РЕШЕНИЕ № 495

гр. Плевен, 31 Октомври 2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

 

при секретар Ц. Д., и с участието на прокурора Иво Радев, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 685/2017 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ /Закон за отговорността на държавата и общините за вреди/.

Образувано е по искова молба /ИМ/ на Ц.И.В. ***, чрез адв. П.П. ***, срещу Областна дирекция на министерството на вътрешните работи Плевен /ОДМВР/, гр.Плевен, ул.“Сан Стефано“ №3, с цена на иска 350 /триста и петдесет/ лева - обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено възнаграждение на адвокат по оспорване на наказателно постановление /НП/, издадено от Началника на Първо РУ – Плевен към ОДМВР-Плевен, ведно с лихвата върху тази сума от 07.08.2017 г.

Ищецът твърди, че с НП №66з/12.05.2017 г. на Началника на Първо РУ – Плевен към ОДМВР-Плевен, на основание чл.53 ЗАНН и чл.257, ал.1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ му е било наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение от него на разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗМВР. Недоволен от НП, е упълномощил адвокат, тъй като не е притежавал правни познания за да защити сам правата си. На адвоката е заплатил 50 лева за изготвяне на жалба и 300 лева за процесуално представителство и защита в съдебно производство. Сочи, че така заплатеното от него адвокатско възнаграждение е минималното такова съобразно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /по-долу Наредба №1/. По жалбата му е било образувано а.н.д. №1666/2017 г. на Районен съд /РС/ Плевен. С решение от 11.07.2017 г. РС е отменил НП като незаконосъобразно. Същото съдебно решение е влязло в сила на 07.08.2017 г. Сочи, че доколкото съгласно Тълкувателно решение /ТР/ №1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т.д. №2/2016 г., изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната на НП представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ, моли да се осъди ОДМВР-Плевен да му заплати 350 лева – обезщетение за имуществени вреди в резултат на незаконосъобразно НП, ведно със законната лихва върху сумата от 07.08.2017 г. Прилага заверени копия на договор за правна защита и съдействие по делото пред РС и на съдебното решение за отмяна на НП. Моли да се приложи към настоящето дело а.н.д. №1666/2017 на РС-Плевен.

Ответникът по иска не е изразил становище по ИМ, въпреки дадената му възможност с Определение №992/08.09.2017 г. /л.13/.

Ищецът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв.П. с пълномощно на л.11 от делото. Моли да се уважи изцяло предявения иск, който счита за доказан и с приложеното дело №1666/2017 г. на РС-Плевен. Моли да се присъдят разноски за настоящето дело по представен списък. Сочи, че възраженията за прекомерност на адвокатското възнаграждение от страна на ответника са неоснователни, доколкото размерът на последните е минималният по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Ответникът – ОДМВР-Плевен, редовно призован, се представлява от юрк.Ф.. Оспорва само размера на исковата претенция, като сочи, че адвокатският хонорар е завишен. Оспорва и размера на разноските по настоящето дело, като сочи, че и двете дела не са с фактическа и правна сложност, и се моли същите хонорари да бъдат намалени, за да не се превръща институтът на обезщетението за непозволено увреждане в средство за неоснователно обогатяване.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че ИМ е основателна и доказана, но сочи, че цената на иска е завишена и присъдената сума следва да бъде редуцирана.

Видно от приложеното на л.4 от настоящето дело НП №66з/12.05.2017 г. на Началника на 01 РУ – Плевен към ОДМВР-Плевен, на основание чл.53 ЗАНН и чл.257, ал.1 от ЗМВР на В. е било наложено наказание „глоба“ в размер на 100 лева, за нарушение от него на разпоредбата на чл.64, ал.1 от ЗМВР. Същото НП е било оспорено  от В. ***, като е образувано н.а.х.д. №1666/2017, приобщено към настоящето дело. Жалбата е подадена чрез адв.П., като е приложено адвокатско пълномощно, с което В. го упълномощава /л.4 от делото пред РС/. Съгласно същото пълномощно, за изготвяне на жалба срещу НП и процесуална защита и съдействие по а.н.д. са уговорени като възнаграждение и заплатени 350 лева. По делото пред РС се е провело едно съдебно заседание на 04.07.2017 г., за което е приложен протокол /л.л.19-21 от делото пред РС/, в което заседание са участвали, както В., така и упълномощеният адвокат. Адвокатът е участвал в разпита на свидетеля и е пледирал за отмяна на НП. С решение №614/11.07.2017 г. /л.л.22-25 от делото пред РС/, този съд е отменил НП. Решението е било съобщено на ОДМВР-Плевен на 24.07.2017 г. /разписка на л.27 от това дело/, като не е оспорено и е влязло в сила на 08.08.2017 г.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено НП, изразяващи се в направените в хода на а.н.д. № 1666/2017 год. по описа на РС – Плевен разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г., делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред Административен съд - Плевен, който е компетентният съд и по двете хипотези. 

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е основателен по размер по отношение на претендираната главница от 350 (триста и петдесет) лева и по отношение на претендираната лихва върху главницата, считано от 15.08.2017 г. За да достигне до този извод, съдът счита:

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени или неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на Областна дирекция на МВР-Плевен. 

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,  дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ  е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. 

При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт за органите на съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

НП следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204, ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и  се установява от приложеното а.н.д. №1666/2017 год. на ПРС, че НП е отменено с решение на РС, което не е било оспорено пред касационната инстанция от ОДМВР-Плевен в законовия срок и е влязло в законна сила.  Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията на Областна дирекция на МВР-Плевен, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.

Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК  предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт, в случая  НП, бъде отменен като незаконосъобразен. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. 

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.   

В хода на а.н.д. № 1666/2017 г. по описа на РС - Плевен е представен Договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. е заплатено в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай такова отбелязване в  договора за правна защита и съдействие е направено, поради което съдът приема, че сумата от 350 лева е реално изплатена на упълномощения адвокат. Досежно размера на сумата, която ищецът претендира да се присъди за производството пред РС, процесуалният представител на ответника и прокурорът в хода на устните състезания са направили възражения, че същото е прекомерно. Настоящият състав на съда намира, че претенцията за заплащане на обезщетение за вреди за производството пред РС-Плевен е изцяло основателна до пълния претендиран размер от 350 (триста и петдесет) лева, по следните съображения: Делото, по повод на което е бил сключен договорът за правна защита, не се отличава с фактическа или правна сложност, касае се за административнонаказателно дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от Правилник за администрацията в съдилищата, което в РС е приключило в едно съдебно заседание. Съгласно чл.18, ал.1 от Наредба №1, за изготвяне на жалба срещу наказателно постановление без процесуално представителство възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 на базата на половината от размера на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 50 лв. Съгласно чл.18, ал.2 от същата Наредба №1, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Следва да се посочи, че тези разпоредби са алтернативни, с оглед на което минималният адвокатски хонорар за обжалване пред съд на НП №66з/12.05.2017 г. с осъществени процесуално представителство, защита и съдействие е 300 лева, с оглед размера на наложената санкция. В случая адвокатът е изготвил жалбата срещу НП и се е явил в съдебно заседание, като е задавал въпроси на свидетеля по АУАН и е пледирал по делото. Уговореният и заплатен хонорар – 350 лева, е малко над минималния – 300 лева, и съдът приема, че не следва да бъде намален, доколкото не се явява прекомерен. Ето защо съдът намира за доказана претенцията за имуществени вреди, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 350 лв. по а.н.д. № 1666/2017 г. по описа на РС - Плевен.  

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото незаконосъобразно НП. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Именно в резултат на незаконосъобразното НП, издадено от началника на Първо РУ към ОД на МВР – Плевен,  ищецът е следвало да ангажира адвокат по образуваното във връзка с обжалването на НП а.н.д. 1666/2017 год. по описа на РС – Плевен. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия. Сумата в размер на 350 лева, платена за адвокатско възнаграждение по а.н.д. №1666/2017 год. на РС-Плевен, следва да бъде присъдена ведно със законната лихва.

По отношение на датата, от която следва да се присъди лихвата, съдът намира: Съгласно чл. 86 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В конкретния случай няма определен ден за изпълнение на задължението. По аргумент на  чл. 84, ал. 3 от ЗЗД ответникът е в забава от поканата за изпълнение на задължението, а именно от предявяването на исковата молба. Едва от този момент задължението е станало изискуемо. Поради това лихви върху главницата се дължат от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В този смисъл е практиката на ВАС - Решение № 3770 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10360/2013 г., Решение № 7440 от 3.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11658/2013 г. Доколкото ИМ е предявена на 15.08.2017 г., видно от рег.№ на съда, това е датата, от която се дължи лихва върху главницата до окончателното изплащане на сумата.

Отговорна по иска за вреди е Областна дирекция на МВР-Плевен като юридическо лице, в чиято структура е издателят на отмененото НП, на основание чл.205 от АПК. Качеството на юридическо лице на ОДМВР следва от чл. 37, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗМВР.

Следователно, и при наличие на всички елементи, предявеният иск за главницата се явява изцяло основателен и доказан и по основание, и по размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 350 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата  му по а.н.д. №1666/2017 год. по описа на ПРС, и лихвата върху тази сума, считано от 15.08.2017 г.

В настоящото производство се претендира и заплащане на разноски общо в размер на 310 лева, от които 300 лева възнаграждение за един адвокат по адвокатско пълномощно за образуване на настоящото административно дело и процесуално представителство и 10 лева заплатена държавна такса за образуване на делото. В ЗОДОВ е регламентиран въпросът с присъждане на разноските, като съгласно чл.10, ал.3 от с.з., ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. С оглед на изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за воденото исково производство общо в размер на 310 лева, от които 10 лева държавна такса за образуване на делото съгласно  преводно нареждане на л.10 и договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат съразмерно с изцяло уважения иск по отношение на главницата, в размер на 300 лева, съгласно адвокатско пълномощно на л.11 от делото  и с оглед чл.10, ал.3 от ЗОДОВ във връзка с чл.8, ал.1, т.1 от Наредба №1/2004 год. Следва да се посочи, че така заплатеното адвокатско възнаграждение е минималното по дело с материален интерес в размер на 350 лева, каквото е настоящето, поради което не може да бъде намалено и претенциите в тази насока са неоснователни.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд Плевен, четвърти състав

 

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Плевен, с адрес гр.Плевен, ул. „Сан Стефано“ №3, да заплати на Ц.И.В., ЕГН ********** сумата от 350 (триста и петдесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по а.н.д. №1666/2017 год. по описа на Плевенския районен съд,  ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение, считано от 15.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Плевен, с адрес гр.Плевен, ул. „Сан Стефано“ №3, да заплати на Ц.И.В., ЕГН ********** разноски по настоящото дело в размер на 310 (триста и десет)  лева.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

                  

                                                                                  СЪДИЯ: