Р E Ш Е Н И Е

№ 501

гр.Плевен, 1 Ноември 2017 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                                  

            Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                  Членове: Цветелина Кънева

                                                                                   Снежина Иванова

При секретаря А. П. и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 662 по описа за 2017 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

            С Решение № 133 от 08.06.2017 г., постановено по НАХД № 110 по описа за 2017 г. Районен съд-Червен бряг е потвърдил Наказателно постановление №15-ДНСК-26/23.01.2017г. на Заместник началник на Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ гр. София, с което на М.М.С. ***, за нарушение на чл.8 т.3 и чл.13 ал.2 от Наредба №2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, на основание чл. 233  във връзка с чл. 222 ал.1 т.15 и 239 ал.1 т.2 от ЗУТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 /петстотин/ лева.     

            Срещу решението е подадена касационна жалба от М.М.С., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен поради нарушение на закона. Счита се, че изводът на районния съд, че правилно е ангажирана отговорността на касатора на соченото основание е неправилен. Моли се да бъде отменено оспореното решение, както и издаденото НП, алтернативно наложената глоба да бъде намалена до възможния минимум.

            В съдебно заседание касаторът М.М.С. не се явява и не се представлява.

            В съдебно заседание ответникът – Дирекция за национален строителен контрол се представлява от юрисконсулт Л., който счита касационната жалба за неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление е реализирана административно-наказателната отговорност на С. за това, че във функциите си на управител на „Грийнко Р” ООД и член на назначена със заповед №РД-19-2614/21.12.2015г. на Зам.началника на ДНСК държавна приемателна комисия /ДПК/ на строеж „Електроцентрала на биогаз 1,5 MW с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, чрез индиректно използване на биомаса„ – I етап: Складова площ №1 – силажно суровинно стопанство и ограда”  и II етап”, находящ се в урегулиран поземлен имот УПИ  ХV-510005 кв.510 по плана на организираната територия на „БЕТА” АД гр. Червен бряг, в землището на село Рупци, община Червен бряг, е участвал в съставянето и подписването на протокол образец 16 от 23.12.2015г. за установяване годността за ползване на строежа с решение за приемане на строежа, съгласно който същият може да бъде използван по предназначението си и като член на ДПК е допуснал приемане на строеж, несъответстващ на изискванията на чл. 169 ал.1 и ал.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ с незавършени и неизвършени строително  монтажни работи/, в нарушение на чл. 8 т.3 и чл. 13 ал.2 от Наредба 2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че от фактическа и правна страна по безспорен начин е установено вмененото на С. нарушение. Съдът е кредитирал с доверие гласните доказателства, като безпристрастни и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства, въз основа на които е съставен АУАН и които установяват, че строежът не е бил завършен в съответствие с нормативните изисквания и въпреки това С. е подписал протокол обр.16 въз основа на който е издадено Разрешение за ползване на строеж„Електроцентрала на биогаз 1,5 MW с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, чрез индиректно използване на биомаса„. За неоснователни е приел възраженията, че строежът е бил изграден и довършен, а впоследствие в края на 2016г. е започнато неговото изменение до вида, установен от комисията, като се е позовал на събраните по делото доказателства. По отношение размера на наложената санкция съдът е счел, че същата е съобразена с тежестта на нарушението и е адекватен на степента на обществената опасност на деянието.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателна отговорност на С.. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне.

Възражението в касационната жалба за неправилно решение не е подкрепено с доводи и доказателства, поради което след като съобрази установеното от към факти и закона, настоящата касационна инстанция счита, че доказателствената сила на съставения АУАН не е оборена, а издаденото въз основа на него наказателно постановление е законосъобразно. Следва да се посочи още, че АУАН и процесното НП са съставени на С. в качеството му на член на държавната приемателна комисия и представител на възложителя на строежа за допуснати от негова страна нарушения на чл. 8 т.3 и чл. 13 ал.2 от Наредба 2/31.07.2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Съгласно последните, членовете на ДПК са длъжни да не допускат приемане на строежа при неспазване на изискванията на нормативните актове, като комисията установява изпълнението на строежа и неговата функционална пригодност съобразно издаденото разрешение за строеж, одобрените проекти или заверената екзекутивна документация и действащата нормативна уредба по изпълнението и приемането на строителството и в съответствие с изискванията на чл. 169 ал. 1 и 3 ЗУТ. Ето защо правилно е прието, че С. е административно-наказателно отговорно лице за вмененото му нарушение. Като е достигнал до аналогичен правен извод, районният съд е постановил решение, което следва да бъде оставено в сила. 

 

 

 

 

 

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 133 от 08.06.2017 г., постановено по НАХД № 110 по описа за 2017 г. на Районен съд-Червен бряг.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.