Р E Ш Е Н И Е

506

гр.Плевен, 1 Ноември 2017 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                                 

            Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                       Членове: Цветелина Кънева

                                                                                      Снежина Иванова

При секретаря А. П. и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 740 по описа за 2017 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 75 от 24.07.2017 г., постановено по НАХД № 199 по описа за 2017г., Районен съд – Левски е отменил Наказателно постановление №2017-0041710/27.03.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към  ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, с което на ЕТ „С.Б.-СП”, със седалище и адрес на управление гр. Левски, обл. Плевен, представляван от С.П.Б.-управител, е наложена на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за извършено нарушение на чл.127 ал.2 във вр. с ал.4 от Закона за защита на потребителите.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите, чрез юрисконсулт Д.Л., в която са наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен и необоснован. Счита се, че неправилно районният съд е приложил материалния закон и е нарушил процесуалните правила. Счита се, че неправилно съдът е счел, че нарушението на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП е маловажен случай, като се обосновава на чл.127 ал.4 от с.з. Посочва се, че след като обектът е работел, то е следвало да се приемат рекламации, които съгласно чл. 127, ал. 3 от ЗЗП трябва да се вписват в нарочния за това регистър, като вписването в регистъра трябва да стане в момента на предявяване на рекламацията. Счита се, че нарушението на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП е такова на формално извършване, в закона не е предвидено като част от състава на деянието вредоносен резултат, не се представени доказателства, които да установяват обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното административно нарушение в сравнение с обикновените случаи, предвид което нарушението не може да бъде прието за маловажен случай. Посочва се, че в НП наказващият орган е направил преценка и за обществената опасност на деянието. Сочи се, че като е издал НП, наказващият орган е преценил, че нарушението не е маловажен случай, наложената имуществена санкция е определена в размер на минимума, предвиден в закона, като са отчетени всички обстоятелства при извършване на нарушението. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд.

По касационната жалба е подаден отговор от ЕТ, в който се счита, че същата е неоснователна и правилно районният съд е преценил, че случаят е маловажен.

В съдебно заседание касаторът Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът – ЕТ „С.Б.-*** не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на ЕТ „С.Б.-*** за това, че при направена проверка на 04.10.2016г. в стопанисвания от ЕТ обект-галантерия в гр.Левски, при поискване не е представен регистър на предявените рекламации, като такъв няма в обекта, а при проверка по документи на 17.10.2016г. е представен регистър, започнат на 17.10.2016г. Правната квалификация на нарушението е по чл.127 ал.2 във вр. с ал.4 от ЗЗП.

За да отмени наказателното постановление съдът е приел, че безспорно по делото е установено, че в момента на проверката от търговеца не е представен регистър за рекламации-нарушение по чл.127 ал.2 от ЗЗП, но същото е маловажен случай. За да обоснове този извод, съдът е счел, че по делото няма данни търговецът да е санкциониран от контролните органи на КЗП, както и  липсват вредни последици, вследствие на невъзможност да бъде регистрирана конкретна рекламация. В заключение е посочил, че нарушението има изключително ниска степен на обществена опасност.

Касационната инстанция намира решението на районния съд за правилно и съответстващо на доказателствата по делото. Съображенията за това са следните:

Настоящият състав споделя правните изводи за задължението на търговеца да поддържа в наличност регистър за рекламации във всеки един момент, като това може да е на всяко едно от местата, където потребителят, по свой избор, гарантиран от чл. 127, ал. 4 от ЗЗД може да предяви такава, включително и в търговския обект. Регистърът може да се съхранява както в съответния търговски обект, така и на адреса на управление на търговеца, като контролните органи са длъжни да извършат обстойна проверка на всяко едно от тези места, когато те са различни, за да може да бъде установено по категоричен начин дали търговецът поддържа регистър на предявените рекламации. В конкретния случай, обаче, не е правена проверка по седалище на ЕТ, поради което и не е констатирано безспорно дали последният не поддържа и съхранява регистъра на предявените рекламации там. В конкретния случай настоящият състав приема за правилен и изводът за приложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН. Само липсата на вредни последици сама по себе си не може да квалифицира нарушението като такова с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните за този вид. Но е вярна констатацията, че действително липсват вредни последици, определяеми от невъзможност да бъде регистрирана конкретна рекламация, тъй като проверката е била рутинна, а не по повод оплакване на клиенти, което води до извод, че не е имало случай последните да са били лишени от възможността да направят рекламация. Нарушението е и първо по ред, като до този момент търговецът не е наказван от контролните органи на КЗП. Като е достигнал до аналогични правни изводи районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 75 от 24.07.2017 г., постановено по НАХД № 199 по описа за 2017 г. на Районен съд – Левски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.