Р Е Ш Е Н И Е

№ 257

гр.Плевен, 14 Юни 2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №732 по описа за 2016г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.211 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Производството по делото е образувано по жалба от К.Ц.П. *** срещу Заповед №УРИ 316з-2357/26.06.2016г. на Директора на ОД на МВР-Плевен, с която на оспорващия, на основание чл.194 ал.2 т.2, чл.197 ал.1 т.3, чл.200 ал.1 т.2 и чл.204 т.3 от ЗМВР, е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е неправилна, издадена в противоречие с материалния закон, при неспазване на процедурата и в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че оспорващият не е извършил вмененото му нарушение. Сочи се, че тъй като не е старши на наряда, РСОД №150 не е зачислен на него, поради което не носи отговорност за неговото съхранение, опазване и използване. Сочи се още, че при превод на заплатата за м.август 2016г. е установил, че му е преведена по-малка сума с 205,50лева. Твърди се, че тази сума му е удържана от заплатата във връзка с образуваното дисциплинарно производство, въз основа на заповед на Зам директора на ОД на МВР-Плевен, като с последната не е запознат. Счита се, че по този начин дисциплинарно-наказващият орган не е спазил разпоредбата на чл.206 ал.2 от ЗМВР, както и е нарушил принципа за съразмерност. Твърди се в тази връзка, че в процесната заповед липсват конкретно изложение на обстоятелства, съобразно които органът е определил вида и размера на дисциплинарното наказание. В заключение се моли за отмяна на заповедта.

От Директора на ОД на МВР-Плевен не е депозиран писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание по съществото на спора оспорващият се явява лично и с адв.М.Б. с надлежно пълномощно, която поддържа подадената жалба на заявените в нея основания. В допълнение сочи, че П. не отрича факта, че използва процесния таблет, но счита, че персонална отговорност по неговото опазване и съхранение носи старшият на наряда. Сочи още, че за да може да се носи отговорност лицето следва да има задължение по отношение на трите действия, кумулативно, а именно сдаване, приемане и съхранение. В заключение се моли за отмяна на заповедта и се прави искане за присъждане на направените по делото разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК. Представя писмени бележки.

В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от юрисконсулт Ф. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на процедурата и в съответствие с материалния закон и целта на закона. Счита, че фактът, че техническото средство-таблет е зачислен на старшия на наряда не означава, че П. не е повредил устройството и че не следва да носи отговорност за тази повреда. В заключение се моли заповедта да бъде потвърдена и се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Прави възражение за присъждане на разноски на оспорващия като сочи, че липсват данни за реално изплащане на такива.

Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

Оспорената Заповед №УРИ 316з-2357/26.06.2016г. е връчена лично на оспорващия П. срещу подпис на 26.08.2016г., видно от отбелязването върху разписката на самата заповед (л.10). Съгласно чл.211 пр.второ от ЗМВР, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва по реда на АПК. По делото няма данни заповедта да е обжалвана по административен ред и с оглед разпоредбата на чл.148 от АПК, съдът намира, че при липса на задължителност за такова обжалване, в конкретната хипотеза срокът за обжалване е 14-дневен от деня на съобщаването (чл.149 ал.1 от АПК). Жалбата на К.П. е подадена чрез административния орган на 07.09.2016г. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и видно от приложеното на л.66-67 от делото удостоверение е, че към момента на издаване на процесната заповед оспорващият К.П. е заемал младши изпълнителска длъжност-младши автоконтрольор в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” от сектор „Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР-Плевен.

С Докладна записка рег.№316р-13687/26.05.2016г. от К.П.-младши автоконтрольор до Началника на сектор ПП при ОД на МВР-Плевен е докладвано, че по време на изпълнение на служебните си задължения на 24.05.2016г. като АП-115, за времето от 19.00 до 07.00часа на 25.05.2016г., при работа със служебния таблет (РСОД №150) извън автомобила, последният е изпуснат на земята и вследствие на удара дисплеят се е спукал (л.17).

Във връзка с увредения таблет с Докладни записки рег.№316р-16542/21.06.2016г. на М. С. М. и рег.№316р-16543/21.06.2016г. на К.П. (л.18-21) до Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен е докладвано, че таблетът (РОСД №150) е бил поставен от П. на тавана на служебния автомобил където е забравен в бързината при тръгване по сигнал за ПТП. Посочено е още, че в по-късен момент е установена липсата на таблета в колата, като същият е бил намерен на кръговата връзка за магазин „Метро” паднал на асфалта с отворен капак, мокър и със счупен вследствие на удара в земята дисплей. В докладната записка на П. е посочено допълнително, че повредата на таблета не е извършена умишлено, а поради небрежност.

Във връзка с горните докладни записки и въз основа на Докладна записка с рег.№316р-16557/21.06.2016г. на Началника на сектор ПП (л.15-16) е разпоредено от Директора на ОД на МВР-Плевен допълнителна проверка в срок до 01.07.2016г. за установяване дали РСОД №150 е унищожен умишлено или вследствие на небрежност от страна на служителите на наряда.

С Докладна записка рег.№316р-19137/13.07.2016г. на Началник група „ОДПКПД” при сектор ПП до Директора на ОД на МВР-Плевен (л.22-23) е докладвано, че от проверката е установено, че служителите на наряда М. и П. от субективна страна по непредпазливост са унищожили служебната станция,както и че има данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл.200 ал.1 т.2 от ЗМВР и за търсене на имуществена отговорност на служителите.

По горната докладна записка е изготвено Становище рег.№316р-21347/05.08.2016г. от Началник сектор „Човешки ресурси” (л.24-25), в което е посочено, че е необходимо спешно приключване на проверката и последващо изпълнение на процедурата по реализиране на дисциплинарната отговорност на виновния служител, както и стартиране незабавно на процедура по осъществяване на ограничена имуществена отговорност.

По случая е извършена допълнителна проверка, за резултатите от която е изготвена Справка рег.№316р-22351/16.08.2016г. до Директора на ОД на МВР-Плевен (л.26-27), в която е отразено, че двамата служители от наряда са извършили дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194 ал.2 т.1 от ЗМВР, за което на основание чл.200 ал.1 т.2 от ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца до една година. Направено е предложение за изготвяне на заповеди за налагане на дисциплинарно наказание на мл.и.К.П. и мл.и. М. М.. Върху справката е поставена резолюция от дисциплинарно-наказващия орган „ЧР-за заповед” с дата 18.08.2016г.

Дадено е Становище рег.№316р-22978/24.08.2016г. от Началник сектор „Човешки ресурси” до Директора на ОД на МВР-Плевен (л.28-30), в което е отразено, че за допуснатото на 24.05.2016г. нарушение на служебната дисциплина по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР- неизпълнение на служебните задължения, вменени с длъжностна характеристика рег.№3286-19539/11.11.2015г. – да спазва техническите и технологични правила, които са посочени в подточка 5.3 от т.5 „Правила за експлоатация на РСОД” от Методически указания №УТ-1113/10.05.2013г. относно реда за работа с Работна станция за отдалечен достъп (РСОД) до информационните фондове, на К.П. на основание чл.200 ал.1 т.2 от ЗМВР следва да бъде наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца до една година. Върху становището е поставена резолюция от дисциплинарно-наказващия орган „Съгласен. ЧР-за заповеди за срок от 6м.” с дата 24.08.2016г.

С Покана рег.№316р-23036/24.08.2016г. от Директора на ОД на МВР-Плевен (л.13-14) до К.П., на основание чл.206 от ЗМВР служителят е поканен до 13.00часа на 25.08.2016г. да се запознае срещу подпис с документите събрани при проверката и да представи писмени обяснения, в които да даде отговор на конкретно посочени въпроси.

На 24.08.2016г. К.П. се е запознал срещу подпис с докладна записка рег.№316р-16557/21.06.2016г., докладна записка рег.№316р-19137/13.07.2016г., справка рег.№316р-22351/16.08.2016г. и становище рег.№316р-22978/24.08.2016г.

На 25.08.2016г. П. е депозирал Обяснения с рег.№316р-23188 до Директора на ОД на МВР-Плевен (л.11-12), в които е посочено, че за времето от 19.00часа на 24.05.2016г. до 07.00часа на 25.05.2016г. е изпълнявал служебните си задължения съвместно с М. М. и в старанието си да изпълни възложените задачи, докато подреждал служебния автомобил за работа, оставил РСОД №150 върху тавана на автомобила. Посочено е още, че е запознат с правилата за работа и експлоатация с РСОД и счита, че се е старал да не ги нарушава. Моли да бъде взето предвид поведението му през всичките години стаж в системата.

Върху депозираните обяснения е поставена резолюция от дисциплинарно-наказващия орган „Запознат! Приех писмените обяснения на служителя.” с дата 25.08.2016г.

Със Заповед №УРИ 316з-2357/26.06.2016г. на Директора на ОД на МВР-Плевен на оспорващия П. е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца. В заповедта е посочено, че К.П.-младши автоконтрольор І степен в сектор „Пътна полиция”, изпълнявайки служебните задължения за времето от 19.00часа на 24.05.2016г. до 07.00часа на 25.05.2016г., съгласно изменение на месечен график рег.№316р-13474/20.05.2016г., в началото на работната смяна към 19.00часа на 24.05.2016г. оставил зачислената на старшия на наряда-мл.инспектор М. М.-младши автоконтрольор ІІ степен работна станция за отдалечен достъп (РСОД) №150 върху тавана на служебен автомобил „Опел Астра” №ЕН *** ВК, намиращ се в близост до сградата на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Плевен в гр.Плевен, а след потегляне на служебния автомобил от сградата, техническото средство е паднало на пътното платно, от което се е повредило механично и е станало неизползваемо, с което е допуснал нарушение на служебната дисциплина по чл.194 ал.2 т.2 от ЗМВР, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения, вменени с длъжностна характеристика рег.№3286-19539/11.11.2015г. – да спазва техническите и технологични правила, които са посочени в подточка 5.3 от т.5 „Правила за експлоатация на РСОД” от Методически указания №УТ-1113/10.05.2013г. относно реда за работа с Работна станция за отдалечен достъп (РСОД) до информационните фондове, а именно „Уредите да не се оставят върху служебното МПС….”, за което на основание чл.200 ал.1 т.2 от ЗМВР е предвидено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца до една година. Описано е още, че за извършеното на 24.05.2016г. в гр.Плевен нарушение на служебната дисциплина, установено в докладна записка рег.№316р-16557/21.06.2016г., докладна записка рег.№316р-19137/13.07.2016г., справка рег.№316р-22351/16.08.2016г. и становище рег.№316р-22978/24.08.2016г. и на основание чл.194 ал.2 т.2, чл.197 ал.1 т.3, чл.200 ал.1 т.2 и чл.204 т.3 от ЗМВР на П. е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

По делото са представени доказателства от ответника (л.84-88), от които се установява, че посочената като дата на издаване на процесната заповед дата 26.06.2016г. представлява техническа грешка, като действителната дата на издаване на Заповед №УРИ 316з-2357 е 26.08.2016г. Съдът приема допуснатото за техническа грешка, като в подкрепа на този извод са и всички други приобщени по делото доказателства.

От фактическа страна по делото се установява, а и не се спори между страните, че за времето от 19.00часа на 24.05.2016г. до 07.00часа на 25.05.2016г. оспорващият К.П. е бил наряд с колегата си М. М., като последният е бил старши на наряда и на него е предоставен РСОД №150 (л.32-42).

По делото е представена и Заповед №316з-2224/11.08.2016г. на Директора на ОД на МВР-Плевен (л.82), с която на мл.инспектор К.П. и мл.инспектор М. М. е потърсена ограничена имуществена отговорност за унищожаване на „Работна станция за отдалечен достъп” №150, като не са налице данни същата да е обжалвана.

По делото като свидетел е разпитан Р. К. Т.-Началник група „ОДПКПД” към сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Плевен, който е пряк ръководител на оспорващия. Свидетелят заявява, че на 24 срещу 25 май 2016г. П. и М. С. са били наряд, като за повредения таблет е разбрал при представянето му с докладна записка на следващия ден. Сочи, че в първата докладна записка е било записано, че при работа с таблета П. го изпуснал на земята, а вследствие при проверката екипа на наряда са написали, че най-вероятно са го забравили върху купето на автомобила при качване. Заявява, че при проверката са установили, че П. го е забравил на тавана на автомобила, като екипът е разбрал за неговата липса при пристигане по сигнал за ПТП. Свидетелят твърди, че всеки един член на екипа работи с таблета и има своя парола, като няма значение кой е старши на наряда.Сочи, че П. не е заявявал, че не знае и не може да работи с таблета, като всички служители са запознати с Методическите указания за работа с РСОД.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание на оспорващия представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК.

В разпоредбата на чл.204 от ЗМВР е определена компетентността за налагане на дисциплинарни наказания В т.3 от тази норма е посочено, че наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности. Не се спори по делото, а и видно от представените доказателства е, че дисциплинарно-наказаното лице К.П. е заемал младши изпълнителска длъжност младши автоконтрольор І степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност” от сектор Пътна полиция” към отдел „Охранителна полиция” при ОД на МВР-Плевен, а дисциплинарно-наказващият орган – Директорът на ОД на МВР-Плевен е ръководител на структура по чл.37 от ЗМВР. Видът на наложеното дисциплинарно наказание е такова по чл.197 ал.1 т.3 от ЗМВР-порицание. Предвид изложеното, оспорената заповед е издадена от компетентен орган-Директор на ОД на МВР-Плевен, съобразно правомощията му по чл.204 т.3 от ЗМВР и видът на наложеното наказание.

При издаването на оспорената заповед е спазена предвидената в чл.59 от АПК и разпоредбата на чл.210 ал.1 от ЗМВР (специалния нормативен акт) писмена форма и съдържание на заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, включително фактическо и правно основание. В заповедта не се описват конкретни доказателства, а се сочи, че нарушението на служебната дисциплина е установено в докладна записка рег.№316р-16557/21.06.2016г., докладна записка рег.№316р-19137/13.07.2016г., справка рег.№316р-22351/16.08.2016г. и становище рег.№316р-22978/24.08.2016г., поради което съдът счита, че административният орган се позовава и на всички факти, обстоятелства и доказателства установени и посочени в тези документи-времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено дисциплинарното нарушение, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения, вменени с длъжностна характеристика рег.№3286-19539/11.11.2015г. – да спазва техническите и технологични правила, които са посочени в подточка 5.3 от т.5 „Правила за експлоатация на РСОД” от Методически указания №УТ-1113/10.05.2013г. относно реда за работа с Работна станция за отдалечен достъп (РСОД) до информационните фондове. В подкрепа на този извод е и възприетото в съдебната практика, че мотивите на административния орган може да се съдържат в друг документ, съдържащ се в административната преписка-ТР №16/1975 на ОСГК на ВС на РБ.

Според чл.208 от ЗМВР при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение, за което се предвижда наказание „порицание” дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед, като в този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. В конкретния случай дисциплинарното производство е започнало във връзка с Докладна записка рег.№316р-13687/26.05.2016г. от К.П. относно увреждане на РСОД №150, както и допълнителни Докладни записки с рег.№316р-16542/21.06.2016г. от М. С. М. и с рег.№316р-16543/21.06.2016г. от К.П.. По повод последните и във връзка с изготвена от Началник сектор ПП при ОД на МВР-Плевен Докладна записка рег.№316р-16557/21.06.2016г. до Директора на ОД на МВР-Плевен е разпоредена допълнителна проверка, при която да бъде установено дали РСОД е унищожен умишлено или вследствие на небрежност от страна на служителите. За резултатите от проверката е изготвена Докладна записка рег.№316р-19137/13.07.2016г., както и Справка рег.№316р-22351/16.08.2016г., която съдържа заключение за установените факти и констатирани нарушения, достатъчно данни за извършено нарушение и неговия извършител по смисъла на чл.205 от ЗМВР. Изготвени са и становища с рег.№316р-21347/05.08.2016г. и рег.№316р-22978/24.08.2016г. от Началник на сектор „Човешки ресурси”. Служителят е бил запознат с резултата от проверката на 24.08.2016г. и в съответствие с разпоредбата на чл.206 от ЗМВР е бил поканен и е дал писмени обяснения с рег.№316р-23188/25.08.2016г., които са приети от дисциплинарно-наказващия орган.

От всички събрани по делото доказателства се установява още, че при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание дисциплинарно-наказващият орган е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, съобразно чл.206 ал.2 от ЗМВР. Именно съобразявайки формата на вината-небрежност (а не умисъл) и цялостното поведение (вкл. наложени наказания и получени награди) на П. при работата му в системата на МВР, дисциплинарно-наказващият орган е наложил дисциплинарното наказание „Порицание” за минималния по закон срок от шест месеца. Спазен е и принципа за съразмерност, както и целта на дисциплинарното наказание, а именно да се въздейства на служителя за спазване на служебната дисциплина и да го предупреди да не извършва други дисциплинарни нарушения. Следва да се посочи също, че реализирането на имуществената отговорност на П. не ограничава дисциплинарно-наказващият орган да потърси и дисциплинарна отговорност на провинилия се служител.

Спазени са и сроковете по чл.195 ал.1 от ЗМВР за налагане на наказанието-не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл.196 ал.1 и ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно-наказващ орган. В този смисъл нарушението, за което е ангажирана отговорността на П. е „открито” на 18.08.2016г. , на която дата дисциплинарно-наказващият орган е поставил резолюция върху регистрираната на 16.08.2016г. справка рег.№316р-22351. Именно справката за резултата от проверката е документът съдържащ ясно данни относно извършеното от К.П. деяние. Последното е извършено на 24.05.2016г., а процесната заповед е издадена на 26.08.2016г. Т.е. в рамките на двумесечния срок от откриване на нарушението и в едногодишния срок от извършването му. Ето защо, при издаване на заповедта са спазени и административно-производствените правила, като се има предвид, че ЗМВР не предвижда специален ред за провеждане на процедура по установяване на този вид дисциплинарно нарушение.

Относно съответствието на заповедта с материалния закон, съдът съобрази следното:

Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените наказания. Съгласно чл.194 ал.4 от ЗМВР дисциплинарната отговорност е лична.

Необходимо е да се отбележи, че предмет на проверка в настоящето производство е законосъобразността на оспорената заповед, в т.ч. правилно ли дисциплинарно-наказващият орган е преценил действията на оспорващия и същите правилно ли са подведени като нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на служебните задължения, вменени с длъжностна характеристика рег.№3286-19539/11.11.2015г. – да спазва техническите и технологични правила, които са посочени в подточка 5.3 от т.5 „Правила за експлоатация на РСОД” от Методически указания №УТ-1113/10.05.2013г. относно реда за работа с Работна станция за отдалечен достъп (РСОД) до информационните фондове.

Вмененото на оспорващия нарушение на служебната дисциплина фактически се изразява в това, че на 24.05.2016г. към 19.00часа като е оставил работна станция за отдалечен достъп (РСОД) №150 върху тавана на служебния автомобил, вследствие на което при потегляне на автомобила техническото средство е паднало на пътното платно и се е повредило механично, младши инспектор К.П. не е изпълнил служебните си задължения вменени с длъжността характеристика да спазва техническите и технологични правила за експлоатация на РСОД, регламентирани в подточка 5.3. на т.5 от Методически указания №УТ-1113/10.05.2013г. относно реда за работа с Работна станция за отдалечен достъп (РСОД) до информационните фондове, а именно уредите да не се оставят върху служебното МПС. Извършеното от П. е квалифицирано чрез посочване на разпоредбата за предвиждано наказание „Порицание” (чл.200 ал.1 т.2) като нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на разпоредбите за опазване и използване на служебно имущество.

От представените по делото доказателства по безспорен начин се установява, че П. заедно с колегата си М. за времето от 19.00часа на 24.05.2016г. до 07.00часа на 25.05.2016г. са били наряд, като на старшия на наряда М. е предоставен РСОД №150. Безспорно се установява още, че П. е работил с техническото средство, както и че именно той е оставил същото на тавана на служебния автомобил в противоречие със изискванията на подточка 5.3. на т.5 от Методически указания №УТ-1113/10.05.2013г. относно реда за работа с Работна станция за отдалечен достъп (РСОД) до информационните фондове (л.94-110). Последната разпоредба указва уредите да не се оставят върху служебното или проверяваното МПС, както и без надзор. П. е запознат с Методическите указания на 02.11.2015г., видно от приложения на л.47 от делото Протокол рег.№316р-28462/28.10.2015г.

Видно от приложената на л.44-46 Типова длъжностна характеристика на длъжността „Младши автоконтрольор ІІ-І степен” е, че едно от основните задължения за служителите на тази длъжност е да спазват техническите и технологични правила, каквото безспорно представляват Методическите указания относно реда за работа с Работна станция за отдалечен достъп (РСОД) до информационните фондове. П. е запознат с длъжностната характеристика на 24.03.2016г, което се установява от приложения на л.65 Протокол рег.№УРИ 316р-8278/28.03.2016г.

В контекста на горното от фактическа и правна страна съдът намира, че П. е извършил вмененото му нарушение на служебната дисциплина, представляващо неизпълнение на служебните си задължения вменени с длъжността характеристика да спазва техническите и технологични правила за експлоатация на РСОД, регламентирани в подточка 5.3. на т.5 от Методически указания №УТ-1113/10.05.2013г. относно реда за работа с Работна станция за отдалечен достъп (РСОД) до информационните фондове, а именно неизпълнение на разпоредбата за използване на служебно имущество - да не се оставят РСОД върху служебното МПС.

Във връзка с горния извод е неоснователно възражението на оспорващия, че отговорност за повредата на РСОД следва да носи старшия на наряда М., на когото е предоставен РСОД №150. Вярно е, че според подточка 4.5 на т.4 от Методическите указания служителят получил РСОД е персонално отговорен за запазване на целостта му и техническото състояние, като в случай на загуба или кражба възстановява стойността му по установения в МВР ред. Според данните от делото на старшия на наряда М. е потърсена такава отговорност, но в конкретния случай според настоящия състав отговорност следва да носи и оспорващият П., вследствие на които действия и неизпълнение на разпоредбата за използване на служебно имущество - да не се оставят РСОД върху служебното МПС, техническото средство е било повредено механично и е станало неизползваемо. Дисциплинарната отговорност на П. е реализирана именно за неизпълнение на служебни задължения вменено с длъжностната характеристика-да спазва техническите и технологични правила за опазване и използване на служебно имущество, каквото безспорно представлява РСОД №150. Случаят не следва да бъде преценяван и като „маловажно нарушение” именно с оглед на настъпилите вредни последици от повредата на техническото средство.

Предвид изложеното по-горе, съдът намира оспорената заповед за законосъобразна, поради което подадената срещу нея жалбата на К.П. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

При този изход на делото и направено искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на ответника, следва в полза на ОД на МВР-Плевен да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 400лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съобразно чл.8 ал.2 т.3 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.172 ал.1 и ал.2 пр. последно от АПК, Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Ц.П. *** срещу Заповед №УРИ 316з-2357/26.06.2016г. на Директора на ОД на МВР-Плевен, с която на основание чл.194 ал.2 т.2, чл.197 ал.1 т.3, чл.200 ал.1 т.2 и чл.204 т.3 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

ОСЪЖДА К.Ц.П. ***, ЕГН:**********, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР-Плевен направените по делото разноски в размер на 400лева (четиристотин лева).

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: