РЕШЕНИЕ

№ 545

гр. Плевен , 15.11.2017  г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на девети ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:                                                            

                                                            Председател:  Снежина Иванова

при секретар Десислава Добрева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията Иванова исково административно дело № 660 по описа на Административен съд - Плевен за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Производството е образувано по искова молба от И.И.В.,*** чрез мл.адв.К. ***, офис 5, против Областна дирекция на МВР Плевен, гр. Плевен, ул. „Сан Стефано“ № 3, с правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ, с който претендира вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление №17-0938-001205/22.03.2017 година на началник група към ОДМВР Плевен, сектор „ПП“, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на НП. Претендира се заплащане на сума в размер на 150 лева, както и направените в настоящото производство разноски.

В исковата молба твърди, че на 12.03.2017 г. на паркинга пред магазин „Кауфланд“ в гр. Плевен неправилно е съставен АУАН и впоследствие е издадено НП № 17-0938-001205/22.03.2017 г. на началник група към ОД на МВР Плевен и е наложена глоба по ЗДвП. С решение по нахд № 1508 по описа за 2017 г. на РС Плевен е отменено НП . По делото пред РС-Плевен лицето посочва, че е представлявано от адвокат и извършил разходи в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева и според него това е имуществена вреда, която следва да бъде обезщетена. Счита, че съобразно съдебната практика и ТР № 1 от 17.03.2017 г. на ВАС на Република България, както и от изложеното в исковата молба, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки: незаконосъобразен административен акт; причинени имуществени/неимуществени вреди и причинна връзка между тях, за ангажиране отговорността на ответника – ОД на МВР – Плевен по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В заключение моли съдът да осъди ответника да заплати сумата от 150 лева, представляващи обезщетение за причинените му имуществени вреди за заплащане на адвокатско възнаграждение във връзка с обжалване на наказателно постановление № 17-0938-001205/22.03.2017 година на началник група към ОД на МВР, гр. Плевен, сектор „Пътна полиция“, което е обявено за незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение, както и направените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.

Ответникът по делото-ОД на МВР Плевен представя писмен отговор с вх. № 3344/13.09.2017 г. по предявената искова молба. Счита, че подадената искова молба е изцяло неоснователна и недоказана, като моли съдът да я отхвърли и да му присъди разноски и юрисконсултско възнаграждение. Излагат се доводи, че платените от ищеца адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалба против наказателното постановление и процесуално представителство в производството по обжалване на наказателното постановление, не могат да се претендират като вреди по реда на чл. 1 от ЗОДОВ. Твърди се, че заплатеният хонорар за адвокатска защита и процесуално представителство не е вреда. Посочва, че заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение за адвокатска защита и процесуално представителство по делото с предмет обжалване на наказателното постановление, не води до увреждане в патримониума му, тъй като срещу него той е получил адвокатска услуга. Навеждат се доводи, че разноските, направени за адвокатско възнаграждение във връзка със съдебното обжалване на наказателното постановление, не могат да се интерпретират като имуществена вреда по смисъла на чл. 4, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, при положение, че не произтичат пряко и непосредствено от административното разпореждане, а от договор за правна помощ и съдействие.  Сочи се, че приложимите процесуални закони, които уреждат реда за обжалване на наказателните постановления – ЗАНН и НПК, не признават правото на жалбоподателя да възстанови направените от него разноски по административно-наказателното дело, поради което държавата  не дължи заплащането им при условията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и те остават в тежест на лицето. Излагат се доводи, че в мотивите към Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. по т.д. № 7/2008 г. на ВАС, ОСК изрично е посочено, че в касационното производство по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН не се дължат разноски, както и че административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно-наказателни дела. Посочва се, че се нарушава и принципът за равнопоставеност на страните в процеса, тъй като в случаите, в които жалбата срещу наказателното постановление е отхвърлена, ответникът, за който изхода на делото е благоприятен, не би могъл да претендира заплатеното от него адвокатско възнаграждение, ако е защитаван от адвокат или юрисконсултско  възнаграждение чрез иск по чл. 1 от ЗОДОВ. Твърди се, че при наличието на документ, удостоверяващ направените разноски, съдът следва да ги присъди в пълен размер и за ответника не съществува възможност да приложи механизма, предвиден в чл. 78, ал. 5 от ГПК. Счита, че отговорността за разноски не е отговорност за вреди и, че за разноските може да се произнесе само съдът, който решава делото, тъй като те са последица от произнасянето му по предмета на спора. Моли се съдът да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан и да присъди разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, за което представя списък съгласно чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ищецът – И.И.В.,***, не се явява, представлява се от мл.адв. К. *** и адв. Д. ***, които поддържат исковата молба и считат, че следва да се присъди претендираното обезщетение  и разноски. Представена е писмена защита от мл.адв. К., в която се посочва, че исковата претенция е допустима, тъй като е налице отменено като незаконосъобразно НП, , лицето е направило разход за заплащане на адвокатско възнаграждение – налице е имуществена вреда и тази вреда е пряка и непосредствена последици от издаването на НП и необходимата адвокатска защита. Намира за неоснователно изразеното от ответника в становището по исковата молба, че заплатената сума за адвокатска защита не е вреда и претендирането на обезщетение е заобикаляне на процесуалния закон. Моли исковата молба да бъде уважена.

Ответникът - Областна дирекция на МВР Плевен, се представлява от юрк. А., която намира исковата молба за неоснователна и счита, че следва да бъде отхвърлена, като бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за присъждане на разноски за един адвокат.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен прокурор Шарков дава заключение за основателност на исковата претенция и за доказаност на същата по основание и размер, и предлага на съда да бъде уважена с оглед ТР № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС.

Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

         От решението по приложеното към настоящото производство по н.а.х.д. № 1508/2017 г. се установява, че с наказателно постановление № 17-0938-001205/22.03.2017 година на началник група към ОД на МВР, гр. Плевен, сектор „Пътна полиция“  на И.И.В. *** е наложено административно наказание на основание чл. 178 Д от ЗДвП-глоба в размер на 200,00 лева за това, че на 12.03.2017г. в 13:00 часа в гр. Плевен на ул. „Сан Стефано“ № 80, паркинга на магазин „Кауфланд“, като водач на лек автомобил „БМВ 318 ТДС“ с рег. №ХХХХ паркира на място определено за хора с трайни увреждания сигнализирано с пътен знак Д-21 и допълнителна табела Т-17, с което виновно нарушил разпоредбата чл. 98, ал. ІІ, т.4 отЗДвП.   Недоволен от така наложените административни наказания е останаля жалбоподателят, който в срока по чл. 59 от ЗАНН е подал жалба до Районен съд  Плевен, с която моли съда да отмени наказателното постановлениекато незаконосъобразно. По делото е постановено решение  № 616/11.07.2017 г., с което съдът, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН е отменил наказателно постановление № 17-0938-001205/22.03.2017 година на началник група към ОД на МВР, гр. Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на И.И.В.  е наложено административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.178 Д от ЗДвП – глоба в размер на 200.00 лв. Решението е връчено надлежно и на двете страни в производството - на наказаното лице и на Областна дирекция на МВР-Плевен, не е оспорено пред касационната инстанция, и е влязло в законна сила на 31.07.1017 г..

В развилото се пред Районен съд - Плевен съдебно производство по обжалване на издаденото наказателно постановление, И.И.В.  – жалбоподател, е упълномощил мл. адвокат Т.Х.К. с пълномощно на л.18 от делото, с оглед осъществяване на правна помощ и представителство пред Районен съд - Плевен по обжалване на наказателно постановление № 17-0938-001205/22.03.2017 година. Жалбата против наказателното постановление, видно от нейната титулна част, е изготвена от жалбоподателя, подписана е и е подадена в съда от него, видно от същата на л. 3 от делото на Районен съд - Плевен. Видно от протокола за проведеното съдебно заседание на л.19 от делото на Районен съд - Плевен, в производството пред същия, е отбелязано, че жалбоподателят  се явява и се представлява от пълномощника си адвокат Т.К., с пълномощно от дата 20.06.2017 година. В договора за правна защита и съдействие е отразено договорено и платено възнаграждение за адвокат в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи :

Предявеният иск е допустим, като предявен от физическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление № 17-0938-001205/22.03.2017 година на началник група към ОД на МВР, гр. Плевен, сектор „Пътна полиция“,, изразяващи се в направените в хода на нахд № 1508/2017 г. по описа на Районен съд – Плевен разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд по мястото на увреждането. 

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е основателен.

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на ОД на МВР -Плевен. 

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС,  дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административно-наказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, той не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ  е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателно-правни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно-наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред. 

При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

         В настоящия случай не се спори и  се установява от приложеното нахд №1508/2017 год. на ПРС, че е отменено наказателното постановление. Решението на съда  е влязло в законна сила, т.е. налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Съгласно чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административно-наказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК  предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт (НП) бъде отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно-наказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административно-наказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков реди в тази връзка е неоснователно твърдението на ответника в становището по исковата молба, че разноски не са дължими.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. 

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоностния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.   

В хода на нахд № 1508/2017 г. по описа на РС - Плевен е представен договор за правна защита и съдействие, който е приложен по делото, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. е заплатено в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатско възнаграждение. Съдът намира за доказана претенцията за имуществени вреди, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 150 лв. по нахд № 1508/2017 г. по описа на РС – Плевен и за неоснователно възражението на ответника, че оказаната адвокатска защита е услуга, а не вреда.

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административно-наказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания.

Ответник по иска за вреди е Областна дирекция на МВР Плевен-Плевен в качеството си на юридическо лице, издало незаконосъобразния акт, на основание чл.205 от АПК във връзка чл.37, ал.1, т.2 вр. ал.2 от Закона за МВР.

Предвид горепосоченото и при наличие на всички елементи, предявеният иск се явява основателен и доказан както по основание, така и по размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 150 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата  му по нахд №1508 по описа на ПРС за 2017 год.

         С оглед изхода на делото, искането на пълномощниците на ищеца за присъждане на разноски  и съгласно чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, съгласно разпоредбата на който, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска, то на ищеца ще следва да бъдат присъдени направените в настоящото производство  разноски  в размер общо на  160 лв. – договорено и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие на л. 8 по делото и държавна такса в размер на 10 лв. 

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд –Плевен, шести състав

 

РЕШИ:

 

Осъжда Областна дирекция на МВР –Плевен, гр. Плевен ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати на И.И.В., ЕГН **********,*** сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по нахд №1508 по описа на ПРС за 2017 година.

Осъжда Областна дирекция на МВР –Плевен, гр. Плевен ул. „Сан Стефано“ № 3 да заплати на И.И.В., ЕГН **********,*** направените в настоящото съдебно производство  разноски  в размер общо на  160 (сто и шестдесет) лв., съставляващи заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв. и държавна такса в размер на 10 лв. 

         Преписи от решението да се изпрати на страните.

Решението може да се обжалва от страните с касационна жалба чрез Административен  съд –Плевен пред Върховен административен съд в 14 - дневен срок от съобщаването му.  

.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: