Р Е Ш Е Н И Е
№ 499
гр.Плевен, 1 Ноември 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Плевен, в открито съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при секретаря Ц. Д., като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №732
по описа на Административен съд-Плевен за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от М.А.К. ***, против Решение
№2153-14-67/4.08.2017 год. год. на Директора на ТП на НОИ Плевен, с което е отхвърлена жалба
вх.№1012-14-46/6.07.2017 год. и е потвърдено Разпореждане №2113-14-2710#14/14.05.2017 год. на ръководител „ПО”.
В жалбата се изразява несъгласие с мотивите на
постановеното решение, тъй като същите
не съответстват на действителната работа, която К. е извършвал и за
която е бил назначен. Сочи, че в трудовото му досие се съхранява молба до
директора на предприятието за назначаване в авторемонтен цех с резолюция от
20.03.1979 год. и в нея е вписано лицето да бъде назначено на длъжност електроженист. Твърди, че
направената допълнителна проверка е констатирала, че жалбоподателят
действително е вписан в разплащателните ведомости, като в тях няма посочена
длъжност, а само разряд и квалификация за периода 20.03.1979-30.11.1983год. и
длъжност шлосер за периода 1.01.1984-31.12.1984 год. Същевременно, в забележка е отбелязано, че по
ред №1 лицето е осигурявано за втора категория труд по раздел II, т.20 от ПКТП. С настоящото удостоверение се анулират
записванията в удостоверение обр.УП 3
№35/16.01.2017 год., както и записванията в трудовата книжка по отношение на
длъжността, тъй като длъжността е отразена в резолюцията на директора на
предприятието от 20.03.1979 год. и в съответната заповед за назначаване.
Позовава се на мотивите на оспореното решение, в които е отразено, че К. е бил
осигуряван за втора категория труд по раздел II,
т.20 от ПКТП. В заключение моли съда да
отмени оспореното решение и да му бъде призната втора категория труд за периода
20.03.1979 -31.12.1997 год.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с
адв.Б. *** с надлежно пълномощно на л.98 от делото, който поддържа жалбата на
заявените в нея основания, представя писмени бележки, в които излага подробни
съображения, по същество моли за отмяна на оспореното решение.
Ответникът – Директорът на ТП на НОИ Плевен, в съдебно
заседание се представлява от юрисконсулт Е.Р., с пълномощно
на л.95 от делото. Моли да се остави без
уважение жалбата, предвид че събраните по делото свидетелски показания и
заключение на СИЕ по безспорен начин подкрепят констатациите на пенсионния
орган. Твърди, че събраните доказателства сочат, че за част от периода К. е
работил като работник в цех “Метален“, в
който цех има различни длъжности, противно на заявеното от свидетелите, че за
целия период е работил като електрозаварчик, което е равнозначно на
електроженист. За втората част от спорния период - 1990-1999 според
отбелязването в трудовата книжка, пълномощникът на ответника твърди, че би могло
да се приеме, че жалбоподателят е упражнявал тази длъжност и да се отчете като
труд, положен при условията на втора категория труд. Но изискващите се от
чл.69б, ал.2 от КСО най-малко 15 години от втора категория според юрисконсулт Р.
не са налице в случая. В заключение моли
съда да отхвърли подадената жалба.
Административен
съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт
във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:
К. е подал заявление
вх.№2113-14-2710/6.12.2016 год., с което е поискал отпускане на пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл.69б от КСО при условията на II-ра категория труд, към което е приложил съответните
удостоверителни документи за осигурителен стаж и доход, описани в регистрация
на инициативна входяща преписка
№2113-14-2710/6.12.2016 год. Въз основа на заявлението е постановено
Разпореждане №2113-14-2710#14/5.06.2017 год. на
ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Плевен, с което
е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на
основание чл.69б от КСО и чл.10 от НПОС. Посочено е в разпореждането, че лицето
отговаря на изискването за навършена възраст
57 години и 10 месеца, но не отговаря на условието най-малко 15 години стаж от
втора категория. Посочено е още в разпореждането, че след служебно изясняване осигурителят Дунав-Никопол ЕООД
издава УП-3 №53/15.05.2017 год., с което анулира УП-3 №35/16.01.2017 год. и
записванията в трудовата книжка по отношение на заеманата длъжност „заварчик“;
по разплащателни ведомости за периода 20.03.1979-31.12.1999год. лицето е
заемало длъжност „шлосер“ в Метален цех-с. Бацова махала и са му превеждани
по-високи суми за осигуровки, отколкото за трета категория труд и са направили
предложение стажът да се зачете от втора
категория труд по т.20 от отм.ПКТП. Направен е извод в разпореждането, че
работещите по трудов договор като шлосери и притежаващи правоспособност за извършване на заваръчни работи не могат да
ползват правата на „заварчик“, поради което стажът за периода
20.03.1979-31.12.1999год. се зачита от трета категория. Разпореждането е
връчено на 12.06.2017 год., видно от обратната разписка на гърба на л.21 от
делото. В срока по чл.117, ал.2, т.1 от КСО К. е подал жалба с
вх.№1012-14-46/6.07.2017 год. против това разпореждане до Директора на ТП на
НОИ-Плевен с доводи, че винаги е работил като заварчик. Във връзка с подадената
жалба е изискано от Началник отдел КПК извършване на проверка на осигурителя
„Дунав“ ЕООД – Никопол във връзка с уточнение на длъжностите, заемани от
жалбоподателя за периода 20.03.1979-31.12.1999год. Изготвен е Констативен
протокол №КП-5-14-00299743/19.07.2017 год. от контролен орган в ТП на
НОИ-Плевен, в който е отразено следното: Проверени са разплащателните ведомости
за периода 1979-1999год. и трудовото досие на К.. В последното се
съхранява молба от лицето до директора
на предприятието за назначаване в авторемонтен цех, резолирана от директора на
20.03.1979 год. да бъде назначен на
длъжност електроженист. В разплащателните ведомости за периода
20.03.1979-31.12.1983год. лицето фигурира в цех „Метален“, като работещите
нямат посочена длъжност, а само придобития разряд за квалификация. От 1.01.1984
год. до 31.12.1991 год. К. фигурира в разплащателните ведомости на длъжност
„шлосер“ в цех „Метален“, но в трудовото досие няма документи за преназначаване
на длъжност „шлосер“ и точни данни за категорията на положения труд. От 1.01.1992
год. до 31.01.1999 год. в разплащателните ведомости също няма длъжности на
работещите в цех „Метален“, но в трудовата книжка заверката в колона „длъжност“
на работника то 1.12.1989 год. до 31.12.1999 год. е електроженист и
електрозаварчик. За 2010 год. в регистъра на осигурените лица за м.юни 2010
год. са подадени 14 дни неплатен отпуск, отразени така и в разплащателните
ведомости, но за осигурителен стаж следва да се зачетат 7 дни, допълващи 30 дни
неплатен отпуск през календарната година, които се зачитат за осигурителен
стаж. За м.юли 2010 год. дните, подадени в регистъра на осигурените лица като
неплатен отпуск-4 дни, не следва да се
зачитат за осигурителен стаж. За м.май 2012 год. дните, подадени в регистъра на осигурените лица като неплатен отпуск-10
дни, не следва да се зачитат за осигурителен стаж.
На 4.08.2017 год. е постановено и оспореното в
настоящото производство Решение №2153-14-67/4.08.2017год. на Директора на ТП на
НОИ Плевен, с което е отхвърлена жалба
вх.№1012-14-46/6.07.2017 год. и е потвърдено Разпореждане
№2113-14-2710#14/14.05.2017 год. на ръководител „ПО”. За да постанови този
резултат, административният орган е изложил следните мотиви: Съгласно чл.69б от
КСО лицата, които са работили 15 години при условията на втора категория труд
могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по чл.168 или когато са променили осигуряването си по
чл.4в и имат навършена възраст 57 години и 10 месеца за мъжете за 2016 год. и
сбор от осигурителен стаж и възраст -100. К. е роден на *** год. и към
6.12.2016 год. –датата на подаване на заявлението има навършена възраст 58
години 9 месеца и 26 дни и придобит осигурителен стаж от III категория- 40 години 05 месеца 05 дни.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС)
осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови,
служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. При подаване на
заявлението за отпускане на пенсия К. е представил два броя трудови книжки №
768 и продължение и военна книжка № 021316. Представено е и Удостоверение обр.
УП-2 № 33 / 02.12.2016 год., изд. от „Дунав – Никопол“ ЕООД за осигурителен
доход за периода 01.01.1989 год. – 31.12.1991 год. на К. на длъжност
„Технолог-нормировчик“. Поради установени несъответствия между данните в
трудовата книжка и данните по чл. 5, ал. 4,
т. 1 КСО (в РОЛ – данни за втора категория труд) е извършено
служебно изясняване, като е изискано от осигурителя „Дунав - Никопол“ ЕООД да
изготви удостоверение образец УП-3 като се посочи продължителността на
осигурителния стаж на К. и основанието за категоризирането му, както и да
изготви удостоверение обр. УП-2 с осигурителния доход на лицето за м.11 и
м.12.2016 год. Осигурителят „Дунав - Никопол“ ЕООД е издал удостоверение обр.
УП-3 № 35 / 16.01.2017 год. на К. като е посочил, че за периода от 20.03.1979
год. до 31.12.1999 год. е работил като „шлосер“, а от 01.01.2000 год. до
01.03.2013 год. като „заварчик“. Издадено е и удостоверение обр. УП-2 изх. № 34
/ 16.01.2017 год. за осигурителния доход на К.. Отново поради несъответствия
между данните в трудовата книжка, удостоверение обр. УП-3 № 35 / 16.01.2017
год., удостоверение обр. УП-2 изх. № 34 / 16.01.2017 год. и данните в РОЛ е
изискано ново уточняване от осигурителя. В трудовата книжка на лицето са
посочени следните длъжности, които е заемало: 20.03.1979 год. – 30.11.1989 год.
– работник; 01.12.1989 год. – 01.04.1998 год. – електроженист; 01.04.1998 год.
– 30.06.2003 год. – електрозаварчик; 01.07.2003 год. – 31.12.2007 год. –
заварчик и резач на метали; 01.01.2008 год. – 12.12.2013 год. – заварчик.
Осигурителят „Дунав - Никопол“ ЕООД е издал ново удостоверение обр. УП-3 № 53 /
17.05.2017 год. и в придружително писмо към него е уточнил, че данните са взети
от разплащателните ведомости, съхранявани в дружеството, тъй като не е намерено
трудово досие на К. преди 2015 год. В ново удостоверение обр. УП-3 № 53 /
17.05.2017 год. са посочни следните длъжности, заемани от лицето: 20.03.1979
год. – 31.12.1999 год. – 20 год. 09 мес. 11 дни – шлосер; 01.01.2000 год. –
30.06.2003 год. – 03 год. 06 мес. 0 дни – шлосер; 01.07.2003 год. – 28.02.2013
год. – 09 год. 08 мес. 0 дни – заварчик/резач на метали; 01.03.2013 год. –
11.12.2013 год. – 0 год. 04 мес.20 дни – заварчик/резач на метали – на 4 часов
работен ден; 11.03.2015 год. – 31.08.2015 год. – 0 год. 02 мес. 25 дни –
дърводелец – 4 часа; 23.11.2015 год. – 31.05.2016 год. – 0 год. 06 мес. 08 дни
– производител на изделия от дърво; 01.06.2016 год. – 10.04.2017 год. – 0 год.
05 мес. 05 дни – производител на изделия от дърво – 4 часа. В забележка е
отбелязано, че по ред № 1 лицето е осигурявано за втора категория труд по
раздел II, т.20 от ПКТП. С настоящото удостоверение се анулират записванията в
удостоверение обр. УП-3 № 35 / 16.01.2017 год., както и записванията в
трудовата книжка по отношение на длъжността.
Посочено е още в оспореното решение, че след процедурата
на изясняване административният орган е постановил обжалваното Разпореждане №
2113-14-2710#14 / 14.05.2017 год. и е отказано отпускане на лична пенсия за ОСВ
по чл. 69б от КСО на К., тъй като не е
наличен осигурителен стаж от II-ра категория. Органът се е позовал на
Удостоверение обр. УП-3 № 53 / 17.05.2017 год., изд. от „Дунав - Никопол“ ЕООД
в периода от 20.03.1979 год. до 31.12.1999 год. – 20 год. 09 мес. 11 дни К. е
заемал длъжност „шлосер“. Въпреки, че осигурителят предлага стажа да бъде
зачетен от II-ра категория по т.20 от отм. ПКТП, пенсионният орган е зачел
стажа от III-та категория, тъй като К. е заемал длъжност „шлосер“, която не
попада в посочените в т.20 от отм. ПКТП електро- и газозаварчици и
помощник-заварчици в обособени цехове и звена. След подаване на жалба вх. №
1012-14-46 / 06.07.2017 год. от К., в
която се твърди, че е работил само и единствено като ел.заварчик в СП „Дунав“ –
Никопол, въпреки, че не са представени нови доказателства, е инициирана
проверка от контролен орган на НОИ при осигурителя „Дунав – Никопол“ ЕООД във
връзка с осигурителния стаж и доход на лицето. Съставен е констативен протокол
№ КП-5-14-00299743 / 19.07.2017 год. , установените данни в който според
Директора на ТП на НОИ-Плевен не допълват и не изясняват допълнително данните,
събрани от пенсионния орган при постановяване на обжалваното Разпореждане №
2113-14-2710#14 / 14.05.2017 год. В записа в трудовата книжка на К. за периода от 20.03.1979 год. до 30.11.1989 год. е отразена длъжност „работник“, не са
установени трудово-правни документи за възникване и изменение на трудовото
правоотношение, в разплащателните ведомости за посочения период лицето се води
в цех „Метален“ без длъжност и с длъжност „шлосер“, с длъжност „шлосер“ е
посочен и в удостоверение обр. УП-3 № 53 / 17.05.2017 год., поради което е
направен извод, че правилно и законосъобразно пенсионният орган е зачел
посочения период за осигурителен стаж от III-та категория. За периода от 01.12.1989 год. до 31.12.1999 год. в трудовата книжка на К. е отразена длъжност „електроженист и
електрозаварчик“, но в Удостоверение обр. УП-3 № 53 / 17.05.2017 год. е
отразена длъжност „шлосер“, което се потвърждава от констативния протокол, тъй
като в разплащателните ведомости лицето фигурира в цех „Метален“ без длъжност и
с длъжност „шлосер“. Направен е извод, че правилно и законосъобразно
пенсионният орган не е зачел труда, положен от К. за периода от 01.12.1989 год.
до 31.12.1999 год. от II-ра категория, тъй като заеманата от него длъжност не
попада в т.20 от отм.ПКТП. След 31.12.1999 год. категоризирането на
осигурителния стаж на К. не е спорно,
тъй като от 01.01.2000 год. е в сила Наредбата за категоризиране на труда при
пенсиониране и в Раздел II - Втора категория труд не са включени длъжностите,
които е заемал К., т.е. трудът е от
III-та категория. На тези основания Директорът на ТП на НОИ-Плевен е потвърдил
оспореното разпореждане.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Оспореното решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен е изпратено с
писмо с обратна разписка до жалбоподателя и е получено на 9.08.2017 г. (л.25-гръб).
Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на
ръководителя на ТП на НОИ (РУСО) е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена по пощата с плик с
пощенско клеймо от 23.08.2017 год. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата
е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от
търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения
срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради
което подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред
ръководителя на съответното ТП на НОИ (РУСО) се подават жалби срещу
Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на
пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма
регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ (РУСО) се произнася по жалбите с
мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение №2153-14-67/4.08.2017
г. е издадено от Директора на ТП на НОИ – Плевен. Ето защо съдът намира, че
оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО.
Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя,
време и място орган.
Оспореното Решение е издадено,
в предвидената от закона писмена форма, при спазване на предвидената в закона
процедура, но в нарушение на приложимите материалноправни норми, произтичащо от
неправилна преценка на събраните доказателства. За да достигне до този извод,
съдът съобрази следното:
К. е подал заявление
за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б,
ал.2 от КСО, съгласно който лицата, които са работили 15 години при условията
на втора категория труд могат да се пенсионират, ако не са придобили право на
пенсия по чл.168 или когато са променили
осигуряването си по чл.4в и имат навършена възраст 57 години и 10 месеца за
мъжете за 2016 год. и сбор от осигурителен стаж и възраст 100. К. е роден на ***
год. и към 6.12.2016 год. –датата на подаване на заявлението има навършена
възраст 58 години 9 месеца и 26 дни, т.е. отговаря на условието за навършена
възраст. Спорен е въпросът работил ли е 15 години при условията на втора категория
труд, като спорен е периодът от 20.03.1979 год. до 31.12.1999 год. – 20 год. 09
мес. 11 дни и по –конкретно на каква
длъжност за този период е работил, какви функции е изпълнявал. Жалбоподателят
твърди, че през целия този посочен период е работил като
електрозаварчик/електроженист.
За установяване на правнорелевантните факти по делото е изслушана
съдебно-икономическа експертиза, заключението на която съдът кредитира с
доверие като обективно, компетентно и съответно на събраните по делото писмени
и гласни доказателства. От същото се
установява, че при проверка при осигурителя СП „Дунав“ и ОФ „Дунав“ гр.Никопол,
в трудовото досие на К. е открита молба от същия до Директора на СП“Дунав“ гр.Никопол, да бъде
назначен в авторемонтния цех. Върху молбата има поставена резолюция „Да бъде
назначен електроженист от 20.03.1979 год.“ Молбата е приложена на л.99 от
делото и в проведеното с.з.на 20.10.2017 год. е предявена на разпитания
свидетел М.Г.Д., който съобщава, че за периода 1979-1997 година е бил Директор
на цялото стопанско предприятие „Дунав“ Никопол, което е имало общо 380 човека
промишлен персонал, между които 26-27 работника в метален цех. Съобщава още, че
резолюцията в долната част на молбата на л.99 „Да бъде назначен електроженист
от 20.03.1979 год.“ е писал той и
саморъчно се е подписал под резолюцията. Съобщава още, че до годината, в която
свидетелят се е пенсионирал – през месец декември 1997 год., К. е работил само
като заварчик, не е работил нито като стругар, нито като шлосер, каквито още
длъжности е имало в предприятието. Сочи, че жалбоподателят е продължил да
работи и след пенсионирането на свидетеля, но не знае до кога. ВЛ е установило
още налични в трудовото досие на К. следните писмени документи: Молба от
15.02.1989 год. (от М. А. К., което ВЛ при разпита
си в с.з поясни, че е българското име на жалбоподателя през определен период и
се касае за едно и също лице), приложена на л.100, в
която е посочена длъжност на молителя „електроженист“ и Заповед №99/15.02.1989
год. на същия лист за разрешаване на три дни платен годишен отпуск;
Свидетелство за правоспособност на заварчик №35772/9.07.1987 год. от Национален
учебен център при ИЗА София, което удостоверява придобита трета степен за
рязане и заваряване на нисковъглеродни и ниско легирани стомани; на л.102 до
л.104 по делото са приложени няколко допълнителни споразумения към трудов
договор, сключени между Директора на ОФ „Дунав“Никопол и К., по силата на които
е бил преназначаван от длъжност
„електроженист“ на длъжност „електроженист“, както следва: ДС №00010/1.03.1993
г., ДС №00152/1.08.1993 г., ДС №00081/1.03.1995 г.; приложен на л.105 от делото
е и трудов договор №215/1.07.1999 год., по силата на който К. е назначен в ОФ „Дунав“ –Никопол в Метален цех на
длъжност „електроженист“ с трудов стаж 22г.05мес.00дни. ВЛ е проверило и
трудовата книжка на жалбоподателя и е установило, че за периода 20.03.1979
год.-30.12.1997 год. са извършени отбелязвания за работа на длъжност
„електроженист“, като за периода 20.03.1979-1.01.1986 год. –I р., и
след тази дата до 31.12.1997 год.- III р., като съответните периоди са разграничени
в таблица на л.90-91 в съответствие с размера на получаваната заплата. При
проверка на разплащателните ведомости ВЛ
е установило, че ведомостите на метален цех №03 са без посочена длъжност на
работещите, а само придобит разряд, като в същите К. фигурира за 1979 год. до
м.09.1979г. като работник с разряд I и с
разряд III от м.10.1979 г. до 31.12.1983 год.; от
1.01.1984 год. до 31.12.1991 год. в разплащателните ведомости жалбоподателят
фигурира на длъжност „шлосер“ в Цех 03Метлен, но в трудовото досие не е
установен документ за преназначаване на длъжност шлосер. От 1.01.1992г. до
31.12.1999 год. в разплащателните ведомости за 1979 год. не са посочени
длъжности на работещите в цех „Метален“. При разпита си в съдебно заседание св.
М.Г.Д.-ръководител на предприятието до м.12.1997 год., в което е работил К. , съобщава
освен че жалбоподателят през цялото време , докато свидетелят е бил
ръководител, е работил като електрозаварчик, разказва за различните дейности
през отделните периоди, които е изпълнявал – при постъпването си К. и още трима
работници-К. и Рахвалиев са работили като електроженисти и е имало с тях двама
спомагателни работници. Те са започнали работа в ПЖК Долна Митрополия,
изразяваща се във възстановяване покривите на
халета, правили са скари, правили за заварките, като това ПЖК е било в
договорни отношения с ПК Дунав и работниците са извършвали дейност във връзка с
тези договорни отношения 5-6 години. След това е бил сключен договор с
предприятието в гр.Русе за тръбна мебел, произвеждали са се тръбни столове и се
изпращали в Русе и това е продължило години. Св.Д. твърди, че през цялото това
време К. е работил като
електроженист/електрозаварчик (което пояснава, че е едно
и също като дейност). Св.Рахвалиев също потвърждава, че през
периода на съвместна работа с К., последният винаги е работил като заварчик.
От съвкупната преценка
на всички тези обсъдени доказателства, за съда се налага извод, че К. през
процесния пероид от 20.03.1979 год. до 31.12.1999 год. е работил на длъжност
„електрозаварчик/електроженист“ в цех
„Метален“ в СП Дунав Никопол/ ОФ Дунав
Никопол. Отразените данни в приобщените по делото УП-2 и в разплащателните
ведомости, в които е посочено, че за
част от периода К. е работил като „работник“ и като „шлосер“ съдът не цени с
доверие. На първо място, защото във всички документи, приложени по делото и
представляващи част от трудовото досие на жалбоподателя-молба за назначаване на
длъжност електроженист, трудов договор и допълнителни споразумения,
единствената длъжност, на която е вписано в тези документи, че е работил, е
електроженист. Документи от типа на трудови договори, допълнителни споразумения
за преназначаване на друга длъжност и т.н., например шлосер, стругар или други,
не са налични в трудовото досие. Молбата за назначаване на работа и по-скоро
резолюцията върху нея за начначаване, трудовите договори, допълнителните
споразумения, всички-установяващи, че К. е работил като електроженист, са първично
издадени документи, те предхождат всички останали- и изготвените разплащателни
ведомости, и трудовата книжка, и удостоверенията, издадени от работодател.
Именно въз основа на тези първични документи са се извършвали всички записвания
в последващо издадените и цитирани вече документи. На второ място, защото
данните, че е работил на длъжност елекроженист съответстват и на показанията на
разпитаните свидетели, единият от които е работил непосредствено с
жалбоподателя, на същата длъжност в същия цех и предприятие, а
другият-ръководителят на цялото предприятие, който е назначил свидетеля на
работа на тази длъжност по данни от молбата на л.99 и който е подписал и допълнителните
споразумения на л.102-104 за преназначаване, все на същата длъжност
„електроженист“. Не без значение е факта, че всички записи в трудовата книжка
за периода 20.03.1979 год.-30.12.1997 год., под които са нанесени съответните
заверки, според ВЛ, отразяват заемана длъжност „електроженист“, а трудовата
книжка е един измежду изброените в чл. 40, ал. 1
от сега действащата Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС)
документи, посредством които се установява осигурителен стаж. На трето място,
защото и в двете издадени удостоверения от Дунав Никопол ЕООД №35/16.01.2017
год. и №53/17.05.2017 год., въпреки записа по т.1 , че за периода от 20.03.1979
год. до 31.12.1999 год. жалбоподателят е работил на длъжност „шлосер“, в
забележките и на двете удостоверения изрично е записано, че лицето по ред №1 е
осигурявано редовно за втора категория труд за всички осигурени случаи, като в
УП-3 №53/17.05.2017 год. е посочено и основанието-съгласно раздел II, т.20 от
ПКТП. Съгласно раздел II, т.20 от отм. ПКТП, за втора категория се зачита
трудът на електро- и газозаварчиции помощник-заварчици в обособени цехове и
звена. Ковачи и пресьори на горещ метал в обособени цехове и звена. Работници
на първична механична обработка на чугунени отливки. Видно е от записа в този
текст, че в него не е предвидено категоризирането на труда на шлосерите, поради
което записът в издадените от работодателя удостоверения, че лицето е
осигурявано за втора категория труд на това основание е още едно доказателство
за полагания от К. труд именно като електрозаварчик/електроженист за процесния
период, а не като шлосер, какъвто е записът на ред 1 и в двете цитирани
удостоверения. Тук е мястото съдът да отбележи, че думите електроженист и електрозаварчик, и
двете думи използвани от свидетелите и в писмените доказателства, имат едно и също съдържателно значение. И
двамата са работници, които работят с електрожен,
спояват метали посредством този уред. Следва да се отбележи, че съгласно
указанията, дадени от Националния осигурителен институт с писмо № 26-1126-1 от
11.08.2004 г. относно категоризиране труда на електрозаварчиците, положен до
01.01.2000 г., трудът на електро- и газозаварчици и помощник-заварчици в
обособени цехове и звена е от втора категория труд по т. 20 ПКТП
(отм.); от записа на тази точка се ползват всички електро- и газозаварчици
в обособени цехове и звена, работещи при ръчно извършване на операциите по
заваряване и рязане на метали с електроженови, оксиженови или други
газово-пламъчни апарати; под "обособени цехове и звена" следва да се
разбират работните места в технологичния процес на всички заварчици, независимо
от тяхната численост /един или повече/; записът се прилага за всички отрасли и
дейности, където съгласно приетата технология се извършва заваряване или рязане
на метали - черни и цветни. Положеният труд от К., с оглед на неговия характер
, който е установен от свидетелските показания, напълно съответни на събраните
писмени доказателства, за процесния период попада в хипотезите, предвидени от самия орган
в цитираното писмо. По –същественото е, че той попада в предметния обхват на раздел II, т.20 от ПКТП и следва да се зачете
при условията на втора категория труд.
С оглед на изложеното, Решението на директора на ТП на
НОИ и потвърденото с него разпореждане следва да се отменят като необосновани
на събраните по делото доказателства. Доколкото делото не може да се реши по
същество, след връщането на преписката
на пенсионния орган, същият следа да се произнесе с ново разпореждане,
което , като съобрази мотивите на
съдебното решение, установяващи, че трудът на К. за периода от 20.03.1979 год.
до 31.12.1999 год на длъжност електрозаварчик в цех Метален на СП Дунав Никопол
/ОФ Дунав Никопол, попада в раздел II,
т.20 от ПКТП, да прецени и да издаде
разпореждане, с което да направи преценка при така установените факти налице ли
са предпоставките на чл.69б от КСО за придобиване право на пенсия от К. по този текст.
Въпреки благоприятния за жалбоподателя изход на
делото, разноски не се присъждат, тъй като не са поискани.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от
АПК, Административен съд-Плевен
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по
жалба от М.А.К. ***, Решение №2153-14-67/4.08.2017 год. год. на Директора на ТП
на НОИ Плевен и вместо него ПОСТАНОВИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане №2113-14-2710#14/14.05.2017 год. на ръководител „ПО”.
ВРЪЩА
преписката на ръководител на “ПО” в ТП на НОИ-Плевен за постановяване на ново
разпореждане съобразно мотивите на настоящето решение, в двумесечен срок от
влизането му в сила.
Решението може да се оспори с касационна жалба пред
Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: