РЕШЕНИЕ
№ 109
Плевен, 21.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Плевен,
пети състав, в открито съдебно заседание на девети март две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретар Д.Д. и с участието
на прокурор Иван Шарков, изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова адм.
дело № 658 по
описа за 2016 година на Административен съд – Плевен.
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, вр. чл.84г, ал.1, т.4
от Закона за изпълнение на наказанията /ЗИН-отм./ и чл.114, ал.1, т.4 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Административното дело е образувано , тъй като с определение
№ 4424/02.08.2016
година Административен съд София град, първо отделение , 3-ти състав е
прекратил производството и е изпратил по подсъдност на АС-Плевен исковата молба
на Ж.Г.Г.. Исковата молба на Г., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без
право на замяна” в Затвора – Белене срещу ГДИН – София с правно основание чл. 1
ал.1 от ЗОДОВ вр. чл. 3 от ЕКПЧ за присъждане на обезщетение в размер на
10 000 лв. за неимуществени вреди (физическо и психическо страдание, стрес,
унижение на човешкото достойнство и обострено чувство на отхвърленост и
пренебрегнатост), произтичащи от незаконно бездействие на ответника –
неосъществяване на контрол и недобро ръководство на местата за лишаване от
свобода за периода от 19.02.2009г. до 25.08.2014г. в резултат на Заповед №
76/19.02.2009г. на Началника на Затвора – Белене, отменена със Заповед №
1084/25.08.2014г. на Началника на Затвора – Белене, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 09.05.2016г. – датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане и разноски по делото.
В исковата молба сочи, че в момента търпи наказание
„доживотен затвор без право на замяна“ в Зоната с повишена сигурност /ЗПС/ в
затвора Белене, като е настанен там от 17.02.2009 г. Твърди, че още с
настаняването му в ЗПС е подложен на изтезание, жестоко и нечовешко отношение и
наказание от началника на затвора, чрез идване на нарочна заповед
№76/19.02.2009 г., която е прилагана спрямо него до издаването на нова заповед
№ 1084/25.08.2014 г. Въз основа на заповед №76/19.02.2009 г. са му поставяни
белезници на ръцете и краката, както и фиксиращ колан на кръста при всяко
излизане от килията, при посещение на лекаря и зъболекаря на затвора, при
ползването на телефон и при отиване до банята. Единствено при престой на
открито са поставяни белезници само на ръцете, но с ръце зад гърба и длани
извити навътре, което е било изключително болезнено. В първите три години от
издаване на заповедта по силата на същата не е имал право да посещава лекаря на затвора, като при необходимост от преглед
лекарят или фелдшерът на затвора са идвали при него в килията, за да го
прегледат. Със заповедта му е било забранено да посещава лавката, като желаните
от него продукти за закупуване са доставяни в килията. Забранено му е било
ползването на правната библиотека в затвора. От така описаните действия е
претърпял неимуществени увреждания с интензивен и траен характер в периода
19.02.2009 г. – 25.08.2014 г., изразяващи се в болки и страдания, унизено човешко
достойнство, душевно страдание, психо-емоционален стрес и обострено чувство на
отхвърленост и пренебрегнатост. Сочи, че с тези действия са нарушени чл.3 от
Европейската конвенция по правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/, и
чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България. Иска се осъждане на
ответника да заплати сумата от 10000 лева за претърпените от него неимуществени
вреди, по справедливост съгласно чл.52 от Закона за задълженията и договорите
/ЗЗД/. Прави доказателствени искания – за събиране на писмени доказателства и
разпит на свидетели.
Първоначално по ИМ е образувано дело 4730/2016 по описа
на Административен съд – София град /АССГ/. С определение №4424/02.08.2016 г. делото
е изпратено на настоящия съд по подсъдност.
С определение №899/12.09.2016 г. /л.л.16,17/ настоящият
съд е освободил ищеца от държавна такса.
От ответника по иска – ГДИН, е постъпил писмен отговор
на исковата молба още по делото пред АССГ, чрез юрк. Р. Л., в който отговор /л.л.16-18
от делото пред АССГ/ се твърди, че искът е недопустим, алтернативно
неоснователен. Сочи, че е налице пълна идентичност с адм.д №19/2016 по описа на
настоящия съд, поради което се иска прекратяване на основание чл.126, ал.1 ГПК.
Налице е и гр.д. №79489/2015 по описа на СРС, с период на иска 17.02.2009 г. –
09.06.2014 г., като в ИМ по тава дело са заявени същите фактически основания,
при формално различна правна квалификация на твърдяната незаконосъобразност -
дискриминация. По отношение неоснователността сочи, че не са приложени писмени
доказателства за обстоятелствата, на които се основава искът. Претендираните неимуществени
вреди не са резултат от административна дейност, и не са доказани. Прави се и възражение
за погасителна давност и възражение за местна неподсъдност на иска, който е
подсъден на Административен съд - Плевен.
Преди първото о.с.з. пред настоящия съд е постъпил писмен
отговор от юрк.Г. Г. –
процесуален представител на ГДИН, с който се моли да се отхвърли иска като
неоснователен и недоказан, като се твърди, че не са налице елементите на
фактическия състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Моли се за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 830 лева съобразно цената на иска.
В съдебно заседание ищецът -Ж.Г.Г.,***, редовно уведомен, се явява лично и моли искът да бъде
уважен изцяло. Представя в указан от съда срок писмено становище, в което се
поддържа исковата молба и се посочва, че претърпените вреди безспорно се
доказват от събраните доказателства и разпита на П.Р., който многократно е
виждал Г. да бъде извеждан с белезници на ръцете, фиксирани с колан за кръста и
белезници на краката при престоя на открито.Свидетелят споделя и своите
наблюдения за емоционалното състояние на ищеца, който при свиждания е следвало
да стои така и това е повлияло на
психическото му състояние и е водило до терзания, неудобство. Посочва, че
заповедта, с която е въведен този режим е отменена през 2014 година и по този
начин се доказва, че същата е незаконосъобразна. Счита, че е налице бездействие
на ответника и се е стигнало до засягане на човешкото достойнство по неприемлив
начин, който е осъден от ЕСПЧ, като се цитира решение от 20.01.2011 година дело Кашавелов срещу
България, в което се посоча, че
редовното поставяне на белезници на затворника в обезопасена среда не може да
бъде считано за оправдано.” Смята, че е налице нечовешко отношение, като следва да се има предвид доклади на Комисията,
съд. решения – решение от 11.03.2004 г. по делото Йоргов , решение от
25.04.1978 г по делото Тайрър и други. Посочва, че това отношение е продължило през дълъг период от време.
Счита, че са доказани и неимуществените вреди – унижение, болки и страдания, душевно страдание, психоемоционален
стрес, обострено чувство на отхвърленост и пренебрегнатост. Намира, че обезщетението
следва да бъде присъдено в претендирания размер, тъй като отговаря на
изискванията на чл. 52 от ЗЗД за справедливост. Прави възражение относно
недължимост на възнаграждение за юрисконсулт, тъй като не е направено. Моли за
уважаване на иска.
В съдебното заседание ответникът -Главна Дирекция
“Изпълнение на наказанията“ гр.София, не
се представлява.
В съдебно заседание Окръжна прокуратура-Плевен,
редовно уведомена, се представлява от прокурор Шарков, който намира, че липсва
причинна връзка между незаконосъобразните действия и вредоносния резултат и
следва искът да бъде отхвърлен.
Административният
съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено
от фактическа страна следното:
Ищецът Г. е лишен от
свобода, и е преведен в Затвора- Белене на 17.02.2009 г. /докладна записка на
л.54/. По отношение на същия е издадена заповед №76/19.02.2009 г. /л.л.24,25/
на началника на затвора, съгласно която предвид влязлата в сила доживотна
присъда, личностовите характеристични особености на лишения от свобода Г.,
силно изразената му агресия и опит за суицид е заповядано при работа с него да
се спазват следните правила: 1. всички мероприятия, касаещи правата му по режим
да се извършват отделно от останалите лишени от свобода. 2. При извършване на
каквито и да е мероприятия, вкл. и конвоиране в рамките на затвора, винаги да е
с белезници на ръцете и колан за конвоиране. При извеждане от спалното помещение
да му се поставят белезници още преди да се отвори защитната решетка, след което
се осигурява с колан за конвоиране и белезници на краката. Присъстват поне
двама служители на НОС и командир на отделение или гл.надзирател. 3.При
извеждане на престой на открито белезниците се поставят отзад с обърнати навън
длани, не се поставя колан за конвоиране, свалят се на мястото на престой на
открито в присъствието на поне двама служители на НОС, като единият осигурява
свалящия белезниците. При приключване на мероприятието отново се поставят
белезници по описания начин и се свалят след заключване на осигуряващата
решетка. Белезници на краката не е поставят. 4. При получаване на хранителна
пратка, тя се дава в присъствие на поне двама надзиратели, командир на отделение
и социален работник. Куриерът не се допуска в ЗПС. 5. При ползване на банята от
Г. да се осигури присъствието на поне двама надзиратели и командир на
отделение. 6.При желание да ползва библиотека, ИСДВР да взема списък с желаните
от него книги и да му ги доставя в ЗПС. 7. При ползване на суми за лични нужди, желаните
от него продукти да му се доставят в ЗПС без да бъде извеждан. 8. При нужда от
медицинска помощ, здравният работник да го посещава в ЗПС. 9.При ползване на
свиждане да бъде конвоиран от поне двама надзиратели и командир на отделение,
свиждането да се провежда при повишени мерки за сигурност. 10. При ползване на
телефон, да се поставят белезници на ръцете и краката, не се поставя колан за
конвоиране. По време на разговор да присъстват командир на отделение и двама
надзиратели.
Тази заповед е
отменена със заповед №1084/25.08.2014 г. на началника на затвора /л.23/, като
за отмяната е посочено основание чл.15, ал.1 от ЗИНЗС и постъпила докладна
записка. Тази докладна записка е приобщена /л.32/, като в същата не са налице
мотиви за предлаганата отмяна.
От докладната записка
на л.54 е видно, че в периода 19.02.2009 г. – 25.08.2014 г. няма регистрирани
опити за самоубийство на изтърпяващи наказание „доживотен затвор без замяна“. В
същия период е регистриран един случай на гладна стачка от Г. на 16.08.2010 г.
По иск с правна
квалификация чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр., предявен от Г. срещу ГДИН, е
образувано дело 79989/2015 на СРС, по което е постановено решение, което не е
влязло в сила /л.л.49,50/. Видно от същото, в ИМ, по която е образувано това
дело Г. твърди, че от 17.02.2009 г. до 09.06.2014 г. /датата на подаване на тази
ИМ/ при излизане от килията, за да отиде в банята, телефона, фитнеса, клуба,
лекаря, престой на открито, администрацията на затвора, посещение при зъболекаря
и затворническата болница, му се поставят белезници на ръцете, а при посещение
на администрацията, и на краката.
Приобщена е справка
от деловодната система относно адм.д. №19/2016 г. на настоящия съд /л.л.51,52/.
Съгласно последната, това дело е прекратено поради невнасяне на държавна такса
от Г..
По делото е разпитан
свидетел – П.Р., който посочва, че познава ищеца от 2005 година от затвора в
София, където са били конвоирани по различни дела. Посочва, че в Затвора София са били в една
килия и са излизали всеки ден на открито, като при извеждането е бил с вериги
на ръцете и краката и независимо къде е воден, то навсякъде е бил окован.
Посочва, че на свижданията и двамата са
били с вериги и майката на ищеца е плакала при вида на сина си, а след всяко
свиждане Г. е бил съкрушен и е изразявал
своето негодувание, като посочва, че по отношение на другите затворници с
доживотни присъди по негови наблюдения не са прилагани такива мерки.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Искът, предмет на производството по делото е
подаден от надлежна страна - физическо лице, което има правен интерес от
предявяване на иск по чл. 203, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 1,
ал. 1 от ЗОДОВ.
Съдът намира, че са
неоснователни твърденията на ответника за недопустимост на производството
поради наличие на друг висящ процес със същите страни и предмет. По предявен
преди образуване на настоящето дело иск, е образувано дело 19/2016 г. по описа
на настоящия съд. Това дело е приключило с влязло в сила определение, с което
ИМ е била оставена без разглеждане поради невнасяне на държавна такса. По тази
причина липсва произнасяне по същество на предявения иск, липсва влязло в сила
съдебно решение по
спорното право между страните, което
решение да има сила на пресъдено нещо, поради което макар и по-късно предявен,
искът по настоящето дело подлежи на разглеждане.
По отношение на
предявения пред СРС иск, от приложеното по настоящето дело съдебно решение е
видно, че е предявен установителен иск по
чл.71, ал.1, т.1 от ЗЗДискр., който иск е с различен предмет от предявения по
настоящето дело, поради което настоящият иск
не е недопустим като повторно предявен.
Пасивно
легитимираната страна в процеса – ГДИН е
юридическо лице, като по този въпрос съдът съобразява следното:
Искът на Г. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди е за периода от
17.02.2009 г. – 31.05.2009 г., насочен срещу Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията”, е неоснователен, тъй като за този период ГДИН не е ЮЛ и не може
да бъде надлежен ответник. До 01.06.2009 г. в действие е Закона за изпълнение
на наказанията /обн. ДВ бр.30 от 1969г./, както и Правилникът за прилагането му,
издаден от Министерство на правосъдието /обн. ДВ бр. 97/1990г./. Съгласно чл.
19а, ал. 2 от ЗИН (отм.) в редакцията ДВ, бр. 61 от 2004г., приложима за
исковия период, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е
административно звено в Министерството на правосъдието т.е. не е пасивно
легитимирана да отговаря по искове за обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 от
ЗОДОВ, тъй като съгласно чл. 7 от ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват
срещу органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия, са
причинени вреди. Разпоредбата на чл. 205 от АПК разпорежда, че исковете се предявяват срещу юридическото
лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или
бездействие, са последвали вреди. ГДИН е обособена като самостоятелно
юридическо лице, считано от 01.06.2009г.
с влизането в сила на ЗИНЗС. Обстоятелството, че към момента на предявяване на
иска за обезщетение за вреди май 2016 дирекцията
вече е със статут на юридическо лице, не обуславя легитимацията й на ответник
по делото при положение, че длъжностните лица, чиито действия и бездействия са
причинили вредите, са били в служебно правоотношение с друга, съществуваща и в
момента институция, със статут на юридическо лице. Оттук произтича неоснователността
на исковата претенция в частта й за цитирания период - 17.02.2009 г. – 31.05.2009 г. и следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Съгласно чл. 1, ал. 1
ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, т.е. на дейност
свързана с упражняване на властнически правомощия от страна на органите на
изпълнителната власт. Дейността, свързана с изпълнение на наказание „лишаване
от свобода”, наложено с влязла в сила присъда, представлява именно такава
дейност с оглед характеристиките й на дейност, свързана с упражняване на
държавна принуда.
В случая претенциите
на ищеца Г. касаят административната дейност на държавните служители от
администрацията при затвора в гр. Белене, за които действия в периода от
01.06.2009 г. до 25.08.2014 г. отговорност носи ГДИН. Твърдят се вреди в
резултат на неосъществяване на контрол и добро ръководство на местата за
лишаване от свобода и назначаване на некомпетентни служители, довело до
издаване и на изпълнението на заповед
№76/19.02.2009 г. на началника на затвора, която е отменена с последваща заповед
№1084/25.08.2014 г. на началника на затвора.
Съдът намира, че в
случая не е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността –незаконосъобразно
бездействие , изразяващо се в липса на контрол в местата за лишаване от свобода
– Затвора Белене, което е довело до издаване на заповедта от 2009 година, впоследствие
отменена. Съгласно чл. 12 от ЗИНЗС прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за
лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията". Едно действие или бездействие са
незаконни, когато противоречат на закона или на друг нормативен акт или когато
не са предвидени в него, т.е. при липса на законово основание. Нормите на чл. 203 от
АПК и чл. 1 от
ЗОДОВ употребяват термините "актове", "действия"
и "бездействия", за които легално определение няма в цитираните
закони, но под "акт" не следва да се разбира всеки такъв на
административен орган или длъжностно лице, а определена категория актове -
нормативни, общи и индивидуални административни актове, издавани от държавни
органи в кръга на съответната им законово определена компетентност, които
попадат в обхвата на чл. 203 от
АПК и чл. 1 от
ЗОДОВ. В случая ищецът не
доказа твърденията си за неоказване на контрол върху дейността на Затвора
Белене, тъй като не съществува задължения за проверка на издадените заповеди за
използване на помощни средства по отношение на лишените от свобода, а
необходимостта се преценява конкретно и
не е налице бездействие на ответника.
Съдът намира, че не е
налице хипотезата на оттеглен административен акт. Оттеглянето представлява по
своята същност не контрол по административен ред, а законова възможност органът
сам да оттегли, отмени или измени издадения от него административен акт при
наличие на подадена жалба от засегнатото лице или организация – в този смисъл Решение
№ 1880 от 8.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14103/2012 г. Следва да се посочи,
че преразглеждането на акта от неговия издател е само по отношение на актове,
невлезли в сила, срещу които има подадена жалба или протест. Правото на отзив
по отношение на влязъл в сила административен акт е недопустимо. В този смисъл
са Решение № 1066 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6151/2010 г., Решение №
6917 от 18.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1707/2011 г., Решение № 10094 от
6.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13467/2010 г. Отмяната на заповед №76/19.02.2009 г. на началника на затвора от
самия началник на затвора не е оттегляне по смисъла на чл.204, ал.3 АПК, доколкото
срещу тази заповед нито се твърди, нито има доказателства да е подадена жалба
или протест, а същата е отменена от началника на затвора съобразно правомощията
му по чл.15 от ЗИНЗС да организира работата в затвора. Същият има право на
преценка за необходимостта от използване на помощни средства, като при промяна
на обстоятелствата /например при подобряване поведението на лишения от свобода/
не само може, но е и длъжен да ги съобрази с променените обстоятелства.
Заповед №76/19.02.2009 г. на началника на затвора е
издадена в съответствие с нормата на чл.84г, ал.1 т. 4 от ЗИН /отм., но действащ
по време на издаването на заповедта/, съгласно която норма „Употребата на
помощни средства се допуска, ако резултатът не може да бъде постигнат с
използването на физическа сила, както и в следните случаи: 4. при конвоиране
или задържане на лишени от свобода;“ В случая, видно от заповедта, е налице
хипотезата на конвоиране на Г. в рамките на затвора, доколкото белезници на
ръцете, краката и/или колан се поставят при извеждането му от килията и
конвоирането до друго място. Той не е с тези помощни средства по време на
престоя му в килията. Същите средства се свалят по време на престоя му на
открито, като от заповедта е видно, че не е с такива средства и по време на
медицинските прегледи в килията. Освен помощните средства, от заповедта е
видно, че се предвижда присъствието на два до четирима служители при всеки
случай, когато Г. се конвоира или извършва дейност извън килията, поради което
не може да се счита, че поставянето на помощни средства е с цел да се унижи или
измъчва лишеният от свобода. Конвоирането е в рамките на затвора, поради което
съдът приема, че същото трае сравнително кратко време . Освен това, видно от
заповедта, началникът на затвора е предприел мерки да не се извежда често от
килията с тези помощни средства, като е предвидил лишеният от свобода да се
преглежда, когато е болен в килията, на него да му се носят желаните покупки от
лавката, без да е необходимо лично да я посещава, исканите от него книги от библиотеката
на затвора също да му се носят от служител по направена заявка. Явен е стремежът
на началника на затвора да ограничи използването на помощните средства спрямо Г.,
като в случаите, когато друго лице може да извърши съответните действия, Г. да не
излиза от килията, и по този начин да не се налага да бъде конвоиран и да не се
налага да бъдат използвани помощни средства. Следователно заповедта е съобразена
с принципа на пропорционалност по чл.6 АПК и специалната разпоредба на чл.84д,
ал.1 ЗИН, действаща към момента на издаването и. Следва да се отбележи, че
липсват доказателства за твърденията в ИМ, че на ищеца е било забранено
ползването на правната библиотека на затвора. Такава забрана не е налице в
заповедта и не следва от нея.
Издаването на тази заповед
е в съответствие с разпоредбата на чл.84з, ал.1 от ЗИН /отм./, съгласно която разпоредба
помощните средства се използват по нареждане на началника на затвора. Въз
основа на тази разпоредба следва да се приеме, че заповедта е издадена от
компетентен орган и не е нищожна.
Следва да се посочи,
че с влизането в сила на ЗИНЗС, съответните материално правни разпоредби са възпроизведени
и в новия закон – съответно чл.114, ал.1, т.4 от ЗИНЗС е с дословно същото
съдържание като чл.84г, ал.1, т.4 от ЗИН, а чл.118, ал.1, изр. първо ЗИНЗС е
със същото съдържание като чл.84з, ал.1 от ЗИН, като в новата разпоредба има
редакционни разлики, но не и частта относно правомощията на началника на
затвора.
С оглед изложеното
съдът приема, че не само заповед №76/19.02.2009 г. не е оттеглена от началника
на затвора, но също няма основание да се приеме, че е нищожна, доколкото е
издадена от компетентен орган, в писмена форма, при наличие на материално
правно основание. Извършените въз основа на заповедта фактически действия не
подлежат на отделно обжалване, доколкото се основават на същата заповед.
В случая не е налице оттеглен
административен акт, нито нищожен. Липсват незаконосъобразни действия на
служителите на ответника, доколкото техните действия по използване на помощни
средства са основани на действаща в исковия период заповед, която не е оттеглена
и не е нищожна, и която е влязла в сила като неоспорена по административен или
съдебен ред.
Предвид изложеното,
съдът намира за недоказана първата предпоставка на иска по чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ - наличие на незаконосъобразно бездействие на служители на ГДИН при упражняване на
административна дейност и незаконосъобразен акт, оттеглен или нищожен.
Съдът приема, че ищецът не е доказал по категоричен
начин и останалите две предпоставки на иска по чл. 1, ал.1
от ЗОДОВ - реално
причинени неимуществени вреди по смисъла на закона, както и наличието на пряка
и непосредствена причинна връзка между тях и сочените незаконосъобразно бездействие
и оттеглен или нищожен административен акт.
В исковата молба ищецът твърди, че в резултат на
описаните в нея действия на служителите е претърпял подробно описани неимуществени
вреди. Наличието на същите се опровергава факта, че приложението на помощните
средства се извършва за кратко време, само при отиване и връщане от мястото за
престой на открито, свиждане, телефон, поради което засягането от тях е
краткотрайно и според съда липсва необходимата продължителност и интензивност,
за да се приеме, че е налице изтезание, жестоко и нечовешко отношение и
наказание. По тази причина не може да се приеме, че в случая са налице
настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, унизено
човешко достойнство, душевно страдание, психо-емоционален стрес и обострено
чувство на отхвърленост и пренебрегнатост, както се твърди в ИМ. Липсват и медицински документи, в които да
има удостоверени заболявания, влошено здравословно състояние за процесния
период.
Недоказана в процеса
е и третата предпоставка за реализиране на отговорност по ЗОДОВ, а именно
причинна връзка между сочените действия на администрацията въз основа на
заповедта, издадена при неупражнен контрол от ответника и претендираните
неимуществени вреди.
С оглед направените констатации за липса на незаконосъобразно
бездействие от ответника, липса на оттеглен или нищожен административен акт ,
то не е установено и доказано спрямо ищеца да са извършени действия, които да
обосновават нарушение на чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи (ЕКПЧОС). Липсва нарушение и на аналогичната по съдържание
разпоредба на чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България.
Съдът отбелязва, че не е основателно възражението на
ответника за изтекла погасителна давност. Давността тече от отмяната на заповед
№76/19.02.2009 г., а именно от 25.08.2014 г., поради което към датата на
подаване на ИМ същата не е изтекла.
Предвид
горепосоченото съдът приема, че не са налице елементите на фактическия състав
по чл. 1, ал.1
във вр.с чл. 4 от
ЗОДОВ за присъждане на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него в резултат
на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на ГДИН -неупражняване на контрол върху
администрацията въз основа на което е издадена заповед №76/19.02.2009 г. от
началника на Затвора -Белене и исковата претенция се явява неоснователна и
недоказана и следва да бъде отхвърлена и за периода от 01.06.2009 година до
25.08.2014 година. С оглед този резултат, неоснователна се явява и акцесорната
претенция за присъждане на законната лихва върху претендираните суми, считано датата
на завеждане на ИМ, до окончателното им изплащане.
При този изход на
делото, следва да се присъдят разноски на ответника за юрисконсултско
възнаграждение. Същите своевременно са поискани преди края на устните
състезания, в размер на 830 лева. Доколкото юрисконсулт не се е явявал в
о.с.з., а само е подал писмен отговор, изразявал е становища и пр. по делото,
разноски следва да се присъдят по реда
на чл.8, ал.1, т.3 във връзка с чл.9, ал.1 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 580
лева и
5 процента за горницата над 5000 лева или 580 лева +250 лева или 830
лева, но с оглед чл. 9, ал. 1 от Наредбата, съгласно която за изготвяне
на искова молба и писмен отговор по искова молба, на въззивна жалба и отговор
по въззивна жалба, без процесуално представителство, възнаграждението е в
размер 3/4 от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 300 лв. или в
случая ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 622,50 лева
за юрисконсултско възнаграждение, а искането за разноски в частта му до 830
лева следва да бъде отхвърлено.
Неоснователно е възражението
на ищеца, че разноски не са дължими, тъй като защита на ответната страна е
реализирана от юрисконсулт, който изпълнява тези функции поради
обстоятелството, че това е част от трудовите му задължения, тъй като с оглед
Тълкувателно решение № 3/13.05.2010 година
на ОС на ВАС, съгласно което когато съдът отхвърли оспорването респ
.иска, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение,
когато административният орган е представляван от юрисконсулт, какъвто е и
настоящият случай, то разноски са дължими, то тъй като не се явил в съдебно
заседание, такива са дължими за процесуално представителство, изразяващо се в
изготвяне на становище, отговор по исковата молба.
Мотивиран от горното и на основание чл. 203,
ал. 1 от АПК, Административен съд -
Плевен, пети състав,
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователна исковата молба на Ж.Г.Г., изтърпяващ
наказание „доживотен затвор без право на замяна” в Затвора – Белене срещу ГДИН
– София с правно основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ вр. чл. 3 от ЕКПЧ за присъждане
на обезщетение в размер на 10 000 лв. за неимуществени вреди (физическо и
психическо страдание, стрес, унижение на човешкото достойнство и обострено
чувство на отхвърленост и пренебрегнатост), произтичащи от незаконно
бездействие на ответника – неосъществяване на контрол и недобро ръководство на
местата за лишаване от свобода за периода от 19.02.2009г. до 25.08.2014г. в
резултат на което е издадена заповед № 76/19.02.2009г. на началника на Затвора
– Белене, отменена със Заповед № 1084/25.08.2014г. на началника на Затвора –
Белене, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 09.05.2016г. – датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане и разноски по делото.
Осъжда Ж.Г.Г., ЕГН **********,
да заплати на Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ гр.София разноски в
размер на 622,50 лв. /шестстотин двадесет и два лева и петдесет стотинки/.
Отхвърля искането от Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията“ гр.София за присъждане
на разноски в частта му над 622,50 лева
до 830 лева.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба/протест пред Върховен
административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: