Р Е Ш Е Н И Е

№ 517

гр. Плевен, 6 Ноември 2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на тринадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЕЛКА БРАТОЕВА

Членове: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: А. П.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 656/2017г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР – Плевен срещу Решение № 24/21.06.2017 г. на Районен съд – гр. Никопол, постановено по НАХД № 101/2017г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно НП № 17-0270-000026/10.02.2017 г. на Началник група към РУП – Гулянци при ОД на МВР - Плевен, с което на основание чл. 185 от ЗДвП на М.Т.М. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 70 ал. 3 от ЗДвП, затова че на 30.01.2017г. около 07:30 ч. в гр. Гулянци, ул. „Плевен“ № 21 управлява лек автомобил „Ауди 100“ с Рег. № С***МВ като не е включил задължителни светлини при движение през деня – включени габаритни.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради противоречие с материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Сочи, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения и НП е издадено правилно и законосъобразно. Счита, че неправилно районният съд е направил преквалификация на извършеното от М.Т.М. нарушение по ЗДвП, тъй като нарушението по чл. 74 от ЗДвП, каквото безспорно е налице, не поглъща нарушението на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и направената преквалификация на деянието в тази насока е неправилно тълкуване на материалния закон. Посочва, че оперативната самостоятелност на органите на МВР им дава право във всеки отделен случай да преценяват за кое нарушение да съставят АУАН и за кое нарушение да предупредят дееца. Иска отмяна на решението, а по същество – потвърждаване на НП.

Ответникът по касация – М.Т.М. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да се остави в сила решението. Счита, че правилно съдът е констатирал съществени процесуални нарушения, изразяващи се в различия между констатираното нарушение, описанието в акта и правната му квалификация. Счита за безспорно доказано, че автомобилът е спрян за това, че се е движил с включени халогенни светлини, което е нарушение на чл. 74 ал.1 от ЗДвП, а не на чл. 70 ал.3 от ЗДвП, за което е бил наказан. Освен това излага доводи, че с включването на габаритни светлини през деня е изпълнил изискването на закона и затова от описанието не може да се разбере какво нарушение е извършил.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Никопол е валидно и допустимо, но неправилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Съдът е отменил НП като незаконосъобразно като неправилно е преценил показанията на свидетелите, според които е направил погрешен извод, че водачът е спрян заради включени допълнителни светлини (халогени), което е следвало да се квалифицира като нарушение на чл. 74 от ЗДвП, който гласи, че „Допълнителни светлини за мъгла може да се използват само при значително намалена видимост поради мъгла, снеговалеж, дъжд или други подобни условия, Тези светлини не може да се използват самостоятелно.“ Счел е, че контролните органи са констатирали нарушение по чл. 74 от ЗДвП, а са съставили акт за нарушение на чл. 70 ал.3 от ЗДвП. Приел е за категорично доказано, че автомобилът се е движил с включени светлини, но не с предвидените в чл. 70 ал.3 от ЗДвП – дневни или къси светлини, а в АУАН и НП изрично е записано, че е бил с включени габаритни светлини. Неправилно е определено и следващото се наказание.

Тези фактически и правни изводи не кореспондират с доказателствата по делото и закона.

Според описанието на нарушението в АУАН и НП жалбоподателят е управлявал МПС без да е включил къси светлини през деня, габаритните са били включени. Описаното деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 70 ал.3 от ЗДвП. При съставянето на акта жалбоподателят е възразил, че автомобилът се е движил с включени дневни светлини. В НП се сочи, че водачът не е включил задължителни светлини при движение през деня – включени габарити, с което е нарушил чл. 70 ал.3 от ЗДвП – движи се с МПС през деня без задължително включени светлини за движение през деня или с къси светлини.

В чл. 70 ал.3 от ЗДвП се съдържа задължение през деня моторните превозни средства да се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. Според легалната дефиниция в §6 т.57 „дневни светлини“ са светлини, предназначени за подобряване на възприемането и видимостта на предната част на пътно превозно средство при движението му.

Безспорно късите светлини не са били включени, а от показанията на свидетелите и твърденията на жалбоподателя се установява, че автомобила не е бил фабрично оборудван с дневни светлини, а такива са били допълнително монтирани от жалбоподателя, без сертификат, който да удостовери, че могат да се ползват като дневни светлини, за да се счита за изпълнено изискването на закона. Включените габаритни светлини също не изпълняват изискванията на чл. 70 ал.3 от ЗДвП.

Ето защо правилно при тези факти деянието е било описано и квалифицирано като нарушение на чл. 70 ал.3 от ЗДвП, за което законосъобразно е наложено следващото се наказание - глоба в размер на 20 лв.

Като е отменил НП като незаконосъобразно, Районен съд – Никопол е постановил неправилно решение, което следва да се отмени, а по същество – НП да се потвърди като законосъобразно.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 24/21.06.2017 г. на Районен съд –Никопол, постановено по НАХД № 101/2017г. по описа на съда и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0270-000026/10.02.2017 г. на Началник група към РУП – Гулянци при ОД на МВР - Плевен, с което на основание чл. 185 от ЗДвП на М.Т.М. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 70 ал. 3 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.