Р Е Ш Е Н И Е

№ 519

гр. Плевен, 6 Ноември 2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на тринадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЕЛКА БРАТОЕВА

Членове: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: А. П.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 675/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на „КАП 84“ ЕООД гр. Левски, чрез управителя Д.П. срещу Решение № 68/06.07.2017 г. на Районен съд – Левски, постановено по а.н.д. № 200/2017г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 2017-0041707/24.03.2017 г. на Директора на Комисия за защита на потребителите - Регионална дирекция - Русе, с което на осн. чл. 206 ал. 1 от Закона за туризма на „КАП 84“ ЕООД - гр. Левски е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 114 ал. 1 от Закона за туризма, затова че на 04.10.2016 г. в заведение за хранене и развлечения в гр. Левски, обл. Плевен, ул. „Кирил и Методий“ № 72 търговецът предоставя ресторантьорски туристически услуги в туристически обект, който не е категоризиран и за който няма издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 т.2 и т.3 от НПК. Не оспорва извършеното нарушение, но счита, че първоинстанционният съд не е събрал всички необходими доказателства, за да бъде изследвана възможността за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се е произнесъл по искането за представяне от ответника на доказателства дали са били извършвани предходни проверки на дружеството и дали са били констирани предходни нарушения. Излага подробни доводи, че се касае за маловажен случай на нарушение. Сочи, че това е първа констатирана в обекта нередност, и не толкова съществена, защото заведението е отговаряло на всички изисквания, не са били реално засегнати права на потребителите. Пропуска веднага е бил отстранен с издаване на временно удостоверение и затова не е било необходимо налагане на наказание. Счита размера на наказанието за прекомерен и несправедлив. Иска отмяна на решението, а по същество – отмяна на НП, алтернативно връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд за събиране на изисканите доказателства – извършвани ли са и други проверки, констатирани ли са били други нарушения или да бъде изискана такава справка от касационната инстанция.

Ответникът по касация – Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция – гр. Русе, чрез юрисконсулт Л. изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че районният съд е обсъдил подробно всички доказателства и всички доводи, наведени от страните, като се е произнесъл с мотивирано и законосъобразно решение, което моли да бъде оставен в сила. Посочва, че безспорно е доказано извършеното нарушение. Предвид предлагания асортимент и броя на местата за сядане обектът е следвало да се категоризира и няма право да извършва туристическа дейност преди издаването на удостоверение за категоризация или временно такова. Впоследствие след проверката е било издадено и представено такова временно удостоверение, което доказва, че проверката е била причината за предприемането на действия по категоризация. Извършването на дейност, която е с разрешителен режим, без надлежните административни актове от съответните органи във всички случаи обосновава висока обществена опасност и не може да бъде прието за маловажен случай.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и предлага да бъде уважена.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Левски е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

За да потвърди НП като законосъобразно съдът обосновано на доказателствата по делото и закона е приел за безспорно доказано визираното нарушение. На 04.10.2016г. туристическия обект „заведение за хранене“, стопанисван от дружеството е работил – според констатациите при проверката - разполага с 15 места в зала и 8 места на открито, предлагат се за консумация: супи, скара, гарнитури, десерти, топли и безалкохолни напитки, 3 вида бира, натурални сокове, минерална вода, има потребители, които консумират готвени ястия. При проверката в обекта не е представено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране или удостоверение за категоризация. Такова временно удостоверение е било издадено след проверката, в изпълнение на дадените задължителни предписания и е представено при документалната проверка на 17.10.2016г., когато е бил съставен и акта за нарушение. Фактите не се оспорват от жалбоподателя.

Безспорно е доказано, че към момента на проверката – 04.10.2016г. дружеството е извършвало туристическа дейност „ресторантьорство“ в заведение за хранене и развлечения, който туристически обект не е бил категоризиран, нито е било издадено временно удостоверение за категоризация в нарушение на императивното изискване на чл. 114 т.1 от Закона за туризма. Според разпоредбата търговецът няма право да извършва туристически услуги без издадено удостоверение за категоризация или временно такова и не може да започне дейност преди това, т.е. преди да представи на категоризирация орган всички необходими документи, удостоверяващи, че обекта отговаря на изискванията на закона за съответната категория.

Ето защо извършването на дейност без необходимото удостоверение винаги засяга съществено интересите на потребителите.

При налагане на наказанието като смекчаващи вината обстоятелства са съобразени - факта, че нарушението е извършено за първи път и че е било отстранено веднага след проверката с подаването на заявление за откриване на процедура по категоризация на туристическия обект, за което впоследствие е било представено и временно удостоверение. Това е мотивирало административно-наказващия орган да наложи минималното предвидено в санкционната разпоредба на чл. 206 ал.1 от Закона за туризма наказание. Не съществува възможност за съда да намали така определения размер на наказанието под законоустановения минимум.

Пред касационната инстанция ответникът е представил и исканата справка, от която е видно, че не са извършвани други проверки на дружеството и не са били констатирани други нарушения.

При тези факти се споделят изцяло изводите на първоинстанционния съд, че в настоящия случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН не намира приложение. Нарушението е формално. Съставът на нарушението не предвижда настъпването на вредни последици или вредоносен резултат. Засягат се важни обществени отношения, свързани със създадените законови гаранции за защита на потребителите при предоставянето на туристически услуги в заведения за хранене, които са регулирани чрез разрешителен режим. Извършването на ресторантьорска дейност без нужните удостоверения за категоризация разкрива висока степен на обществена опасност на деянието и дееца, защото обективно е в състояние да засегне съществено регулираните от Закона за туризма обществени отношения. Конкретния случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност на дееца и деянието с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на смекчаващите обстоятелства в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Както беше посочено по-горе изтъкнатите смекчаващи обстоятелства са взети предвид при определяне размера на наказанието към установения от закона минимум. Касае се за типичен случай на нарушение от този вид, което не позволява конкретното нарушение да бъде квалифицирано като маловажен случай.

По тези съображения, решението на Районен съд – Левски е правилно, не са налице касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 68/06.07.2017 г. на Районен съд – Левски, постановено по а.н.д. № 200/2017г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.