Р Е Ш Е Н И Е
№ 12/ 10.01.2017 г.
гр. Плевен
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав,в открито заседание на двадесет
и седми декември, две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА
Секретар:Д.Д.
Като разгледа
докладваното от съдия Данева административно дело № 756 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 171,т. 1, б. „е” от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.
Образувано е по жалба на
М.С.Д. *** против Заповед № 16-0938-000640/05.05.2016
г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР-Плевен, с която му е наложена
принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл. 171,т.1,б. „е” от ЗДвП –
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач , който не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието
притежание и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка ”гражданска отговорност”
на автомобилистите, до предоставяне на
сключена валидна застраховка.
Жалбоподателят твърди, че на 05.05.2016 г. се е намирал в гр.
Плевен с брат си Ж.Д., като се е движил
пеша. Не е управлявал автомобил БМВ 320, който автомобил не е
негова собственост, и на който автомобил не познава собственика. Моли да бъде
отменена заповедта, с която му е наложена ПАМ като незаконосъобразна. По
същество, чрез процесуалния си представител адв. Д.Т. ***, и в подадена от
последния писмена защита поддържа
жалбата на изложените в нея основания. Твърди, че наложената ПАМ е с временен характер „до
отпадане на основанието”, което означава до представяне на договора за задължителна застраховка пред
контролните органи. Понастоящем е приложена справка , от която е видно, че към 05.05.2016 г. има сключена застраховка,
което е достатъчно основание за отпадане
на заповедта за прилагане на ПАМ, тъй като вече е отпаднала нуждата от тази
мярка. Освен това прави възражение , че в посочения за нарушен чл. 638, ал.
1 от Кодекса за застраховане, не е
предвидена наказателна отговорност за
лице, което управлява автомобила, без да е негов собственик и без да е
сключило задължителна застраховка „гражданска отговорност”. Безспорно е, че не
е собственик на автомобила и не следва
да бъде ангажирана неговата отговорност за
липсата на застраховка. Твърди,
че е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила,
тъй като обжалваното наказателно постановление е издадено от некомпетентен орган, както и че оспорената заповед е издадена същия ден, без
да е спазен тридневният срок за възражения срещу АУАН. Моли да бъде отменена
заповедта с присъждане на разноски, за които представя списък.
Ответникът, в писмото до съда, с което е
изпратил административната преписка моли
жалбата да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено наложеното
наказание.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на
страните , и като извърши проверка на
законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок,
от надлежна страна и е процесуално
допустима.
По същество е неоснователна.
От доказателствата по делото e установено
, че на 05.05.2016 г., около 14,00 ч. , в гр. Плевен, на М.С.Д. , в качеството
му на водач на л.а. ВМВ 320 И с рег. № Р
7318 РН е извършена проверка от контролен
орган при сектор ПП при ОДМВР Плевен и е констатирано , че за автомобила няма сключен валиден договор за
задължителна застраховка ”Гражданска отговорност”. Изложените факти се
установяват от приложения към делото
АУАН № 269871/05.05.2016г., както и от
показанията на свидетеля М.С.М.-
актосъставител. Свидетелят твърди, че
на 05.05.2016 г. водачът е извършил нарушение, състоящо се в паркиране на лекия автомобил на спирка за обществен транспорт. По повод на
така констатираното нарушение, е извършена проверката, при която
се е установило, че за колата няма сключена застраховка „гражданска
отговорност” . На показанията на М. се
противопоставят показанията на свидетеля
Ж.Д.- брат на жалбоподателя, който твърди, че същият ден е бил заедно с
брат си в гр. Плевен, на спирката на 73-бл. в ж.к. „Сторгозия”, разхождали са
се пеша, когато полицаите са извикали
брат му , и от последния разбрал, че са му съставили акт за липса на гражданска
отговорност. При така установеното противоречие в показанията на двамата
свидетели, съдът кредитира с
доверие тези на М., като обективни, последователни
и логично изясняващи спорния момент по
делото, а именно, че проверката е била извършена по повод на друго, видимо
установено нарушение от жалбоподателя
при управление на лекия автомобил. Свидетелят
Д. е близък роднина на
жалбоподателя, заинтересован от изхода на делото, поради което неговите
показания не могат да се определят като
безпристрастни и обективни. Косвено доказателство за съпричастността на
жалбопотеля към нарушението е и фактът, че само
един час след констатирането му, за процесния автомобил е сключен
договор за застраховка ”гражданска отговорност”, видно от приложената справка на „Гаранционен фонд”. Сключеният
веднага след констатиране на нарушението
договор за автомобила, който е
с регистрация извън Плевенска област и
собственик друго лице, навежда
на извод, че това действие е предприето с цел
да бъдат избегнати последиците от
констатираното нарушение.
Със Заповед № 16-0938-000640/05.05.2016 г., издадена от
Началник сектор „Пътна полиция” при ОДМВР-Плевен, на М.С.Д. е
наложена принудителна административна мярка/ПАМ/ по чл. 171,т.1,б.„е” от
ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство до предоставяне на сключена
валидна застраховка.
Към делото е приложена
справка от направената проверка за
сключена застраховка „гражданска отговорност”, от която е видно, че за МПС
с ДКН Р 7318РН е наличен сключен договор ГО
на 01.10.2015 г. с начална дата
на покритие 01.10.2015 г. , 14,18 ч., която застраховка е прекратена на
16.04.2016г. в 00,00ч. Следващият сключен за
такава застраховка договор е от 05.05.2016 г. , 15,01 ч. с начален
момент на покритие 17,09 ч. на 05.05.2016
г., За периода от . 00,01ч. на 17.04.2016 г.
до 17,09 ч. на 05.05.2016 г..
за процесния автомобил не е налична
действаща застраховка „гражданска отговорност”.
Така установеното от фактическа
страна мотивира следните правни изводи:
По смисъла на чл. 171 от
ЗДвП принудителните административни мерки/ПАМ/ се налагат за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Предпоставка за
издаване на заповед с правно основание
по чл. 171, т. 1, б. „е” от ЗДвП е
извършено от водача на МПС административно нарушение, което се установява със
съответния акт /АУАН/, съставен от компетентни длъжностни лица. Съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП ,АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на
противното, поради което
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка,
различна от тази по АУАН е на адресата му.
В
конкретния случай фактическата обстановка, отразена в АУАН не е оборена успешно, и съдът приема за
установено, че към момента на извършване
на проверката- 14,00ч.на 05.05.2016 г. жалбоподателят е бил водач на МПС- лек автомобил, с описания по-горе регистрационен номер, за който не е имало сключена застраховка „Гражданска
отговорност”. От събраните по
делото доказателства се установява, а и
не се оспорва от жалбоподателя, че към момента на съставяне на АУАН такава
застраховка не е била представена на
проверяващите длъжностни лица. От приложената справка съдът установи, че сключената на същата дата,
в 15,01ч. застраховка е с начален момент на действие/покритие/ 17,09ч. на 05.05.2016 г., от което следва
извод, че проверката и съставянето на
АУАН- в 14,00ч. на 05.05.2016 г., по време предхожда сключването на договора. Както е посочено по-горе, за периода от 00,01ч
на 17.04.2016 г. до 17,09ч. на 05.05.2016 г., за процесния автомобил не е налична действаща
застраховка „гражданска отговорност. В съответствие с доказателствената тежест,
жалбоподателят не установява фактическа обстановка, която да обори констатацията в АУАН, че към момента на проверката не е наличен сключен
застрахователен договор. От неоспореното от страните писмено доказателства-
справка за сключена застраховка ГО се установява по несъмнен начин, че същият е
сключен в 15,01ч. с начален момент на
покритие 17,09 ч. на 05.05.2016 г. След
като е управлявал регистрирано в
страната и неспряно от движение МПС,
водачът е длъжен да има сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Липсата
на такава е условие за прилагане на ПАМ-
временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС. Следва да се отбележи, че така постановената мярка не е
фактически осъществена с отнемане на СУ
на МПС, което се установява от жалбоподателя в обясненията, дадени пред съда. Законодателят
е въвел прилагането на принудителната мярка по чл. 171, т. 2, б. „в” от ЗДвП
под условие- до сключване на валидна
застраховка. Тук е мястото да бъде посочено, че принудителните
административни мерки са вид административна принуда, но не и санкция . За
издаването им е достатъчно установяване
на обективирана противоправност на деянието. След отстраняване на
пречката- т.е. след сключване на
валидна застраховка / което в
случая е и направено/, ПАМ отпада и органът е длъжен да върне отнетото СУМПС/ ако това е извършено с
налагане на ПАМ/. Както е посочено, в конкретния случай свидетелството не е
отнето, а с представянето на договора за сключване на застраховка ПАМ загубва своето действие и отпада по
силата на закона. Това обстоятелство обаче е ирелевантно за законосъобразността на заповедта,
тъй като съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Към
момента на издаване на оспорената заповед, за л.а. ВМВ 320 И с рег. № Р 7318 РН , управлявано от М.С.Д.
в 14,00ч. на 05.05.2016 г. в гр. Плевен не е имало валидна сключена
застраховка” Гражданска отговорност”, поради което заповедта, с която е наложена принудителна
административна мярка по реда на чл. 171, т. 2, б. „е” от ЗДвП е правилна и
законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Съдът не споделя изложените от жалбоподателя
оплаквания, че чл. 483,ал. 1 от КЗ не предвижда административнонаказателна
отговорност за водача, който не е собственик на автомобила. Както е казано по-горе,
настоящето производство не касае
административнонаказателната отговорност на водача, и горните доводи са ирелевантни за спора.
Фактическият състав на чл. 171, т. 1, б. „е” от ЗДвП включва два елемента- лицето да е водач на МПС и за последното да няма сключен договор за задължителна застраховка ”гражданска отговорност” на
автомобилистите. Ирелевантно за издаване на ПАМ е дали за това нарушение административно-наказателна отговорност се
носи от водача. Този факт е относим към
евентуално административнонаказателно производство, но не и към настоящето. По
аналогични доводи се отхвърля и оплакването ,че: „ обжалваното наказателно
постановление е издадено от неоправомощено лице”. Предмет на настоящето дело не
е наказателно постановление, а заповед за прилагане на ПАМ. Последната е
издадена от компетентно лице, съгласно оправомощаващата Заповед на Директора на ОДМВР-Плевен №
316з-3575/14.12.2015 г., според т. 2 на която такива правомощия се възлагат на
Началник сектор ПП при ОДМВР-Плевен.
Обстоятелството, че номерът на тази заповед не е посочен в оспорената
заповед не съставлява процесуално нарушение при издаването на последната,което
да обосновава нейната незаконосъобразност и да е основание за отмяната й.
Предвид изложеното ,
съдът намира, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна и следва да
бъде потвърдена, а жалбата, като неоснователна- отхвърлена.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И:
Отхвърля ЖАЛБАТА на М.С.Д. ***
против Заповед № 16-0938-000640/05.05.2016 г. на Началник сектор „Пътна полиция” при
ОДМВР-Плевен, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл.
171,т.1,б. „е” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач до предоставяне на сключена валидна застраховка.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: