РЕШЕНИЕ

№ 509

град Плевен, 1 Ноември 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар А. П. и с участието на прокурор Иво Радев изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 682/2017 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Д.П.Т. ***, срещу решение № 164/10.07.2017 г. по н.а.х.д. № 227/2017 г. на Районен съд гр. Червен бряг, с доводи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Счита, че административно–наказателното производство е опорочено изначално, но съдът не е констатирал това и не го е обсъдил в мотивите си. Посочва, че в издаденият акт за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление е вписан само един свидетел, въпреки изискванията на закона да бъдат двама. Твърди, че от разпита на свидетеля С. И. М. се е установило в съдебно заседание, че същият не е присъствал при проверката, не е установил нарушението, а единствено удостоверява с подписа си, че актът е съставен. Навежда доводи, че това представлява процесуално нарушение и е основание за отмяна на наказателното постановление, като този факт не е коментиран от съда в изготвеното съдебно решение и липсва в мотивите му. Сочи, че в издаденият и връчен му акт за установяване на административно нарушение липсва пореден номер освен фабричният му, какъвто е поставен явно допълнително в приложения екземпляр от административната преписка. Твърди, че на това обстоятелство, съдът също не е обърнал внимание и не е коментирал, въпреки изрично направената за това констатация в съдебно заседание. Счита, че наказателното постановление е следвало да бъде отменено, тъй като е допуснато и друго съществено нарушение при издаването му, както и при издаване на акта за установяване на административното нарушение. Смята, че в предсъдебната фаза на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, довели до накърняване на процесуалните му права в производството. Излага доводи, че посочената в обжалваното наказателно постановление, както и в АУАН като нарушена норма – чл. 45, ал. 2 от Закона за закрила на детето, не е материално-правна такава, а е процесуално-правна санкционна разпоредба, с оглед на което не може да е нарушил същата. Твърди, че в наказателното постановление и в АУАН не е посочен и друг задължителен елемент от състава на нарушението, а именно: субективната страна на деянието. Счита, че елементи от обективна и/или субективна страна на което и да е нарушение е незаконосъобразно и недопустимо да се извеждат по подразбиране и/или предположение. Навежда доводи, че посочените съществени нарушения водят до незаконосъобразност на наказателното постановление, като същите не са могли да бъдат отстранени в съдебна фаза, т.е. съдът не може да санира и валидира наказателното постановление и АУАН, предвид характера на производството, а е следвало да отмени незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление. Твърди, че съдът не само, че не е направил това, но и не е обсъдил и анализирал в цялост в мотивите си посочените обстоятелства, което прави съдебния акт на практика с липса на мотиви в него, което е съществено процесуално нарушение при изготвянето му. Моли съдът да отмени постановеното от Районен съд гр. Червен бряг решение № 164/10.07.2017 г. по н.а.х.д. № 227/2017 г. и да реши делото по същество.

В съдебно заседание касаторът - Д.П.Т. *** се явява лично и с адв. М. ***, която поддържа жалбата и намира, че решението следва да бъде отменено, тъй като АУАН е съставен при съществено нарушение на процесуалните правила, което прави НП незаконсъобразно, тъй като е следва да има двама свидетели, а не един. Счита, че чл.45, ал. 2 от ЗЗд не е материално правна норма, а санкционна такава и не следва същата да бъде сочена като нарушена. Моли за отмяна на решението и НП.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР- Плевен, не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че решението следва да бъде отменено, тъй като НП е издадено при съществени процесуални нарушения.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено наказателно постановление № 806 от 12.10.2016 година на началника на директора на ОД на МВР-Плевен, с което на Д.П.Т. ***, за това, че на 28.08.2016 г. около 00.35 часа в гр. Койнаре, като управител на клуб „Инсомния“ с адрес гр. Койнаре, ул. „Христо Ботев“ № 4, собственост на „ДидиЕМ“ ЕООД е допуснал в управлявания от него търговски обект, присъствието на непълнолетния А. Е. Д., без родител или пълнолетно дееспособно лице за придружител след 22.00 часа – нарушение на чл. 45, ал. 2 от Закона за закрила на детето му е наложена глоба в размер на 2000 (две хиляди) лв.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно , допустимо и постановено в съответствие със закона. В случая отговорността е ангажирана за нарушение на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД - който допусне от 22,00 ч. до 6,00 ч. дете в управляван от него търговски обект в нарушение на чл. 8, ал. 3 и 4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 2000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 5000 до 8000 лв. Безспорно е установено присъствието на малолетния А. Е. Д. в обекта, като представената декларация пред РС-Червен бряг не води до промяна на установените факти, тъй като съгласно чл. 8 , ал. 3 от ЗЗД родителите, настойниците, попечителите, или лицата , полагащи грижи за дете, са длъжни да ги придружават, а съгласно ал. 4 , когато това не е възможно да осигурят пълнолетно дееспособно лице за негов придружител на обществени места след 22,00 ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. А. Д. е малолетен към датата на проверката –не е навършил 14 години, и е следвало да бъде придружаван от своя родител, тъй като за малолетните лица е налице изискване за придружаване от родител, настойник, попечител или лицето, което полага грижи, като законът не предвижда за малолетните деца възможност да бъде осигурен дееспособен придружител в хипотезата на ал. 4 на чл. 8 от ЗЗД и именно поради това с декларацията, представена пред съда, се установява, че детето е присъствало в обекта без родител в нарушение на изискването на закона, а управителят на обекта е следвало да не го допуска.

Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН, тъй като съгласно чл.40, ал. 1 от ЗАНН АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или при установяване на нарушението. В случая АУАН е съставен от П. Д., който е съставил същия въз основа на докладна записка от 28.08.2016 година на И.Ц., който е осъществил проверката и посочването на двама свидетели не е необходимо, тъй като е налице хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, съгласно който в случаите, когато нарушението е установено въз основа на официални документи, то актът може да се състави в отсъствието на свидетели, а в случая е посочен такъв.

Неоснователен е доводът на касатора, че нормата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е процесуална такава и не може да бъде посочена като нарушена, тъй като в същата се съдържа състав на нарушението и санкцията за същото и правилно е посочена като нарушена.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 164/10.07.2017 г., постановено по н.а.х.д. № 227/2017 г. на Районен съд - гр. Червен бряг.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.