РЕШЕНИЕ

№ 613

град Плевен, 18 Декември 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на пети декември  две хиляди и седемнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

 

при секретар Анета Петрова   и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 725/2017 г.

 

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от „Б. ***, чрез адв. Н.Х., срещу решение № 116/23.06.2017 г. по а.н.д. № 231/2016 г. на Районен съд гр. Кнежа с доводи, че съдът неправилно е установил фактическата обстановка. Твърди, че е прието единствено, че има нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, като са неглижирани нарушенията на процедурата, допуснати от проверяващия орган и довели до незаконосъобразни административни актове. Посочва, че съдът не е обсъдил, а само е изброил детайлно приетите по делото писмени доказателства, които съдържат в себе си важни факти относно цялостната обстановка и извършените процедурни нарушения, особено относно нередовното връчване на Констативен протокол № КП-0502/04.08.2016 г., като не е счел нарушението на чл. 22, ал. 7 и ал. 8 от НИКТГУРНИК за съществено. Навежда доводи, че правните изводи на съда са мотивирани единствено и само с показанията и писмените доказателства, представени от ДАМТН, като превес е даден на писмените такива. Счита, че писмените доказателства, в частност протокола за проверка, при незнание на процедурата от страна на служителя в проверявания обект, са опорочени и нео отговарят на обективната истина. Твърди, че е опорочена цялостната процедура по вземане, запечатване и пломбиране на пробите, която изисква присъствие на служител на проверяваното дружество във всеки един момент от проверката. Посочва, че съдът не се е спрял и не е коментирал нарушението на материалния закон, по отношение оправомощаването на инж. Ш.-В., което изрично е посочено в жалбата. Счита, че не са обсъдени противоречията в писмените доказателства, относно констатирането на количеството на проверяваното гориво. Навежда доводи, че съдът не е обсъдил по никакъв начин наличието на предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Сочи, че не е взет под внимание и факта, че дружеството като краен разпространител на горивата, не е в състояние ежедневно да прави проби и анализ на същите. Твърди, че съдът не коментира, но явно дава вяра на Декларация за съответствие на горивата от „ЛУКОЙЛ“ България. Моли съдът да отмени изцяло решение № 116/23.06.2017 г. по а.н.д. № 231/2016 г. на Районен съд гр. Кнежа.

В съдебно заседание касаторът  - „Б. ***, се представлява от адвокат Н.Х.. Поддържа изцяло подадената пред касационна жалба и обръща внимание на неправилно установената фактическа обстановка. Посочва, че съдът не е обърнал внимание, не е дал вяра на редица съществени от процедурна гледна точка допуснати нарушение от административно-наказващия орган, а именно – невръчването навреме на констативния протокол, което е възпрепятствало правото на защита на защитаваното от нея дружество. Навежда доводи, че съдът в своето решение е дал вяра предимно и повече на представените писмени доказателства, като не е отчел факта, че за част от тези доказателства, за правилника, по който те трябва да бъдат съставени, ответната страна е получила сведения едва на третото съдебно заседание. Сочи, че и в процедурата и в правилата и в инструкция за вземане на проба от течни горива и в правилника за организацията и дейността на Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива“ от Държавната агенция са изискани и те са се запознали  с тях едва на третото поред заседание. Твърди, че не е отчетен факта, че госпожа Б. е присъствала при пломбирането на пробите, като същата не е  имала никакво качество и не е изпълнявала никаква служба, видно от щатната ведомост на „Б. – 49“ ЕООД. Посочва,  че съдът твърди, че по незнайни причини свидетелката Б. не е била, поради което са представили пред съда тези доказателства, тъй като до този момент тя се е намирала в Германия поради лечението на съпруга си. Сочи, че съгласно  чл.16, чл.84, чл. 84а от Закона за държавния служител, заместването не може да е с продължителност  повече от шест месеца, а протоколите, които са създадени, са подписани от инженер Х. Ш.-В. – началник отдел ИГСМ да замества началник-сектора „Стационарна лаборатория“ Т. Г. във време, в което тя не е била реално упълномощена за това. Излага доводи, че при изменението на ал.2 от чл.84 от ЗДСл, обнародван в Държавен вестник от 22.07.2016 г. действието на разпоредбата е занапред, но всички актове, които му противоречат, би трябвало да бъдат приведени с изискванията на разпоредбата, поради което счита, че инж. Ш. не е имала съответната материална правоспособност за това. Друг важен момент, на който в съдебното решение не е обърнато внимание е отклонението и несъответствията в констатираните наличности на гориво, като от там, ако се даде вяра на протокола за изтегленото гориво, то продаденото от  проверявания момент е по-малко от 300 л. Твърди, че съдът не е дал вяра и на показанията на свидетелите И. и Д. по отношение на това, че свидетелят Д. не е присъствал по време на запечатването на пробите, а се е подписал, без да знае, че има право да направи възражение във връзка с така направената процедура. Посочва, че съдът не се е произнесъл и относно исканата от тях  преценка за малозначителност на случая. Навежда доводи, че няма как ежедневно в една бензиностанция да се правят лабораторни анализи на качествените показатели, още повече че подобно нещо не е вменено. Счита, че това влиза в ярко противоречие  с факта, че атмосферните условия са тези, които влияят върху качествените показатели на горивата и по този начин както и в протоколи за изпитване - № Р0089-2 от 02.08.2016 г. и един ден  по-късно в протокола за изпитване С-0276 от 03.08.2016 г., видно само от един ден разлика, показателят пламна температура е с 1,5 градуса несъответствие въз основа на това. Твърди, че действително не са настъпили никакви вреди, както и че не е било отчетено точно колко литра от процесното гориво е продадено и видно от свидетелските показания и от всички извършени до този момент проверки, не е имало никакви нарушения на закона, поради което твърдят,  че може да има произнасяне по отношение на това, че случаят е малозначителен. Счита, че  не произнасяйки се по това искане, съдът е допуснал съответната грешка, както и че декларациите за съответствие, издавани от „Лукойл“ са документ копи-пейст, те не са придружени с проби и няма как по безспорен и категоричен начин да бъде установено къде точно е било извършено нарушението. Моли съдът да отмени решение № 116/2017 г., постановено по нахд № 231/2016 г. на Районен съд Кнежа като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание ответникът – Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – София, бул. „Г.М. Д.“ №52, подн. А, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства счита, че касационната жалба е основателна, мотивите са подробно изложени в същата и предлага на съда да бъде уважена.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено  наказателно постановление № КГ-1959/03.11.2016 г. на Председателя на ДАМТН, с което на „Б. ***, за това, че при извършена проверка на 01.08.2016 г. в обект бензиностанция-газстанция 2, управлявана от „Б.-49“ ЕООД, намиращ се в гр. Искър, ул. „Г.Д.“ №2 от бензиноколонка № 2 е извършено изпитване на контролна проба и е взета арбитражна проба от течно гориво – гориво за дизелови двигатели  и е установено с протокол № КП-0502/04.08.2016 г., че течно гориво-гориво за дизелови двигатели не съответства на изискванията за качество по показател „пламна температура“, тъй като полученият резултат от изпитването  е 40,5 гр С при норма над 55, 0гр. С– нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ във връзка с чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК и на основание чл. 83, ар. 1 от ЗАНН и чл. 43а, ал. 3 от ЗЧАВ и чл. 34, ал. 2 от ЗЧАВ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000(десет хиляди) лв.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие със материалния закон. Районният съд е обсъдил доводите на касатора и е изложил мотиви, които изцяло се споделят.

Неоснователни са доводите, че не е налице компетентност на ръководител н лаборатория инж. Х.Ш. –В., тъй като е изтекъл срокът на упълномощаване, не съответстват на ЗДСл. Със заповед № 4 от 26.01.2016 г. – л. 252 по нахд № 231/2016 г по описа на РС Кнежа,  главен директора  на ГД ККТГ нарежда инж. В. да изпълнява функциите на началник сектор „Стационарана лаборатория“ София  при отсъствие на началник –сектор Г.. Съгласно чл. 84, ал. 1 вр. ал. 2 към датата на издаване на заповедта януари 2016 г при отсъствие на държавен служител изпълнението на служебните задължения се осъществява от непосредствения ръководител или от друг държавен служител от състава на съответната администрация, като  заповедта за заместване се издава от органа по назначаването въз основа на искане от непосредствения ръководител. Промяната на ал. 2 е извършена с изменение, което е обн. В ДВ 57 от 22.07.2016 година т.е. след издаването й и има действие занапред и по никакъв начин не се отразява на вече издадените заповеди и не води до липса на надлежно оправомощаване/делегиране на права и е налице съответната материална компетентност на ръководител на „Стационарна лаборатория“ гр. София и тъй като по никакъв начин наказаното лице не е оспорило тези официални документи, то същите удостоверяват отразеното в тях по отношение на различната пламна температура на изследването гориво от изискуемата в Наредбата.

Неоснователни са доводите, че е опорочена процедурата по взимане на проби, тъй като е присъствала съпругата на представляващия дружеството, а същата няма качеството на служител на дружеството. Съгласно чл. 18, ал. 3 от Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол пробите от течни горива от бензиноколонки се вземат от дюзата  се вземат в присъствието на собственика или ръководителя или служител на проверявания обект, който поставя печат, дата и подпис върху протокола за проверка и вземане на проба и етикетите им. В случая пробата е взета в присъствието на Й. Р. Д. – продавач-консултант и е спазена процедурата по чл. 22 и сл. от Наредбата, като резултати са оформени в съответни протоколи, връчени на пълномощник на дружеството на 16.09.2016 година – л. 31 по делото.

Настоящата инстанция намира, че в случая не е налице основание за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не представлява маловажен случай на нарушение, разкриващо по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Деянието разкрива типичен случай на нарушение от този вид, тъй като несъответствието дори на едно от изискванията за качеството на горивото е достатъчно за ангажиране на административно-наказателната отговорност на разпространителя на горива. Следователно законът приема, че във всички случаи на несъответствие, това се отразява на горивните качества на горивото, а оттам и върху отделяните в атмосферата емисии и води до замърсяването на атмосферния въздух. Законодателят е съобразил защитавания обществен интерес, а именно опазване на околната среда от замърсяване, като е предвидил минимален размер на наказанието за юридически лица от 10 000 лв. В случая не са налице множество или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, липса или незначителност на вредните последици, които да обосноват извод за незначителна обществена опасност на деянието и дееца и прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Съдът намира, че е налице извършеното нарушение – разпространяване на течно –гориво – гориво за дизелови двигатели, което не съответства на изискванията за качество по отношение на показател“пламна температура“, като представляващият дружеството не е ангажирал доказателства, които до водят до други изводи.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 116/23.06.2017 г., постановено по а.н.д.  № 231/2016 г. на Районен съд - гр. Кнежа.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                                                                                                      2.