адвокат  е осъществил процесуално представителство, за определяне размера на дължимото възнаграждение се прилага чл.18, ал.2 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая стойността на наложената санкция глоба е в размер на  2000 (две хиляди лева). Разпоредбата на чл.7, ал.2, към която се препраща, предвижда в т.2 за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждение, което при интерес от 1000 до 5000 лв. е в размер на 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.Следователно, определено върху  материалния интерес, основа за който е размерът на санкцията, дължимото възнаграждение за един адвокат е 300 лева+70 лева (7% върху 1000 лева), или възнаграждение общо в размер на 370 лева.

В мотивите на постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия е посочено, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. С оглед на това и предвид, че делото не е с фактическа и правна сложност и е приключило в едно съдебно заседание,  предявената искова претенция следва да бъде уважена до предвидения минимален размер на 370 лева, като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 400 лева, исковата претенция следва да бъде отхвърлена.

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Именно в резултат на незаконосъобразното НП, издадено от Началник ОО“АА“-Плевен,  ищецът е следвало да ангажира адвокат по образуваното във връзка с обжалването на НП анд 1374/2017 год. по описа на РС – Плевен. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия. Сумата в размер на 370 лева , платена за адвокатско възнаграждение по анд №1374/2017 год. на РС-Плевен, следва да бъде присъдена ведно със законната лихва,  начиная от датата на подаване на исковата молба в съда - 5.09.2017 год., от която начална дата е претендирана, до окончателното й изплащане.

Отговорна по иска за вреди Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ -София, поради  качеството й на юридическо лице, на основание чл.205 от АПК във връзка с чл.2 от Устройствения правилник на ИААА.

Следователно, и при наличие на всички елементи, предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан по основание, и частично основателен по размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 370 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата  му по анд №1374/2017 год. по описа на ПРС. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 400 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

В настоящото производство се претендира и заплащане на разноски общо в размер на 410 лева, от които 400 лева възнаграждение за един адвокат по адвокатско пълномощно за образуване на настоящото административно дело и процесуално представителство и 10 лева заплатена държавна такса за образуване на делото. В ЗОДОВ е регламентиран въпросът с присъждане на разноските, като съгласно чл.10, ал.3 от с.з., ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. С оглед на изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за воденото исково производство общо в размер на 380 лева, от които 10 лева държавна такса за образуване на делото съгласно  преводно нареждане на л.4 и договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат съразмерно с уважената част  на иска, в размер на 370 лева, съгласно адвокатско пълномощно на л.36 от делото  и с оглед чл.10, ал.3 от ЗОДОВ във връзка с чл.8, ал.1, т.2 от Наредба №1/2004 год. За разликата над тази сума до пълния претендиран размер на адвокатско възнаграждение искането за разноски по настоящото производство следва да бъде отхвърлено.

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“-София, с адрес гр.София, ул „Ген. Гурко“ №5 да заплати на Р.К.И. с ЕГН ********** сумата от 370 (триста и седемдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по анд №1374/2017 год. по описа на ПРС,  ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ предявената искова молба от Р.К.И. с ЕГН **********, с правно основание на иска чл.1, ал.1 от ЗОДОВвъв връзка с чл.203, ал.1 и чл.204, ал.1 от АПК за разликата над присъдения размер от 370 лева до пълния  претендиран размер от 400 (четиристотин лева),  представляващи  вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по анд №1374/2017 год. по описа на ПРС, ведно с дължимата законна лихва върху тази разлика от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“-София, с адрес гр.София, ул „Ген. Гурко“ №5 да заплати на Р.К.И. с ЕГН **********  разноски по настоящото дело в размер на 380 (триста и осемдесет)  лева, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, представлявал по пълномощно ищеца в настоящото съдебно производство, съразмерно с уважената част от иска, и държавна такса за образуване на делото,  като за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 410 (четиристотин и десет) лева отхвърля искането за присъждане на разноски като неоснователно.

            Решението може да се обжалва от страните в 14 - дневен срок от съобщаването му, чрез АС-гр.Плевен,  пред Върховния Административен съд на Р България.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

СЪДИЯ: