РЕШЕНИЕ
№ 541
гр.
Плевен, 13.11.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно
заседание на седемнадесети октомври две
хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при
секретар Анета Петрова
и с участието на Иво Радев – прокурор при Окръжна
прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело
№ 741 по описа на съда за
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Заместник началник на
Дирекция „Национален строителен контрол“ – София, чрез юрисконсулт Р. А., срещу
решение № 158/07.07.2017 г. на Районен съд /РС/ – гр. Червен бряг, постановено
по н.а.х.д № 152/2017 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 29-
ДНСК-38/03.02.2017г., издадено от Зам. началник на Дирекция за
национален и строителен контрол / ДНСК/, с което на С.В.Й. с ЕГН **********, адрес *** за това, че на 15.12.2015г. в гр.Червен
бряг във функциите му на техническо правоспособно лице – специалист
по част „Водопровод и канализация”, част от екипа на „ЗТ Консулт” ЕООД – лице
упражняващо строителен надзор на строеж „Електрическа централа 1,5 М,
работеща чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински
субстанции с комбинирано производство на електрическа топлинна енергия,
кабеллна линия 20kV от стълб и ВЕ 20kV Червен бряг до ЗРУ 20кV, ЗРУ
20 кV, КТП 2000 кV 0,4 кV и сградно водопроводно отклонение„, находящ се в
електрическа централа и КТП 2000KVA 1УПИ –XV-510005,
кв.510 по плана на урбанизираната територия на фирма „Бета” АД
Червен бряг съставил и подписал констативен образец №15/15.12.2015г. за
установяване годността за приемане на строеж, като удостоверил неверни
обстоятелства, а именно незавършени и неизвършени работи, установени с
констативен протокол от 25.08.2016г., съставен от органите на ДНСК – нарушение
на чл.176, ал.1 от Закона за устройството на територията /ЗУТ/ и чл.
7, ал.3 т.15 б.”б” от Наредба № 3/31.07.2003г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството, на основание чл.233 ЗУТ било наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 500 / петстотин/ лева.
С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде
отменено. Касаторът счита, че решението противоречи на материалния закон. Сочи,
че първоинстанционният съд е постановил решението си въз основа на изготвената
по делото графологична експертиза, възприел е изцяло заключението на вещото
лице без да го съобрази с останалите безспорни доказателства по преписката,
като е счел за безспорно доказано, че посоченият за нарушител Й. не е положил
подписа си под акт обр. 15, че не е автор на деянието, за което е наказан и е отменил
като незаконосъобразно обжалваното НП. Счита, че така изложените мотиви са
неправилни. Посочва, че ролята на лицата, съставящи акт обр. 15 е да
удостоверят завършеността на строежа, дали изпълнението на строежа е в
съответствие с предвижданията на инвестиционните проекти, основните изисквания
за строежите и годността им за ползване съгласно чл. 176 от ЗУТ във връзка с
чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3/2003 г. Сочи, че коректното съставяне на акт
обр. 15 изисква, при реално неизвършени и незавършени СМР, към момента на
съставяне на акта, същите да бъдат отразени в него, съгласно изискването на чл.
7, ал. 3, т. 15 „б“ от Наредба № 3/2003 г., като в конкретния случай са налице
реално неизвършени и незавършени строително монтажни работи по
електроцентралата и те не са отразени като такива в акт обр. 15, за да се
изпълнят до въвеждането на строежа в експлоатация, като вместо това в акта е
отбелязано, че такива няма. Счита, че въпреки приетото заключение от
графологичната експертиза по делото, административнонаказващият орган счита, че
Й. следва да понесе наложеното наказание, тъй като едва с жалбата срещу НП, същият
е повдигнала въпроса за подписа, положен над неговото име в констативен акт
обр. 15. Посочва, че преди издаването на НП, административнонаказващият орган
не е имал индиции и предположения в тази насока за да прави задълбочено
изследване на подписите. Счита, че сравнителните образци и подписът в акт обр.
15 са с изключителна близост, като разликата според административнонаказващия
орган се дължи на старанието, на прецизността, които Й. е вложил при изписване
на подписа си в акт 15, като официален документ и обратно – непрецизност,
бързане или дори умишлено „занемаряване“ на подписа си в документите, ползвани
като образци за експертизата, тъй като всички тези документи са подписани след
като вече Й. е изградил и формулирала в жалба защитната си теза, че подписът в
акт обр. 15 не е положен от него. Сочи се, че отделно от това, по арг. от чл.
176, ал. 1 от ЗУТ и чл. 7, ал. 3, т. 15 от Наредба № 3/2003 г., Ст. Й. е бил
длъжен да присъства, състави коректно и подпише акт обр. 15. Сочи се, че
фактът, че този акт съществува и е допуснато съставянето му в нарушение на чл.
7, ал. 3, т. 15 „б“ от Наредба № 3/2003 г., е достатъчно основание да се
подведе С.Й. под административнонаказателна отговорност. Посочва се, че
значителната степен на реално извършените и незавършени работи на отделните
компоненти на ел. централа и неотразяването им като такива в акт обр. 15, е
мотивирало административнонаказващия орган да накаже лицето с максимално
предвиденото в чл. 233 от ЗУТ наказание. В заключение се моли за отмяна на
решението на районния съд.
Касаторът е бил
редовно призован за откритото съдебно заседание, представлява се от
юрисконсулт Г. Л. с пълномощно на л. 19 и 20 от делото. Поддържа изложените
доводи в касационната жалба, моли същата да бъде уважена и да бъде отменено решението
на Районен съд - Червен бряг.
Ответникът – С.В.Й., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че счита касационната жалба за
неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за правилно и
законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено.
Административен
съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Ответникът
по касация е санкциониран, за това че като част от екипа на „ЗТ Консулт“ ЕООД -
лице, упражняващо строителен надзор на строеж „Електроцентрала на биогаз 1,5 MW
с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, чрез индиректно
използване на биомаса„ – I етап: Складова площ №1 – силажно суровинно
стопанство и ограда” и II етап”, находящ
се в урегулиран поземлен имот УПИ
ХV-510005 кв.510 по плана на организираната територия на „БЕТА” АД гр.
Червен бряг, в землището на село Рупци, община Червен бряг и при упражняване на
функциите си на технически правоспособно лице специалист по част „водопровод и
канализация“ от списъка на екипа е участвал в съставянето на констативен акт от
15.12.2015г. (обр.15) за установяване годността за приемане на горецитирания
строеж, в който не са отразени неизвършени и незавършени работи, каквито са
установени с констативен протокол от 25.08.2016г., съставен от органите на
ДНСК. Деянието е квалифицирано като нарушение на чл.176 ал.1 от ЗУТ и чл.7 ал.3
т.15 б.“б“ от Наредба №3/2003г. за съставяне на актове и протоколи.
За да
отмени НП районният съд е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни за
това органи. Доколкото вмененото нарушение е по чл.176 ал.1 от ЗУТ и чл.7 ал.3
т.15 б.“б“ от Наредба №3/2003г. за съставяне на актове и протоколи и се
изразява в подписването на констативен акт №15 от 15.12.2015г. установяващ
годността за приемане на строежа, въз основа на заключението на назначената по
делото графологична експертиза, съдът е направил извод, че настоящият ответник
не е автор на деянието, за което е санкциониран, поради което не следва да носи
отговорност.
Решението е
правилно и съответно на събраните по делото доказателства и закона.
По делото безспорно
е доказано с помощна на съдебно графологична експертиза, че подписът под № 4 в
обр. 15/констативен акт за установяване на годността за приемане на
строеж от 15.12.2015 г. не е положен от санкционираното лице. Заключението на
вещото лице и прието и не е оспорено.
Съгласно чл.24 ал.1 от ЗАНН, според който административно наказателната
отговорност е лична и при това доказателство, че ответникът не е положила
подпис върху в обр. 15/констативен акт
за установяване на годността за приемане на строеж от 15.12.2015 г, то правилен
и изводът на съда, че това лице не следва да носи административно наказателна
отговорност, тъй като не то, а друго не установено лице е извършило
нарушението. В тежест на административно наказващия орган е да докаже трите
основни въпроса в административно-наказателното производство, а именно какво
нарушение е извършено, кой го е извършил - нарушителя и действал ли е виновно
нарушителя - вината. След като е доказано, че С.В.Й. не е нарушител, то е
правилен изводът на районния съд, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 158/07.07.2017
г., постановено по н.а.х.д. № 152 по описа на Районен съд на гр. Червен бряг за
2017 г.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.