РЕШЕНИЕ
№ 486
гр.
Плевен, 25 Октомври
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно
заседание на трети октомври две
хиляди и седемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА
ИВАНОВА
при
секретар А. П. и с участието на Иван
Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа
докладваното от Председателя касационно административно
дело № 690 по описа на съда за 2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Директора на Областна дирекция по безопасност на
храните /ОДБХ/ – Плевен, против решение № 594/06.07.2017 г. на Районен съд /РС/
на гр. Плевен, постановено по н.а.х.д. № 1408/2017 г., с което е отменено Наказателно
постановление /НП/ № 68/15.08.2016 година на Директора на Дирекция
„Областна дирекция по безопасност на храните” – Плевен, с което на основание
чл. 48, ал. 2 от Закона за храните на „З.Б. Трейдинг“ ЕООД с ЕИК/БУЛСТАТ202146415, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ул. „Райна
Княгиня“ № 13, ап. 15, представлявано от З.Д.Б. е
наложено административно наказание – имуществена санкция в
размер 1000 /хиляда/
лева за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, т. 2 от Наредба № 9/16.09.2011 г.
С касационната жалба
се иска оспорваното решение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
Касаторът счита, че постановеното съдебно решение е незаконосъобразно поради
допуснато съществено процесуално нарушение и нарушение на закона,
представляващи касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК.
Счита, че изводите на първоинстанционния съд във връзка с допустимостта на
жалбата против оспореното НП са неправилни и постановени при неправилна
преценка на релевантните за спора писмени доказателства. Сочи, че НП е връчено
по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН на дата 08.11.2016 г. и е влязло в законна
сила на 15.11.2016 г., това е и крайният срок за депозиране на жалбата пред
административнонаказващия орган, като жалбата подадена от „З.Б. *** е постъпила в ОДБХ – Плевен с вх. № 1841 на
29.05.2017 г., като поради изложените по-горе съображения е извън преклузивния
срок, тъй като към тази дата процесното НП е влязло в законна сила на основание
чл. 64, б. „б“ от ЗАНН. Счита, че при това положение РС не е следвало да
разглежда жалбата по същество, а е трябвало да я остави без разглеждане като
недопустима, поради просрочие и да прекрати производството по делото. Счита за
неправилен изводът на първоинстанционния съд, че административнонаказващият
орган неправилно е приложил чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, а е следвало да приложи чл.
84 от ЗАНН, който препраща към НПК, за да се счита редовно връчено
наказателното постановление. Касаторът счита, че чл. 84 от ЗАНН препраща към
НПК за случаите на призоваване и връчване на призовки и съобщения, но не и за
връчването на самото НП. Сочи, че от доказателствата по делото и по специално
от отбелязването на плика, чийто оригинал е в органа по принудително
изпълнение, е видно, че НП е изпратено по седалището и адреса на управление на
дружеството, който напълно съвпада с адреса посочен в жалбата с вх. №
1841/29.05.2017 г. и с адреса, публично обявен в Търговския регистър, като
служителите на „Български пощи“ ЕАД са търсили лицето на този адрес два пъти –
на 18.10.2016 г. и на 28.10.2016 г., след което пратката е върната в цялост с
отбелязване, че е непотърсена, т.е. налице е първата предпоставка на чл. 58,
ал. 2 от ЗАНН. Сочи, че осъществените по връчването действия, не само на НП, а
и на цялата административнонаказателна преписка, а именно поканата за съставяне
и връчване на АУАН с изх. № 397/05.05.2016 г. и писмото с приложен АУАН с изх.
№ 471/03.06.2016 г., са удостоверени от доставчика и началника на пощенската
станция, като освен подписи са поставени и съответните датни печати, поради
което съдът няма основание да се съмнява в истинността на обратните разписки и
да ги изключва от доказателствения материал по делото. Счита, че жалбата
подадена от„З.Б. *** е
просрочена, тъй като е подадена след законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, който е изтекъл още на 15.11.2016 г., а същата е постъпила в ОДБХ –
Плевен на 29.05.2017 г. – повече от шест месеца след изтичане срока на
обжалване. Счита, че с изтичането на срока за обжалване се преклудира правото
на санкционираното лице да атакува наказателното постановление, което по
смисъла на чл. 64, б. „б“ от ЗАНН е влязло в законна сила, в тази връзка
намира, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо, тъй като съдът се
е произнесъл по една просрочена жалба, която като такава се явява недопустима,
като при това положение РС не е следвало да разглежда жалбата по същество, а да
я остави без разглеждане като недопустима, поради просрочие и да прекрати
производството по делото.
Касаторът е бил редовно
призован за откритото съдебно заседание, представлява се от адвокат М. Д. с
пълномощно на л. 19 от делото. Поддържа изцяло подадената касационна жалба като
счита, че решението на Районен съд Плевен е процесуално недопустимо.
Ответникът – „З.Б. ***, редовно призован за откритото съдебно заседание,
се представлява от адвокат М. Б. с пълномощно на л. 16 от делото. Счита подадената
касационна жалба за неоснователна, а решението на първоинстанционния съд за
правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Сочи, че самият АУАН
не е подписан от нарушителя, същият е съставен в отсъствие на жалбоподателя, не
му е връчван и не му е предявен, което съставлява и самостоятелно нарушение на
чл. 43, ал. 3 и 4 от ЗАНН, като нарушението на това правило е процесуално
нарушение и представлява самостоятелно основание за отмяна на НП. Счита, че
начинът на съставянето на акта не освобождава актосъставителя от неговото
задължение да предяви и да връчи препис от него на посоченото за нарушител
лице, поради което счита, че изначало е опорочена процедурата. Моли да бъде
потвърдено решението на РС – Плевен.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решенето на първоинстанционния
съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
Решаващият
съд на първо място е приел, че жалбата до него е допустима, тъй като НП не е
връчено на санкционираното лице срещу подпис, а при изпълнение на процедурата
по чл. 58, ал.2 от ЗАНН са
допуснати съществени процесуални нарушения, поради което съд че счел че срокът
за оспорване не е изтекъл и може да се
развие съдебно производство.
По
същество съдът е решил, че при установяване на нарушението и съставяне на АУАН,
постановяване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения и това е
довело до незаконосъобразност на спорното НП, поради което е отменил същото.
Решението
е правилно, съответства на събраните по делото доказателства и закона.
По
възражението, че решението е недопустимо, тъй като жалбата е просрочена, а НП е
било влязло в сила, същото е неоснователно.
Действително
върху НП има отбелязване, че същото е влязло в сила на 08.11.2016 г. на
основание чл. 58, ал.2 ЗАНН. По делото обаче не са приложени доказателства, че
процедурата определена от посочената разпоредба е спазена. Нормата изисква
наказаното лице да не е намерено на адреса, а новият му да е неизвестен и едва
след това се пристъпва към отбелязване по чл. 58 , ал.2 и НП се счита връчено от деня на отбелязването.
В случая въобще няма доказателства, че адреса на управление на санкционираното
дружество е посещаван, нито че там не е намерен никой. Приложени са
доказателства, че НП е изпращано с писмо чрез Български пощи до физическото
лице – З.Д.Б., което не е потърсено. Доказателството не удостоверява, че до
санкционираното дружество е изпращано НП или на адреса на управление са правени
опити да бъде връчено НП, няма доказателства и че е налице промяна в адреса на
управление на дружеството. Следователно не са били налице предпоставки за
законосъобразно приложение на чл. 58, ал.2 ЗАНН. Това, че лицето З.Д.Б. представлява
търговеца не значи, че кореспонденцията с дружеството следва да се осъществява
лично до него. Всеки търговец е длъжен да има на адреса си на управление
служител, който е упълномощен да получава кореспонденция и това не винаги е
лично лицето, представляващо търговеца. Развилото се съдебно производство е
допустимо, такъв е и постановеният съдебен акт.
Като е
достигнал е сходни правни изводи, решаващият съд е постановил правилен съдебен
акт, който е в съответствие със закона и събраните доказателства.
По
съществото, постановеното решение също е правилно. Съдът е отменил НП по сходни
мотиви с вече изложението, като изрично е посочил, че още при съставяне на акта
за установяване на административно нарушение /АУАН/ е допуснато съществено
процесуално нарушение, относно съставянето и връчването на същия.
АУАН е
съставен в отсъствие на нарушителя при условията на чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Мотивите са същите, като посочените
по-горе. В този случай правилен е
изводът на съда, че няма доказателства поканата за явяване за съставяне на акт
да е стигнала до знанието на представляващия дружеството, а въпреки това актът
е съставен в отсъствие на представител на санкционираното дружество. Нещо
повече съгласно събраните гласни доказателства, не са превени опити съставения
АУАН да бъде предявен и връчен на лицето.
Чл. 43 от ЗАНН определя, че АУАН следва да бъде предявен и връчен на
нарушителя срещу подпис, ал. 4 на същата правна норма определя процедура за
предявяването му и връчването му, когато актът е съставен при отсъствие на
нарушителя, не са представени доказателства , че процедурата е спазена.
С оглед посоченото,
правилен е изводът на съда, че още при установяване на нарушението и съставяне
на АУАН са допуснати съществени процесуални нарушения, които са се отразили на
правото на защита на санкционираното лице и са опорочили производството по
издаването на НП, поради което същото е незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Достигайки до
същите правни изводи, РС-Плевен е постановил, допустим, валиден и правилен
съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
Водим от изложените
мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори
касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 594/06.07.2017
г., постановено по н.а.х.д. № 1408 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2017
г.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.