Р E Ш Е Н И Е

№ 503

гр.Плевен, 1 Ноември 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря А. П. и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 688 по описа за 2017 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №660 от 20.07.2017 г., постановено по НАХД № 1715 по описа за 2017г. на Районен съд – Плевен е отменено Наказателно постановление №251265-F287908/08.03.2017г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което на „КПК-К.Н. ***, представлявано от К.Ц.Н., за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.4, чл.185 ал.2 и чл.185 ал.1 от ЗДДС и на основание чл.185 ал.2 вр. с чл.185 ал.1 и чл.118 ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева.

Срещу решението е подадена касационна жалба от ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен. Твърди се, че изводите на районния съд, че наказваният орган не е обсъдил възможността на приложение на чл.28 от ЗАНН, са неправилни. Счита се, че процесният случай не е маловажен. Счита се още, че мотивите за липса на вреда са неотносими, тъй като размера на неотразената сума във фискалното устройство не е определяща за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Счита се, че размера на сумата може да бъде релевантна при индивидуализация на наложената санкция. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд.

В съдебно заседание касаторът ТД на НАП-Велико Търново се представлява от юрисконсулт Ж., който поддържа касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде отменено.

В съдебно заседание ответникът – „КПК-К.Н. 2013“ ЕООД се представлява от управителя К.Н., който счита решението на районния съд за правилно.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С обжалваното наказателно постановление на „КПК-К.Н. *** е реализирана административно-наказателната отговорност за това, че при извършена проверка в 10.50часа на 12.01.2017г. в търговски обект-смесен магазин, находящ се в с.Мечка, стопанисван от дружеството, е установено, че всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби не се регистрира във фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми в касата, като от ФУ е разчетена наличност в размер на 22.74лева, а фактическата наличност, съгласно изготвен опис на паричните средства е в размер на 48.72лева. Установената разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката е в размер на +25.98лева, които не са отразени чрез фискалното устройство, като „служебно въведени“ в касата суми. Констатираното е квалифицирано като нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.4, чл.185 ал.2 и чл.185 ал.1 от ЗДДС.

За да отмени наказателното постановление съдът е приел, че изложената в акта и НП фактическа обстановка се установява по безспорен начин, като извършеното нарушение не се оспорва от жалбоподателя. Съдът е посочил, обаче, че нарушение представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Счел е, че са налице само смекчаващи вината обстоятелства, а именно-незначителният размер на неотразената във фискалното устройство сума и липсата на други извършени от дружеството нарушения. В заключение е посочил, че тези обстоятелства разкриват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на нарушения по чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ и наказващият орган е следвало да извърши преценка на това и да приложи чл.28 от ЗАНН.

Настоящата касационна инстанция счита решението на районния съд за неправилно.

Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в чл. 93, т.9 от НК, чиито разпоредби, съгласно чл. 11 от ЗАНН, се прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл. 93, т.9 от НК, "маловажен случай" е този, при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.

Преценката за "маловажност" винаги следва да се прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението, начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните последици, степента на обществена опасност и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната отговорност.

Разпоредба на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13. 12. 2006 г. на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Всяка една разлика между наличните и документираните средства препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Именно това задължение не е изпълнено от търговеца, поради което с деянието си е осъществил от обективна и субективна страна състава на административното нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 на МФ.

В случая не се установяват извинителни причини констатираната разлика да не е регистрирана чрез операция от наличното и функциониращо фискално устройство. Следва да се посочи, че дори при заплащане на стоки, взети преди време и незаплатени, за търговеца е налице задължение сумата да се отрази като служебно въведена сума във ФУ. Фактът, че нарушението е извършено за първи път, е релевантен към размера на имуществената санкция, която се налага, а в случая наказанието е в близък до минималния предвиден в закона размер, следователно горният факт е отчетен от наказващия орган. Липсата на други нарушение на фискалната политика в обекта също е ирелевантен към визираното в НП нарушение, тъй като за всяко извършено нарушение търговецът би носил отделна административно-наказателна отговорност, като в случая му е наложена санкция за неизпълнение на задължение по чл. 33 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Не без значение са и обществените отношения, които се охраняват чрез санкциониране на неизпълнението на задълженията свързани с регистрацията и отчетността на паричния поток. Във връзка с горните мотиви настоящата инстанция счита, че чл. 28 от ЗАНН е неприложим в настоящото производство.

Поради изложеното и доколкото е безспорно установено извършването на вмененото с АУАН нарушение и неговия извършител, съдът намира, че касационната жалба е основателна, а решението на районния съд е валидно и допустимо, но несъответстващо на материалния закон. Като такова последното следва да бъде отменено и настоящата касационна инстанция да се произнесе със съдебен акт по същество, с който да потвърди като законосъобразно оспореното НП.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение №660 от 20.07.2017 г., постановено по НАХД № 1715 по описа за 2017г. на Районен съд – Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №251265-F287908/08.03.2017г. на Директора на ТД на НАП-Велико Търново, с което на „КПК-К.Н. ***, представлявано от К.Ц.Н., за нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118 ал.4, чл.185 ал.2 и чл.185 ал.1 от ЗДДС и на основание чл.185 ал.2 вр. с чл.185 ал.1 и чл.118 ал.4 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/ лева.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.