Р E Ш Е Н И Е
№ 398
гр.Плевен, 25.09.2017
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на осми септември две хиляди и седемнадесета година в
състав: Председател: Полина Богданова-Кучева
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при секретаря Анета Петрова и с участието на прокурора Йорданка Антонова
като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 659 по описа за 2017 год. на Административен
съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение
№ 143 от 23.06.2017 г., постановено по анд № 158/2017 г., Районен съд – Червен
бряг е изменил Наказателно постановление № 19-ДНСК-32 от 01.02.2017 г. на
Зам.началник на ДНСК гр.София, с което на В.В.В. – Т. ***, ж.к.Младост, бл.342,
вх.2, ет.14, ап.67, с ЕГН **********, на основание чл.233 от ЗУТ е наложена
глоба в размер на 500 лева за извършено нарушение на чл.176 ал.1 от ЗУТ и чл.7
ал.3 т.15 б.“б“ на Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по
време на строителството за това, че във
функциите си на проектант по част „Водопровод и канализация“ на строеж
„Електроцентрала на биогаз 1,5 МW с комбинирано производство на електрическа и топлинна
енергия, чрез индиректно използване на биомаса“ – І-ви етап: Складова площ № 1
– силажно суровинно стопанство и ограда“ и ІІ-ри етап, находящ се в УПИ
ХV-510005, кв.510 по плана на урбанизираната територия на „Бета“ АД –гр.Червен
бряг, землището на с.Рупци, община Червен бряг, е участвала в съставянето на
Констативен акт- образец 15 от 15.12.2015 г. за установяване годността за
приемане на горецитирания строеж, в който не са отразени неизвършени и
незавършени работи, каквито, видно от констативен протокол от 25.08.2016 г.,
съставен от органите на ДНСК са установени, като съдът е намалил размера на
глобата на 250 лева.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от В.В.В. – Т., чрез адвокат В. Ч. от
Адвокатска колегия – Враца, който счита същото за неправилно поради нарушение
на закона. Счита за неправилен извода на съда, че правилно е ангажирана
отговорността на В.В.-Т.. Сочи, че съдът не се е обосновал и мотивирал защо
приема, че не е изпълнено задължението на касатора, в качеството на лице,
упражняващо технически контрол, участващо в съставянето и подписването на
констативен акт обр.15, в който не са отразени реално неизвършени и незавършени
работи. Сочи още, че в обжалваното НП като основание за налагане на глобата е
посочена разпоредбата на чл.239 ал.1 т.2 от ЗУТ, съгласно която НП се издават
от началника на ДНСК или упълномощени от нещо длъжностни лица, за нарушения на
разпоредбите по устройство на територията, но никъде в тези разпоредби не е
посочено нарушението, за което Т. е санкционирана. Намира, че тези
обстоятелства са от значение за правната квалификация на нарушенията и влияят
на възможността за защита на нарушителя, а именно- да разбере в извършването на
какво точно нарушение е обвинен, а непосочването в обжалваното НП на пълната
правна квалификация на нарушението е съществено процесуално нарушение, водещо
до нарушаване правото на защита и съобразно трайната съдебна практика
съставлява отменително основание. В заключение моли съда да отмени решението и
наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът не се представлява,
постъпила е писмена молба от упълномощения адвокат, който поддържа жалбата, по
същество моли съда да отмени оспореното решение и наказателното постановление.
В съдебно заседание ответникът ДНСК – София се
представлява от юрисконсулт Л. и юрисконсулт Х., които оспорват жалбата, по
същество молят съда да остави в сила оспореното решение.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че Т., в качеството си на лице, упражняващо
технически контрол по част „Водопровод и канализация“ на строеж „Електрическа
централа 1,5 МW, работеща чрез индиректно използване на биомаса от растителни и
животински субстанции с комбинирано производство на електрическа и топлинна
енергия“ –I етап, Складова площ №1 и ограда-IIетап, находящ се в урегулиран
поземлен имот УПИ ХV-510005, кв.510 по плана на урбанизираната територия на „Бета“
АД-Червен бряг, е участвала в съставянето и е подписала констативен акт обр. 15
/за установяване годността за ползване на проконтролирания строеж/, като в акта
не са отразени реално неизвършени и незавършени работи, представляващо
нарушение на чл.176, ал.1 от ЗУТ и чл.7, ал.3, т.15, б. „Б на Наредба № 3/2003
г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. С писмо
СТ-2262-03-877/24.08.2016 г. от ръководството на ДНСК е възложена проверка на
служители на РДНСК-СЗР и РОНСК Плевен за установяване реалното състояние на
електрическата централа и степента й на завършеност. При извършване на
проверката на място на 25.08.2016 г. и след запознаване с пълната проектна
документация на строежа в Община Червен бряг, служителите констатирали множество
неизвършени и незавършени строително-монтажни работи по обекта. Констатираното
било отразено в Констативен протокол от 25.08.2016 г. Съдът изложил мотиви, че Т.
е участник в строителството, съгласно чл.160 от ЗУТ, като лице, упражняващо
технически контрол по част „Водопровод и канализация“ на инвестиционния проект
и в това си качество е следвала да извърши оценка за съответствие на част
„Конструктивна“ на проектите на електроцентралата в съответствие с разпоредбата
на чл.142, ал.10 вр. с чл.5 от ЗУТ. Позовал се на Констативен акт обр. 15 от
15.12.2015 г. за установяване годността за приемане на строеж „Електроцентрала на биогаз 1.5 MW с
комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, чрез индивидуално
използване на биомаса“ – I- ви етап в землището на с. Рупци, общ. Червен бряг,
от който установил, че същата е участвала в съставянето му и го е подписала,
без в него да са отразени реално неизвършените и недовършените
строително-ремонтни работи, както и реалното състояние на строежа.
Районен съд приел, че описаната фактическа обстановка
се установява след анализ на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетеля Ризова, които
доказателства съдът приел, че са еднопосочни и, при отсъствие на противоречащи
си доказателства, per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 305, ал. 3
НПК, подробен доказателствен анализ се явява ненужен. Съдът приел още, че тази
фактическа обстановка не се оспорва от касатора.
На основание горните съждения съдът направил извод, че
жалбата е допустима; АУАН и НП са
издадени от компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и
съдържание – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, както и при спазване на предвидения за
това процесуален ред. Счел, че е налице редовна процедура по връчването на АУАН и НП на
жалбоподателя. За неоснователни приел възраженията на процесуалния представител
на жалбоподателката за допуснати съществени процесуални нарушения. Позовал се
на чл.6 на Наредба № 3/2003 г. за
съставяне на актове и протоколи по време на строителството, според който текст Т.
попада в кръга на лицата, чиято
административно-наказателна отговорност се ангажира за неизпълнение на
задълженията й. Тя е участник в строителството, съгласно чл.160 от ЗУТ, като
лице упражняващо технически контрол по част „Водопровод и канализация“ на
инвестиционния проект и в това си качество според РС е следвала да извърши
оценка за съответствие на част „Водопровод и канализация“ на проектите на
електроцентралата в съответствие с разпоредбата на чл.142, ал.10 вр. с чл.5 от
ЗУТ. За неоснователно съдът приел и
възражението за прилагане на чл.33 от
ЗАНН и прекратяване на админинстративно-наказателното производство, поради
липса на идентитет между образуваното ДП и административното нарушение- предмет
на атакуваното НП.
Районен съд направил извод още, че НП е
законосъобразно и от материалноправна гледна точка, предвид, че в хода на съдебното следствие е установено по несъмнен начин, че
жалбоподателката, в качеството си на лице, упражняващо технически контрол по
част „Водопровод и канализация“ на строеж „Електрическа централа 1,5 МW,
работеща чрез индиректно използване на биомаса от растителни и животински
субстанции с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия“, е
участвала в съставянето и е подписала констативен акт -обр. 15 /за установяване
годността за ползване на проконтролирания строеж/, като в акта не са отразени
реално неизвършени и незавършени работи, представляващо нарушение на чл.176,
ал.1 от ЗУТ и чл.7, ал.3, т.15, б. „Б на Наредба № 3/2003 г. за съставяне на
актове и протоколи по време на строителството. Съдът приел, че деянието
правилно е санкционирано на основание
чл.233 от ЗУТ, както и че не са налице основания за приложение на чл.28 от ЗАНН
и квалифициране на деянието като маловажен случай на административно нарушение.
Размерът на наложената санкция съдът приел за несъобразен със степента на
обществена опасност на извършеното административно нарушение от една страна и
обстоятелството, че е извършено за първи път, и намалил същия в размер на 250 лв.
Според касационната инстанция така постановеното решение е неправилно и следва
да бъде отменено на основание чл.348, ал.1 вр. ал.3, т.2, пр.1 от НПК.
С оспореното Решение, РС е изменил атакуваното
Наказателно постановление по съображения единствено за несъразмерност на
наложеното административно наказание с тежестта на нарушението, като е приел за
установена описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка, която е преповторил и
е приел , че същата се потвърждава от
събраните по делото писмени и гласни доказателства, които е изброил, без
да е анализирал същите поотделно и в
тяхната съвкупност поради направен извод, че са еднозначни и не е нужен
подробен анализ. Приел е общо и бланкетно, че при издаване на АУАН и НП не са
допуснати процесуални нарушения и че НП е съответно на материалния закон. Единствено
подробно внимание е обърнал, като е обсъдил неприложимостта на чл.28 от ЗАНН,
възражение за приложение на който текст въобще не е правен в жалбата против НП. Съдът не се е произнесъл
по нито едно наведено в жалбата против НП оплаквания, поради което изводите му
се явяват бланкетни. Видно е от намиращата се в кориците на делото на РС жалба против оспореното наказателно
постановление, че касаторът е направил оплаквания, част от които релевирани
отново и в касационната жалба, а именно: 1). че при съставянето на констативния
акт-обр.15 от 15.12.2015 год. касаторът е следвало да вземе участие като
проектант по част „Водопровод и канализация“, но поради невъзможност физически
да присъства на датата, е упълномощила инж.А. А.-главен проектант на обект. По
същество това възражение има отношение
към субекта на нарушение и към съставомерността на деянието, поради което съдът
е следвало да установи дали Т. действително е подписала процесния протокол,
чрез разпит на посоченото лице-инж.А. А., който да установи чрез показанията си
дали той е подписал протокола вместо касатора, ако го е подписал, бил ли е
упълномощен и конкретно за какви действия е бил упълномощен; включително, ако
по този начин не може да установи твърдяното, да назначи графическа експертиза
за установяване истинността на подписа на Т.; след събиране на тези
доказателства да направи анализ на същите и да изложи какви изводи произтичат
от тези доказателства; 2). че са допуснати нарушения на административно
–производствените правила, свързани с липса на свидетели при съставяне на акта
за нарушение и в тази връзка-че изготвеният констативен протокол, послужил за съставяне на
акта за нарушение, не е такъв по смисъла на чл.40, ал.4 от ЗАНН-не е официален
документ и не може да послужи като основание за съставяне на акта. Това
възражение изобщо не е обсъдено-не е даден отговор на въпроса допуснати ли са
нарушения от категорията на твърдяните, в каква хипотеза е съставен акта за
нарушение-чл.40, ал.1, 2 или 4 от ЗАНН;
3). че
разпоредбата на чл.176, ал.1 от ЗУТ не съдържа състав на нарушение и не
представлява санкционна разпоредба; 4). че всички СМР са били извършени и довършени, което се
потвърждава от проверките на органа през лятото на 2016 год., но по-късно на
строежа са извършени демонтажни работи; 5). не е анализирана проектната
документация на строежа, за да се установи изграждането на какви съоръжения е
предвидено и какви са задълженията на
наказаното лице в качеството му на проектант по част „Водопровод и
канализация“. След като се установи дали
е съществувало задължение за изграждане на определени съоръжения и какви,
и кое лице в какво качество е отговорно за съответната част по пунктове, така ,
както са описани по точки в НП, следва да се отговори на въпроса имало ли е
задължение за изграждане на съответните съоръжения, те изградени ли са изцяло
или частично и ако не са-кой е отговорен
за това съобразно проектната документация; 6). Наведени са в жалбата още
доводи, че по преписката в ДНСК има данни за образувано досъдебно производство,
което има отношение към ангажирането или неангажирането на административнонаказателна отговорност при
инициирано наказателно производство. Съдът не е изискал от органите на
полицията/прокуратурата, респ. от страните доказателства за образувано
наказателно производство за същото деяние срещу наказаното лице и съответно не
е изложил мотиви, при наличието на едновременно и/или последователно образувани
административнонаказателно и наказателно производство, подлежи ли някое от тях
на прекратяване, респ. налице ли е повторно наказателно преследване, двойно
наказване на едно и също лице за едно деяние и т.н., съобразно Тълкувателно решение №3/22.12.2015
год. на ВКС, ОСНК по т.д. №3/2015 год. ; 7). направено е оплакване за липса на
виновно извършено деяние. Липсват изложени мотиви от съда досежно цитираните
по-горе възражения . Съдът не е дал отговор, нито е изложил мотиви по нито едно
от възведените с жалбата оплаквания, а е изложил изключително бланкетно и лаконично
мотиви, представляващи преразказ на
фактите и изводите на АНО в НП. Като
краен резултат от обжалваното решение не става ясно защо съдът възприема тезата
на наказващия орган, и дали възприема за основателни или не направените
възражения и защо отхвърля тезата на жалбоподателя. Съдът не е направил
дължимата проверка и не е изложил обосновани мотиви дали и защо не възприема
релевираните оплаквания. Именно в
мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и
обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по
вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва
да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също
следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на
фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по
фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди
събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от
доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални
изисквания за постановяването му. Липсата на формирани фактически и правни
изводи по наведените от страните доводи
опорочава съдебното решение и обуславя извод за неговата неправилност.
Съдът дължи произнасяне по доводите на страните, независимо от това дали са
основани на нови доказателства, които следва да събере или на такива, които са
вече събрани в административнонаказателното производство, както и независимо от
това дали съдът приема възраженията и доводите за основателни или не.
С оглед изложените съображения
касационната инстанция намира, че
обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото -върнато за ново разглеждане
от друг състав на Районен съд –Червен бряг. При повторното разглеждане следва
да се съберат доказателства-писмени и
гласни, при необходимост-да се назначи експертиза, да се направи анализ на тези
доказателства и да се отговори на всички възражения, както са описани по
пунктове в настоящото решение от точка едно до точка седем. На база анализа на
всички събрани доказателства съдът
следва да изложи мотиви какви правни
изводи произтичат от събраните доказателства относно правилността и законосъобразността
на обжалваното НП.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 143 от 23.06.2017 г.,
постановено по анд № 158/2017 г., с което Районен съд – Червен бряг е изменил
Наказателно постановление № 19-ДНСК-32 от 01.02.2017 г. на Зам.началник на ДНСК
гр.София, с което на В.В.В. – Т. ***, ж.к.Младост, бл.342, вх.2, ет.14, ап.67,
с ЕГН **********, на основание чл.233 от ЗУТ е наложена глоба в размер на 500
лева за извършено нарушение на чл.176 ал.1 от ЗУТ и чл.7 ал.3 т.15 б.“б“ на
Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството, като е намалил размера на наложената глоба на 250лева.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд, при съобразяване с мотивите на настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.