Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

 

  544/14.11.2017г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, тричленен първоинстанционен състав, на двадесет и седми октомври  две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател:  НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:         ЕЛКА БРАТОЕВА

    ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

                                                                 

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: МИЛЕНА КРЪСТЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 706/2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Раздел ІІІ Глава ХХ от АПК (чл. 185-196 от АПК) – оспорване на  подзаконов нормативен акт.

Образувано е по протест  на Виктор Доцев - прокурор в Окръжна прокуратура - Плевен срещу разпоредбата на  чл.16 ал.2 в частта „същият не е основно жилище“ от Наредба  № 6 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Левски,  приета с Решение №257/31.01.2013г. на Общински съвет – Левски с искане за отмяната й като незаконосъобразна поради противоречие с чл. 75 ал.2, чл. 76 ал.3 от АПК, чл. 8 и чл. 15 от Закона за нормативните актове и чл. 71 т.1 от Закона за местните данъци и такси.

В протеста се сочи, че с оспорената част от протестираната разпоредба - „същият не е основно жилище“ се урежда по различен начин материя, която е законово уредена в чл. 71 т.1 от ЗМДТ. Претендира за присъждане на направените разноски.

Ответникът - Общински съвет - Левски  е представил преписката по приемане на оспорената наредба и на последващото изменение на чл. 16 от нея, но не изразява становище по основателността на протеста.

Оспорването е обявено по реда на чл.181 ал.1 и ал.2 вр. чл. 188 от АПК, чрез Държавен вестник (бр.79/03.10.2017г.), копие от обявлението е поставено на информационното табло в Административен съд – Плевен и е обявено на Интернет страницата на ВАС и АС – Плевен. В срока по чл. 189 ал.2 от АПК – до началото на устните състезания по делото не са встъпили и не са се присъединили заинтересовани страни на страната на оспорващия или на страната на ответника.

Участващият в производството на осн. чл. 192 от АПК прокурор Шарков от Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че протеста е основателен и предлага да се уважи като се отмени частта от разпоредбата, противоречаща на закона. Предлага да бъдат присъдени и направените разноски от прокуратурата във връзка с производството.

Като съобрази доказателствата  по делото, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка за валидност и законосъобразност на оспорената част от подзаконовия нормативен акт на всички основания по чл. 146 вр. чл.196 от АПК, настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспорената наредба представлява подзаконов нормативен акт, приет от Общински съвет – Левски и като такъв подлежи на оспорване по протест на прокурора без ограничение във времето пред Административен съд – Плевен, който разглежда делото в състав от трима съдии съгласно разпоредбите на чл. 186 ал.2, чл. 187 и чл. 191  ал.2 от АПК.

Оспорването е редовно и ДОПУСТИМО.

Разгледан по същество протестът е ОСНОВАТЕЛЕН.

Наредба № 6 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Левски е  приета с Решение №257/31.01.2013г. на Общински съвет Левски. Текстът на чл. 16 от наредбата е изменен впоследствие с Реш. № 442/20.12.2013г., което влиза в сила от 01.01.2014г. , но оспорения текст на чл. 16 ал.2 не се засяга от изменението.

Наредба № 6 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Левски е приета по предложение на Кмета на Общината – Л. А. с Вх. № Д-0800-80/17.01.2013г.  с  Решение № 257 по Протокол № 18 от 31.01.2013г. на заседание на Общински съвет – Левски  с пълно мнозинство от всички присъстващи 20 общински съветници, при наличие на необходимия кворум. Преди внасянето му за обсъждане в ОС проекта за приемане на наредбата е разгледан и одобрен  в постоянните комисии на общинския съвет без възражения.

Проектът е придружен от мотиви на вносителя в съответствие с чл. 28 от Закона за нормативните актове в приложимата към момента на приемане на наредбата редакция – (ДВ – бр. 46/12.06.2007г.)

Според мотивите на вносителя действащата Наредба № 6, приета през 2003г. е претърпяла 40 изменения и допълнения, но независимо от сравнително честото й осъвременяване, същата като нормативен акт не е добре структурирана, непълна и неактуална. Посочени са няколко причини, които налагат приемането на изцяло нова наредба, съобразно актуалната законова уредба. Действащата наредба не прави ясно разграничение между събрани такси и цени на извършвани услуги, което, особено след регистрацията на Община Левски по закона за данък добавена стойност, е от съществено значение за това, върху кои от посочените в нея суми се начислява и дължи данък добавена стойност. Горното създава предпоставки за спорове и тълкуване от страна на контролните органи  и данъчно задължените лица по отношение правилното облагане, както и за законосъобразното счетоводно начисляване и отчитане на приходите от общината. Сочи се, че в действащата Наредба не са обхванати голяма част от административни дейности и действително предоставяни от Общината услуги, съответно за същите не се събират такси или цени на услуги, тъй като липсва правно основание за това, поради факта, че не са нормативно регламентирани. Изтъква се, че това от своя страна води до необосновано лишаване на общинския бюджет от приходите, които му се следват. Също така, размерът на голяма част от действащите местни такси не е съобразен с изискването на чл. 7 и чл.8 от ЗМДТ, които предвиждат те да се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, както и при спазване на следните принципи: 1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата; 2. създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество; 3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.

Целите и очакваните резултати от приемането на новата наредба, включително и финансовите са увеличаването на приходите в общинския бюджет. Очакваният резултат има и социална насоченост и цели постигане на баланс между очакваното увеличаване приходите на общината и възможността на задължените лица без особени финансови затруднения да заплащат дължимите от тях такси и ползваните услуги. Посочва се, че наредбата е съобразена със Закона за местните данъци и такси, което предопределя съответствието й с правото на Европейския съюз, с което законът е съобразен при приемането.

Въпреки дадените указания ответникът не е представил доказателства за публикуването на проекта, заедно с предложението на интернет страницата на общината или на общински съвет. Проектът е внесен на 17.01.2013г., а наредбата е приета на 31.01.2013г., като срокът между двете дати е по-малко от 14 дни, не са постъпили предложения и възражения от заинтересовани лица. При приемането на наредбата е спазен приложимия ред съгласно чл. 77 от АПК, според който нормативният акт се издава след като се обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения. Проектът е обсъден в постоянните комисии на общински съвет преди внасянето му за обсъждане, след което е приет на заседание на съвета след дадена възможност на общинските съветници за обсъждане, изслушване и съобразяване мотивите на вносителя – кмета на общината.  Но не е спазено императивното изискване на чл. 26 ал.2 от Закона за нормативните актове, тъй като не е била предоставена възможност на заинтересованите лица за предложения и становища по проекта при спазване на минималния 14-дневен срок в приложимата към момента на приемане на наредбата редакция – (ДВ – бр. 46/12.06.2007г.). Така при приемането на наредбата са нарушени прогласените в чл. 26 ал.1 от Закона за нормативните актове принципи на откритост и съгласуваност при приемане на нормативните актове, което е съществено процесуално нарушение.

Наредба № 6  за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Левски е подзаконов нормативен акт, чието приемане е от компетентността на Общинския съвет като орган на местната власт и местното самоуправление. Съгласно чл. 8 от Закона за нормативните актове всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Съгласно чл. 15 ал.1 от ЗНА нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Според чл. 75 ал.2 и чл. 76 ал.3 от АПК нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. Общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение.

Съгласно чл.8 ал.1 от ЗМДТ Общинският съвет определя размера на таксите при спазване на следните принципи: 1. възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата; 2. създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество; 3. постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси.

 Съгласно чл.8 ал.5 от ЗМДТ  общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса.

Съгласно чл. 9 ЗМДТ Общинският съвет приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги.

В чл. 71 т.1 от ЗМДТ обаче законодателят изрично, лимитативно и изчерпателно е определил относно такса „битови отпадъци“, че не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота.

Наредбата и нейното изменение е прието на основание законова делегация по приложението на чл.9 от ЗМДТ и не може да противоречи както на този закон, така и на нормативни актове от същата или по-висока степен.

В чл.  16 ал.1 от Наредба 6 и след последното изменение е предвидено, че се освобождават от заплащане на такса за битови отпадъци в частта й за сметосъбиране и сметоизвозване, лицата собственици или ползватели на имотите, попадащи в районите по чл. 11 ал.2, неползващи услугата през съответната година. В чл. 16 ал.2 се предвижда, че освобождаването по ал.1 се осъществява при условие, че имота не се използва през цялата година и същият не е основно жилище. Районите по чл. 11 ал.2 са тези с организирано сметосъбиране и сметоизвозване.

Изискването имотът да не е основно жилище противоречи на чл. 71 т.1 от ЗМДТ, защото допълва и изменя законовия текст като поставя допълнителни ограничителни условия, каквито законодателят не е предвидил, а именно: имотът да не е основно жилище.

В чл. 71 т.1 от ЗМДТ законодателят е уредил изрично и изчерпателно случаите, при които такса за сметосъбиране и сметоизвозване не се дължи и то е, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота. Т.е. разпоредбата се отнася до всички имоти, които не се ползват през цялата година, включително и декларираните като основно жилище. Логиката на закона е, че щом имота не се ползва, то и отпадъци не се генерират, поради което и не следва да се събира такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване, след като тя не се ползва от собствениците и ползвателите, което е в съответствие с принципите за възмездност на услугата и справедливост при определяне на размера на таксата, залегнали в чл.7 ал.1, чл. 8 ал.1 т.1 и т.3 и чл. 62 от ЗМДТ.

В чл. 71 т.1 от ЗМДТ законодателят е регулирал обществените отношения в случаите, при които такса сметосъбиране и сметоизвозване не се събира, поради което не съществува възможност за общинския съвет с наредбата по чл.9 от ЗМДТ да урежда други условия и предпоставки, различни от законовите.

Протестираният текст от наредбата противоречи на по-висок по степен нормативен акт и е приет при съществено процесуално нарушение, поради което следва да се отмени.

При този изход на делото на осн. чл. 143 ал.1 АПК в полза на Окръжна прокуратура – Плевен следва да се присъдят направените разноски за обнародване на обявление за оспорването в размер на 20 лв., платими от бюджета на ответника.

Водим от горното и на осн. чл. 193, 194 и 195 от АПК съдът

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОТМЕНЯ разпоредбата на  чл.16 ал.2 от Наредба  № 6 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Левски,  приета с Решение №257/31.01.2013г. на Общински съвет – Левски в частта „същият не е основно жилище“.

ОСЪЖДА Община Левски да заплати на Окръжна прокуратура – Плевен разноски в размер на 20 лв., представляващи такса за публикуване на обявление за оспорването в ДВ.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба или протест  пред Върховен Административен съд, подадени чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

СЛЕД ВЛИЗАНЕ В СИЛА на съдебното решение, препис от него да се изпрати на Общински съвет – Левски за обнародване на решението по начина, по който е обнародвана наредбата. Разпоредбата се счита отменена от влизане в сила на съдебното решение, като в 3-месечен срок Общински съвет – Левски трябва да уреди служебно правните последици, възникнали от отменената разпоредба.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                 ЧЛЕНОВЕ: 1.                       2.