РEШЕНИЕ
№ 432
гр.Плевен, 05.10.2017 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми
септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при
секретаря Д. Д., като разгледа докладваното от съдия Иванова адм.дело
№ 679 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното::
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.15 от Закона за социално
подпомагане (ЗСП).
Административното дело е образувано по жалба
на К.П. *** срещу заповед №
ЗСП/Д-ЕН-Б/105/06.07.2017 година на директора на дирекция „Социално
подпомагане” –Белене.
В жалбата се посочва, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като при лечението на
детето в Германия с формуляр S2 се покриват
разходите само за лечение в болница, като от Фонд за лечение на деца в чужбина
се покриват разходи за квартира и пътни разноски и счита, че има право и на
помощ, с която да се покрият разходите за дневни. Моли за отмяна на заповедта.
На л. 3
по делото е представено становище от ответника, в което се посочва, че жалбата
е неоснователна, тъй като нормата на чл. 17 от ППЗСП се отнася за лица, на
които е разрешено лечение в чужбина за сметка на бюджета на Министерство на
здравеопазването, а в случая лечението е за сметка на НЗОК и не следва да бъде отпусната еднократна помощ. Моли за
отхвърляне на жалбата.
В съдебно заседание оспорващата - К.П. *** се
явява лично и адв. К. от ПАК, като
поддържат жалбата считат, че актът е
постановен в нарушение на материалния закон, тъй като съгласно нормата на чл.
17 от ППЗСП следва да бъде отпусната еднократна помощ за дневни за детето и
придружителя му, като не се оспорва, че разходите за квартирни и пътни са поети от Фонда. Молят за отмяна на
заповедта и присъждане на разноски.
В
съдебно заседание ответникът -директорът на Дирекция „Социално подпомагане” гр.
Белене, се представлява от юрк П., която намира заповедта за правилна и счита,
че прегледът на детето е по издаден формуляр и се поема от НЗОК, като бюджетът
на НЗОК е различен от този на Министерство на здравеопазването и не следва да
бъде отпусната еднократна помощ по чл. 17 от ППЗСП, тъй като не е налице правно
основание. Моли жалбата да бъде отхвърлена.
Административен съд-Плевен, пети състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши
цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от
АПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление –декларация от 07.06.2017 година
К.Г. е поискала отпускане на еднократна помощ за контролни прегледи в чужбина
за детето си К. Й. Й..
Представено е писмо от Университетска клиника
Мюнстер, че К. Й. е получил медицинско лечение в болницата и е извършено
посещение на болницата от 25.05.2017 г. – 01.06.2017 г. , като майка му К.Г. е
била негов придружител.
С писмо от 27.05.2017 година до оспорващата
директорът на ДСП Белене я уведомява за удължаване на срока по произнасяне по
заявлението й, тъй като е необходима информация от Фонда за лечение на деца гр.
София.
Административният орган е отправил запитване
/л. 28/ до Министерство на здравеопазването на 12.06.2017 година относно предоставяне
на информация за началната дата и крайна такава на престоя на К. Й. и за какъв
период са поети разходите за лечение и какви са отпуснати.
С писмо от 23.06.2017 г /л.31/ директор на
Център „Фонд за лечение на деца“ уведомява административния орган, че детето К.
Й. е одобрено на заседание на Фонда за лечение
и е издадена заповед от 12.04.2017 г. за извършване на контролен преглед
в периода 26.05.2017 г. – 01.06.2017 г.
в Университетска болница Мюнстер, Германия и съгласно Правилника на
дейността и организацията на работа на Център „Фонд за лечение на деца“ и на
основание заповед № 332/12.04.2017 г на директора на Фонда, Фондът е поел
разходите по транспорта в двете посоки и квартирните разходи на детето и един
придружител за посочения период, като дневните не са поети от Фонда.
Приложена
е и заповед № 332/12.04.2017 г на директора на център „Фонд за лечение
на деца“.
На л.33 по делото е приложен социален
доклад от 30.06.2017 г. изготвен по
подаденото заявление за отпускане на еднократна помощ , в който са обсъдени
представените документи и е изразено становище, че тъй като лечението не е за
сметка на бюджета на МЗ, то не следва да
бъде отпусната еднократната помощ.
На 06.07.2017 година е издадена процесната
заповед , с която се отказва отпускане на еднократна помощ по чл. 17 от ППЗСП,
тъй като има издаден формуляр от НЗОК S2 ,
който покрива разходите за лечение за сметка на НЗОК, а основание за отпускане
на заявената помощ е финансиране на лечението за сметка на бюджета на Министерство
на здравеоопазването, каквото обстоятелство не е налице.
В срок е подадена жалба срещу заповедта и е
постановено решение № 15-РД06-0018/27.07.2017 година на директора на Регионална
Дирекция за социално подпомагане –гр. Плевен, с което е отхвърлена жалбата.
Мотивите са , че лечението не е за сметка на бюджета на МЗ и не следва да бъдат
покривани разходите за дневни на детето и неговия придружител.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна
и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по см. на чл. 13 ал. 2
от Закона за социалното подпомагане вр. чл. 28, ал. 1 от ППЗСП – директорът на
дирекция „Социално подпомагане“.
Заповедта е издадена при спазване на
административно-производствени правила, в установената форма, но при неправилно
прилагане на материалния закон.
Разпоредбата на чл. 17, ал.1
от Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане в редакцията му към датата на постановяване на заповедта урежда право на
еднократна помощ за покриване на разходите за дневни и квартирни за лицата,
получили разрешение за лечение в чужбина от Министерството на здравеопазването,
както и за техните придружители, за сметка на бюджета на министерството, в
случаите, когато те не са включени в стойността на отпуснатата сума за лечение.
Право на социално подпомагане имат българските граждани, семейства и съжителстващи
лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях
причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано
имущество или с помощта на задължените по закон да ги издържат лица да
осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности.
В случая спорът е, налице ли са
специалните предпоставки на чл. 17, ал.1 от Правилника за приложение на Закона
за социалното подпомагане. С оглед отговор на директора на Център „Фонда за лечение на деца“ на л. 31 по
делото контролният преглед в периода 25.05.2017 г. – 01.06.2017 г. на К. Й. е
осъществен със средства на Фонда и
съгласно разпоредбите на Правилника за дейността на Фонда са поети разходите с
изключение на дневните разноски.
По
делото не е представен формуляр от НЗОК, но с оглед данните от директора на
Фонда, то разходите са за сметка на Фонда, а съгласно чл. 2 от Правилника
за дейността и организацията на работа на Център "Фонд за лечение на
деца" /ДВ бр.37/2010 г./, фондът е юридическо лице по чл. 60, ал.1 от
Закона за администрацията /създадено към министър, на негово подчинение/,
второстепенен разпоредител с бюджет към министъра на здравеопазването т.е. разходите за транспорта в двете посоки и
квартирните на детето и неговия придружител са за сметка на Фонда т.е. за
бюджета на МЗ, като обстоятелството, че е издаден формуляр от НЗОК не означава,
че разходите са за сметка на здравноосигурителната каса, тъй като от
представените доказателства по делото безспорно се установява, че разходите за
процесния период са за сметка на бюджета на Фонда, респ.МЗ.
Суми за дневни разходи не
биха могли да бъдат предоставени на детето К. Й. и негов придружител
с посочената заповед на директора
на Фонда предвид изричната нормативна уредба в чл. 3, ал.3 на Правилника за дейността и
организацията на работа на Център "Фонд за лечение на деца", която
ограничава обхвата на финансовото подпомагане в случаите на б."а" и
"е" на т.1 на чл. 3 до включване при необходимост на транспорта в
двете посоки и престоя на детето и един негов придружител в чужбина.. Тълкуването на нормата с оглед съдържанието
на понятието "престой", налага да се приеме, че тя има предвид
разходи, които да осигурят стоенето, нощувките по пребиваването. Още повече,
това се налага във връзка с последвалото изменение ДВ бр.68/2016 година, където
престоят е определен като квартирни пари.
Уредбата на обезщетенията/финансирането на
плановата медицинска помощ в Европейския съюз, дадена в Регламент (ЕО)883/2004
година на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 година за координация
на системите за социална сигурност, ограничава плащанията в рамките на
разходите за лечебни дейности, поради което съдът намира неоснователен доводът,
че предоставеното финансиране чрез форма S2 предполага поемане и на
съпътстващите лечението разходи и изключва приложението на чл. 17 ППЗСП и следва с оглед представените доказателства
– заповед за финансово подпомагане на лечението на К. Й. за процесния период,
своевременно подадено заявление, да
бъде отпусната помощта.
Съгласно нормата на ал. 4 на
чл. 17 ППЗСП размерът на помощта по ал. 1 се определя въз основа на Наредбата
за служебните командировки и специализации в чужбина. След като Правилникът за
приложение на Закона за социалното подпомагане определя размера на помощта
съобразно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина,
според която разходите, които се покриват от сумите за командировката включват
освен квартирни пари, т.е. сумите за нощувка, и дневни, покриващи необходимите
средства за храна и съответно пътни разходи на лицата в съответното населено
място, то и на лицата, на които е разрешено лечение в чужбина, следва да бъдат
признати същите разходи в предвидения от същата наредба обем.
Съдът намира, че постановената заповед, с която
се отхвърля претенцията на оспорващата
за
отпускане на еднократна помощ не съответства и на целите на закона – чл. 1, ал. 2 , т. 1 и т. 2 от ЗСП - подпомагане на гражданите, които без помощта на другиго не
могат да задоволяват своите основни жизнени потребности и укрепване и развитие на обществената
солидарност в трудни житейски ситуации, като безспорно с оглед социалния доклад
оспорващата е разведена, майка на две деца, едното от които със заболяване,
което налага лечение в чужбина и за което се полагат специфични ежедневни
грижи, а и семейството няма собствено
жилище.
Предвид горепосоченото оспорената заповед е
незаконосъобразна и следва да бъде отменена, като на основание чл. 173, ал. 2
от АПК преписката бъде върната на административния орган за произнасяне по заявление - декларация на оспорващата за отпускане на еднократна
помощ по чл. 17, ал. 1 от ППЗСП, при съобразяване със задължителните указания
по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото съдебно решение.
С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на
оспорващата за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
съдът намира, че Дирекция „Социално подпомагане“ –Белене, гр. Белене, бул.
„България“ № 37 следва да заплати на оспорващата разноски в размер на 310 лева,
като следва – 10 лева държавна такса и 300 лева договорено и изплатено
възнаграждение за един адвокат с оглед договор за правна защита и съдействие на
65 по делото.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172
ал.2, предл. второ вр. чл. 174 от АПК, Административен съд-Плевен, пети състав
РЕШИ :
Отменя заповед № ЗСП/Д-ЕН-Б/105/06.07.2017
година на директора на дирекция „Социално подпомагане” –Белене.
Връща административната преписка за ново
произнасяне по заявление –декларация вх. № ЗСП/Д-ЕН-6/105 от 07.06.2017 година
на К.Г. с оглед задължителните указания на съда
по прилагане на закона, в 14-дневен срок от влизането в сила на
съдебното решение.
Осъжда Дирекция „Социално подпомагане“
–Белене, гр. Белене, бул. „България“ № 37 да заплати на К.П.Г., ЕГН **********,*** разноски в размер на 310 лева.
Решението да се съобщи на страните.
Решението може да се оспорва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ