РЕШЕНИЕ № 587

гр. Плевен, 5 Декември 2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – първоинстанционен тричленен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 686/2017 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.185-196 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по протест на Виктор Доцев – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен с искане за отмяна на разпоредбите на чл. 7, ал. 3, т. 5 от Наредба № 2 за рекламната дейност на територията на Община Левски, приета от Общински съвет Левски с Решение № 228/03.12.2004 г.

В протеста се сочи, че разпоредбата на чл. 7, ал. 3, т. 5 от Наредба № 2 за рекламната дейност на територията на Община Левски противоречи на разпоредбата на чл. 37 от Конституцията на РБ, на чл. 2, чл. 5, ал. 1 и чл. 7, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за вероизповеданията и по този начин същата се явява незаконосъобразна, тъй като разпоредбата на чл. 7, ал. 3, т. 5 от Наредба № 2 е със следното съдържание: „Не се разрешава рекламирането на определена религия или религиозна общност“. Сочи се, че е налице явно несъответствие на оспорената разпоредба с материалния закон, тъй като съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Счита, че в случая атакуваната разпоредба засяга гарантираната в чл. 37 от Конституцията свобода на вероизповедание и правото на вероизповедание, уредено подробно като съдържание чрез Закона за вероизповеданията. Счита, че въведеното ограничение е недопустимо от закона и затова следва да бъде прогласена неговата нищожност. Сочи, че сравнителният анализ на законовата регламентация и на подзаконовата регламентация с оспорения текст от Наредбата, обосновават извода, че Общински съвет Левски е уредил обществени отношения, за които съществува уредба със Закона за вероизповеданията. Счита за очевидно, че протестираната норма не е съобразена със Закона за вероизповеданията и чрез въведената забрана по недопустим начин се засяга правото на вероизповедание. Счита, че с преупреждението с атакуваната разпоредба на вече уредени обществени отношения, Общински съвет Левски е нарушил материалната си компетентност и е излязъл извън рамките на правомощията си съгласно чл. 76, ал. 3 от АПК. Затова счита, че след като Общински съвет Левски не е бил компетентен да налага ограничение на правото на вероизповедание оспореният текст от Наредба № 2 противоречи на Конституцията на РБ и Закона за вероизповеданията и като нищожен следва да бъде отменен. При тези фактически данни и на основание чл. 186, ал. 2 във връзка с чл. 185 във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 1 от АПК, протестира като незаконосъобразна разпоредбата на чл. 7, ал. 3, т. 5 от Наредба № 2 за рекламната дейност на територията на Община Левски с искане за отмяна.

Протестиращият прокурор Виктор Доцев е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично. Поддържа протеста срещу законосъобразността на разпоредбата на чл. 7, ал. 3, т. 5 от Наредба № 2 за рекламната дейност на територията на Община Левски с искане за неговата отмяна като незаконосъобразен, тъй като при съпоставяне на съдържанието на акта с аналогична разпоредба на Закона за вероизповеданията така, както е посочено в обстоятелствената част на протеста, е установено, че тази разпоредба на подзаконовия нормативен акт противоречи със съдържанието на Конституцията и със съдържанието на по-висш по степен нормативен акт, което според чл. 15 от Закона за нормативните актове е основание за неговата отмяна като незаконосъобразен. Счита, че при това фактическо положение и при сравнително съпоставя и анализ на двата регламента, които се уреждат чрез Наредбата и чрез Закона за вероизповеданията, очертават явно несъответствие на съдържанието на разпоредбата на чл. 7, ал. 3, т. 5, за това счита, че тя като незаконосъобразна следва да бъде отменена. Моли да бъдат присъдени направените от Окръжна прокуратура – Плевен разноски във връзка с образуването на административното производство така, както са посочени в делото.

Ответникът – Общински съвет Левски, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че протестът е основателен, законосъобразен и качествено мотивиран и съдът следва да го уважи в този му вид. Счита, че следва да се присъдят и направените от Окръжна прокуратура – Плевен разноски.

Съобщение за образуваното адм. дело по настоящия протест е съобщено по реда на чл. 181, ал.1 и ал.2 от АПК във вр. с чл. 188 от АПК, чрез публикуване на обявлението в бр.81/2017 г. на "Държавен вестник" /л.76 от делото/ и в сайта на Върховен административен съд, както и чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд-Плевен /л.л.67, 71-75/. По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл. 189, ал.2 от АПК.

Оспорената наредба е подзаконов нормативен акт, приемането на който е от компетентността на Общинския съве,т като орган на местната власт и местното самоуправление. Предмет на оспорване в настоящето производство са разпоредбите на чл. 7, ал. 3, т. 5 от Наредба № 2 за рекламната дейност на територията на Община Левски.

Като самостоятелни разпоредби от такъв акт тяхното оспорване пред съд е регламентирано в дял трети, глава Х, Раздел ІІІ, чл. 185-196 от АПК. Наредбата съдържа вторични правни норми, които създават общи задължителни правила за регулиране на обществени отношения в границите на съответната община. Съгласно чл. 186, ал.1 от АПК, право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. А съгласно ал.2 на същата разпоредба, прокурорът може да подаде протест срещу акта, т.е. законодателят е предоставил правомощията по оспорване на административен акт чрез подаване на протест на прокурора, без разграничение за йерархическата му поставеност в системата на прокуратурата, с оглед общата компетентност на прокуратурата по чл. 127, т.5 от Конституцията на РБ и чл. 16, ал.1, т.1 от АПК. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 4/16.07.2009 г. на ВАС по т.д.№ 2/2009 г. Ето защо прокурорът при ОП-Плевен принципно притежава процесуална легитимация за оспорване на норми от Наредбата.

Съобразно чл. 187, ал.1 от АПК, подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето. Следователно съдът допустимо и редовно е сезиран с протест срещу горепосочените разпоредби от Наредба № 2 на ОбС – Левски.

Административен съд на гр. Плевен, първоинстанционен тричленен състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадения протест за основателен.

Общинският съвет като орган на местно самоуправление на територията на Община Левски решава самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност. По чл. 8 от ЗНА и чл. 21, ал.2 от ЗМСМА и в изпълнение на предоставените му правомощия, той е овластен да издава административни актове, сред които и нормативни административни актове под формата на наредби.

От протокола за проведеното заседание от 03.12.2004 г. /л. 44-46 от делото/, на което е приета Наредбата, се установява наличие на изискващия се заседателен кворум съгласно чл.27, ал.2 ЗМСМА – присъстват повече от половината общински съветници /20 от общо 21 общински съветници/, като приемането на наредбата е станало с гласовете на всичките 20 присъствали на заседанието съветници, като по този начин е спазено правило на чл.27, ал.3 от ЗМСМА.

От доказателствата по делото се установява, че изискванията на ЗНА в редакцията му /ДВ бр. 55/2003г/, действала към момента на приемане на Наредбата са спазени. Бил е изготвен проект на нова Наредба, имало е предложение до ОбС в тази връзка, покана за за свикване на заседание със предложен дневен ред.

Не са налице съществени процесуални нарушения при приемането на оспорената правна норма от Наредбата.

Съгласно чл. 7, ал.3, т.5 от Наредба № 2 – „не се разрешава рекламирането на определена религия или религиозна дейност.“ Следователно оспорената разпоредба се отнася до обществени отношения свързани с религията и свободата на вероизповеданията и следва да бъде съобразена с предвиденото в Закона на вероизповеданията /ЗВ/, който е основен за този вид отношения. Следва да бъде съобразена и с Конституцията на страна.

Последната предвижда в чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от КРБ въвежда принципа за свобода на вероизповеданията на територията на Република България. Нормите предвиждат, че свободата на съвестта, на мисълта и избора на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи да са ненакърними. Въведено е само едно ограничение на тази свобода в ал. 2, чл. 37 от Конституцията - свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани. Не е посочено, че други ограничения могат да бъдат въвеждани със закон или друг нормативен акт. Следователно възможно е ограничение на свободата на съвестта, на мисълта и избора на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи само при ясни доказателства, че застрашаване националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани. В конкретния случай да не се разреши рекламиране на определена религия или религиозна общност или дейност въобще е недопустимо съгласно нормите на Конституцията. Да се предположи, че с самото рекламиране ще е реализиран който и да било от елементите на хипотезата на ограничителна конституционна разпоредба /чл. 37, ал.2 от Конституцията/ е невъзможно. Трудно може да се намери житейска логика за такова ограничение, а още по трудно е то на намери законова основа.

Закона за вероизповеданията в своя чл. 2, ал. 2 доразвива конституционната разпоредба, като дава дефиниция за съдържанието на признатото право на вероизповедание. Това е правото на всеки човек свободно да формира религиозните си убеждения, както и да избира, променя и изповядва - съответно практикува - свободно своето вероизповедание, индивидуално или колективно, публично или частно, чрез богослужение, обучение, обреди и ритуали. Съгласно чл. 4 от ЗВ са свободни и равноправни, а религиозните институции са отделени от държавата. Държавата осигурява условия за свободно и безпрепятствено упражняване на правото на вероизповедание, като съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи. Няма причини, в тази връзка, нито правни основания да се забранява рекламирането на религиозна дейност или на религиозна общност, които не нарушават законите на страната.

Закона за вероизповеданията в чл. 6 посочва конкретни проявления на субективното право на вероизповедание, сред които е: т. 5 и правото да се пишат, издават и разпространяват религиозни публикации - това е вид реклама на дейността на общността и законът не предвижда варианти за ограничаването й по начина, по който това е направено с оспорената нормативна разпоредба.

Ограниченията за реализиране на субективното право на вероизповедание са регламентирани в чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от ЗВ, които предвиждат, че свободата на вероизповедание не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други лица. Също така религиозните общности и институции, както и верски убеждения, не могат да се използват за политически цели. Ал. 3 изрично провежда принципа на забрана за други ограничения. Рекламата на дейността на дадена религиозна общност или на определена религия, не може да се приеме, че влиза автоматично в разрез с тези разпоредби. Освен това при наличие на противоречие с тях чл. 8 от закона предвижда начините, посредством които може да се ограничи правото на вероизповедание и това са, например, спиране на разпространението на дадено печатно произведение; спиране на издателската дейност; ограничаване на публичните изяви; отмяна на регистрацията на юридическото лице на вероизповеданието и т.н., но това ограничаване се провежда не посредством предварително въведена забрана за осъществяването на такива функции, а чрез специално производство за ограничаване, което се образува по искане на изрично оправомощени в чл. 8, ал. 2 от ЗВ лица и се подчинява на специални процедурни правила, като се образува специално исково производство пред Софийски градски съд. В рамките на това производство се извършва проверка и преценка за наличието или липсата на нарушения при реализирането на правото на вероизповедание и общинският съвет не може да отнема тези правомощия на съда, като сам въвежда незаконосъобразна забрана, дори без да бъде предоставена възможността за контрол и независима констатация за наличие или липса на такова нарушение.

Налага се извод, че с протестираната разпоредба чл. 7, ал.3, т.5 от Наредба № 2 за рекламната дейност на територията на Община Левски се въвежда незаконосъобразно ограничение на правото на вероизповедание, което е недопустимо според КРБ и ЗВ, с оглед на което тази разпоредба следва да бъде отменена, поради което настоящият съдът намира, че подаденият протест против нея се явява мотивиран и основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото искането на протестиращия протокол за присъждане на направените в производството разноски от страна на Окръжна прокуратура Плевен в размер на 20 лева за обнародване на съобщение в ДВ за образуваното административно дело е основателно и следва да бъде уважено.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, първоинстанционен тричленен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ чл. 7, ал. 3, т. 5 от Наредба № 2 за рекламната дейност на територията на Община Левски, приета от Общински съвет Левски с Решение № 228/03.12.2004 г.

ОСЪЖДА Община Левски да плати в полза на Окръжна прокуратура - Плевен сумата от 20 /двадесет/ лава като разноски по административно дело № 686 по описа на Административен съд - Плевен за 2017 година.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

След влизане в сила на съдебното решение същото да се изпрати на Общински съвет - Левски за обнародване по начина, по който са обнародвани наредбата и нейните изменения, като се представят доказателствата пред Административен съд – Плевен за изпълнение на това задължение.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.