Р E Ш Е Н И Е

№ 460

гр.Плевен, 17 Октомври 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря А. П. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 668 по описа за 2017 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 586 от 06.07.2017 г. г., постановено по нахд № 3245/2016 г., Районен съд – Плевен е отменил Наказателно постановление № 45 от 23.11.2016 г. на началника на РСПБЗН – Плевен, с което на И.Д.Б. ***, ***, ЕГН **********, на основание чл.265 ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл.5 т.5, във връзка с чл.15 от Наредба № 81213-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите /ДВ бр.100/05.12.2014 г./, за това, че на 19.10.2016 г. в Общински паркинг – ул. „Гургулят“ № 2 гр.Плевен, в качеството си на директор на ОП „Център за градска мобилност“ – гр.Плевен, е допуснал обекта да не е оборудван с необходимите пожаротехнически средства, съгласно Приложение № 2 към чл.3 ал.2 от Наредба № 1971 от 2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, а именно: 1 бр. прахов пожарогасител 12 кг. „АВС“ и 1 бр. противопожарно одеяло с размери не по-малки от 1,5 м. на 1,5 м.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Плевен, представлявана от началника гл.инспектор П. И. Г., който счита, че мотивите за това решение не са ясно и конкретно изложени и е неразбираем анализът, направен в изложението на районния съд, че към датата на извършване на проверката в обекта не е съставен констативен протокол за резултатите от същата. Посочва, че съгласно ЗМВР и Наредба № 8121з-882 от 25 ноември 2014 г. за реда за осъществяване на държавен противопожарен контрол, при извършване на тематична проверка (есенно-зимен сезон) и при липса на нарушения, проверката се отразява само в дневник по чл.30 от посочената наредба, а при констатиране на нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност, проверката се вписва в същия дневник, както и връчените документи (писмено разпореждане, АУАН и Констативен акт за НПНПБ), а констативен протокол се връчва единствено при извършване на контролна проверка и то само ако липсват нарушения на правилата и нормите за пожарна безопасност. Оспорва съображенията на съда, че жалбоподателят е бил възпрепятстван да посети РСПБЗН – Плевен, т.к. в жалбата от Б. срещу НП е написано, че е получила поканата, а и от доказателствата по делото е видно, че е запозната с нея на 26.10.2016 г., а заповедта на кмета е от 01.11.2016 г. – достатъчно време г-жа Б. ***, че не може да се яви на 03.11.2016 г., т.к. е командирована и не е в града, което обаче не е станало. Поддържа доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свеждащи се до това, че съдът е извел необосновани изводи и е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила при оценка на доказателствата по делото в тяхната съвкупност и е подходил едностранно при установяване на фактите по делото. Намира решението за непълно и изключително едностранно насочено в полза на извършилия нарушенията. Моли съда за преразглеждане на делото.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – И.Д.Б. не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от упълномощения адвокат П., в което се излагат подробни съображения за неоснователност на подадената жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че разпоредбите на ЗАНН визират подробна процедура по констатирането, установяването на съответното административно нарушение, отделните етапи в действията на административно наказващият орган, които в своята последователност и при наличието на осъществен състав на административно нарушение  имат за своя последица реализирането на административно наказателна отговорност за съответният субект.   Неизменна част от посочените по горе процесуални правила, визирани в разпоредбата на чл. 36 ЗАНН и следващите/ съставлява установяването на административното нарушение и обективирането му в нарочен акт за установяване на административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл. 40 ал.І ЗАНН същият се съставя в присъствието на нарушителя и на свидетелите, присъствали при извършването или установяването на нарушението. Законът предвижда хипотезата, когато нарушителят е известен, но не може да бъде намерен същият да бъде поканен от страна на наказващият орган за съставянето на съответният акт за административно нарушение. Съдът се позовал на приложена по делото покана с регистрационен № 2163 от 20.10.2016 година до И.Б., ведно с известие за доставяне от „Старпост” № 2893120 от 26.10.2016 година същата да се яви в сградата на РДПБЗН – Плевен, в качеството и на Директор на ОП“Център за градска мобилност“ Плевен, за извършване на действия по  изготвяне и връчване на акт за установено на 03.11.2016 година. Приел, че показанията на свидетелите Г. и М. са в същата насока и установяват, че конкретното нарушение било констатирано на 19.10.2016 година като към този момент не бил съставян констативен протокол за резултати от проверка. Показанията на тези свидетели установяват и това, че на 03.11.2016 година в сградата на РДПБЗН – Плевен се явила не жалбоподателката, а друго лице, което уведомило, че Б. не може да се яви в същият ден, тъй като била служебно командирована със Заповед на кмета на Община Плевен в град Троян. Този факт потвърждават и показанията на същото лице, разпитано като свидетел – П. П., кореспондират и с приложената и приета към доказателствата по делото в заверено копие Заповед № РД-13-820 от 01.11.2016 година на Кмета на Община Плевен. Въпреки това, на 03.11.2016 година на жалбоподателката бил съставен акт за установяване на административно нарушение при условията на чл. 40 ал. 2 ЗАНН в отсъствие на нарушителя. На 20.12.2016 година на Б. лично било връчено наказателно постановление № 45 от 23.11.2016 година на началник на РСПБЗН – Плевен, с което на основание чл. 265 ал. 1 от ЗМВР на Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева за извършено административно нарушение по чл. 5 т. 5 във вр. чл. 15 от Наредба № 8121З-647/01.10.2014 година за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите/ ДВ бр. 100/05.12.2014 година/. 

          При така изложените съображения съдът намерил, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и необосновано, тъй като е издадено в разрез с установените процесуални правила на чл. 40 ЗАНН, предвид допуснато нарушение в процедурата по съставяне и връчване на акта за установяване на административно нарушение. На тези основания съдът отменил НП

Касационната инстанция споделя изводите на решаващия съд за незаконосъобразност на оспореното НП. На първо място, съставеният акт за административно нарушение №45/3.11.2016 год. е съставен в отсъствие на вписания в него нарушител, в нарушение на процедурата, разписана в чл.40, ал.2 от ЗАНН. Съгласно цитираната разпоредба, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. По делото е приложена изпратена до И.Б. покана за съставяне на акт за нарушение, приложена на л.48 от делото на РС и връчена на С. Р.-деловодител в представляваното от Б. Общинско предприятие “Център за градска мобилност“ Съдът приема за редовно връчена поканата за съставяне на акт, макар и със забележка, че обратната разписка е адресирана до общинското предприятие, а не до физическото лице Б., на която именно е ангажирана отговорността, защото актът й е съставен като представляващ общинското предприятие. Същата е поканена за съставяне на акт за нарушение на дата 3.11.2016 год. По делото има безспорни доказателства-командировъчна заповед на л.33 от делото на РС, че Б. на 3 и 4.11.2016 год. е била в командировка в гр.Троян. Неявяването й за съставяне на акт не би било процесуално нарушение, ако същата не се е явила лично и/или не е изпратила лице, което да присъства при съставяне на акта за нарушение. От доказателствата по делото обаче се установява, че на 3.11.2016 год. с оглед съставяне на акта пред актосъставителя се е явило лицето П. Н. П., която е замествала Б. в качеството й на Директор на ОП „Център за градска мобилност“ по силата на нарочно издадена Заповед №1442/21.06.2016 год., приложена на л.34 от делото на РС. Свидетелят Я. Г., който е извършил проверката на обекта, стопанисван от ОП, при показанията си в съдебно заседание на 12.04.2017 год. е заявил, че с оглед съставянето на акт , при актосъставителя е дошло едно лице, което е казало, че Б. е възпрепятствана , не може да присъства при съставянето на акта поради това, че е в командировка, но свидетелят е отвърнал, че отговорността е лична и няма как да се състави акт на друго лице. Тези доказателства налагат извод, че акта за нарушение незаконосъобразно не е съставен в присъствие на друго лице-П. П., изпълняващо длъжността Директор на ОП на датата на съставяне на акта. Присъствието на П. П. при съставяне на акта не означава актът да се състави срещу това лице вместо срещу Б., а да се състави в присъствието на това лице, което на дата 3.11.2016 год. има качеството Директор и съответно-представляващ ОП, на чийто директор се съставя акт. С това е нарушена процедурата , разписана в чл.40, ал.2 от ЗАНН-актът е съставен в отсъствие на нарушителя, за който, след надлежна покана се е явил представител, изпълняващ същата като наказаното лице длъжност, и на което лице не е дадена възможност да се запознае с констатациите в акта и да получи екземпляр от същия, след като се подпише, че му е предявен и връчен. Нещо повече- съставеният в нарушение на процедурата акт изобщо не е бил изпратен за предявяване и подписване от Б. и в по-късен момент. Видно от графата за подпис на нарушител на акта на гърба на л.10 от делото на РС, актът изобщо не е подписан от никого, което сочи, че не е връчван и предявяван на наказаното впоследствие с НП лице, което е самостоятелно нарушение на разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, обосноваващо отмяна на НП.

Като е достигнал до аналогични изводи, РС –Плевен е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила. 

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 586 от 06.07.2017 г. г., постановено по нахд № 3245/2016 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.