Р E Ш Е Н И Е

№ 399

гр.Плевен, 25.09.2017 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на осми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:                                           Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                       Членове:  Елка Братоева

                                                                                   Катя Арабаджиева

при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Йорданка Антонова като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 677 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

            С Решение № 107 от 10.05.2017 г., постановено по нахд № 156/2017 г., Районен съд – Червен бряг е отменил Наказателно постановление № 21-ДНСК-34 от 02.02.2017 г. на Зам.началник на ДНСК – София, с което на И.И.К. ***, с ЕГН **********, на основание чл.233 от ЗУТ е наложена глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл.176 ал.1 от ЗУТ и чл.7 ал.3 т.15 б.“б“ на Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, за това, че във функциите си на управител на „Тарктур“ ЕООД – строител на строеж „Електроцентрала на биогаз 1,5 МW с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, чрез индиректно използване на биомаса“ – І-ви етап: Складова площ № 1 – силажно суровинно стопанство и ограда“ и ІІ-ри етап, находящ се в УПИ ХV-510005, кв.510 по плана на урбанизираната територия на „Бета“ АД –гр.Червен бряг, землището на с.Рупци, община Червен бряг, е подписала Констативен акт- образец 15 от 15.12.2015 г. за установяване годността за приемане на горецитирания строеж, в който не са отразени неизвършени и незавършени работи, каквито видно от констативен протокол от 25.08.2016 г., съставен от органите на ДНСК, са установени.

            Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Зам.началника на ДНСК, чрез юрисконсулт Г.Л., който счита, че същото противоречи на материалния закон. Счита за неправилни мотивите на съда, че описаното в НП деяние е несъставомерно поради това, че е наказано физическото лице, а не управляваното от нея юридическо лице. Навежда доводи, че чл.176 от ЗУТ е императивна норма, съгласно която след завършване на строежа възложителят, проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, съставят констативен акт, с който удостоверяват, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл.169 ал.1 и 3 и условията на сключения договор, като към акта се  прилагат и протоколите за успешно проведени единични изпитвания на машините и съоръженията, след което се извършва предаването на строежа от строителя на възложителя. Сочи, че Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството е специален подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл.169 ал.3 и § 18 от ЗУТ, за да уреди условията и реда за съставяне на актове и протоколи за подготовка, откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за приемане на завършени видове строителни и монтажни работи при изпълнението на строежите, на отделни етапи или части от тях и съгласно чл.6 ал.1 от тази наредба, за неизпълнение на задълженията по нея виновните лица носят административно наказателна отговорност по ЗУТ и ЗАНН, ако не подлежат поп друг закон на по-тежко наказание. Намира, че след като разпоредбата подчертава виновните лица, то следва ,че законодателят има предвид физическите лица, представляващи участниците в строителството, които имат задължение да съставят съответния акт – в случая акт обр.15, т.к. отговорността на юридическите лица е безвиновна. Твърди, че наказаното лице не оспорва констатациите на административно наказващия орган, отразени в обстоятелствената част на наказателното постановление. Моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от юрисконсулт Л. и юрисконсулт Х. с надлежни  пълномощни, които поддържат жалбата на заявените в нея основания , по същество молят съда да уважи същата.

От ответника по касационната жалба – И.И.К., чрез пълномощника си адвокат Й.С. ***, е депозиран по делото отговор, в който се взема становище, че  касационната жалба е необоснована и недоказана, а наведените в нея аргументи - несъстоятелни. Сочи се, че съгласно чл.176 ал.1 от ЗУТ административно наказателно отговорни лица по тази разпоредба могат да бъдат: възложителят, проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, а К. не попада сред нито едно от изброените лица. Оспорват се твърденията в касационната жалба, че наказаното лице не оспорва констатациите, отразени в обстоятелствената част на НП, т.к. в жалбата са изброени редица възражения, включително и такива, които пряко се отнасят до установената фактическа обстановка от органите на ДНСК. Сочи се още, че в хода на административно наказателното производство е допуснато нарушение на чл.40 ал.1 от ЗАНН, т.к. актът за установяване на административното нарушение е съставен без присъствието на свидетели, като актосъставителят се е позовал на констативния протокол от 25.08.2016  г., който обаче не е част от административно наказателното производство и не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно установените факти. Моли се съда да остави без уважение касационната жалба и да потвърди решението на първоинстанционния съд.

В съдебно заседание ответникът  се представлява от адв.С., който оспорва жалбата, по същество моли да се остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че оспореното НП  е издадено от компетентен по степен, място и материя орган, по аргумент от Заповед № РД–13– 035/17.03.2015г. на  Началника на ДНСК , според която  началниците на регионални дирекции за национален строителен контрол са овластени да издават наказателни постановления  за извършени нарушения по чл. 232 ал. 5, чл. 233 и чл. 234 от ЗУТ. Констатирал, че  административно наказателното производство е започнато срещу жалбоподателя с акт за установяване на административно нарушение, съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН. Изложил мотиви, че в хода на административно наказателното производство е депозирано възражение срещу АУАН, което подробно и мотивирано е обсъдено в обжалваното наказателно постановление, като е оставено без уважение.

Съдът, след анализ на приобщените по делото доказателства направил извод, че  наказателното постановление е съставено срещу жалбоподателката за нарушение на разпоредбата на чл. 176, ал. 1 от ЗУТ и чл. 7, ал. 3,т. 15, б. „б“ на Наредба № 3/2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, с което е осъществила състава на чл. 233 от ЗУТ. Според тези разпоредби административно наказателно отговорни лица могат да бъдат – „възложителят, проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор“. Съдът се позовал на приложения договор за изпълнение на строително-монтажни работи от 05.01.2015г., находящ  се на л. 8 и сл. от делото и установил, че  строител по смисъла на Закона е „ТАРКТУР“ ЕООД с ЕИК 200183541, представлявано от жалбоподателката. От този договор установил, че строител по смисъла на чл. 176, ал. 1от ЗУТ е не физическото лице – жалбоподателката, а управляваното от нея юридическо лице „ТАРКТУР“ ЕООД. На това основание направил извод,че посоченото в НП деяние е несъставомерно, тъй като няма как по смисъла на тази разпоредба административна наказателна отговорност да носи жалбоподателката. На това основание отменил оспореното НП.

Касационната инстанция намира оспореното решение за правилно и обосновано на събраните по делото доказателства. Физическото лице И.  И.К. е наказана с наказателното постановление за нарушение на чл.176 ал.1 от ЗУТ и чл.7 ал.3 т.15 б.“б“ на Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Съобразно цитираните разпоредби, след завършване на строежа възложителят, проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор, съставят констативен акт, с който удостоверяват, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3 и условията на сключения договор. Към този акт се прилагат и протоколите за успешно проведени единични изпитвания на машините и съоръженията. С този акт се извършва и предаването на строежа от строителя на възложителя. Аналогична е цитираната разпоредба на Наредба 3/2003-актовете и протоколите се съставят от участниците в строителството, както следва: констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (част, етап от него) (приложение № 15) - съставя се на основание чл. 176, ал. 1 ЗУТ от възложителя, проектантите по всички части на проекта, строителя, лицето, упражняващо строителен надзор, и от технически правоспособните физически лица към него, упражнили строителен надзор по съответните части, или от техническия ръководител за строежите от пета категория; този акт е основание за съставяне на окончателен доклад от лицето, упражняващо строителен надзор; с този акт се извършва предаването на строежа и строителната документация от строителя на възложителя; актът съдържа: данните от огледа на място и околното пространство (възстановено ли е във вида при откриване на строителната площадка), включително описание на строежа и на неизвършени, незавършени или недобре извършени работи, които до подаване на искане за издаване на разрешение за ползване (удостоверение за въвеждане в експлоатация) следва да бъдат отстранени, за което се съставя констативен протокол и др.

Следователно, и след като е ангажирана отговорността за нарушение по цитираните текстове, административно-наказателноотговорно лице съобразно с тези текстове в конкретния случай е „строителят“.  От приложения и неоспорен на л.8-11 по делото Договор за изпълнение на строително-монтажни работи от 5.01.2015 год. се установява, че страна по този договор в качеството на "строител" е „ТАРКТУР“ ЕООД гр.София, а не физическото лице И.И.К. в качеството й на управител на дружеството. Съгласно разпоредбата на чл. 163 ал.1 от ЗУТ "строител" е физическо или юридическо лице, включващо в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в съответствие с издадените строителни книжа. Следователно, административнонаказателно отговорно лице по този текст, субект на нарушение може и следва да бъде привлечено дружеството „ТАРКТУР“ ЕООД гр.София, а не физическото лице-негов управител. Този извод не се променя от факта, че санкционната разпоредба на чл.233 от ЗУТ, посочена като такава, на чието основание е наложена санкцията, предвижда единствено налагане на административно наказание „глоба“ на физически лица, не и на юридически такива. Очевидно законът поради пропуск не е предвидил санкционирането на този вид деяния, когато са извършени от ЮЛ или ЕТ, още повече, че ангажиране на отговорност на ЮЛ не е предвидена и в специалната разпоредба на чл.237 от ЗУТ, в която са регламентирани хипотезите на налагане на „имуществена санкция“ на ЕТ или ЮЛ. Като е наложил  с НП административно наказание „глоба“ на физическото лице-управител на строителя,  АНО е ангажирал отговорността на лице, което не е субект на нарушение по смисъла на закона. По този начин е нарушен основен принцип относно наказанието-че наказание може да се наложи само на лице, което с осъществено  деяние е извършило или участвало в осъществяване на административно нарушение.

Ето защо като е отменил НП на това основание, решаващият съд правилно е приложил закона.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 107 от 10.05.2017 г., постановено по нахд № 156/2017 г. на Районен съд – Червен бряг.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                                       2.