Р E Ш Е Н И Е

№ 502

гр.Плевен, 1 Ноември 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря А. П. и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 666 по описа за 2017 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 54 от 15.06.2017 г., постановено по НАХД № 498 по описа за 2016 г. Районен съд-Левски е отменил Наказателно постановление № КГ-1966/ 15.11.2016 г. издадено от председателя на ДАМТН, с което на „ЕНТЕК“ ООД  със седалище и адрес на управление гр. Свищов, ул. „Никола Петков“ № 18-20, представлявано от Г.Н.Н., на основание чл. 67, ал.2 от ЗЕВИ е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева, за нарушение на чл. 47, ал.2 във връзка с чл. 47, ал.1, т.2 от ЗЕВИ.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, чрез юрисконсулт Е. Г., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен и необоснован. Счита се, че решението на районния съд е постановено при нарушение на материалния закон, при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и при неправилно тълкуване на събраните по делото и надлежно приобщени към преписката доказателства. Сочи се, че районният съд е нарушил изискването на чл. 13, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН, тъй като е постановил процесното решение без да се съобрази с доказателствата, приложени от административния орган към преписката по делото. Счита се, че не са допуснатите сочените от съда процесуални нарушения при установяване на административното нарушение, като в настоящия случай извършването на нарушението е безспорно установено, а вината като психическо отношение на дееца към деянието не се разглежда, тъй като се касае за юридическо лице, отговорността на което е ангажирана на основание чл. 83 от ЗАНН. Сочи се, че от описанието в акта става ясно, че деянието продължава и към момента на проверката, следователно е описано продължено нарушение. Счита се, че не е нарушено правото на защита на дружеството, като на същото е наясно какво нарушение му е вменено и напълно се е възползвало от възможностите по закон да реализира защитата си. Сочи се, че свидетелските показания напълно изясняват фактическата обстановка, тъй като са непротиворечиви. Счита се, че съдът не е основал вътрешното си убеждение върху обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, с което е допуснато и нарушение на чл. 14, ал. 1 от НПК. Счита се, че мотивите и изводите в решението са неправилни, тъй като са в противоречие с нормата на §20 от ДР на ЗЧАВ, като законът не поставя разграничение между ведомствени или друг вид бензиностанции, както и дали зареждането от тази бензиностанция се извършва на собствени на дружеството превозни средства или тези превозни средства са собственост на друго лице. Счита се, че са неправилни и изводите на съда относно обстоятелството, че дружеството не може да носи отговорност за издадената от друго лице декларация за съответствие, като в случая декларираното в т.1 от декларацията не отговаря на текста по чл. 6, т. 6 от Наредбата, поради което е неправилен изводът, че не подлежи на контрол по чл. 47, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗЕВИ. Моли се да бъде отменено решението на районния съд.

От ответника по касация е депозиран отговор по касационната жалба, в който същата се счита за неоснователна.

В съдебно заседание касаторът Държавна агенция за метрологичен и технически надзор не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът – „ЕНТЕК“ ООД, гр. Свищов се представлява от адв.Б. от АК-Велико Търново, който навежда подробни доводи за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното наказателното постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на дружеството-ответник по касация за това, че при извършена проверка на 10.08.2016г. в обект-бензиностанция 4124, управлявана от „ЕНТЕК“ ООД, намиращ се в с.Деков, общ.Белене, е констатирано, че е предоставяно на пазара течно гориво-гориво за дизелови двигатели, несъответстващо на изискванията за съдържание на биогориво в течно гориво, което е установено със заключението на констативен протокол №КП-0539-К-Б/12.08.2016г., което е нарушение на чл.47 ал.2 във вр. с чл.47 ал.1 т.2 от ЗЕВИ.

За да отмени наказателното постановление районния съд е приел, че разпоредбите на чл.47 от ЗЕВИ касаят крайните разпространители на горива, каквото по делото е безспорно установено, че санкционираното дружество не е. Съдът се е позовал на доказателствата по делото, вкл. заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Посочил е, че проверената бензиностанция е ведомствена и обслужва единствено нуждите на дружеството във връзка с упражняваната от него дейност и ползвана селскостопанска техника. От последното е направен извод, че ведомствената бензиностанция се ползва за зареждане на извънпътна техника. В тази връзка съдът е посочил още и резултатите от назначената съдебно-химическа експертиза, според заключението на която, течното гориво-гориво за дизелови двигатели със сяра 0,001% отговаря на изискванията /критериите за горива за извънпътна техника и трактори, съгласно чл.6 т.6 от Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол. От всичко изложено съдът е направил краен извод, че санкционираното дружество не е разпространител на гориво, а е краен потребител и зареденото количество гориво в бензиностанцията е за собствени нужди, т.е. дружеството е санкционирано за нарушение на задължения, които не са му вменени от закона.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за обстоятелството, че дружеството е санкционирано неправилно като краен разпространител на гориво, каквото то не е. Съдът не е допуснал твърдяното нарушение на процесуалните правила. Съдията-докладчик е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Административнонаказващият орган е квалифицирал дружеството като краен разпространител по смисъла на § 1, т.12 от ДР на ЗЕВИ, която препраща към §1, т.20 от ДР на Закона за чистота на атмосферния въздух, съгласно която крайният разпространител са бензиностанции, които извършват зареждане на течни горива, предназначени за горивните резервоари на отделните моторни превозни средства, от неподвижни инсталации (резервоари) за съхранение на тези горива. На следващо място, прието е че дружеството- краен разпространител предоставя на пазара течно гориво, а именно-такова за дизелови двигатели. Предоставяне на пазара на конкретно течно гориво означава доставка на продукт за дистрибуция, потребление или използване на пазара на Общността в процеса на търговска дейност, срещу заплащане или безплатно - чл. 2, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 765/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 г. за определяне на изискванията за акредитация и надзор на пазара във връзка с предлагането на пазара на продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 339/93 (ОВ, L 218/30 от 13 август 2008 г.).  В конкретния случай дружеството е краен получател на доставяното му гориво и не го предоставя на пазара на течно гориво, а го използва изцяло за своите нужди, без да го предлага на трети лица, без да извлича печалба, без да извърша сделки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и това обстоятелство безспорно е установено посредством изслушаната пред районния съд експертиза. При това положение не може да намери приложение санкционната норма на чл. 67 ал.2 от ЗЕВИ, която предвижда имуществена санкция за краен разпространител, който предоставя на пазара дизелово гориво. Разпоредбата на чл. 67 ал.2 от ЗЕВИ е приложима по отношение на доставчика, който предоставя на пазара съответното течно гориво, като получателят също може да придобие качеството на доставчик, ако извърши препродажба, което в случая не е налице. Като е достигнал до аналогични правни изводи районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 54 от 15.06.2017 г., постановено по НАХД № 498 по описа за 2016 г. на Районен съд-Левски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.