Р Е Ш Е Н И Е

№ 586/ 05 Декември 2017г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На петнадесети ноември 2017г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 749/ 2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Р.Ц.И., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Белене срещу Писмо Изх. № 7762/10.08.2017г. на Началник отдел „ПМКМД“ при ГДИН - София, с което е отказано преместване на жалбоподателя от Затвора – Белене в Затвора – Варна, поради липса на предпоставките, предвидени в чл. 62 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

Жалбоподателят, чрез адв. М. от АК - Варна оспорва заповедта и иска отмяната й като незаконосъобразна. Твърди, че са налице основанията за преместването му в гр. Варна, тъй като там живее г-жа Д. (Д.), близка на семейството му, а майка му, която работи в чужбина, също се прибира в гр. Варна за кратък период. Сочи, че отдалечеността на Затвора – Белене затруднява контактите с близките му.

Ответникът - Началник отдел „ПМКМД“ при ГДИН - София, чрез юрисконсулт Г. изразява бланкетно становище за неоснователност на жалбата. Счита, че отказът е законосъобразен – при съобразяване с материалния и процесуалния закон. Според събраните по делото доказателства не са налице основания за прилагане на чл. 62 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. Претендира присъждане на юрисконултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Участващия в производството прокурор Антонова от Окръжна прокуратура - Плевен изразява становище за неоснователност на жалбата.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 62 ал.3 от ЗИНЗС.

Писмото представлява изричен отказ за преместване на лишения от свобода за изтърпяване на наказанието в друг затвор. Няма данни за връчването му, но е с дата 10.08.2017г., която е и най-ранната възможна дата на връчване. Жалбата е подадена по пощата, чрез Затвора - Белене с рег. № 4009/ 23.08.2017г. и следователно в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Р.И.Ц. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на 20 години. Постъпил е в Затвора – Белене на 18.11.2011г. по постоянен адрес ***. На същия постоянен адрес според приобщените от съда служебни справки от НБДН е регистрирано и семейството му – баща, майка и брат. Брат му е и с регистриран настоящ адрес ***. Според твърденията на жалбоподателя – майка му пребивава в чужбина и се връща в България за кратък период. Жалбоподателят е променил впоследствие постоянния си и настоящ адрес, считано от 01.06.2016г. като е заявил адрес в гр. Варна. В гр. Варна е постоянният адрес и на П. Г. Д., за която твърди, че е негова близка.

С молба Вх. № Г-263/12.05.2017г. П. Д. е поискала преместването на Р.Ц.И. в друг затвор. В молбата си сочи, че тя живее със семейството си в гр. Варна и че И. е приятел с децата й от детските години. Но откакто е в Затвора – Белене не са успели да го посетят поради финансови причини. Моли да го преместят в Затвора Варна, за да могат да му ходят на свиждане.

От своя страна с молба Рег. № М-855/17.07.2017г. Р.Ц.И. за пореден път е поискал привеждане в Затвора Варна за доизтърпяване на наказанието си, който е най-близкия затвор според района, в който следва да изтърпява наказанието си, предвидено в закона. Посочва, че поддържа връзка с П. Г. Д. – приятелка, която вече е подала молба до ГДИН за преместването му, но почти 3 месеца липсва отговор. Посочва, че откакто изтърпява наказанието си вече 6 години се е виждал с близките си само 3 пъти. Майка му работи в чужбина и си идва за 1 месец и няма време да го посети с оглед голямото разстояние, което й коства средства и време.

Във връзка с образуваната преписка по молбата на П. Д. с Рег. № Г-263/12.05.2017г. за превода на Р.И. в Затвора Варна, Началникът на Затвора – Белене е изразил становище, че многократно е бил отказван превода на лицето в Затвора Варна и счита, че не са налице нови данни, налагащи преразглеждането на отказа. От извършената проверка в картона за проведени свиждания не са открити данни за проведени свиждания между Д. и И., ИСДВР съобщава, че л.св. не поддържа писмена кореспонденция с Д.. Това е подкрепено от приложения картон за колетни пратки и свиждания на л.св.

С писмо Рег. № 7762/10.08.2017г. Началникът на отдел „ПМКДМ“ при ГДИН – София се произнесъл по молбата на И. с Вх. № М-855/17.07.2017г. като отказал преместването му в Затвора Варна, поради това, че не са налице предпоставките, предвидени в чл. 62 ал.1 т.3 от ЗИНЗС. В мотивите посочил, че осъденият се е позовал в молбата си на затруднени контакти с негова близка – П. Д.. Но при постъпването си в затвора л.св. И. не е посочил Д. в кръга от близки, с които поддържа контакти. А справка в картона за колетни пратки и свиждания сочи, че при престоя си в затвора лицето не е поддържало контакт под никаква форма (свиждане, писма) с Д..

Отказът е постановен от Началник отдел „Правни, международни, квалификационни и медицински дейности“ в ГДИН – София, на когото със Заповед № Л-1140/20.03.2017г. Главния директор на ГДИН – София е възложил да подписва изходящата кореспонденция при обработката и приключването на служебните преписки, образувани по молби, жалби, сигнали и други от лишени от свобода, служители и граждани. Началникът на отдела – Б. С. е правоспособен юрист, видно от приложената диплома за завършено юридическо образование и удостоверение за юридическа правоспособност.

Съгласно чл. 58 ал.1 ЗИНЗС (изм. бр. 13/2017г. в сила от 07.02.2017г.) осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4 относно минимална жилищна площ от 4 кв.м. на един лишен от свобода.

Според Заповед № Л-919/08.03.2017г. т.4.1. лишените от свобода от област Силистра се настаняват в Затвора Белене, а съгласно т. 4.4. в Затвора Варна се настаняват лишените от свобода от област Варна.

Жалбоподателят е постъпил в Затвора Белене през 2011г. – преди изменението на чл. 58 ал.1 ЗИНЗС съобразно постоянния си адрес – гр. Силистра, който е и постоянния адрес на семейството му и понастоящем. Принципът, залегнал в чл. 58 ал.1 ЗИНЗС има за цел да запази връзките на лишения от свобода с неговите близки, тъй като по дефиниция постоянният адрес на лицето определя неговата връзка с определено населено място, където обичайно е и неговата среда. Затова за постигане целите на наказанието законодателят е предвидил лицата да търпят наказанието си най-близо до постоянния си адрес, за да се запази тази връзка с близките, като същите имат възможност да посещават достатъчно често лишения от свобода и така да се въздейства благоприятно за постигане на поправителния ефект на наказанието, при съхраняване на психиката на осъдения и запазване възможностите за ресоциализация след изтърпяването му. Жалбоподателят е променил адресната си регистрация през 2016г., въпреки, че е пребивавал през целия период в Затвора Белене, поради което промяната на адресната регистрация след постъпването му в затвора не може да се приеме за обстоятелство, което да обоснове преместването му в друг затвор.

След постъпването в затвора съгласно чл. 62 ал.1 от ЗИНЗС съществува възможност за преместването на лишени от свобода от един затвор в друг, което се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при съобразяване на конкретни хипотези, но сред тях не е промяна на адресната регистрация на осъдения. В чл. 62 ал.1 т.3 ЗИНЗС съществува възможност за такова преместване по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти. Съгласно ал.4 главният директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" може със заповед да делегира правомощия по ал. 1, т. 1 - 3 и 5 на своите заместници или на началник на отдел в главната дирекция, който е с висше юридическо образование.

В случая е налице молба от осъденото лице. Налице е и молба от друго лице – П. Д., която живее в гр. Варна и твърди, че е негова близка. Но това твърдение не се подкрепя от данните от картона на лишения от свобода за получени колетни пратки и свиждания и справката от ИСДВР. За целия период на пребиваване на лишения от свобода в Затвора – Белене той не е контактувал с това лице, не е осъществявал свиждания, не е получавал колетни пратки и не е водил кореспонденция с Д.. Поради което не може да се приеме, че тя е негова близка. Освен това неговото семейство не е променило постоянния си адрес, а и майката пребивава постоянно в чужбина. Ето защо правилно е преценено, че не са налице предпоставките на чл. 62 ал.1 т.3 от ЗИНЗС за преместване на лишения от свобода в Затвора – Варна.

В заключение съдът счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия, в съответната писмена форма, съдържаща фактическите и правни основания, в съответствие с материалния закон и целта му и при липса на съществени процесуални нарушения, поради което е законосъобразна.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на делото в полза на ответника на осн. чл. 78 ал.8 от ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер съгласно чл. 25а ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ – за изготвяне на бланкетно възражение по жалбата без явяване в съдебно заседание.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Ц.И., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Белене срещу Писмо Изх. № 7762/10.08.2017г. на Началник отдел „ПМКМД“ при ГДИН - София, с което е отказано преместване на жалбоподателя от Затвора – Белене в Затвора – Варна, поради липса на предпоставките, предвидени в чл. 62 ал.1 т.3 от ЗИНЗС.

ОСЪЖДА Р.Ц.И. да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – София юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я: