Р Е Ш Е Н И Е

№ 5

гр.Плевен, 6 Януари 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІІ-ри състав, в открито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар:Д.Д.

Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Данева адм.дело № 693 по описа за 2016 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.77, ал.3 от Закона за водите (ЗВ).

Делото е образувано по жалба от „ВИК- Берковица” гр.Берковица, , чрез управителя А.Г., срещу решение № ПВЗ-00052 от 29.07.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция Дунавски район /БДДР/.

В жалбата се сочи, че с това решение на Директора на БДДР на основание чл.68, т.4 вр. чл.78, ал.2, т.3 от ЗВ и чл.52, ал.1, т.4 от ЗВ е отказано продължаване на срока на действие на разрешително за водовземане №11510693/29.08.2011 г., издадено на „ВИК- Берковица” ЕООД . Жалбоподателят счита , че решението е незаконосъобразно поради издаването му в нарушение на процесуалните и материално правни разпоредби и моли същото да бъде отменено и преписката върната на органа, за да се издаде искания акт. Не са налице двете основания, посочени в решението – липса на платени такси по разрешителното за периода 2012 -2015 г. и липса на извършени анализи на водата за 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 г.

От ответника-Директор на Басейнова дирекция „Дунавски район” е депозиран писмен отговор /наименован възражение – л.л.2,3/ в съпроводителното писмо към жалбата, в който се излагат съображения, че същата е неоснователна и недоказана. БДДР е констатирала, че в заявлението за продължаване на срока не е са налице доказателства за изпълнение на всички условия, залегнали в разрешителното, а именно не са представени протоколите за анализ на водите за периода 2011-2015 г. и не са пратени дължимите такси. С писмо изх.№ПВЗ-00052/20.06.2016 г. е уведомен заявителят, като с писмо вх.№ПВЗ-00052/25.07.2016 г. са представени част от исканите документи, като не са представени протоколите от анализ на водата и не са платени дължимите такси. Действайки при условията на обвързана компетентност, констатирайки неизпълнение на една от трите предпоставки по чл.78, ал.2 от ЗВ, директорът на БДУВ е постановил отказ, който е правилен и законосъобразен.

По същество жалбоподателят представляван от адв. Б. *** /пълномощно на л.51/ поддържа жалбата. Моли да се отмени решението на директора на Дирекция „Дунавски район” с център-Плевен като незаконосъобразно поради издаването му в нарушение на материално-правните разпоредби. Основният мотив, за да бъде постановено решението е, че доверителят му не е изпълнил част от изискванията към програмата за мониторинг, именно за контрол и измерване на дебита на водата, качеството на водата и добивът от КИ „Извора” в с. Лесковец. Твърди, че по делото има представена справка за извършени действия от дружеството по ежемесечни измервания на дебита, както и протоколи на химическия състав на водата. Тези доказателства установяват, че същият е изпълнил задълженията си да осъществява контрол по дебита и химичния състав на водата от посочения водоизточник. Счита, че са налице са основания за отмяна на оспореното решение като незаконосъобразно.

Ответникът, по същество, чрез процесуален представител юрисконсулт Х. /пълномощно на л.58/ моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана. Навежда довод, че е била дадена възможност на жалбоподателя да представи доказателства, от които да е видно, че е извършван мониторинг на водата за годините от 2011 г. до 2015 г. Такива не са представени, напротив представени са протоколи от анализ на водата за мониторинг на други водни обекти, а не за въпросния КИ „Извора” в с. Лесковец, посочен в разрешителното. Не е извършван анализ на водата и мониторинг в периода, когато е следвало да бъде извършван такъв. По отношение на другото основание за отказа, че не е извършвано измерване на нивото на подземните води, в програмата за мониторинг пише, че това измерване трябва да е ежемесечно. Тази справка, която е представена, не представлява такова измерване на ползваните и свободно изтичащите води. Не може да се цени като такава. Счита, че решението е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.

Прокурорът счита, че с оглед на събраните по делото доказателства жалбата е основателна и моли да се уважи, като се отмени решение № ПВЗ-00052/29.07.2016 г. на директора на Басейнова дирекция „Дунавски район”, с което е отказано продължаване срока на действие на разрешително за водовземане № 11510693/29.08.2011 г., издадено на ВиК-Берковица. Проби са взети от три места. Акцентира на обстоятелството, че от този водоизточник се снабдяват с вода две селища и ако се преустанови разрешителното за водовземане, ще се постави въпросът, че тези селища нямат откъде да се водоснабдяват.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното:

ВиК Берковица ЕООД е титуляр на разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения №11510693/29.08.2011 г. /л.л.33-40/. Съгласно същото разрешително, водовземането се извършва от каптиран извор /КИ/ „КИ-Извора- ВиК Берковица – Лесковец“, в землището на с.Лесковец, общ.Берковица, обл.Монтана, и е с краен срок 29.08.2016 г. В разрешителното, раздел „Изисквания към програмата за мониторинг“ е посочено задължение т.2 за ежемесечно измерване на ползваните и свободно изтичащите водни обеми – при водовземане от дренажи, галерии и каптирани извори, т.3 – ежегодно да изследва химическия състав на черпените подземни води по показателите рН, електропроводимост, концентрация на разтворен кислород, нитрати, амониеви йони, хлориди и сулфати, т.4 – на всеки 3 години да изследва химичния състав на черпените подземни води по всички показатели, посочени в приложение №1 от Наредба №1 за проучване, ползване и опазване на подземните води – при водовземане със средноденонощен дебит повече от 1 л/с, т.5 да взема водните проби за изследванията по т.3 и т.4 в периода 01.08.-30.09.

На 26.05.2016 г. „ВиК Берковица” ЕООД е подало заявление за продължаване на разрешително №11510693/29.08.2011 г., придружено със съответни документи /л.л.21-23/. По повод заявлението, до дружеството е изпратено писмо /л.л.18,19/, с което се иска представяне на копия от протоколите за анализ на водата, в съответствие с изискванията на раздел „Изисквания към програмата за мониторинг“, т.3, 4 и 5, оценка на дебита на дренажа и данните за извършвания мониторинг, в съответствие с изискванията на раздел 11 - Други условия, съобразени със спецификата на водовземането. От дружеството в отговор е изпратено писмо вх.№ПВ3-00052/25.07.2016 г. /л.12/, към което са приобщени протокол за изпитване на питейна вода, взета на 05.07.2016 г. /л.л.13,14/. Съгласно същия пробата е от КИ „Извора“, с.Лесковец, общ.Берковица, като заявител е ВиК Берковица. Приобщена е и оценка на дебита на КИ „Извора“ /л.л.15,16/, като за годините 2011 – 2015 за всеки месец са посочени режимни наблюдения на водата – в л/с, за всяка от годините е посочен естественият ресурс, ползваният ресурс и свободният ресурс.

С обжалваното в настоящето производство решение №ПВ3-00052/ 29.07.2016 г. на Директора на БДДР /л.л.10,11/ , е отказано продължаване на срока на действие на разрешително №11510693/29.08.2011 г. Като основание за отказа е посочено неспазване на изискванията на чл.78, ал.2, т.3 от ЗВ - неизпълнение на условията в издаденото разрешително. Не са изпълнени условията в раздели „Задължения за провеждане на собствен мониторинг“ и „Изисквания към програмата да мониторинг“, като не са представени извършваните измервания на дебита на извора за периода от 2011 до 2015 г., съгласно изискванията на т.2 на раздел „Изисквания към програмата да мониторинг“, и не са извършени и представени протоколи за анализ на водата за 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 г. Решението е получено от адресата на 03.08.2016 г., видно от обратната разписка на л.8, а жалбата е подадена на 16.08.2016 г., видно от поставения вх.№ на органа /л.4/.

По делото са приобщени като доказателства и Протоколи за изпитване на питейна вода, със заявител ВиК Берковица /л.л.61-93/, като същите са 4 броя за 2012 г., и по шест за 2013 и 2014 г. Същите са за проби от селата Бистрилица и Гаганица, снабдявани от съответното водовземане, и са от улични чешми и барче. Приобщени са и протоколи от изпитване на водата по искане на служител на РЗИ - Монтана /л.л.105-119/, като същите са два за 2011 г., един за 2012 г., два за 2013 г., шест за 2014 г., един за 2015 г. Същите са от улични чешми, кметството и частни домове в същите две села.

Със заповед №РД-235/09.04.2015 г. министърът на околната среда и водите е определил В. М. – Директор на Дирекция „Контрол“, в случай на отсъствие по обективни причини на директора на БДДР да изпълнява правомощията на директор на БДДР в пълен обем /л.6/. Директорът на БДДР е бил в отпуск в периода 21.07-29.07.2016 г. включително, видно от приложената заповед за отпуск на л.7.

От директора на БДДР е издаден акт №4/27.05.2016 г. за установяване на публично държавно вземане /л.л.25-29/, съгласно който ВиК Берковица дължи за заустване, водовземане на подземни и повърхностни води 32 490,30 лева главница. Актът е съобщен на дружеството на 01.06.2016 г. /обратна разписка на л.30/.

Въз основа на така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт в законоустановения срок за обжалване пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Към момента на издаването на решението е приложим чл. 52 от ЗВ (ред. ДВ – бр. 61/2010 г.), според който министъра на околната среда и водите издава разрешителни за водовземане и ползване на воден обект в конкретно изброени хипотези, изпълнителния директор на Агенцията за проучване и поддържане на река Дунав - за ползване на воден обект за изземване на наносни отложения от река Дунав, кмета на общината след решение на общинския съвет, също в конкретни хипотези, между които не е налице водовземане на подземни води, а във всички останали случаи компетентен да издаде разрешително за водовземане и ползване на води и водни обекти – публична държавна собственост, е директорът на басейновата дирекция. Конкретният случай не попада в нито една от изброените други хипотези и затова компетентен да се произнесе по искане за издаване на разрешително за водовземане от подземни води чрез съществуващи съоръжения е материално и териториално компетентен Директора на БДДР. Съгласно чл.78, ал.2 от ЗВ, органът по чл. 52, ал. 1 е този, който продължава срока на действие на разрешителното. Следователно в настоящия случай, при направено искане за продължаване на срока на действие на разрешително, компетентен е директорът на БДДР. Видно от приложената заповед за упълномощаване от МОСВ, подписалият решението В.Монов има това право при отсъствие на директора по обективни причини. От приложената заповед за отпуск се установява, че към датата на издаване на решението директорът на БДДР е бил в платен отпуск, поради което обективно не е могъл да ръководи БДДР, правилно упълномощеният го е замествал и е имал право да постанови решение. Следователно решението е постановено от компетентен орган.

Решението е писмено съгласно чл.59, ал.3 вр.ал.2 АПК.

Относно наличието на мотиви, спазването на процесуалните правила, материалния закон и целта на закона съдът съобразява следното:

Съгласно чл. 72, ал.1 от Закона за водите изменение на разрешителното може да се извършва в два случая: или служебно от органа по чл. 52, ал. 1 - при условията на чл. 73; или по молба на лицето, в полза на което е предоставено. В случая е налице втората хипотеза. Според чл. 72, ал.2 ЗВ в този случай органът по чл. 52, ал.1 от ЗВ проверява и изпълнението на условията на издаденото разрешително.

В чл. 78 от ЗВ са посочени предпоставките за продължаване на срока на действие на вече издадено разрешително - молбата да е подадена не по-късно от 3 месеца преди изтичането му, да не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и да са изпълнени условията на издаденото разрешително.

Производството е започнало по искане на дружеството – титуляр на разрешително, с искане за продължаване срока на това разрешително, в определения от закона срок. Като е установила, че титулярът не е представил доказателства за изпълнение на условията на разрешителното, басейновата дирекция е дала възможност да се представят такива доказателства. Представените от дружеството доказателства за изпълнение на условията по разрешителното обаче не са такива, които да доказват измервания на дебита на извора за периода 2011 г. – 2015 г. съгласно т.2 на раздел „Изпълнение към програмата за мониторинг“, нито са представени протоколи за анализ на водата в периода 2011 г. - 2015 г. По отношение измерване на дебита на извора, в разрешителното е предвидено, че следва да се извършва ежемесечно измерване на ползваните и свободно изтичащите водни обеми – при водовземане чрез дренажи, галерии и каптирани извори /какъвто е изворът, от който се извършва водовземането/. Видно от представената „Оценка на дебита“, не са посочени ежемесечно ползваните водни обеми, нито свободно изтичащите такива. По тези причини не може да се направи извод, че дружеството е изпълнявало изискванията на разрешителното, като е извършвало мониторинг на дебита на водата. От представената оценка това не е видно, дебитът не е измерван по посочения в разрешителното начин.

Не са представени протоколи за анализ на водата от КИ в периода 2011 г. -2015 г., каквото изискване съществува в разрешителното. Видно от същото, такива анализи следва да се извършват по искане на дружеството всяка година в периода 01.08.-30.09, като съгласно разрешителното, вземането на водни проби за оценка на състава и свойствата на черпените подземни води да следва да се извършва от специално монтиран кран на водопроводната тръба, веднага след водомера. Приложени са протоколи от анализи за предходни години, които не са от КИ, а от водопроводната мрежа в населените места. Същите анализи не изпълняват изискванията на разрешителното по отношение на мястото на вземане на пробите, а освен това болшинството от тези анализи са извършени в други периоди от време, а не в определения съгласно разрешителното период 01.08-30.09. Липсват каквито и да са проби за анализ за 2015 г., направени по искане за собствен мониторинг от дружеството. По отношение на представените в съдебното дирене протоколи от РЗИ, следва да се посочи, че същите анализи не са от собствен мониторинг, а от мониторинг на друга структура – РЗИ, не са от самото водовземане, а от водопроводната мрежа на двете села, и болшинството от тях също не са извършени в периода 01.08.- 30.09. По тези причини съдът счита, че представените по делото протоколи за анализ – както тези, събрани в преписката, така и тези, приобщени допълнително от съда по искане на жалбоподателя, не доказват изпълнение на изискванията на разрешителното за собствен мониторинг на водовземането по отношение мястото, от което следва да се вземат пробите, и по отношение времето на извършване на мониторинга.

Следва да се посочи за пълнота, че дружеството не е изпълнило и изискването в разрешителното на всеки 3 години да изследва химичния състав на черпените подземни води по всички показатели, посочени в Приложение №1 от Наредба №1 за проучване, ползване и опазване на подземните води, доколкото водовземането е със средноденонощен дебит над 1 л/с. В това приложение са посочени 41 показателя, като в никой от представените протоколи не е изследвана водата по всички тези показатели.

Следователно дружеството не е изпълнило и двете посочени в отказа изисквания, с които е задължено по силата на разрешителното. Като не ги е изпълнило, същото е нарушило изискванията на разрешителното, а изпълнението на условията по издаденото разрешително съгласно чл.78, ал.2, т.3 от ЗВ /която разпоредба е надлежно посочена в отказа/ е условие за продължаване на срока на това разрешително. След като същото условие не са изпълнено, разрешителното не може да бъде продължено.

По отношение на останалите твърдения на страните съдът съобразява следното:

Въпреки че в обстоятелствената част на решението на органа е посочено, че не са платени дължимите такси за водоползване, в диспозитива на същото решение липсата на плащане на таксите не е посочена като основание за отказ. По тази причина съдът счита, че не е необходимо да се изследва този въпрос, доколкото отказът не е постановен на това основание. По отношение на твърденията на прокурора, съдът отбелязва, че въпреки отказа за продължаване на срока на разрешителното, няма пречка дружеството да поиска издаване на ново разрешително за ползване на същия воден обект, като представи необходимите документи, и изпълни законовите изисквания, за да може да продължи да водоснабдява двете селища.

С оглед на изложеното, решението е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на съществено нарушение на процесуалните правила и при съобразяване с материалния закон и целта на закона, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И :

Отхвърля жалбата на„ВИК- Берковица” ЕООД, ЕИК 111037645, със седалище и адрес на управление гр.Берковица, ул.”Антон Страшимиров” №2, срещу решение № ПВЗ-00052 от 29.07.2016 г. на Директора на Басейнова дирекция Дунавски район.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: