Р Е Ш Е Н И Е

№ 391

гр.Плевен, 21 Септември 2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на тринадесети септември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря В. М., като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №701 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.405а ал.2 и ал.7 от Кодекса на труда (КТ).

Производството по делото е образувано по жалба от Земеделски производител И. В. Г. от гр.Плевен, чрез адв.Г. ***, срещу Постановление от 12.07.2016г. по чл.405а ал.2 от КТ за обявяване съществуването на трудово правоотношение, издадено от главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда”-Плевен, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между А С.-общ работник в земеделието и ЗП И. В. Г., считано от 17.04.2016г.

В жалбата са наведени доводи, че оспореното постановление е незаконосъобразен акт, издаден в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и в несъответствие с целта на закона. Счита се, че контролните органи могат да обявяват съществуване на трудово правоотношение само когато в момента на проверката е налице предоставяне на работна сила, какъвто не е настоящият случай. Твърди се, че немотивирано и необосновано органите са счели, че починалото лице е осъществявало дейност във връзка с полагане на труд. Твърди се още, че на въпросната дата А С. и други лица са били извикани да помагат в работата на зеленчуковата градина, за което е имало устна договорка, като не е налице изпълнение на трудови задължения в условията на продължителност, непрекъснатост и повтаряемост за определен период от време, на определено работно място по смисъла на чл.1 ал.2 от КТ. В тази връзка се счита, че не са налице фактическите основания за издаване на оспореното постановление. Според оспорващия, длъжностното лице от Инспекцията по труда не е направило разлика между „трудов“ и „граждански“ договор, като се изхожда от действителната воля на страните. Посочват се елементите на трудовото правоотношение и разликите между трудов договор и граждански договор. Счита се, че в случая не са налице характеристиките, които обуславят наличието на трудово правоотношение. На следващо място се сочи, че контролните органи са допуснали съществени нарушение при издаване на постановлението, тъй като проверката е извършена на 12.07.2016г. и постановлението също е издадено на тази дата, като не е дадена възможност на земеделския производител да се запознае с констатациите от проверката и да вземе отношение по тях. Счита се, че органът не е изложил мотиви защо се приема, че А С. е полагала труд, който е квалифициран като отдаване на работна сила по смисъла на чл.1 ал.2 от КТ. В заключение се моли за отмяна на постановлението за обявяване съществуването на трудово правоотношение. Направено е искане за присъждане на разноски.

От ответника-Дирекция „Инспекция по труда”-Плевен не е депозиран писмен отговор по жалбата.

От заинтересованата страна А.Й.П., чрез адв.Д. от САК, е представено становище по жалбата като същата се счита за неоснователна.

В съдебно заседание оспорващият се явява лично и с адв.М. от САК, преупълномощена от адв.Г. от САК, с пълномощни по делото, която моли оспореното постановление да бъде отменено. В указаният от съда срок не е представила писмени бележки.

Ответникът в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт И. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Намира, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че С. е полагала труд на нивите на земеделския стопанин не само към момента на инцидента, но и години назад като лице, ангажирано с краткосрочна сезонна работа. Счита че, земеделският производител е следвало да осигури еднодневен трудов договор на лицето, съгласно промените от 2015г на КТ. Моли жалбата да бъде отхвърлена и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна не се явява и не се представлява в съдебно заседание.

Административен съд-Плевен, седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Съгласно чл. 405а, ал. 1 и ал. 2 от КТ, контролните органи на Инспекцията по труда имат право да обявяват с постановление съществуването на трудово правоотношение, когато се установи, че работната сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от същия кодекс, като постановление се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2. На основание чл. 405а, ал. 4 от КТ, въз основа на постановлението по ал.1, контролните органи на Инспекцията по труда дават предписание на работодателя да предложи на работника или служителя сключване на трудов договор, като в ал. 5 на същия член е разписано, че на работодателя не се дава предписание по ал. 4 в случай на смърт на работника или служителя. Работодателят може да обжалва предписанието по ал. 4, съответно постановлението по ал. 2, по реда на АПК пред административния съд по своето седалище или постоянен адрес в 14-дневен срок от връчването му. Оспореното постановление е връчено на 12.07.2016г., а жалбата срещу него е подадена по пощата на 26.07.2016г., видно от приложен по делото пощенски плик и е заведена с вх.№16256143/29.07.2016г. Т.е. жалбата е подадена в регламентирания 14-дневен срок за обжалване срещу индивидуален административен акт по смисъла на АПК, поради което и като депозирана от лице, чиито права и законни интереси са накърнени е допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че лицето И. В. Г. е регистриран като земеделски производител от 22.03.2012г.

По повод настъпила смърт на лицето А С. и извършена проверка от длъжностни лица от Инспекция по труда Плевен и НОИ Плевен от Х.Р.-главен инспектор при Инспекция по труда Плевен е издадено Постановление от 12.07.2016г., с което на основание чл.405а ал.2 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между лицето А С. С., изпълняваща длъжност общ работник в земеделието и работодателят Земеделски производител И. В. Г. с обект зеленчукова градина, намираща се в гр.Долна Митрополия, считано от 17.04.2016г. В постановлението длъжностното лице е посочило, че на 17.04.2016г. в 10.30часа в зеленчуковата градина, намираща се в землището на гр.Долна Митрополия, стопанисвана от ЗП И. В., починалата А С. е полагала труд на зеленчуковата градина като изпълнявала длъжността общ работник в земеделието. Посочено е още, че според писмените обяснения на свидетели лицето е работило в установено работно време, имало обособено работно място и е под контрола на работодателя, като е получавало възнаграждение, поради което са налице всички елементи на трудовото правоотношение.

Именно това постановление е предмет на настоящето съдебно производство.

Като доказателства към постановлението са посочени писмени обяснения на ЗП И. В., писмени обяснения на Г.Ц. и писмени обяснения на Б.Х..

В писмените обяснения на И. В. от 07.07.2016г. е посочено, че на 17.04.2016г. е извикал да му помагат в зеленчуковата градина лицата А С., Г. и Б., като починалото лице е помагало в пълненето на торачката с изкуствена тор при направата на лехите с фрезата за дините. Посочено е още, че Г. и Б. са плевили лука в полето до жп линията. Обяснява се, че торачката е отпред на трактора, а отзад е фрезата, като торачката се пуска от него и тракторът се води леха до леха, като торът се разнася с фрезата. Посочено е също, че А С. е помагала само в пълненето на торачката и е наторявала на ръка 2-3 метра в началото и в края на всяка леха. Твърди се, че не е карана да се качва на фрезата, тъй като не е имало необходимост от това. Посочва се как е станал инцидента с починалото лице. Твърди се, че в деня на злополуката А С. е дошла видимо изморена на работа. Посочва се, че тя се е грижила за болен човек. Твърди се, че лицето отдавна идва на зеленчуковата градина.

В писмените обяснения на В. от 11.07.2016г. е посочено, че към момента на проверката няма назначени лица по трудов договор, като лицата Б. и Г. ходят да му помагат на градината и за това вземат продукти, разсади и им помага когато имат нужда с пари (дребни суми). Сочи се, че тези лица не идват постоянно. За А С. се твърди, че идвала по-често на градината и помагала в плевене, бране, поливане на дините, торене и др.мероприятия.

В писмените обяснения на Г.Ц. от 07.07.2016г. е посочено, че в деня на инцидента с А С. са били на работа в зеленчуковата градина, като по обяд са разбрали за злополуката. Твърди се, че починалото лице и земеделският производител са работели на мястото, определено за дини.

В писмените обяснения на Б.Х. от 07.07.2016г. е посочено, че в деня на инцидента са били на работа в зеленчуковата градина, като сутринта са пресявали тора, след което са се разделили и всеки е започнал различна работа. Твърди се, че А. и земеделският производител са подготвяли почвата , която е предвидена за бостан.

По делото са приложени и два броя саморъчно попълнени декларации от лицата Г.Ц. и Б.Х. от дата 07.07.2016г. В декларациите е отразено, че работят при ЗП И. В. от м.април 2016г. на длъжност общ работник, с място на работа – зеленчукова градина Долна Митрополия и работно време от 08.30 до 17.00часа. Отразено е още, че нямат сключен трудов и граждански договор и получават дневно възнаграждение в размер на 5лв.

По искане на страните като свидетели по делото са разпитани Х.Р., Б.Х., Г.Ц., П.Х., В.Н., М.Л. и Ж.Б., както и самият земеделски производител И. В. е дал обяснения.

Свидетелят Р. заявява, че за инцидента станал на зеленчуковата градина са уведомени от Следствена служба Плевен, като е извършена проверка на място, продължила и в Инспекцията по труда Плевен. Сочи, че при проверката са установили, че починалото лице е работело без необходимите документи-трудов договор и справка в НАП за регистрация на договора, поради което е издадено и оспореното постановление. Сочи още, че са искани писмени обяснения от земеделския производител и лицата, които са установени, че работят на градината. Заявява, че лицата лично са попълнили и подписали декларациите, които са приложени по делото, без да им се дават указания какво да пишат. Посочва, че изводът, че починалото лице е полагала труд за земеделския производител е направен от факта, че инцидента е станал на зеленчуковата градина на земеделския производител, че машината е управлявана от земеделския производител, както и от писмените обяснения на В. и другите лица, работели на градината. Заявява, че починалото лице е идвало сезонно на работа и е работело като сезонен полевъден работник, като не си спомня дали е получавало трудово възнаграждение и в какъв размер.

Свидетелят Х. заявява, че познава земеделския производител, тъй като е ходила да работи при него когато ги извика. Заявява още, че не са подписвали документи, удостоверяващи че са работели. Твърди, че не са получавали възнаграждение в пари, а в продукти. Твърди, че се познават с починалото лице от съвместната им работа при земеделския производител. Заявява, че не са имали работно време и не са имали работно облекло, както и че не са получавали пари в брой. Сочи, че е попълнила и подписала декларацията, приложена по делото, като твърди, че Р. ги е накарал да посочат, че са получили пет лева. Заявява, че земеделският производител ги е викал на работа на неговата нива, като са работели с негова продукция и под неговото ръководство. Заявява още, че в събота и неделя не са ходили на работа, като нямат определено работно време.

Свидетелят Ц. заявява, че познава земеделския производител от работата на зеленчуковата му градина. Твърди, че е работила когато е викана от него, без работно време. Заявява, че е работела с продукция на земеделския стопанин и е получавала възнаграждение в продукция, а не в пари. Твърди, че не е подписвала трудов или граждански договор, както и че не е ходила в събота и неделя да работи. Заявява, че е написала и подписала лично декларацията, приложена по делото, като служителят на Инспекцията по труда ги е накарал да напишат, че получават пет лева и имат работно време. Заявява, че познава починалото лице, тъй като са работели заедно на зеленчуковата градина.

Във връзка с твърденията на свидетелите Ц. и Х. за попълване на декларациите, приложени по делото, съдът е разпоредил извършване на очна ставка между тях и св.Р., при които св.Ц. и Х. твърдят, че са попълнили декларациите под диктовка на длъжностното лице, а последният заявява, че лицата са попълнили самостоятелно декларациите без негова намеса.

Свидетелят П.Х. заявява, че познава земеделския производител, тъй като е ходила при него за консултация. Твърди, че при посещението на зеленчуковата градина минала година (т.е. 2016г.) е видяла пристигането на кола, от която се слезли мъж и две жени. Заявява, че е присъствала на спор между Б. и Г. и мъжът за някакви пет лева. Твърди, че по време на спора земеделският производител е бил във фургона. Заявява, че не познава починалото лице А С..

Свидетелят Н. заявява, че работи в Инспекция по труда Плевен и е участвала в проверката. Заявява още, че са установили, че починалото лице е полагало труд за земеделския производител без необходимите документи. Твърди, че лично лицата са попълнили декларациите, приложени по делото, защото е такава процедурата. Категорично заявява още, че не диктуват отговорите на декларациите, но понякога се налагат да разясняват на лицата. Твърди, че няма спомен при проверката жените да са заявявали, че получават продукция, вместо пари. Твърди, че не е имало спор между двете жени и Р. по повод реквизитите на декларацията. Заявява, че не е казвано на лицата, че ако не попълнят декларациите следва санкция за тях.

Свидетелят М.Л. сочи, че познава земеделския производител, тъй като е ходила да работи на зеленчуковата му градина. Заявява, че познава починалото лице А С., защото живеели в едно населено място. Твърди, че когато е ходила да работи е получавала продукция, а не пари. Твърди още, че А С. също е събирала продукция и не е получавала възнаграждение.

Свидетелят Б. *** и участва в комисии по установяване на трудови злополуки. Твърди, че за случая с А С. са получили сигнал от следствието и са посетили зеленчуковата градина, като с лицата заварени там (Г. и Б.) е разговарял повече Р.. Твърди, че е видяла двете жени собственоръчно да попълват документи, като изрично заявява, че е невъзможно попълването да е ставало под диктовката на служители от Инспекцията по труда. Заявява, че не е разбрала да е имало спор между жените и служителят от Инспекцията по труда.

По делото са дадени обяснения от оспорващия И. В., който твърди, че при проверката от Инспекцията по труда не е установено дали между него и А С. има трудово правоотношение. Заявява, че починалото лице, както и разпитаните св.Х. и Ц. са идвали да работят когато ги е викал, като работата се е изразявала от производство на разсад до прибиране на продукцията. Твърди, че операциите в градината са механизирани почти на сто процента, като необходимост от ръчен труд има на моменти при разсаждане, но те са епизодични моменти. Заявява, че е помагал на А С. с пари когато е имала нужда, но установени трудово-правни отношения не е имал. Твърди, че Р. е карал двете жени да попълват декларациите под негова диктовка.

С оглед установеното от събраните по делото гласни доказателства и обясненията на оспорващия, съдът намира, че не е оборена формалната доказателствена сила на приложените по делото декларации, подписани от св.Ц. и Х., поради което съдът ще ги цени като доказателство и ще ги преценява по вътрешно убеждение съобразно с всички данни по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Оспореното постановление е дадено от длъжностно лице при ДИТ-Плевен, главен инспектор Х.Р., при изпълнение на регламентираните в Устройствения правилник на ИА”ГИТ” правомощия, спазване на териториалния обхват на контролна дейност на служителите на ДИТ-Плевен и съобразно чл.405а от КТ, поради което е издадено от компетентен орган.

При издаване на оспореното постановление са спазени изискванията за писмена форма и реквизити на административния акт, вкл. фактически и прани основания за неговото издаване, поради което не съдържа порок във формата, обуславящ отмяна на властническото волеизявление. В конкретния случай контролните органи са извършили проверката поради настъпила злополука с лицето А С. и последствие смърт на работника, поради което органът не е бил длъжен да уведомява работодателя за започване на производство по издаване на индивидуален административен акт. На основание чл. 402, ал.1, т.2 от КТ при проверката е поискано от земеделския производител писмени обяснения във връзка със злополуката, както и на основание чл.402 ал.1, т.3 от КТ са събрани писмени декларации от лицата Г.Ц. и Б.Х.. В хода на проведеното административно производство са били приобщени тези доказателства към преписката. След позоваване на получената информация от допустимите доказателствени източници по чл. 39 от АПК и след техния съвкупен анализ, е издадено оспореното постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение между земеделския производител и починалото лице. Ето защо не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, каквито твърдения са изложени в жалбата.

По отношение спазване на материалноправните разпоредби съдът съобрази следното:

Съгласно чл.405а ал.1 от КТ, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл.1 ал.2, съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда, като в тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства, а в постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение.

Нормата на чл.405а ал.2 от КТ, която е правното основание за издаване на процесното постановление, регламентира, че постановление по ал. 1 се издава и при смърт на работника или служителя, настъпила до установяване на нарушението на чл. 1, ал. 2., като съобразно ал.5 на работодателя не се дава предписание по ал. 4 в случай на смърт на работника или служителя.

В конкретния случай не се спори между страните, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на 17.04.2016г. А С. е извършвала дейност на зеленчуковата градина, стопанисвана от земеделския производител И. В., при което е станал инцидент завършил със смърт на лицето. Спорното е дали тази дейност и условията, при които е извършвана покриват елементите на трудово правоотношение по смисъла на КТ и правилно ли е обявено съществуването на трудово правоотношение между земеделския производител и А С., считано от датата на смъртта, а именно 17.04.2016г.

Съгласно чл.1 ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. За да е налице престиране на работна сила по трудово правоотношение е нужно наличието на редица белези на трудовото правоотношение, основните от които са: да се предоставя работна сила, да е налице йерархична подчиненост между работодателя и работника, работникът да работи при фиксирани /определени/ работно време, място и характер на работа, работникът да спазва установената от работодателя трудова дисциплина и работникът да изпълнява задълженията си с материали, предоставени му от работодателя.

В контекста на установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че административният орган се е справил с доказателствената тежест, поради което се споделя извода, че А С. е полагала труд на зеленчуковата градина като е изпълнявала длъжността общ работник и извършваната от нея дейност в полза на земеделския производител покрива елементите на трудово правоотношение. Извършваната дейност в деня на инцидента по пълнене на торачката с изкуствен тор, както и в предходни дни по плевене, бране, поливане на дини, торене и др. (както се сочи в обяснението на В.) представляват престиране на работна сила, а не изработване по смисъла на чл.258 от ЗЗД, тъй като няма за предмет предоставяне на трудов резултат-готов продукт. Установява се още, че лицата, работещи на зеленчуковата градина, вкл. починалото лице А С. са извършвали дейността си с материали и техника на земеделския производител и под негов контрол, като не са ходили на работа през почивните дни – събота и неделя. Установява се също, че на тези лица, вкл. починалата С. е заплащано за свършената работа, като в приложените по делото декларации е посочено в пари, а по твърдения на лицата и на самия земеделски производител в продукция, което е в противоречие на законовите изисквания. В тази връзка следва да се посочи, че се кредитират показанията на свидетелите, вкл. и на св. Ц. и Х. по отношение на твърденията, че на същите е заплащано за свършената работа, като е без значение дали е заплащано в пари или в продукция. В случая е без значение също дали тези две лица са попълнили и написали лично приложените по делото декларации и дали е било под диктовката на длъжностното лице от Инспекцията по труда. Полагайки подписа си те са заявили, че написаното е тяхна воля и носят лична отговорност за това. В тази връзка дори да се приеме, че длъжностните лица от Инспекцията по труда са предупредили лицата, че ако не окажат съдействие за тях ще следва санкция, то е необходимо да се посочи, че това е в правото на контролните органи, съобразно чл.402 ал.2 от КТ, съгласно която работодателите, органите по назначаване, длъжностните лица, работниците и служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при изпълнение на техните функции.

За пълнота на изложеното е необходимо да се посочи, че след измененията на КТ през 2015г. е въведена възможността за сключване на трудов договор за краткотрайна сезонна селскостопанска работа между работник и регистриран земеделски стопанин за работа за един ден, като това време не се признава за трудов стаж (чл.114а от КТ). Трудовият договор може да се сключва за професии, неизискващи специална квалификация, в основна икономическа дейност "Растениевъдство" – само за обработка на насажденията и прибиране на реколтата от плодове, зеленчуци, розов цвят и лавандула, като следва да съдържа данни за страните, място на работа, наименование на длъжността, размер на трудовото възнаграждение, дата на изпълнение на работата, продължителност, начало и край на работния ден, като продължителността на работното време е равна на пълната законоустановена продължителност, а трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника срещу разписка в края на работния ден.

Във връзка с горното и при така установеното от фактическа страна може да се направи извод, че лицата, работещи на зеленчуковата градина на земеделския стопанин В., вкл. починалата А С., са извършвали дейност при условията на чл.114а от КТ, а именно краткотрайна сезонна селскостопанска работа, за което е следвало да бъде сключен трудов договор, каквото не е сторено, поради което правилно с оспореното постановление е обявено съществуването на трудово правоотношение между А С.-общ работник в земеделието и ЗП И. В. Г., считано от 17.04.2016г., деня на злополуката.

Следва да се посочи още, че разпоредбата на  чл. 405а, ал. 2 от КТ е приложима само в случаите, в които трудовото правоотношение е съществувало към момента на настъпване на смъртта на лицето. Законодателят е предвидил с чл. 405а от КТ специална процедура по признаване на съществуване на трудово правоотношение по административен ред с административен акт - с постановление при полагане на труд в отклонение на разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ. Точният смисъл на уредбата в чл. 405а от КТ е, че когато контролните органи установят полагане на труд без спазване на трудовото законодателство, това отношение законът регламентира да бъде фактическо съществуващо към момента на проверката и да не е приключило. Точно затова законодателят предвижда с изречение второ от ал. 1 на чл. 405а от КТ, че съществуването на трудовото правоотношение се установява с всички доказателствени средства, както и е предвидено в последното изречение на същата алинея - че в постановлението се посочва началната дата на възникване на трудовото правоотношение, защото то съществува в момента - т. е. няма определяне на период, през който е полаган труд по трудово правоотношение с начало и край, а се определя само началото на възникване на правоотношението, което съществува към момента на проверката. Точно в тази връзка е и разпоредбата на ал. 4 от чл. 405а от КТ, в която е предвидено издаване на предписание на работодателя да сключи трудов договор с работника. Предвидено е само едно изключение с нормата на ал. 2 от същия чл. 405а - че при настъпила смърт на работника също може да се издаде постановлението по ал. 1 на същия член, когато тя е настъпила до установяване на нарушението по чл. 1, ал. 2 от КТ от контролните органи, в който случай съгласно ал. 5 на чл. 405а от КТ не се дава предписание за сключване на трудов договор, защото той е прекратен със смъртта на работника. Това предполага обаче съществуване на трудово отношение към момента на смъртта на работника. В конкретният случай А С. със сигурност е полагала труд за земеделския производител към деня на смъртта си, поради което е налице законово основание за обявяване на трудово правоотношение между починалото лице и оспорващия земеделски стопанин. Предоставеното правомощие на инспекциите по труда с ал. 2 на чл. 405а от Кодекса на труда да се обяви съществуването на трудово правоотношение и при смърт на работника или служителя, е реализируемо само в хипотезите, когато това правоотношение не е било прекратено към момента на смъртта на работника/служителя. Ето защо и предвид изложеното по-горе, в конкретния случай Инспекцията по труда е разполагала с материална компетентност за издаване на оспореното постановление, противно на твърденията в жалбата.

Предвид изложеното съдът намира, че при издаване на оспореното постановление са съобразени материалноправните разпоредби. Съобразена е и целта на закона, заложена в чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от КТ, а именно предоставянето на работна сила да е уредено само като трудово правоотношение, да се осигурят свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд, както и осъществяване на социален диалог между държавата, работниците, служителите, работодателите и техните организации за уреждане на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения. При установяване на нарушения на трудовото законодателство и за предотвратяване на настъпилите от тях вредни последици, за да се защитят и правата на работника при предоставяне на работна сила, вкл. и тези, които са регламентирани от специалните закони, законодателят предвижда да бъде обявено съществуването на трудови правоотношения с нарочен акт по реда и условията на чл. 405а от КТ. В случая е настъпила злополука - смъртен случай на лицето, което предоставя работна сила в полза на земеделския производител, при което е констатирано нарушение на трудовото законодателство. Ето защо атакуваният административен акт не страда от такива пороци, които да обуславят отмяна на даденото постановление по чл.405а ал.2 от КТ. Жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и направено искане от представителя на ответника, следва в полза на Дирекция „Инспекция по труда” Плевен да бъдат присъдени на основание чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ направените по делото разноски в размер на 150лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.172 ал.1 и ал.2 пр. последно от АПК, Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Земеделски производител И. В. Г. от гр.Плевен срещу Постановление от 12.07.2016г. по чл.405а ал.2 от КТ, издадено от главен инспектор при Дирекция „Инспекция по труда”-Плевен, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение между А С.-общ работник в земеделието и ЗП И. В. Г., считано от 17.04.2016г.

ОСЪЖДА Земеделски производител И. В. Г. от гр.Плевен да заплати на Дирекция „Инспекция по труда”-Плевен разноски в размер на 150лв. (сто и петдесет лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните в производството.

СЪДИЯ: