Решение по Административно дело 722/2017г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 482

гр.Плевен, 25 Октомври 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Елка Братоева

Членове: Цветелина Кънева

Катя Арабаджиева

при секретаря А. П. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 722 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 73 от 20.07.2017 г. г., постановено по анд № 144/2017 г., Районен съд – Левски е отменил Наказателно постановление № 17-0293-000137 от 17.03.2017 г. на началник РУП към ОДМВР – Плевен, РУ – Левски в частта, с която на П.А.П. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.177 ал.1 т.2 пр.2 и чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 300 лева и глоба в размер на 10 лева, за нарушения на чл.150 от ЗДвП и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП и е потвърдил Наказателно постановление № 17-0293-000137 от 17.03.2017 г. на началник РУП към ОДМВР – Плевен, РУ – Левски в частта, с която на П.А.П. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН на основание 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени глоби в размер на 50 лева и 200 лева, за нарушения по чл.137О, ал.1 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП за това, че на 05.03.2017 г. в 13,00 часа в гр.Левски на кръстовището на ул.Малчика и ул.Бенковски, като водач на лек автомобил Мерцедес Е 220 ЦДИ с рег.№ ВР***ВР, държава България, собственост на С. И. Н. от гр.Враца, управлява без свидетелство за управление на МПС – неправоспособен (с отнето СУМПС); без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила; не спира на ясно подаден сигнал за спиране със стоп палка; не представя свидетелство за регистрация на МПС – част ІІ.

Срещу постановеното решение в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 17-0293-000137 от 17.03.2017 г. на началник РУП към ОДМВР – Плевен, РУ – Левски в частта, с която на П.А.П. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН на основание 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени глоби в размер на 50 лева и 200 лева, за нарушения по чл.137О, ал.1 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП, е подадена касационна жалба от П.А.П. чрез адвокат А.А. ***, който счита същото за неправилно, немотивирано и незаконосъобразно в частта, с която е потвърдено наказателното постановление. Намира, че съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства и е приел, че тези две наказания са наложени законосъобразно и правилно. Моли съда да отмени решението в тази част и да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.А. с надлежно пълномощно, който поддържа жалбата, представя писмени бележки, в които излага подробни съображения за незаконосъобразност на НП и неправилност на изводите на решаващия съд.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Районно управление – Левски към Областна дирекция на МВР – Плевен, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че административнонаказателното производство против жалбоподателя е започнало със съставяне на АУАН на 06.03.2017 г. за това, че на 05.03.2017 г., в 13:00 часа, в гр. Левски, на ул. „Малчика”, на кръстовище с ул. „Бенковски”, като водач на МПС лек автомобил „Мерцедес Е 220“, с рег. №ВР*** ВР, собственост на С. И. Н. от гр. Враца, управлява без свидетелство за управление на МПС (неправоспособен), без да използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът и не спира на ясно подаден сигнал за спиране със стоп палка. Не представя СРМПС част ІІ. Посочени като нарушени са разпоредбите на чл.100, ал.1, т.2, чл. 103, чл. 137а, ал.1 и чл. 150 от ЗДвП. Въз основа на направените в него констатациите, административно наказващият орган е издал наказателното постановление, с което наложил на П. административни наказания: на основание чл. 177, ал.1 т.2, пр.2 от ЗДвП – административно наказание глоба в размер на 300 лв., за нарушение на чл.150 от ЗДвП; на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП – административно наказание глоба в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП ; на основание чл.175, ал.1, т.4, от ЗДвП – административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца, за нарушение на чл.103 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП – административно наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП;

Решаващият съд приел, че обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му. Изложил подробни и обстоятелствени мотиви, че същото в частта, в която на основание чл. 177, ал.1 т.2, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., за нарушение на чл.150 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП следва да бъде отменено като незаконосъобразно. В тази част решението на РС-Левски не е предмет на касационна проверка.

В останалата част относно нарушенията на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП съдът изложил мотиви, че същите са доказани и че наказателното постановление в тази му част следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Направил извод, че показанията на разпитаните по делото актосъставител и свидетел – служители на РУ – Левски са последователни, логични, непротиворечиви, съответстват на събраните по делото писмени доказателства, дадени въз основа на техните непосредствени възприятия, поради което съдът ги кредитирал като достоверни. Показанията на разпитаните по искане на жалбоподателя свидетели И. М. и И. В. счел за взаимно противоречиви и не съответстващи на показанията на полицейските органи, предвид че св.М. твърдял, че се е намира на задната седалка и не е следял пътя, а е бил концентриран върху телефона си, като самият свидетел заявява, че не е видял нищо. От друга страна че докато е „човъркал” телефона си е осъзнал, че някой поискал да ги спре. На тези основания съдът потвърдил оспореното НП в тази част, относно вменените нарушения на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП. Решението на съда в тази потвърдителна НП част е предмет на касационна проверка.

Касационната инстанция намира за неправилни изводите на съда за законосъобразност на НП в частта за вмененото на П. нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, изразяващо се в неизползване на обезопасителен колан. По делото пред РС са разпитани четирима свидетели - двамата полицейски служители и две лица - пътували с П. в автомобила на процесната дата. Разпитът на свидетелите и техните отговори по данните от протоколите от съдебно заседание са се концентрирали основно върху нарушението, свързано с неспиране на подаден сигнал. При внимателен прочит на показанията на разпитаните полицейски инспектори С. и С. се установява, че те изобщо не са свидетелствали относно факта бил ли е водачът с обезопасителен колан или не. Единствените обстоятелства, които например св.С. си спомня, са относно нарушенията свързани с управление на автомобила от неправоспособен водач и неспирането на подадена стоп-палка. Дори е заявил – „не мога да кажа друго дали е написано в акта“. Св.С. също съобщава данни само относно тези две нарушения. От друга страна, единствените сведения, които са събрани от свидетели -очевидци досежно нарушението по чл.137А, ал.1 от ЗДвП са от пътуващите с П. лица. Св.И. М. също не съобщава никакви свои възприятия във връзка с това дали П. е управлявал с обезопасителен колан или не. Единствените събрани гласни доказателства в хода на съдебното следствие пред решаващия съд относно това нарушение, са показанията на св.И. В., който твърди категорично „П. имаше колан, когато влиза в колата, слага колан. И аз имах колан.“ Налага се извод, че показанията на св.И. В. са единствените събрани по делото доказателства, които установяват релевантни обстоятелства за отговорността на водача за вмененото нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП и от тях се установява, че водачът на процесната дата и място е управлявал автомобила с поставен обезопасителен колан. Други доказателства-нито писмени, нито показанията на полицейските органи, не установяват не само различни, но и никакви други факти, поради което съдът приема, че доказателствената сила на акта за нарушение в тази част , за вмененото на П. нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП е оборена посредством показанията на св.И. В., поради което издаденото въз основа на този акт НП следва да бъде отменено в тази част.

В останалата част, относно нарушението по чл.103 от ЗДвП, изводите на решаващия съд, макар и крайно лаконични, са правилни. По този текст водачът е наказан затова, че не спира на ясно подаден сигнал за спиране със стоп-палка. За установяване дали е извършено това нарушение, РС е разпитал две групи свидетели. Полицейските служители С. и С. са категорични, че П. не е спрял на подадения сигнал. Според св.С. на процесната дата и място водачът не е спрял, подал е газ и „замина, ускори“ Твърди, че е подал сигнал със стоп-палка от служебния автомобил, както и светлинен сигнал. Същият е категоричен, че водачът е идвал срещу полицейската кола, която С. е шофирал, С. е успял да спре, П. се е изравнил със С. и св.С. е пуснал светлинен сигнал. С. твърди, че като е шофирал, водачът е гледал към тях, напред, не е забелязал да е гледал в друга посока. Св.С. твърди, че С. е слязъл и е подал сигнал със стоп-палка, автомобилът „Мерцедес“ е наближил, подал рязко газ и заминал, бил подаден на водача и звуков сигнал. Твърди, че водачът „много добре“ е възприел сигнала, щом е дал газ и е изчезнал с голяма скорост. Касационната инстанция намира за правилни изводите на РС, че показанията на тези свидетели-очевидци на деянието, са последователни, логични, непротиворечиви. Те установяват по несъмнен начин , че на процесната дата и място, на П., който е управлявал автомобил „Мерцедес“, е бил подаден сигнал със стоп-палка, придружен от светлинен сигнал, който водачът е възприел, но не е изпълнил задължението си да спре, а напротив-увеличил е скоростта на управлявания автомобил и е избегнал полицейската проверка. Единственото противоречие в показанията на двамата полицейски служители е досежно факта дали актосъставителят при подаване на сигнала се е намирал вътре или извън автомобила, като С. твърди, че е бил в автомобила и през отворения прозорец на шофьорското място е подал сигнал със стоп-палка, а св.С. твърди, че С. е излязъл извън автомобила и е подал сигнал. Тези противоречия обаче не се отразяват и не оборват основния спорен факт-че независимо от начина и мястото на подаване на сигнала , водачът е възприел същия и не само че не е спрял, но е ускорил скоростта и е избягал. Законът не поставя специално изискване за мястото или положението на лицето, от което последното следва да подаде сигнал за спиране . Единственото изискване, поставено от закона е при спиране на пътно превозно средство за проверка служителят от органите за контрол да подаде „своевременно ясен сигнал“ със стоп-палка, допустимо е също униформен полицай да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет чрез светещ или мигащ сигнал, като по делото е безспорно установено, че от полицейския автомобил е бил подаден и светлинен сигнал. Ето защо, след като сигналът е бил подаден и посредством стоп-палка, и чрез светлинен сигнал, които са били своевременни, разбираеми и ясни, и по данните от показанията на двамата полицейски инспектори са били възприети еднозначно от водача П., който не е спрял, а е продължил да се движи и то с по-висока скорост, е налице съставомерно и доказано нарушение на правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.103 от ЗДвП. Показанията на другата група свидетели - И. М. и И. В. правилно не са били кредитирани от решаващия съд, предвид, че те не допринасят за изясняване на спорните по делото въпроси. Св.М. съобщава, че в деня и мястото на констатиране на нарушението е седял на задната седалка на управлявания от П. автомобил, като съобщава, че той по принцип не е видял, човъркал си нещо телефона и в един момент осъзнал, че някой искал да ги спре. Той не е възприел нито сигнал, нито палка, „нито нищо“. Твърди, че точно момента с полицията не е видял, навел се е и не е видял полицията. Твърди още, че музиката е била силна и прозорците на автомобила на П. са били затворени. Св.В. съобщава, че се е намирал на предната седалка на автомобила на П., до водача. Видял е полицаите вътре в патрулката, която се е движила, но светлинен и звуков сигнал не е чул. Твърди, че П. се е занимавал нещо с радиото, св.В. го попитал какво да натисне, че да вкарат диск, П. му обяснявал, В. си вдигнал главата и видял, че се разминават с полицаите, последният момент видял, че са двама, но не видял кои са. Налага се извод от показанията на св.В. и М., че същите изобщо не са имали възприятия относно факта дали на водача е бил подаден сигнал със стоп палка при разминаването на полицейската кола с тази на П., тъй като единият свидетел си е човъркал в телефона и нищо не е възприел, а другият е бил зает с разучаване как се поставя диск и в последния момент, при разминаването с полицейската кола е възприел единствено намиращите се в нея полицаи, като дори не е разпознал кои са те. Следователно, при липса на възприятия от тяхна страна поради занимание в релевантния момент с други дейности, техните показания не могат да допринесат за изясняване на обективната истина. Единствените събрани доказателства относно нарушението на чл.103 от ЗДвП, са показанията на полицейските служители и те подкрепят напълно констатациите в съставения акт. Ето защо оспореното решение в тази част, с която е потвърдено НП за нарушение по чл.103 от ЗДвП, следва да се остави в сила като валидно, допустимо и правилно.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 73 от 20.07.2017 г. г., постановено по анд № 144/2017 г.на Районен съд – Левски в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 17-0293-000137 от 17.03.2017 г. на началник РУП към ОДМВР – Плевен, РУ – Левски в частта, с която на П.А.П. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0293-000137 от 17.03.2017 г. на началник РУП към ОДМВР – Плевен, РУ – Левски в частта, с която на П.А.П. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 73 от 20.07.2017 г. г., постановено по анд № 144/2017 г.на Районен съд – Левски в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 17-0293-000137 от 17.03.2017 г. на началник РУП към ОДМВР – Плевен, РУ – Левски в частта, с която на П.А.П. ***, с ЕГН **********, на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП са наложени глоба в размер на 200(двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, за нарушение по чл.103 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.