Р E Ш Е Н И Е

№ 483

гр.Плевен, 25 Октомври 2017 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:                                                   Председател: Елка Братоева

                                                                 Членове:  Цветелина Кънева

                                                                                          Катя Арабаджиева

при секретаря А. П. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 736 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 679 от 26.07.2017 г. г., постановено по нахд № 1683/2017 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 15-0938-001960 от 20.05.2015 г., издадено от Началник сектор ПП при ОД на МВР – Плевен, с което на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП и чл.183 ал.1 т.1, пр.3 от ЗДвП и Наредба № Із-2539 на МВР на К.Х. ***, ЕГН ********** са наложени административни наказания глоба в размер на 50 лева за нарушение на чл.98 ал.1 т.6 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и е постановено отнемане на 6 к.т. за това, че на 09.05.2015 г. в 14,25 часа в гр.Плевен на кръстовището на пл.Освобождение и ул. Цанко Церковски, като водач на лек автомобил Тойота Ланд Круизер с рег.№ ЕН***ВР, държава България, престоява в зоната на кръстовището, не представя СРМПС, не е изпълнил финансовото си задължение  във връзка с фиш серия С № 821154 от 12.08.2014 г.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от К.Х.Х., който счита същото за неправилно и незаконосъобразно. На първо място сочи, че съдът по никакъв начин не е установил обективно, че водачът не е заплатил финансовото си задължение по издаден ЕФ. На второ място сочи, че съдът погрешно е възприел датата 14.03.2016 год. като дата на издаване на НП, което било издадено  на 20.05.2015 год. Но последно място счита, че посочената като нарушена разпоредба на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП относно деянието неносене на СРМПС касае единствено случаите , в които към автомобила има прикачено ремарке, тъй като е използван в нормата съюзът „и“. Моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът  не се явява и не се представлява  и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че  на 09.05.2015г. в 14:25 часа Е. и С. - мл.автоконтрольори в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР – Плевен, на ул „Освобождение“, кръстовище с ул „Ц.Церковски“ установили Х. да  управлява л.а.“Тойота Ланд Круизер“ с рег.№ЕН ***ВР, като  в АУАН и издаденото въз основа на него НП е отразено, че престоявал  в зоната на кръстовището. Водачът при проверката не  представил свидетелство за регистрация на МПС. Отделно от това било установено от проверяващите  органи, че не бил заплатил и  финансовото си задължение във връзка с ел.фиш № 821154/12.08.2014г. - нарушение по чл.98, ал.1, т.6  и чл. 100 ал.1 т.2 от ЗДвП. Впоследствие – на 14.03.2016г. въз основа на акта, при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу него било издадено и обжалваното НП.

Описаната фактическа обстановка ПРС  приел за установена от показанията на свидетелите Е. и С., както и от писмените доказателства по делото, които счел за безпротиворечиви.

От процесуалноправна страна решаващият съд приел НП за законосъобразно, издадено  от компетентен орган, при спазване на  формата и реда при издаването му, съдържащ изискуемите от закона реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо и юридическо описание на нарушението. Направил извод, че НП е законосъобразно и от материалноправна страна, тъй като събраните по делото доказателства по безспорен начин установяват, че жалбоподателят е извършил посоченото в акта и в НП нарушение по чл.98, ал.1, т.6 от ЗДвП. С цитираната норма е въведена забрана за паркиране и престой на кръстовище и на по малко от 5 метра от такова, а санкционната норма на чл.183, ал.4, т.8 от ЗДвП предвижда, че се наказва с глоба 50 лв. водач, който неправилно престоява или паркира в зоната на пешеходна пътека, на спирка за обществен превоз на пътници или кръстовище.

Относно другото вменено нарушение съдът изложил мотиви, че водачът на МПС е длъжен да носи – СУМПС от съответната категория и контролен талон към него, а също и СРМПС, което управлява.  Съдът изложил мотиви, че съобразно чл. 165, ал.2 ЗДвП, „При изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби: 1. имат право да спират пътните превозни средства, да проверяват документите за самоличност и свидетелството за управление на водача, както и всички документи, свързани с управляваното превозно средство и с извършвания превоз;...". Цитираната правна разпоредби възлагат върху службите за контрол на ЗДвП определени правомощия, включително – извършване проверки на водачите, техните документи и документите на управляваните превозни средства. На тези правомощия на службите за контрол съответства задължението за всички правни субекти да съобразят поведението си с правомерно осъществяваната им дейност, в т.ч. – при поискване, да представят необходимите за извършване на проверка документи. Ако при такава извършена проверка жалбоподателят не е представи сочените в НП документи, тъй като не ги  носи със себе си, то тогава от негова страна е налице нарушение на правила за движение  визирани в чл. 100, ал.1 т.1 и 2 от ЗДвП, за което следва да бъде санкциониран от АНО на основание чл. 183 от ЗДвП. Съдът приел, че  по време на проверката Х. не е представил свидетелство за регистрация на МПС, поради което правилно е определена глобата от 10 лв. на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 2 пр. 1 ЗДвП.

На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Според касационната инстанция оспореното решение е правилно, като допуснатите в него грешки от технически характер (например грешно посочената дата на издаване на НП в мотивите на решението) не го опорочават и не съставляват основание за неговата отмяна, тъй като волята на съда е ясна, съображенията му за  изразената воля са разбираеми и недвусмислени. Изложените съображения за законосъобразност на атакуваното НП се споделят от настоящата инстанция, която намира за неоснователни и наведените оплаквания в касационната жалба. На първо място както  оплакването в касационната жалба, че РС  не е установил , че Х. не е заплатил финансовото си задължение по електронен фиш, така и мотивите на решаващия съд в тази насока са неотносими към отговорността на касатора в административнонаказателното производство, тъй като за това деяние на Х. не е наложено административно наказание с издаденото НП. Видно от съставения акт за нарушение, като относима норма към това констатирано неплащане на глоба  от фиш, е посочена разпоредбата на  на чл.171, т.1, б.“д“ от ЗДвП и в този смисъл отбелязването в акта вероятно е свързано с прилагане на ПАМ спрямо водача, но не е станало основание за налагане на административно наказание. Затова както мотивите на съда, така и оплакванията в жалбата в тази насока са неотносими.

Съставомерни и доказани от събраните по делото писмени и гласни доказателства са и двете вменени на Х. административни нарушения.

Ангажирането на отговорността на водача за нарушението  по  чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП, е обусловено от правнозначимия факт , че на посочената дата и място касаторът е паркирал в нарушение на ограниченията по  чл. 98, ал.1, т.6 от ЗДвП – в зоната на кръстовище, като за отговорността на водача е ирелевантно  дали автомобилът е пречел на движението или не, както и дали е имало пътен знак, тъй като  забраната е безусловна.

Второто вменено деяние се изразява в неносене  в момента на проверката на свидетелство за регистрация на управляваното МПС. Това нарушение не се отрича от Х., единственото му възражение е свързано с оплакването, че посочената като нарушена разпоредба на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП се прилага в друга хипотеза-когато се управлява автомобил с ремарке, каквото той не е имал прикачено към автомобила,  и извод за това прави от употребения съюз „и“ в посочената норма. Съгласно чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке. Според настоящата инстанция, нормата не е  приложима единствено в случаите, когато към управлявания автомобил има прикачено ремарке. Употребеният съюз „и“ сочи, че във всички случаи при проверка се представя свидетелство за регистрация при управление на автомобил : в случаите, когато към него няма прикачено ремарке-само свидетелството за регистрация на автомобила; в случаите, когато към него има прикачено ремарке-и свидетелството за регистрация на последното, предвид, че за автомобила и за ремаркето се издават отделни свидетелства за регистрация. Т.е. според нормата в случаите на управление на МПС с прикачено ремарке, се представят „и“ двете свидетелства за регистрация - и това на автомобила, и това на прикаченото ремарке. Но не означава, че тази норма е приложима единствено при управление на МПС с прикачено ремарке.

Ето защо, като е достигнал до извод за законосъобразност на оспореното НП, съдът правилно е приложил закона. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 679 от 26.07.2017 г. г., постановено по нахд № 1683/2017 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                         2.