Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№ 533

 

гр. Плевен, 8 Ноември  2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на тринадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател:  ЕЛКА БРАТОЕВА

Членове:         ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

    КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

                                                                 

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: А. П.

 

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 657/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на А.Н.А. ***, чрез адв. В.Ч. *** срещу Решение № 123/30.05.2017 г. на Районен съд – Червен бряг, постановено по а.н.д. № 153/2017г. по описа на съда.

С решението си съдът е изменил Наказателно постановление № 17-ДНСК-31/01.02.2017 г. на Зам. Началника на Дирекция за национален строителен контрол гр. София, с което на А.Н.А. *** на осн. чл. 233 от ЗУТ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 176, ал. 1 от ЗУТ и чл. 7, ал. 3 т. 15 б. „б“ от Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителство, като е намалил размера на наложената глоба от 500 лв. на 250 лв. Наказанието е наложено, затова че А. във функциите си на проектант по част „Електрическа“ на строеж „Електроцентрала на биогаз 1,5 MW с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, чрез индиректно използване на биомаса“, находящ се в УПИ ХV-510005, кв. 510 по плана на урбанизираната територия на „Бета“ АД – гр. Червен бряг, землище на с. Рупци, Община Червен бряг, на 15.12.2015г. на място на строежа е участвал в съставянето и подписал констативен акт  образец 15 за установяване годността за приемане на строежа, според който строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти и заверената екзекутивна документация, без неизвършени и недовършени строителни и монтажни работи, каквито впоследствие са били установени от органите на ДНСК с констативен протокол от 25.08.2016г., което е довело до въвеждане в експлоатация на строеж, неотговарящ на изискванията на законовата и подзаконовата нормативна уредба по устройство на територията, с неизвършени и недовършени строителни и монтажни работи подробно изброени и описани и без възможност да функционира по своето предназначение.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон и несправедливост на наказанието  – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.3 от НПК. Счита за неправилен извода на съда, че правилно е ангажирана отговорността на доверителя му на соченото основание, тъй като в ЗУТ липсва изрично уреждане и изброяване на нарушенията от категорията „други“ по смисъла на чл. 233 и съда не се е обосновал и мотивирал за квалифицирането на нарушението като деяние от тази категория. Представя протокол за констатиране годността за приемане на електрически съоръжения преди издаване на акт образец 15 по ЗУТ, издаден от комисия към „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, като твърди, че видно от този протокол, процесния обект по отношение на част „Електрическа“ е бил годен за въвеждане в експлоатация и няма как А. да е извършил вменените му нарушения, тъй като той е участвал като проектант именно по част „Електрическа“ на процесния строеж. На следващо място посочва, че като основание за налагане на глобата е посочена и разпоредбата на чл. 239 ал. 1 т. 2 от ЗУТ, но никъде в тези разпоредби не е посочено нарушението, за което  жалбоподателя е санкциониран и навежда доводи, че непосочването на пълната правна квалификация на нарушението  е процесуално нарушение, което води до нарушаване правото на защита и съгласно съдебната практика представлява отменително основание. Иска отмяна на решението, а по същество – отмяна на НП или намаляване на глобата до специалния минимум от 100 лева.

Ответникът по касация – Дирекция национален строителен контрол – гр. София, чрез юрисконсулт Л. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението на Районен съд Червен бряг да бъде оставено в сила. Счита, че е доказано нарушението и квалификацията му по чл.233 от ЗУТ е правилната действаща правна норма. Доказано въпросната електроцентрала за биомаса и растителни и животински субстанции обективно не е била завършена към момента на съставяне на констативен акт образец 15 и множество от  компонентите на централата не са били завършени, някои са били в груб строеж,  някои са доставени, но не са били привързани към инсталацията на електроцентралата. А. е участвал в съставянето на констативен акт обр. 15  със становище, че няма незавършени работи и обектът е годен за приемане, което не съответства на обективната действителност. Поради което на А. е съставен АУАН  и му е наложено наказание - глоба  в размер на 500 лева. Твърди, че 500 лева глоба е адекватна на извършеното от А. нарушение и въпреки че е намален размера й от Районния съд, нарушителят ще получи наказание и ще се поправи занапред.  

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Червен бряг е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Обосновано на доказателствата по делото и при правилно приложение на закона съдът  е приел, че А. в качеството си на проектант по част „Електрическа“ на строежа е участвал при съставянето и подписал констативен акт  образец 15 за установяване годността за приемане на строежа, според който строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти и заверената екзекутивна документация, без неизвършени и недовършени строителни и монтажни работи, каквито впоследствие са били установени от органите на ДНСК с констативен протокол от 25.08.2016г., което е довело като последица до въвеждане в експлоатация на строеж, неотговарящ на изискванията на законовата и подзаконовата нормативна уредба по устройство на територията, с неизвършени и недовършени строителни и монтажни работи (подробно изброени и описани в акта и НП) и без възможност да функционира по своето предназначение.

Описаното деяние осъществява състава на соченото нарушение чл. 176 ал.1 от ЗУТ и чл. 7 ал.3 т.15 б. „б“ от Наредба № 3/2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, защото в качеството си на проектант по част „Електрическа“ със съставянето и подписването на констативния акт обр. 15 е удостоверил, че строежът е изпълнен съгласно проекта, а впоследствие при проверка е установено, че значителна и съществена част от проектните работи (подробно изброени) не са били обективно изпълнени, включително и по част „електрическа“, за която А. носи отговорност като проектант – участник в строителството. Не са били монтирани основни съоръжения, без които обекта не може да функционира. В съставения констативен акт не са били отразени реално неизвършените и незавършени работи.

Цитираните разпоредби от Наредба № 3/2003г. изискват констативния акт да се състави при оглед на място, при който да се установи дали проектираните работи са били изпълнени, каква част от тях не са били извършени и каква част са останали недовършени. В съставения констативен акт обр. 15 не са отразени недовършени и неизвършени работи, което не отговаря на обективното състояние на строежа, което е следвало да се констатира на място при огледа, а не само документално.

Протоколът от „ЧЕЗ“ се отнася само за изпълнението на външното ел.захранване и трафопост за присъединяването на обекта „Електроцентрала на биогаз“ към електропреносната мрежа и затова не оборва констатациите от последващата проверка на органите на ДНСК на място на обекта, при която е установена незавършеност на строежа – недовършени и неизвършени работи, включително недовършени или немонтирани съществени технологични съоръжения – биореактори и когенератор, което не позволява функционирането на строежа по предназначение – за производство на ел.енергия и за приемането на строежа.

За нарушение на разпоредбите на чл. 176 ал.1 от ЗУТ и чл. 7 ал.3 т.15 б. „б“ от Наредба № 3/2003г. относно изискванията за съставяне на констативен акт обр. 15 за установяване годността за приемане на строежите в ЗУТ не е предвидена специална санкционна разпоредба. Затова приложение намира общата разпоредба на чл. 233 от ЗУТ, според която за всички други нарушения на ЗУТ или подзаконови нормативни актове по неговото прилагане, каквато е цитираната наредба, и всички други правила и нормативи по проектирането и строителството се предвижда наказание глоба в размер от 100 лв. до 500 лв. Наказанието се налага от Началника на ДНСК или оправомощено от него длъжностно лице. В случая – Зам. Началника на ДНСК е оправомощен с нарочна заповед на осн. чл. 222 ал.1 т.15  от ЗУТ да налага предвидените в ЗУТ глоби и имуществени санкции, включително и при нарушение на разпоредбите по устройство на територията в процеса на проектиране, строителство, недопускане и отстраняване на незаконно строителство и други, като изброяването в чл. 239 ал.1 т.2 от ЗУТ е неизчерпателно.

Съдът е намалил по справедливост наложеното наказание „глоба“ от 500лв. на 250 лв. като е съобразил от една страна обществената опасност на извършеното административно нарушение и единственото смекчаващо вината обстоятелство, че деянието е извършено за първи път. В тази част решението не е било обжалвано от  ДНСК. Затова настоящият касационен състав счита, че така определения от съда размер на наказанието е законосъобразен предвид обществената опасност на деянието, значимостта на засегнатите обществени отношения и поведението на дееца и няма основание за неговото намаляване към минимума, предвиден в закона.

Решението на Районен съд – Червен бряг е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

 

 

 

Р       Е       Ш     И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 123/30.05.2017 г. на Районен съд – Червен бряг, постановено по а.н.д. № 153/2017г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

         ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

                          

                          

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.