Решение по Административно дело 689/2017г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 548

гр.Плевен, 21 Ноември 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 689 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 610 от 10.07.2017 г., постановено по нахд № 1095/2017 г., Районен съд – Плевен е изменил Наказателно постановление № 17-0256-000146 от 20.03.2017 г. на началник РУП към ОДМВР – Плевен, РУ – Долна Митрополия, в частта, с която на Ц.М.Д. ***, ЕГН **********, на основание чл.174 ал.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000 лева и е постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като е намалил размера на наложената глоба на 500 лева и срока на лишаването от право да управлява МПС на шест месеца; както и в частта, в която на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.първо от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 лева, като е намалил размера на наложената глоба на 150 лева. Наказанията са наложени на Д. за това, че на 12.03.2017 г. около 03,47 часа в с.Подем в жп район, като неправоспособен водач е управлявал лек автомобил Фолксваген Пасат с рег.№ ЕН***АК и е управлявал същото след употреба на алкохол – 0,90 промила, установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7410, с фабр.№ 0089, издаден талон за медицинско изследване № 0003152.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Ц.М.Д., който счита същото за необосновано, постановено в нарушение на закона и при съществени процесуални нарушения. Счита, че съдът неправилно е приел, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна визираните административни нарушения по ЗДвП, като не е обсъдено основното възражение, че не е налице управление на МПС, т.к. автомобилът не е бил в движение и двигателят е бил изгасен. Счита, че необосновано не са кредитирани показанията на свидетеля Я. В. Д., който депозира уличаващи себе си свидетелски показания, а са кредитирани показанията на актосъставителя и свидетелката М. М. Д., която не е очевидец на случая. Моли съда да отмени решението.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.С. ***, която поддържа жалбата на заявените в нея основания. Счита, че не е налице управление на МПС по смисъла на ТП №1/1983 год. на Пленума на ВС, тъй като от свидетелските показания се установява, че автомобилът е бил в покой, без включен двигател, не е бил спиран със стоп-палка. Твърди, че съдът не е съобразил, че свидетелските показания на актосъставителя са изключително противоречиви, нелогични и непоследователни, като не са изложени доводи защо не се кредитират показанията на св.Я. В. Д., който е бил очевидец и който твърди, че е управлявал автомобила. Този свидетел е съобщил уличаващи го факти, а именно-че е управлявал автомобила и че също е бил употребил алкохол, като смяната на водачите е била наложена от факта, че двигателят не е могъл да бъде запален, поради което жалбоподателят е седнал на шофьорското място. Навежда и доводи, че размерът и срокът на наложените наказания са изменени в противоречие със законовопредвидените такива, но поради забраната за влошаване положението на жалбоподателя е недопустимо да се съобразят с действащите такива. Моли за отмяна на решението и НП.

Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Плевен, чрез юрисконсулт Г. А., е депозирал по делото възражение, в което счита жалбата за неоснователна и недоказана и моли същата да бъде оставена без уважение. Намира решението на районния съд за мотивирано, правилно и законосъобразно. Сочи, че при постановяването му съдът е обсъдил всички релевантни по делото писмени и гласни доказателства и е направил правилен извод относно вината на извършителя и размера на наложеното му наказание. Описва подробно фактическата обстановка. Счита изложеният в жалбата мотив за незаконосъобразност на НП, а именно, че автомобилът не е бил в движение и двигателят е бил изгасен, за неоснователен и недоказан. В заключение моли съда да остави без уважение касационната жалба и да потвърди решението.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че при извършена проверка на 12.03.2017г. в 03:47 часа в с. Подем до жп гара движещ се по посока с. Комарево лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ЕН*** АК, проверяващите констатирали, че водачът Ц.М.Д. управлявал автомобила след употреба на алкохол – 0,90 % промила, установено с техническо средство Дрегер Алкотест 7410, фабр. № 0089, издаден талон за медицинско изследване № 0003152 и без да притежава СУМПС - неправоспособен водач (Справка ОДЧ). За констатираното съставили АУАН с номер на бланката 845241 от 12.03.2017 година, въз основа на който е издадено наказателно постановление. Съдът възприел така описаната в АУАН фактическа обстановка, като изложил доводи, че същата се подкрепя на ангажираните в хода на съдебното производство гласни доказателства, а именно- показанията на свидетелите Л. Х. и М. Д., които кредитирал с доверие като логични и непротиворечиви. От същите установил, че на посочените в АУАН и в НП дата и място Д. е управлявал МПС – лек автомобил, който е спрял на разстояние не повече от 20 метра от патрулния автомобил без да му бъде подаден сигнал със стоп-палка за спиране. В автомобила пътували още две лица – мъж на предна дясна седалка с телосложение по-едро от това на водача и жена на задна седалка. Според съда именно Д. е управлявал описаното в АУАН МПС. Съдът изложил мотиви, че Х. и Д. пресъздават свои преки и непосредствени впечатления, съгласно които след извършена проверка с техническо средство Алкотест Дрегер било констатирано, че жалбоподателят управлявал МПС слез употреба на алкохол – 0,9 промила. На водача бил издаден талон за медицинско изследване, а след направена справка в ОДЧ било установено още, че същият е неправоспособен водач. Съдът направил извод, че показанията на актосъставителя и свидетеля изцяло кореспондират с приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Показанията на свидетеля Я. Д. съдът приел за изолирани и неубедителни, повлиЯ. от близката семейна връзка с жалбоподателя (зет/шурей). Съдът не възприел за верни показанията на този свидетел, че той лично е управлявал МПС, предвид нелогичното и житейски необосновано обяснение, че е управлявал, за да избегне наказателна репресия, тъй като свидетелят също е бил употребил алкохол. По изложените съображения, съдът не приел тези показания с доверие.

При тази установеност на фактите, съдът направил извод, че жалбоподателят е осъществил елементите на нарушенията по чл 5, ал. ІІІ, т. 1от ЗДвП и по чл. 150 от ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна. При определяне вида и размера на наложените наказания, съдът намерил, че за постигане целите на наказанието, установени в чл. 12 от ЗАНН, както и предвид конкретната сравнително невисока степен на обществена опасност на нарушението и ниска такава на нарушителя, предвид младата му възраст и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, подходящо наказание за извършеното нарушение по чл. 5, ал. ІІІ, т. 1 от ЗДвП е глоба в минимално предвидения от законодателя размер, а именно 500,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, поради което намалил срока и размера на така определеното наказание за по чл. 174, ал. І от ЗДвП, като приел още, че определените такива от АНО се явяват необосновано завишени и биха довели до излишно репресиране на наказаното лице. Санкционната разпоредба на чл. 177, ал. І, т.2, пр. І-во от ЗДвП предвижда административно наказание – глоба от 100,00 лева до 300,00 лева. Наказващият орган съобразявайки посочената правна норма е наложил административно наказание – глоба в максимален размер, без да съобрази според ПРС, че нарушението е извършено за първи път и личността на нарушителя, по отношение на когото липсват данни за завишена степен на обществена опасност. Ето защо съдът изменил НП и в тази част, като намалил размера на глобата от 300,00 лева на 150,00 лева. Съдът изложил още доводи, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като фактическите обстоятелства, свързани със случая, не указват на маловажност по смисъла на посочената правна норма, предвид характера на този вид административни нарушения.

Касационната инстанция намира постановеното решение за правилно по отношение извода за съставомерност на извършените нарушения и за неправилно по отношение индивидуализация на наложените наказания, но счита, че следва да остави в сила оспореното решение на съда, по следните съображения:

С Наказателното постановление е ангажирана отговорността на Д. за две нарушения на правилата за движение по пътищата:

Първото е на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, според приложимата редакция от ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г. на който текст, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство под въздействие на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. В тази редакция към датата на извършване на деянието забраната управление на МПС след употреба на алкохол е абсолютна относно наличната алкохолна концентрация. С изменението на Закона с ДВ, бр. 77 от 2017 г. , в сила от 26.09.2017 нормата е променена, като съставомерно се явява деянието единствено, когато концентрацията на алкохол в кръвта е над 0,5 на хиляда и в този смисъл последната редакция на нормата се явява по-благоприятна за дееца по смисъла но чл.3, ал.2 от ЗАНН, тъй като изменя състава на нарушението, като стеснява неговия обсег чрез прибавяне на нов признак, а именно-процент на алкохолна концентрация , под който деянието не се явява съставомерно. В случая обаче конкретно измерената алкохолна концентрация е 0,90 промила и тя влиза в предметния обхват на нормата и преди, и след изменението й. За това нарушение, разпоредбата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП също в приложимата редакция с ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух: над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв.

Второто е на чл. 150 от ЗДвП, съгласно който текст всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4. За това нарушение е наложено наказание на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, съгласно който текст наказва се с глоба от 100 до 300 лв., който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление.

Следователно, за съставомерността на двете вменени деяние се изисква установяването на следните елементи: управление на ППС, т.е. отговорното лице да има качеството водач, при управление на това ППС водачът да е употребил алкохол, чиято концентрация е над 0,5 на хиляда и този водач да е неправоспособен. Не се спори между страните и се установява от приобщените по делото доказателства, че Д. в момента на проверката от контролните органи е бил неправоспособен, т.е. не е придобил първоначално правоспособност за управление на МПС от определена категория и не му е издадено свидетелство за управление на МПС, по смисъла на Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина. Не се спори и се установява също от доказателствата, че измереното с техническо средство Дрегер алкотест7410 с фабр.№0089 количество алкохол в издишания въздух е било 0,90 промила. Спорен е въпроса дали Д. в момента на проверката е имал качеството водач и дали той е управлявал МПС. Съдът споделя тезата на пълномощника на касатора, че в понятието „управление“ по смисъла на ППВС №1/17.01.1983 год. по н.д. №8/82 год. се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства“. Тълкуването на това понятие от касатора е в смисъл, че след като той не е бил спрян със стоп-палка, а е спрял предварително, преди изобщо да е била инициирана проверка от контролните органи, при което автомобилът е бил в покой, без включен двигател, не е било и налице „управление“ по смисъла на цитираното Постановление. Това тълкуване според касационната инстанция е неправилно и едностранчиво, извадено от контекста на събраните доказателства, установяващи фактическата обстановка в цялост. Безспорно е установено от свидетелските показания, в т.ч. и на полицейските органи-извършили проверката, че на 12.03.2017 год. около 03:40 часа е била извършена проверка на друг автомобил, когато от Долна Митрополия в посока Подем се е задал автомобил, на който полицейските органи са видели фаровете. Автомобилът е спрял, без да бъде подаван знак по какъвто и да начин от полицейските органи („спря сам“), на 20 метра от тях, по данни от св.Х.. Именно това действие е „озадачило“ св.Х.-актосъставител и го е провокирало да провери автомобила и водача. Автомобилът е спрял и е загасил двигателя. Св.Х. съобщава, че водач е бил касаторът Д., тъй като отивайки към МПС, го е възприел на мястото на шофьора. При допълнителния разпит в с.з. Х. сочи, че именно жалбоподателят, който в момента на проверката е възприел като по-слабият от двете лица, намиращи се в автомобила, се е намирал на мястото на водача, като самият Д. е казал на свидетеля, че е водач. Свидетелят на установяване на нарушението Д. при разпита си в съдебно заседание също съобщава, че при проверка на автомобил на входа на с.Подем, друг автомобил, движейки се от гр.Долна Митрополия в посока с.Комарево, е спрял. Приключвайки проверката на автомобила, спрян за такава, полицейските органи са отишли при спрелия автомобил и са тествали водача за алкохол, установили са, че е пил и че е неправоспособен, като в момента на проверката, водачът не е възразил, че не е управлявал той автомобила, а друго лице. Св.Д. съобщава още, че не е имало възможност да бъдат разменени местата на лицата в автомобила. Следователно, налага се извод, че показанията и на двамата полицейски служители са еднопосочни и непротиворечиви относно обстоятелството, че при проверката на процесния автомобил, именно касаторът Д. се е намирал на мястото на водача, като актосъставителят е категоричен, че на процесния автомобил не е вдиган предния капак и не са правени опити да се разрешат технически проблеми по автомобила. Ето защо касационната инстанция споделя извода на решаващия съд, че именно Д. е установен на мястото на водача при проверката. Той е имал качеството водач и е управлявал процесния автомобил преди да бъде спрян, независимо че е спрял сам, по собствено желание и без да му бъде подаван сигнал затова от полицейските органи. Вярно е, че в момента на проверката автомобилът е бил в покой, с изключен двигател, но същият резултат е щял да бъде постигнат и в случай, че автомобилът е бил спрян за проверка по някой от начините, предвидени в чл.170 от ЗДвП. Същественото в случая е, че преди сам да спре, автомобилът се е движил и това движение е било възприето от полицейските органи, тъй като именно спирането без подаден сигнал е провокирало последните да извършат проверка. След като автомобилът се е движил по път, отворен за обществено ползване, водачът на този автомобил е бил длъжен да се съобразява с предписанията и забраните на закона-да не управлява след употреба на алкохол и без да е правоспособен. За движението на автомобила съобщава и свидетелят Я. Д., който при разпита си съобщава, че на 12.03.2017 год. той и „компанията“ са били на ресторант в Долна Митрополия, но „на Подем стана нещо фал и спряхме да видим какво става. През локва ли какво мина и угасна колата на пътя…“ Т.е. свидетелят, сочен от Д., не само не отрича, но съобщава, че автомобилът преди спирането е бил управляван и се е движил по пътя Долна Митрополия-Подем, поради което и изпълнителното деяние „управление“ е доказано. Различието между неговите показания и тези на полицейските служители идва от това, че според Я. Д. именно свидетелят е управлявал автомобила до спирането му, а не касатора. Съдът не кредитира с доверие тези негови показания , на първо място защото полицейските органи са категорични, че от момента, в който са възприели спирането на автомобила на касатора до момента на проверката, никое лице, намиращо се в този автомобил не е слизало, не е вдиган капака на автомобила и не са възприели размяна на местата на водача с лицето на предна дясна седалка. На второ място, показанията на св.Я. Д. са вътрешно противоречиви и на това основание-неубедителни.Първоначалната версия, която свидетелят излага пред съда е именно затова, че автомобилът е минал през локва, колата е угаснала, при което е следвало да се справят с възникналия технически проблем, което е наложило свидетелят, който е „управлявал“ да слезе и да вдигне капака на автомобила, а касаторът да заеме мястото на водача, за да „врътне ключа“, за да завърти свидетелят клемите и да „запали“ автомобила. По-късно при разпита си пред съда св.Я. Д. вече съобщава други „причини“ за факта защо касаторът е бил при проверката на мястото на водача, а не той, а именно-защото св.Я. Д. също е употребил алкохол, забравил си е документите и е мислил, че след като касаторът по принцип няма шофьорска книжка, „по-добре него да награбят“. Тази вътрешна противоречивост на показанията на свидетеля Я. Д., преценена съвкупно с факта, че свидетелят е съпруг на сестрата на касатора, с факта, че в момента на съставяне на акта за нарушение касаторът не е направил възражение, че не той, а друго лице е управлявало автомобила и с оглед категоричността на показанията на актосъставителя, че е възприел именно касатора да седи на мястото на водача, дава основание на касационната инстанция да направи извод, че показанията на св.Я. Д. са недостоверни, колебливи, противоречиви вътрешно и несъответни на всички останали събрани доказателства и не опровергават констатациите, вписани в акта за нарушение. Ето защо касационната инстанция прави извод, че процесното МПС на описаните в НП място и дата, преди да спре по волята на водача му, е било управлявано от Ц.Д. , след употреба на алкохол с концентрация 0,9 промила и без същият да притежава СУМП, тъй като е неправоспособен , което прави съставомерни и двете вменени му нарушения на правилата за движение по пътищата, до какъвто правилен извод е достигнал и решаващият съд.

Противоречащ на материалния закон и необоснован на събраните по делото доказателства обаче се явява изводът на районния съд за наличие на предпоставки за изменение на НП в частта на наложените наказания. На първо място съдът, без по делото да е налична справка за нарушения от водача, е направил необоснован извод, че нарушенията са извършени за първи път. А изводът, че деянието и деецът са с ниска степен на обществена опасност е абсолютно неправилен, предвид, че водачът е управлявал без да е правоспособен, т.е. не е преминал съответен курс на обучение и теоретичен и практически изпит, управлявал е след употреба на алкохол, и по данните от делото в двата автомобила-процесния и другия, в който е била другата част от „компанията“, са били съпругите на касатора и свидетеля Я. Д., и „дечурлигата бяха с нас“. Управлението на МПС след употреба на алкохол и без налична правоспособност, в тъмната част на денонощието, при лоши метеорологични условия, респ. мокра настилка на пътя (по данни от св.Я. Д. времето е било лошо, имало е локви)прави водачът изключително опасен както за намиращите се в автомобила лица, така и за другите участници в движението. Последното сочи както на висока обществена опасност на деянието, така и на самия деец. Не без значение е обстоятелството, че нормата на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП както в редакцията към датата на извършване на нарушението- ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., така и в настоящата актуална редакция, предвижда лишаване от право да се управлява моторно превозно средство и глоба в абсолютен размер,а именно- при установена алкохолна концентрация над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда включително – лишаване от правоуправление за срок от 12 месеца и глоба 1000 лв. Съдът не е имал правомощие да изменя срока и размера на наложените наказания, защото последните не са предвидени с минимален и максимален размер, в рамките на които да се прави преценка, а са предвидени като абсолютен размер, неподлежащ на преценка, и това според настоящата инстанция е още един аргумент в подкрепа на извода на съда за високата обществена опасност на самото деяние, за което е предвидена абсолютно определена по размер санкция, надвишаващ двукратно минималната работна заплата за страната. По отношение на нарушението, за което е наложена санкция на основание чл.177, ал.1, т.2, пр.1 от ЗДвП, законът е предвидил възможност за преценка в рамките от 100 до 300 лева, но според касационната инстанция определеното от АНО в максимален размер наказание за нарушението управление на МПС без съответна правоспособност, както вече беше изложено, напълно съответства на обществената опасност на деянието и дееца.

Това нарушение на районния съд обаче не се възприема като отменително основание с оглед липсата на подадена жалба от ОД на МВР-Плевен с такива оплаквания, предвид субекта на касационното оспорване и предвид забраната за reformatio in peius. Въпреки липсата на изрична правна регламентация този принцип в правото е общоприет и задължителен. Той се извежда от принципа на диспозитивното начало.

По изложените съображения оспореното решение следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 610 от 10.07.2017 г. г., постановено по нахд № 1095/2017 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.