Р E Ш Е Н И Е
№ 399
гр.Плевен, 25.09.2017
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осми септември две хиляди и седемнадесета година в
състав: Председател: Полина Богданова-Кучева
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Йорданка
Антонова като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 677 по
описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение
№ 107 от 10.05.2017 г., постановено по нахд №
156/2017 г., Районен съд – Червен
бряг е отменил Наказателно постановление № 21-ДНСК-34 от 02.02.2017 г. на
Зам.началник на ДНСК – София, с което на И.И.К. ***, с ЕГН **********, на
основание чл.233 от ЗУТ е наложена глоба в размер на 500 лева за извършено
нарушение на чл.176 ал.1 от ЗУТ и чл.7 ал.3 т.15 б.“б“ на Наредба № 3/2003 г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството, за това, че във функциите
си на управител на „Тарктур“ ЕООД – строител на строеж „Електроцентрала на
биогаз 1,5 МW с
комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, чрез индиректно
използване на биомаса“ – І-ви етап: Складова площ № 1 – силажно суровинно
стопанство и ограда“ и ІІ-ри етап, находящ се в УПИ ХV-510005, кв.510 по плана
на урбанизираната територия на „Бета“ АД –гр.Червен бряг, землището на с.Рупци,
община Червен бряг, е подписала Констативен акт- образец 15 от 15.12.2015 г. за
установяване годността за приемане на горецитирания строеж, в който не са
отразени неизвършени и незавършени работи, каквито видно от констативен
протокол от 25.08.2016 г., съставен от органите на ДНСК, са установени.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Зам.началника на ДНСК, чрез
юрисконсулт Г.Л., който счита, че същото противоречи на материалния закон. Счита
за неправилни мотивите на съда, че описаното в НП деяние е несъставомерно
поради това, че е наказано физическото лице, а не управляваното от нея
юридическо лице. Навежда доводи, че чл.176 от ЗУТ е императивна норма, съгласно
която след завършване на строежа възложителят, проектантът, строителят и
лицето, упражняващо строителен надзор, съставят констативен акт, с който
удостоверяват, че строежът е изпълнен съобразно одобрените инвестиционни
проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по
чл.169 ал.1 и 3 и условията на сключения договор, като към акта се прилагат и протоколите за успешно проведени
единични изпитвания на машините и съоръженията, след което се извършва
предаването на строежа от строителя на възложителя. Сочи, че Наредба № 3/2003
г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството е специален
подзаконов нормативен акт, издаден на основание чл.169 ал.3 и § 18 от ЗУТ, за
да уреди условията и реда за съставяне на актове и протоколи за подготовка,
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за
приемане на завършени видове строителни и монтажни работи при изпълнението на
строежите, на отделни етапи или части от тях и съгласно чл.6 ал.1 от тази
наредба, за неизпълнение на задълженията по нея виновните лица носят
административно наказателна отговорност по ЗУТ и ЗАНН, ако не подлежат поп друг
закон на по-тежко наказание. Намира, че след като разпоредбата подчертава
виновните лица, то следва ,че законодателят има предвид физическите лица,
представляващи участниците в строителството, които имат задължение да съставят
съответния акт – в случая акт обр.15, т.к. отговорността на юридическите лица е
безвиновна. Твърди, че наказаното лице не оспорва констатациите на
административно наказващия орган, отразени в обстоятелствената част на
наказателното постановление. Моли съда да отмени решението и да потвърди
наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът се представлява от
юрисконсулт Л. и юрисконсулт Х. с надлежни
пълномощни, които поддържат жалбата на заявените в нея основания , по
същество молят съда да уважи същата.
От ответника по касационната жалба – И.И.К., чрез
пълномощника си адвокат Й.С. ***, е депозиран по делото отговор, в който се взема
становище, че касационната жалба е
необоснована и недоказана, а наведените в нея аргументи - несъстоятелни. Сочи
се, че съгласно чл.176 ал.1 от ЗУТ административно наказателно отговорни лица
по тази разпоредба могат да бъдат: възложителят, проектантът, строителят и
лицето, упражняващо строителен надзор, а К. не попада сред нито едно от
изброените лица. Оспорват се твърденията в касационната жалба, че наказаното
лице не оспорва констатациите, отразени в обстоятелствената част на НП, т.к. в
жалбата са изброени редица възражения, включително и такива, които пряко се
отнасят до установената фактическа обстановка от органите на ДНСК. Сочи се още,
че в хода на административно наказателното производство е допуснато нарушение
на чл.40 ал.1 от ЗАНН, т.к. актът за установяване на административното
нарушение е съставен без присъствието на свидетели, като актосъставителят се е
позовал на констативния протокол от 25.08.2016
г., който обаче не е част от административно наказателното производство
и не се ползва с обвързваща доказателствена сила относно установените факти.
Моли се съда да остави без уважение касационната жалба и да потвърди решението
на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.С., който оспорва
жалбата, по същество моли да се остави в сила оспореното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за основателност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че оспореното
НП е издадено от компетентен по степен,
място и материя орган, по аргумент от Заповед № РД–13– 035/17.03.2015г. на Началника на ДНСК , според която началниците на регионални дирекции за
национален строителен контрол са овластени да издават наказателни
постановления за извършени нарушения по
чл. 232 ал. 5, чл. 233 и чл. 234 от ЗУТ. Констатирал, че административно наказателното производство е
започнато срещу жалбоподателя с акт за установяване на административно
нарушение, съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН. Изложил мотиви, че в
хода на административно наказателното производство е депозирано възражение
срещу АУАН, което подробно и мотивирано е обсъдено в обжалваното наказателно
постановление, като е оставено без уважение.
Съдът, след анализ на приобщените по делото
доказателства направил извод, че наказателното
постановление е съставено срещу жалбоподателката за нарушение на разпоредбата
на чл. 176, ал. 1 от ЗУТ и чл. 7, ал. 3,т. 15, б. „б“ на Наредба № 3/2003г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството, с което е
осъществила състава на чл. 233 от ЗУТ. Според тези разпоредби административно
наказателно отговорни лица могат да бъдат – „възложителят, проектантът,
строителят и лицето, упражняващо строителен надзор“. Съдът се позовал на приложения
договор за изпълнение на строително-монтажни работи от 05.01.2015г., находящ се на л. 8 и сл. от делото и установил, че строител по смисъла на Закона е „ТАРКТУР“ ЕООД
с ЕИК 200183541, представлявано от жалбоподателката. От този договор установил,
че строител по смисъла на чл. 176, ал. 1от ЗУТ е не физическото лице –
жалбоподателката, а управляваното от нея юридическо лице „ТАРКТУР“ ЕООД. На
това основание направил извод,че посоченото в НП деяние е несъставомерно, тъй
като няма как по смисъла на тази разпоредба административна наказателна
отговорност да носи жалбоподателката. На това основание отменил оспореното НП.
Касационната инстанция намира оспореното решение за
правилно и обосновано на събраните по делото доказателства. Физическото лице И. И.К. е наказана с наказателното постановление
за нарушение на чл.176 ал.1 от ЗУТ и чл.7 ал.3 т.15
б.“б“ на Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството. Съобразно цитираните разпоредби, след завършване на строежа
възложителят, проектантът, строителят и лицето, упражняващо строителен надзор,
съставят констативен акт, с който удостоверяват, че строежът е изпълнен
съобразно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна
документация, изискванията към строежите по чл. 169, ал. 1 и 3
и условията на сключения договор. Към този акт се прилагат и протоколите за
успешно проведени единични изпитвания на машините и съоръженията. С този акт се
извършва и предаването на строежа от строителя на възложителя. Аналогична е
цитираната разпоредба на Наредба 3/2003-актовете и протоколите се съставят от
участниците в строителството, както следва: констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа (част, етап от него) (приложение № 15) -
съставя се на основание чл. 176, ал. 1 ЗУТ
от възложителя, проектантите по всички части на проекта, строителя, лицето,
упражняващо строителен надзор, и от технически правоспособните физически лица
към него, упражнили строителен надзор по съответните части, или от техническия
ръководител за строежите от пета категория; този акт е основание за съставяне
на окончателен доклад от лицето, упражняващо строителен надзор; с този акт се
извършва предаването на строежа и строителната документация от строителя на
възложителя; актът съдържа: данните от огледа на място и околното пространство
(възстановено ли е във вида при откриване на строителната площадка),
включително описание на строежа и на неизвършени, незавършени или недобре
извършени работи, които до подаване на искане за издаване на разрешение за
ползване (удостоверение за въвеждане в експлоатация) следва да бъдат
отстранени, за което се съставя констативен протокол и др.
Следователно, и след като е ангажирана
отговорността за нарушение по цитираните текстове,
административно-наказателноотговорно лице съобразно с тези текстове в конкретния
случай е „строителят“. От приложения и неоспорен на л.8-11 по делото
Договор за изпълнение на строително-монтажни работи от 5.01.2015 год. се
установява, че страна по този договор в качеството на "строител" е „ТАРКТУР“
ЕООД гр.София, а не физическото лице И.И.К. в качеството й на управител на
дружеството. Съгласно разпоредбата на чл. 163 ал.1 от
ЗУТ "строител" е физическо или юридическо лице, включващо
в състава си физически лица, притежаващи необходимата техническа
правоспособност, което по писмен договор с възложителя изпълнява строежа в
съответствие с издадените строителни книжа. Следователно,
административнонаказателно отговорно лице по този текст, субект на нарушение
може и следва да бъде привлечено дружеството „ТАРКТУР“ ЕООД гр.София, а не
физическото лице-негов управител. Този извод не се променя от факта, че
санкционната разпоредба на чл.233 от ЗУТ, посочена като такава, на чието
основание е наложена санкцията, предвижда единствено налагане на
административно наказание „глоба“ на физически лица, не и на юридически такива.
Очевидно законът поради пропуск не е предвидил санкционирането на този вид
деяния, когато са извършени от ЮЛ или ЕТ, още повече, че ангажиране на
отговорност на ЮЛ не е предвидена и в специалната разпоредба на чл.237 от ЗУТ,
в която са регламентирани хипотезите на налагане на „имуществена санкция“ на ЕТ
или ЮЛ. Като е наложил с НП
административно наказание „глоба“ на физическото лице-управител на
строителя, АНО е ангажирал отговорността
на лице, което не е субект на нарушение по смисъла на закона. По този начин е
нарушен основен принцип относно наказанието-че наказание може да се наложи само
на лице, което с осъществено деяние е
извършило или участвало в осъществяване на административно нарушение.
Ето защо като е отменил НП на това
основание, решаващият съд правилно е приложил закона.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 107 от 10.05.2017 г.,
постановено по нахд № 156/2017 г. на Районен съд – Червен бряг.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.