Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                             

                                                            12/ 10.01.2017 г.

                                          гр. Плевен

                            В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

        ПЛЕВЕНСКИЯТ  АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД, ІІ състав,в открито заседание на двадесет и седми декември, две хиляди и шестнадесета  година  в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЮЛИЯ  ДАНЕВА

       Секретар:Д.Д.

        Като разгледа докладваното от съдия  Данева  административно дело № 756 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 171,т. 1, б. „е”  от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

         Образувано е по жалба на М.С.Д. ***  против Заповед № 16-0938-000640/05.05.2016 г.,  издадена от  Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Плевен, с която му е  наложена принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл. 171,т.1,б. „е” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство  на водач , който не е  собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка ”гражданска отговорност” на автомобилистите, до предоставяне  на сключена валидна застраховка.

         Жалбоподателят  твърди, че на 05.05.2016 г. се е намирал в гр. Плевен с брат си Ж.Д.,  като се е движил пеша.  Не е управлявал  автомобил БМВ 320, който автомобил не е негова собственост, и на който автомобил не познава собственика.  Моли да бъде  отменена заповедта, с която му е наложена ПАМ като незаконосъобразна. По същество, чрез процесуалния си представител адв. Д.Т. ***, и в подадена от последния писмена защита  поддържа жалбата на изложените в нея основания. Твърди, че  наложената ПАМ е с временен характер „до отпадане на основанието”, което означава до представяне на  договора за задължителна застраховка пред контролните органи.  Понастоящем е  приложена справка , от която е видно, че  към 05.05.2016 г. има сключена застраховка, което е достатъчно  основание за отпадане на заповедта за прилагане на ПАМ, тъй като вече е отпаднала нуждата от тази мярка. Освен това прави възражение , че в посочения за нарушен чл. 638, ал. 1  от Кодекса за застраховане, не е предвидена наказателна отговорност за  лице, което управлява автомобила, без да е негов собственик и без да е сключило задължителна застраховка „гражданска отговорност”. Безспорно е, че не е собственик на автомобила и  не следва да бъде ангажирана неговата отговорност за  липсата на застраховка.  Твърди, че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като обжалваното наказателно постановление е издадено  от некомпетентен орган, както и че  оспорената заповед е издадена същия ден, без да е спазен тридневният срок за възражения срещу АУАН. Моли да бъде отменена заповедта с присъждане на разноски, за които представя списък.

         Ответникът, в писмото до съда, с което е изпратил административната  преписка моли жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено наложеното наказание.  

         Съдът, като обсъди  събраните по делото доказателства  във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка  на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

        Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално  допустима.

       По същество е неоснователна.

        От доказателствата по делото e  установено , че на 05.05.2016 г., около 14,00 ч. , в гр. Плевен, на М.С.Д. , в качеството му на водач  на л.а. ВМВ 320 И с рег. № Р 7318 РН е извършена проверка от контролен  орган при сектор ПП при ОДМВР Плевен  и е констатирано , че  за автомобила няма сключен валиден договор за задължителна застраховка ”Гражданска отговорност”. Изложените факти се установяват  от приложения към делото АУАН  № 269871/05.05.2016г., както и от показанията на свидетеля  М.С.М.- актосъставител. Свидетелят  твърди, че на  05.05.2016 г. водачът е  извършил нарушение, състоящо се в  паркиране на лекия автомобил  на спирка за обществен транспорт. По повод на така  констатираното  нарушение, е извършена проверката, при която се е установило, че за колата няма сключена застраховка „гражданска отговорност” .  На показанията на М. се противопоставят показанията на свидетеля  Ж.Д.- брат на жалбоподателя, който твърди, че същият ден е бил заедно с брат си в гр. Плевен, на спирката на 73-бл. в ж.к. „Сторгозия”, разхождали са се пеша, когато  полицаите са извикали брат му , и от последния разбрал, че са му съставили акт за липса на гражданска отговорност. При така установеното противоречие в показанията на двамата свидетели, съдът  кредитира с доверие  тези на М., като обективни, последователни и логично изясняващи  спорния момент по делото, а именно, че проверката е била извършена по повод на друго, видимо установено нарушение от  жалбоподателя при управление на лекия автомобил. Свидетелят  Д. е  близък роднина на жалбоподателя, заинтересован от изхода на делото, поради което неговите показания не могат да се  определят като безпристрастни и обективни. Косвено доказателство за съпричастността на жалбопотеля към нарушението е и фактът, че само  един час след констатирането му, за процесния автомобил е сключен договор за застраховка ”гражданска отговорност”, видно от  приложената справка на „Гаранционен фонд”. Сключеният веднага след констатиране на нарушението  договор за  автомобила, който е с  регистрация извън  Плевенска област  и  собственик   друго лице, навежда на извод, че това действие е предприето с цел  да бъдат избегнати последиците от  констатираното нарушение.

         Със Заповед  № 16-0938-000640/05.05.2016 г.,  издадена от  Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Плевен, на М.С.Д.  е  наложена принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл. 171,т.1,б.„е” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до предоставяне  на сключена валидна застраховка.

        Към делото е приложена справка  от направената проверка за сключена застраховка „гражданска отговорност”, от която е видно, че  за  МПС с ДКН Р 7318РН е наличен сключен договор ГО  на 01.10.2015 г. с начална дата  на покритие 01.10.2015 г. , 14,18 ч., която застраховка е прекратена на 16.04.2016г. в 00,00ч. Следващият сключен за  такава застраховка договор е от 05.05.2016 г. , 15,01 ч. с начален момент  на покритие 17,09 ч. на 05.05.2016 г., За периода от . 00,01ч. на 17.04.2016 г.  до 17,09 ч. на  05.05.2016 г.. за  процесния автомобил не е налична действаща застраховка „гражданска отговорност”.      

        Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

        По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки/ПАМ/ се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради  което те са от вида на  преустановяващите ПАМ. Предпоставка за издаване на  заповед с правно основание по чл. 171, т. 1, б. „е” от ЗДвП  е извършено от водача на МПС административно нарушение, което се установява със съответния акт /АУАН/, съставен от  компетентни длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП ,АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което  доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН е на адресата му.

        В конкретния случай фактическата обстановка, отразена в АУАН  не е оборена успешно, и съдът приема за установено, че към момента  на извършване на проверката- 14,00ч.на 05.05.2016 г. жалбоподателят е бил водач на  МПС- лек автомобил, с описания  по-горе регистрационен номер,  за който   не е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност”.  От събраните по делото  доказателства се установява, а и не се  оспорва от жалбоподателя, че  към момента на съставяне на АУАН   такава застраховка не е  била представена на проверяващите длъжностни лица. От приложената справка  съдът установи, че сключената на същата дата, в 15,01ч.  застраховка  е с начален момент на действие/покритие/  17,09ч. на 05.05.2016 г., от което следва извод, че  проверката и съставянето на АУАН- в 14,00ч. на 05.05.2016 г., по време предхожда сключването на договора.  Както е посочено по-горе, за периода от 00,01ч на 17.04.2016 г. до 17,09ч. на 05.05.2016 г., за  процесния автомобил не е налична действаща застраховка „гражданска отговорност. В съответствие с доказателствената тежест, жалбоподателят не установява фактическа обстановка, която да обори  констатацията в АУАН, че  към момента на проверката не е наличен сключен  застрахователен договор. От неоспореното от страните писмено доказателства- справка за сключена застраховка ГО се установява по несъмнен начин, че същият е сключен в 15,01ч. с начален  момент на покритие 17,09 ч. на 05.05.2016 г.  След като е управлявал   регистрирано в страната  и неспряно от движение МПС, водачът е длъжен да  има  сключена  застраховка „Гражданска отговорност”. Липсата на такава е условие за  прилагане на ПАМ- временно отнемане на  свидетелството за управление на МПС. Следва да се отбележи, че така постановената мярка не е фактически осъществена с  отнемане на СУ на МПС, което се установява от жалбоподателя в обясненията, дадени пред съда. Законодателят е въвел прилагането на принудителната мярка по чл. 171, т. 2, б. „в” от ЗДвП под условие- до сключване   на  валидна  застраховка. Тук е мястото да бъде посочено, че принудителните административни мерки са вид административна принуда, но не и санкция . За издаването им е достатъчно установяване  на обективирана противоправност на деянието. След отстраняване на пречката- т.е. след сключване на  валидна  застраховка / което в случая е и направено/, ПАМ отпада и органът е длъжен да върне  отнетото СУМПС/ ако това е извършено с налагане на ПАМ/. Както е посочено, в конкретния случай свидетелството не е отнето, а с представянето на договора за сключване на застраховка  ПАМ загубва своето действие и отпада по силата на закона. Това обстоятелство обаче е  ирелевантно за законосъобразността на заповедта, тъй като съответствието на административния акт с материалния закон  се преценява към момента на издаването му. Към момента на издаване на оспорената заповед, за л.а.  ВМВ 320 И с рег. № Р 7318 РН , управлявано от М.С.Д. в 14,00ч. на 05.05.2016 г. в гр. Плевен не е имало валидна сключена застраховка” Гражданска отговорност”, поради което  заповедта, с която е наложена принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 2, б. „е” от ЗДвП е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Съдът не  споделя изложените от жалбоподателя оплаквания, че чл. 483,ал. 1 от КЗ не предвижда административнонаказателна отговорност за водача, който не е собственик на автомобила. Както е казано по-горе, настоящето производство не касае  административнонаказателната отговорност на водача, и  горните доводи са ирелевантни за спора. Фактическият състав на чл. 171, т. 1, б. „е” от ЗДвП включва два  елемента- лицето да е водач на МПС и  за последното да няма  сключен договор за задължителна  застраховка ”гражданска отговорност” на автомобилистите. Ирелевантно за издаване на ПАМ е дали за това нарушение  административно-наказателна отговорност се носи  от водача. Този факт е относим към евентуално административнонаказателно производство, но не и към настоящето. По аналогични доводи се отхвърля и оплакването ,че: „ обжалваното наказателно постановление е издадено от неоправомощено лице”. Предмет на настоящето дело не е наказателно постановление, а заповед за прилагане на ПАМ. Последната е издадена от компетентно лице, съгласно оправомощаващата Заповед на  Директора на ОДМВР-Плевен № 316з-3575/14.12.2015 г., според т. 2 на която такива правомощия се възлагат на Началник сектор ПП при ОДМВР-Плевен.  Обстоятелството, че номерът на тази заповед не е посочен в оспорената заповед не съставлява процесуално нарушение при издаването на последната,което да обосновава нейната незаконосъобразност и да е основание за отмяната й.

         Предвид изложеното , съдът намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена, а жалбата, като неоснователна- отхвърлена.

 

         Водим от горното  съдът

                          Р  Е  Ш  И:

         Отхвърля ЖАЛБАТА на  М.С.Д. ***  против Заповед № 16-0938-000640/05.05.2016 г.  на  Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Плевен, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171,т.1,б. „е” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство  на  водач до предоставяне  на сключена валидна застраховка.

         Решението  може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

                                   АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: