Р Е Ш Е Н И Е

№ 555

гр. Плевен, 22 Ноември 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на двадесет и седми октомври две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: АНЕТА ПЕТРОВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 737/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на ДНСК - Плевен, подадена чрез юрк. Г. Л. срещу Решение № 625 от 12.07.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по НАХД № 1180/2017 г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно НП № Пл-02-ДНСК-65/29.03.2017 г. на Зам. Началника на ДНСК, с което на „МК Надзор“ ЕООД – гр. Плевен, представлявано от М.И. на основание чл. 237 ал. 1 т. 13 от ЗУТ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева за извършено нарушение по чл. 164 ал. 4 от ЗУТ във вр. с чл. 142 ал. 6 т. 2 от ЗУТ, затова че във функциите на оправомощено да извършва оценка за съответствие на инвестиционни проекти и да упражнява строителен надзор лице, е сключило договор № 95/19.09.2016г. за извършване на оценка за съответствие на строеж „Кабел 20кV от ВЛ 20 кV „Панел“ до ЗРУ 20 кV в стъкларски завод „Рубин“ - гр. Плевен, при условие, че водещ проектант на проекта е инж. Г. Г., която е включена в екипа от правоспособни лица, наети по трудово правоотношение в „МК Надзор“ ЕООД, в нарушение на чл. 166 ал. 4 от ЗУТ.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Счита за неправилно, че при напълно изяснена фактическа обстановка, съдът е отменил НП единствено с аргумент, че цитираната в постановлението норма е отменена през 2003 г. и не е действаща към момента на извършване на нарушението и по този начин препятства наказаното лице да узнае за какво точно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност. Посочва, че допуснатата непрецизност в наказателното постановление се дължи на техническа грешка, която е станала явна за административно-наказващия орган към момента на получаване на жалбата срещу наказателното постановление. Счита, че допуснатата техническа грешка не е толкова тежко нарушение, за да води до отмяна на НП, тъй като в обстоятелствената част на акта и НП подробно е изложен и аргументиран състава на допуснатото нарушение. Моли за отмяна на решението, и поради непроизнасянето на съда по същество – делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Ответникът по касация – „МК Надзор“ ЕООД, чрез адв. И.А. от Адвокатска колегия – гр. Плевен моли да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд като правилно, поради възприетото от съда съществено процесуално нарушение. Счита, че дори и да се приеме обратното, в чл. 166 ал.4 от ЗУТ, към която препраща чл. 237 ал.1 т.13 ЗУТ, се съдържа забрана за сключването на договори за надзор на инвестиционни проекти от страна на лица, които са в трудови правоотношения с проектанта. А видно от събраните доказателства, инж. Г. Г. – проектант на инвестиционния проект не е в трудови правоотношения с МК „Надзор“ ЕООД, тъй като е представен договор с нея за консултантски услуги, а от удостоверението на НАП е видно, че същата не е имала регистрирани трудови договори. Затова счита, че решението като краен резултат е правилно и моли да се потвърди. Поддържа молбата си до РС – Плевен на осн. чл. 414 от НПК за тълкуване на решението след влизането му в сила.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да отмени НП като незаконосъобразно, Районен съд – Плевен правилно е съобразил, че наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение относно правната квалификация на деянието, обуславящо извод за несъставомерност на деянието. За да достигне до този извод съдът е съобразил и обстоятелството, че инж. Г. Г. е включена под № 22 в екипа от специалисти – правоспособни физически лица, назначени по трудов или граждански договор в МК „Надзор“ ЕООД – Плевен за упражняване на дейностите по оценка на съответствието на инвестиционните проекти и/или упражняване на строителен надзор. Но видно от приложения граждански договор от 25.07.2016г. и справки от ТД НАП е видно, че Г. не работи по трудово правоотношение от 01.11.2001г. и внася задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, собственик на „Елсист Про“ ЕООД. Последното дружество е и проектант на строежа.

В НП деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 164 ал.4 от ЗУТ вр. с чл. 142 ал.6 т.2 от ЗУТ. Като по-горе в НП се сочи и, че е нарушен чл. 166 ал.4 ЗУТ.

Разпоредбата на чл. 164 ал.4 от ЗУТ е отменена и е неотносима към описанието на нарушението в обстоятелствената част, както на акта, така и на наказателното постановление. Привръзката с чл. 142 ал.6 т.2 от ЗУТ съдържа задължението оценката за съответствие на инвестиционния проект с основните изисквания за строежите да се извършва с комплексен доклад, съставен от регистрирана фирма - консултант, несвързана с проектанта. А в чл. 166 ал.4 ЗУТ се съдържа забрана за консултанта да сключва договор за оценяване съответствието на проекта за строежи, за които той или наетите от него по трудово правоотношение физически лица са проектанти, както и свързаните с тях лица по смисъла на Търговския закон.

В НП се сочи още, че МК „Надзор“ ЕООД е осъществило състава на чл. 237 ал.1 т.13 ЗУТ. Посочената разпоредба е санкционна и не съдържа състав на нарушение, защото предвижда административно наказание „имуществена санкция“ в размер от 30 000 лв. до 150 000 лв. за нарушение на чл. 166 ал.3 и ал.4 от ЗУТ.

От обстоятелствената част на НП може да се направи извод, че дружеството е наказано, затова че е сключило договор за оценка съответствието на инвестиционния проект за строежа, чийто водещ проектант е инж. Г. М. Г., но същата е включена и в екипа от правоспособни физически лица, наети по трудово правоотношение в дружеството в нарушение на забраната на чл. 166 ал.4 от ЗУТ.

На първо място съществува неяснота относно нарушената правна норма – 164 ал.4 ЗУТ, чл. 142 ал.6 т.2 от ЗУТ или чл. 166 ал.4 ЗУТ, което създава объркване у наказаното лице за какво нарушение е ангажирана неговата отговорност и засяга съществено правото му на защита. То не може да бъде санирано в хода на съдебното следствия и обуславя отмяната на НП само на процесуално основание.

Дори и да се приеме, че се касае за нарушение на чл. 166 ал.4 от ЗУТ, то административно-наказващият орган не е изследвал въпроса по какво правоотношение е била наета инж. Г., доколкото това е съществен въпрос относно ангажиране отговорността на дружеството- консултант. Разпоредбата на чл. 166 ал.4 от ЗУТ предвижда отговорност само в случаите, когато проектантът е в трудово-правни отношения с консултанта, каквото не се доказва от доказателствата по делото. Освен това инж. Г. не е участвала и в екипа, който е изготвил комплексния доклад за оценка съответствието на проекта с основните изисквания за строителство, поради което не може да се приеме, че е налице свързаност с консултанта и по смисъла на другата посочена разпоредба - чл. 142 ал.6 т.2 от ЗУТ.

Ето защо правилно първоинстанционният съд е отменил НП като незаконосъобразно, поради допуснато съществено процесуално нарушение относно правната квалификация на деянието и несъставомерност.

При постановяване на решението си съдът е допуснал техническа грешка при изписването на наложения с НП размер на наказанието „имуществена санкция“, както в мотивите, така и в диспозитива на решението като вместо „30 000 лв.“ е изписал „3000 лв.“. Видно от НП, с него е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 30 000 лв.

Допуснатата техническа грешка не се отразява на правилността на решението, тъй като от мотивите и диспозитива му става ясна волята на съда за отмяна на НП изцяло на процесуално основание, а не за изменение на размера на наложеното наказание. Молбата по чл. 414 ал.1 т.1 от НПК за тълкуване на решението е подадена до районния съд преди влизането му в сила, поради което не подлежи на разглеждане.

Поради това решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 625 от 12.07.2017 г. на Районен съд – Плевен, постановено по НАХД № 1180/2017 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.