Р E Ш Е Н И Е
№ 253
гр.Плевен, 13 Юни 2017год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, седми състав, в
открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело № 733
по описа за 2016 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172
ал.5 във връзка с чл.171, т.4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Производството по делото е образувано по жалба от В.Б.Б.,
чрез адв.К. от САК с надлежно пълномощно, срещу Заповед за прилагане на принудителни
административни мерки №20133/26.10.2009г. на Началник група в сектор „Пътна
полиция” при ОД на МВР-Плевен, с която на оспорващия е наложена принудителна
административна мярка по чл.171 т.4 от ЗДвП-изземване на свидетелството за
управление.
В жалбата се твърди,
че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон, при
неспазване на установената форма, както и при допуснато съществено нарушение на
административно-производствените правила. Счита се, че административният орган
не е изяснил пълно фактическата обстановка. Сочи се, че заповедта е от
26.10.2009г., а е връчена седем години по-късно, едва на 08.08.2016г., като не
са налице никакви доказателства, удостоверяващи опит за нейното връчване през
този период. Твърди се, че последното накърнява правата и законните интереси на
оспорващия. Сочи се, че заповедта не съдържа всички изискуеми реквизити, тъй
като няма указване в какъв срок и пред кой орган може да бъде обжалвана. Твърди
се, че през 2008г на Б. е издадено ново СУМПС за категория „В”, което започва
от пълния брой точки, поради което към момента на обжалване не са отнети всички
контролни точки и заповедта е незаконосъобразна на това основание. В заключение
се моли за нейната отмяна и се прави искане за присъждане на разноски.
В съдебно заседание
оспорващият не се явява и не се представлява. По делото е депозирана писмена
молба от адв.К., в която се поддържа депозираната жалба, моли се за отмяна на
оспорената заповед и се иска присъждане на направените по делото разноски
съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът по
делото-Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Плевен в съдебно
заседание не се явява и не се представлява.
Административен
съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е
връчена лично на Б. на 08.08.2016г., видно от отбелязването върху самия акт
(л.13), като жалбата до съда срещу Заповед №20133/26.10.2009г е подадена на 22.08.2016г. по куриер чрез
административния орган и е заведена с вх.№306000-29913/28.08.2016г. Предвид
изложеното и с оглед факта, че не е налице задължителност на административното
обжалване, жалбата депозирана пред съда
се явява в срок. Ето защо настоящият
състав намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна-адресат на
акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за
обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред
компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Със Заповед за прилагане на принудителни
административни мерки №20133/26.10.2009г. на Началник група в сектор ПП при ОД
на МВР-Плевен, издадена на основание чл.171 т.4 от ЗДвП, е разпоредено изземването на свидетелството за управление
на МПС на оспорващия В.Б., поради влезли в сила наказателни постановления,
както следва: НП №6713/11.08.2006г., с което са отнети 10 контролни точки; НП
№7569/05.09.2006г., с което са отнети 4 контролни точки; НП №8458/29.09.2006г.,
с което са отнети 10 контролни точки; НП №9147/27.10.2006г., с което са отнети
10 контролни точки; НП №9289/27.10.2006г., с което са отнети 5 контролни точки;
НП №9403/06.11.2006г., с което са отнети 10 контролни точки; НП
№3208/06.06.2007г., с което са отнети 4 контролни точки; НП №3829/19.06.2007г.,
с което са отнети 10 контролни точки и НП №3970/22.06.2007г., с което са отнети
10 контролни точки. В заповедта е посочено още, че съгласно чл.157, ал.4 от
ЗДвП водач, на който са отнети всички контролни точки, губи придобитата
правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление на МПС в
съответната служба на МВР. Именно тази заповед е предмет на настоящето
производство.
При проверка за законосъобразност на оспорения
административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав
на административния съд намира, че процесната заповед е издадена от компетентен
орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая това е
Началник група в сектор „Пътна полиция” при Областна дирекция на МВР - Плевен,
на когото са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки със Заповед №Із-1393/09.08.2007г. (л.28).
Оспорената заповед е издадена и в предвидената от
закона писмена форма и съдържа съществените реквизити, визирани в чл.59 от АПК,
включително фактически и правни основания за издаването й. Вярно е, че в
заповедта не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, а е
отразено единствено, че може да се обжалва по реда на АПК пред наказващия
орган, но последното не води до незаконосъобразност на самия административния
акт, а има значение за началото на срока за обжалване на заповедта, с която е
наложена принудителната административна мярка. В случая е установено, а и не се
оспорва, че жалбата пред административния съд е подадена в срок от една страна
и от друга неправилното посочване, респ. непосочването на тези реквизити, е
основание за приложение на разпоредбата на чл.140 от АПК за удължаване на
сроковете за обжалване, което е своеобразна гаранция за надлежното упражняване
на правото на жалба.
По отношение спазването на процесуалноправните разпоредби
за издаване на заповедта, съдът съобрази следното:
Заповедта за
прилагане на ПАМ е издадена на 26.10.2009г., когато е в сила Наредба
№Із-1959/27.12.2007г., действаща от 15.02.2008г. С последната наредба е отменена Наредба №І-139/16.09.2002г., действаща
към датите на издаване на НП, посочени като фактически основания в заповедта. В
разпоредбата на чл.7 от Наредба №Із-1959/2007г. е разписано, че информация за
броя на наличните контролни точки се предоставя след подаване на заявление от
водача на МПС и след заплащане на държавна такса. От друга страна, при
действието на Наредба І-139/2002г., чл.5, ал.3 от същата е поставяла изискване
при отнемане на повече от 2/3 от контролните точки на водача да се изпрати писмено съобщение.
Последното задължение за съобщаване по чл.5, ал.3 от Наредба І-139/2002г., от
една страна, може да бъде определено като част от информационно-статистическата
дейност на контролния орган, но не и като процесуална предпоставка за
законосъобразност на заповедите по чл.171, т.4 от ЗДвП. От друга страна, според
съда, несъобщаването съставлява нарушение на правилата за процедиране на
производството, но не е от категорията на съществените, тъй като в тежест на
водача е да установи колко точки са му отнети и във връзка с тази констатация
да върне свидетелството си за управление, като изцяло от неговата воля зависи
дали да възстанови или не същите. Затова
всеки водач е длъжен във всеки един момент да има съзнание за броя на отнетите
му точки, с оглед изпълнение на вменените му със ЗДвП задължения. Ето защо
съдът приема, че при издаване на заповедта са спазени
административно-производствените правила, като следва да се отбележи, че
спецификата на мерките по чл. 171 от ЗДвП изключват задължението на органа за
предварително уведомяване на адресата за започване на административното
производство.
Също така е необходимо да се отбележи, че връчването
на процесната заповед, издадена на 26.10.2009г. на оспорващия Б. едва на
08.08.2016г., не води до незаконосъобразност на административния акт, а има
значение за началото на срока за обжалване на заповедта, с която е наложена
принудителната административна мярка.
Относно спазване на материалноправните разпоредби на
Закона за движение по пътищата-чл.171 т.4 решаващият съд съобрази следното:
Цитираната
разпоредба предвижда, че се изземва свидетелството за управление на лице, което
не е изпълнило задължението си по
чл.157, ал.4 от ЗДвП. Съгласно последната норма, водач, на когото са отнети
всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне
свидетелството за управление в съответната служба на МВР. При граматическо
тълкуване на цитираните разпоредби за съда се налага извода, че материално-правните
предпоставки за прилагане на този вид ПАМ са две: 1. Влезли в сила НП по ЗДвП,
въз основа на които са отнети всички контролни точки на водача и 2. Неизпълнено
от страна на водача задължение за връщане на свидетелството за управление.
Посочените две материални предпоставки следва да са налични едновременно, за да
може законосъобразно да се пристъпи към прилагане на принудителната мярка.
По делото е приложена Справка за нарушител по ЗДвП на В.Б.Б.,
в която подробно са описани издадените на лицето НП по ЗДвП, само част от които
са станали фактическо основание и са описани в обжалваната заповед. От
справката се установява, че на 14.08.2006г. на Б. е издадено СУМПС №237165320 с
валидност до 09.08.2016г. за категория „М”, а на 13.03.2008г. на лицето е
издадено СУМПС №237316933 валидно до 05.03.2018г. за категория „В”. От
справката се установява още, че на Б. са отнети общо 53 контролни точки, като
отнетите контролни точки от влезли в сила НП са 39. Последното обстоятелство се
потвърждава и от представеното с жалбата удостоверение №2408/16г от ОД на
МВР-Плевен, от което се установява, че на Б. са отнети 39 контролни точки от
влезли в сила НП, като лицето не е възстановило 1/3 контролни точки.
От писмо вх.№3385/17.10.2016г. на ответника (л.51) се
установява, че СУМПС №237165320 за категория „М” е унищожено на 13.03.2008г. с
причина придобиване на нова категория, а СУМПС №237316933 за категория „В” не е
отнемано с оспорената заповед и същото се намира в лицето, съгласно писмо от 21.09.2016г.
на ответника (л.38).
По делото са приложени като доказателства и всички
издадени на оспорващия НП, посочени в заповедта-основание за прилагане на ПАМ.
Видно от НП №6713/11.08.2006г., НП №7569/05.09.2006г., НП №8458/29.09.2006г.,
НП №9147/27.10.2006г., НП №9289/27.10.2006г., НП №9403/06.11.2006г., НП
№3208/06.06.2007г., НП №3829/19.06.2007г. и НП №3970/22.06.2007г. е, че с тях на Б. са отнети общо 73 контролни
точки. Същите касаят нарушения при управление на мотопед (категория „М”) и
наказанието глоба е заменено с обществено порицание. НП са редовно връчени и са
влезли в законна сила, като 8бр. НП са влезли в законна сила на 19.03.2008г., а
1 бр.НП е влязло в законна сила на 27.03.2008г.
В контекста на горното от фактическа и правна страна съдът
счита, че процесната заповед е издадена при съобразяване с материалния закон.
Не се спори между страните, че на Б. е издадено ново свидетелство за управление
на МПС № 237316933 на 05.03.2008г. и съответно контролен талон №3274731. Фактът
на издадено ново свидетелство за управление, не е основание лицето да получи
отново максимален брой контролни точки. Това следва и от логичното и
систематично тълкуване както на отм. Наредба №Із-1959/27.12.2007г. на министъра
на вътрешните работи, така и от действащата Наредба №Iз-2539 от 17.12.2012 г.
за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки,
условията и реда за отнемането им и възстановяването им, списъка на
нарушенията, при извършване на които от наличните контролни точки на водача,
извършил нарушението, се отнемат точки, съобразно допуснатото нарушение, както
и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително
обучение. И в двете Наредби е предвидено, че при следващо издаване на
свидетелство за управление на моторно превозно средство броят на наличните
контролни точки не се променя.
С още по-голямо основание в самия
ЗДвП в разпоредбата на чл. 158 са предвидени основанията и редът, по който може
да бъдат възстановени контролни точки, в която разпоредба не е включено като
основание за възстановяване на контролни точки издаване на последващо
свидетелство за управление на МПС. Също така и в разпоредбата на чл.157 ал.2 от
ЗДвП е регламентирано, че когато водач с право да управлява моторни превозни
средства от една категория получи право да управлява моторни превозни средства
и от друга категория, броят на притежаваните от него контролни точки не се
променя. В разпоредбата на чл. 157, ал.5
от ЗДвП е предвиден редът за придобиване отново на правоспособност
за управление на МПС, когато на лицето са били отнети всички контролни точки, в
който също не фигурира като основание за възстановяване на контролни точки
издадено последващо свидетелство за управление на МПС.
Всичко изложено по-горе води до извода, че към момента
на издаване на новото свидетелството за управление на МПС на Б. на 05.03.2008г.
описаните в заповедта НП не са били влезли в законна сила, но към датата на
издаване на процесната заповед 26.10.2009г. те вече са били влезли в сила и с
тях са отнети общо 73 к.т., поради което към 26.10.2009г. на оспорващия са били
отнети вече всички контролни точки. Т.е. за него е съществувало задължението да
върне СУМПС. Това не е сторено, поради което в съответствие със закона е
издадена процесната заповед. Ето защо жалбата е неоснователна и следва да бъде
отхвърлена.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 1 предл. последно от АПК,
Административен съд Плевен, VII- ми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Б.Б. ***, чрез адв.К. от САК, срещу Заповед
за прилагане на принудителни административни мерки №20133/26.10.2009г. на
Началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Плевен, с която на
оспорващия е наложена принудителна административна мярка по чл.171 т.4 от
ЗДвП-изземване на свидетелството за управление.
Решението може да се оспорва с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването на страните.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: