РЕШЕНИЕ № 534

гр. Плевен, 08.11.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Плевен в открито съдебно заседание на шестнадесети октомври две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар Цветанка Дачева, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 655/2017 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 171, т.1, буква „б” от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на В.С.И., чрез адв. Д.М. – ВАК, против заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 17-0270-000098 от 01.06.2017 г. на Началника на РУП Гулянци към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Плевен, с която на основание чл.171, т.1, буква “б” от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ временно е отнето свидетелството за управление на МПС на И. до решаване въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят иска заповедта да бъде отменена изцяло като необоснована и немотивирана, с противоречие между диспозитив и обстоятелствена част. Същата не кореспондира с фактическата обстановка. Сочи, че административно наказващият орган е отразил, че се управляват МПС, трамвай или самоходна машина, като никъде не е отразено дали е преписан текста на ЗДвП или И. е управлявал едно от трите ППС. Твърди, че концентрацията на алкохол в кръвта не е констатирана по указания от закона ред, а лицето е пробван с техническо средство при влизане в сграда на РУП, където е призован да се яви като свидетел и където е отказал да свидетелства. Не е спиран със стоп – палка, а при влизане в сградата на МВР е изпробван с техническо средство – дрегер за наркотици, като дрегерът е показал съдържание на канабис, но по думите на полицаите, понеже е бил стар апарата, е откаран с патрулен автомобил в КАТ Плевен и там е показал липсата на наркотици. Твърди, че И. не е управлявал МПС, а автомобилът е управляван от един от свидетелите – М. К. М. от с.Брест, ЕГН **********, или от Л. С. Б. от с.Брест, ЕГН **********. Моли същите да бъдат допуснати като свидетели пред съда, и заповедта да бъде отменена. Твърди, че същата е издадена и от некомпетентен орган.

Първоначално по жалбата е било образувано дело №180/2017 по описа на Районен съд – Никопол /РС/, като към същото е приобщена административната преписка. С определение № 128/27.06.2017 г. /л. 22 от това дело/ производството е било изпратено на настоящия съд по подсъдност.

Жалбоподателят е бил редовно уведомен за откритото съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адв. Д.М. от АК-Варна. Моли да се уважи изцяло жалбата, като се отмени атакуваната заповед като незаконосъобразна, необоснована, немотивирана и постановена в нарушение на разпоредбите на АПК. Сочи, че е съставена заповед за налагане на ПАМ на лице, което не е управлявало МПС.

Ответникът – Началника на РУП Гулянци към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Плевен, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по делото.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд Плевен, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

Въз основана на събраните доказателства съдът намира за установена следната фактическа обстановка: Съгласно АУАН бл.№ 036551 от 01.06.2017 г. /л.8 от делото пред РС/ на 01.06.2017 г. В.С.И., ЕГН ******* ***, на 01.06.2017 г. около 08.52 часа в гр.Гулянци, ул.“Васил Левски“ №28, като водач на лек автомобил Ауди 80 с рег.№ ЕН 8804 КВ 1. паркира от лява активна лента на двупосочен път срещу движението; 2. управлява с концентрация на алкохол, измерена със тех.средство дрегер Алкотест 7510 с №ARDM0257, 1.02 промила в издишания въздух, с което виновно е нарушил чл.94, ал.3 и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. С АУАН са отнети СУМПС, контролен талон и свидетелство за регистрация. В АУАН И. е написал, че няма възражения, и се е подписал. Издаден е талон за медицинско изследване №0015024 /л.9 от делото пред РС/ с предписание да се яви в ЦСМП гр.Гулянци до 11.05 часа. Видно от талона, препис от същия е връчен на И. в 10.00 часа на 01.06.2017 г. От приложения протокол за медицинско изследване /л.15 от делото пред РС/ е видно, че И. се е явил на преглед в 11.00 часа на 01.06.2017 г. във ФСМП Гулянци, и е посочил, че е консумирал 1,5 литра бира в 01 часа на 01.06.2017 г. Видно от същия протокол, е дал кръв за изследване. От приложения протокол за химическа експертиза, извършена на 02.06.2017 г. /л.14 от делото пред РС/се установява, че в пробата кръв от И. е доказано наличие на алкохол в размер на 0,8 промила. На 01.06.2017 г., Началникът на РУП Гулянци към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Плевен е издал процесната заповед /л.13 от настоящето дело/, като последната е връчена на 08.06.2017 г., видно от отбелязването на самата нея /л.13 - гръб/. По делото няма данни дали и кога е издадено наказателно постановление въз основа на съставения АУАН.

По настоящето дело са разпитани двама свидетели. Св. М. К. М. заявява, че е приятел на жалбоподателя. Твърди, че е управлявал автомобила, с който И. и още едно лице са отишли в гр.Гулянци. Свидетелят С. И. И. е баща на жалбоподателя, заявява, че М. е управлявал автомобила, а синът му е звъннал след влизане в РУ, че искат да му направят акт, че колата е паркирана неправилно. Св. И. заявява, че при влизане в РУ е установил, че заплашват сина му, че ако не даде кръвна проба, ще му вземат книжката за две години. Полицай е казал на св. извън РУ, че синът му е дал проба за наркотици и пробата е показала кокаин или марихуана, и ще го отведат в Плевен за кръвна проба, защото апаратът им е стар. В Плевен пробата за наркотици е била отрицателна. Синът му е бил извикан в РУ Гулянци за разпит по досъдебно производство. Автомобил „Ауди“ с рег.№ ХХХХХХ е негов, дава го често на сина си и на св.М. М. да го управляват.

Установената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

Заповедта е издадена от компетентен орган, съгласно изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, видно от заповедта на л.л.19,20 от делото пред РС – т.1.3 от същата.

В заповедта изрично е посочено, че същата се основава на обстоятелствата, отразени в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение и с оглед наличието на всички реквизити предвидени в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, следва да се приеме, че е издадена в предвидената от закона форма.

Производството по налагане на ПАМ е самостоятелно производство насочено към водач на МПС за шофиране след употреба на алкохол. Ангажирането на административно-наказателната или наказателна отговорност на водача за допуснатото нарушение на чл. 174, ал. 1 ЗДвП, респ. - наказателната му отговорност по чл. 343б, ал. 1 НК е неотносимо към заповедта по чл. 171, т. 1, б. " б" ЗДвП. Прилагането на ПАМ не съставлява административнонаказателна санкция и не се подчинява на режима на ЗАНН. НП се издават поначало от изпълнително-разпоредителни (административни) органи и съставляват правораздавателен акт, с който по повод на сезиране със съставен акт за извършване на административно нарушение и при следване на опростено състезателно производство се решава независимо и самостоятелно административноправен спор и се налага санкция за извършено административно нарушение. В производството по съдебното им оспорване се прилага субсидиарно НПК (Арг: чл. 84 ЗАНН). Заповедта за прилагане на предвидената от закона ПАМ е вид административна принуда без санкционни последици. Самият ЗАНН урежда два вида принуда в обособени раздели - административни наказания в раздел II, глава II, и ПАМ - в раздел III на същата глава. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност, а цели обезпечаване изпълнението на конкретно правно задължение. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ е утежняващ индивидуален административен акт, налага се въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулира от нормите на АПК.

Редовно съставеният АУАН се ползва с презумптивна доказателствена сила относно отразените в съдържанието му правнорелевантни факти, които съставляват основание за прилагане на ПАМ. Със съставянето му се образува административнонаказателно производство по Раздел II, Глава трета на ЗАНН - Арг.: чл. 189, ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН. Бидейки част от производство по установяване правопораждащия отговорността на водача състав на административно нарушение, съставянето на АУАН предхожда актовете на компетентните органи по чл. 172, ал. 1 и чл. 189 ЗДвП, с които окончателно се решава въпросът за отговорността му (Глави VI и VII ЗДвП, вр. с чл. 36 ЗАНН). Доколкото ПАМ се прилага за преустановяване на извършваното и констатирано с АУАН правонарушение, органът не е длъжен да уведомява нарушителя за възможността за налагането й. Независимо, че двете производства са самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим, имат общ правопораждащ факт - извършено нарушение на ЗДвП.

Съгласно чл. 171, ал. 1, б. "б" от ЗДвП в действащата към датата на издаване на заповедта редакция, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да бъде проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на медицинско изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

При тази законова регламентация, необходима материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който като е посочено по-горе, съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното.

Видно от доказателствения материал по делото на жалбоподателя е съставен АУАН бл.№ 036551 от 01.06.2017 г. затова, че на 01.06.2017 г. около 08.52 часа в гр.Гулянци, ул.“Васил Левски“ №28, като водач на лек автомобил - Ауди 80 с рег.№ ХХХХХХ, управлява с концентрация на алкохол, измерена със тех.средство дрегер Алкотест 7510 с №ARDM0257, и измерената стойност е 1.02 промила в издишания въздух. Издаден е талон за медицинско изследване, като е дадена кръвна проба, чийто резултат при извършената на 02.06.2017 г. /след издаване на заповедта/ химическа експертиза е 0,8 промила.

По отношение на оспорването на фактическата обстановка от страна на жалбоподателя съдът намира: С показанията на св. М. и св.И. не се опровергава изложеното в АУАН. Св.М. е приятел на жалбоподателя, както самият той признава при разпита в о.с.з. Няма никакви други доказателства в насока, че той е управлявал МПС освен неговите твърдения и тези на бащата на жалбоподателя, като последният не е очевидец. Видно от АУАН, И. е написал, че няма възражения при съставянето му, и не е изложил никакви твърдения в насока, че не е управлявал автомобила. Житейски нелогично е лице, което не е управлявало МПС, да не го заяви веднага при привличането му към отговорност със съставяне на АУАН за извършено нарушение при управление на МПС, каквато възможност законът му дава и от която той не е бил лишен в конкретния случай. Напротив ясно е написал, че няма възражениея. По тази причина съдът не кредитира показанията на св.М. в частта им, в която заявява, че той е управлявал МПС. По отношение на показанията на св.И. /баща на жалбоподателя/, същият не е бил и не твърди да е бил очевидец на управлението на МПС при паркирането му на посоченото в АУАН място, и въпреки това заявява, че М. /св.М./ е управлявал МПС. Видно от самите показания на св.И., същият е отишъл по-късно в РУ. Изложените от същия свидетел твърдения по отношение на изследване на сина му за наркотици са неотносими към настоящия случай, доколкото за И. в АУАН не са изложени твърдения, че е управлявал МПС под въздействието на наркотични вещества или техни аналози, нито има такива твърдения в процесната заповед. По тези причини съдът приема, че изложената в АУАН и възпроизведена в заповедта фактическа обстановка е доказана и не е опровергана.

Съдът отбелязва, че съгласно нормата на чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, за да се наложи ПАМ е достатъчно да се установи, че концентрацията на алкохол в кръвта е над 0,5 на хиляда. Посочването на концентрацията по начина, по който е изразена в чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП /хипотезата за налагане на административно наказание/ е несъществено нарушение, доколкото е налице ясно твърдение за наличие на алкохол с посочване на стойността му, и не е нарушено правото на защита – жалбоподателят ясно разбира в какво е обвинен и няма пречка да организира защитата си, както е и направено в случая. В случая измерената стойност на алкохол в кръвта при химическата експертиза /извършена на другия ден след издаването на заповедта/ е 0,8 промила и въпреки че е по-ниска от установената с техническо средство – 1,02 промила, така измерената стойност също попада в хипотезата на чл.171, т.1, буква “б“ на ЗДвП. Следователно било е налице фактическото основание за издаване на заповедта.

По отношение на останалите твърдения в жалбата съдът намира:

В заповедта ясно е посочено, че И. е управлявал МПС, като същото е индивидуализирано с марка и регистрационен номер. Възпроизведена е правна норма, която освен МПС урежда случаите на трамваи и самоходни машини, но обвинения, че И. е управлявал трамвай или самоходна машина, не са налице в заповедта и АУАН. Няма нарушение на правната квалификация и ясно е посочено, че жалбоподателят е управлявал конкретно ясно индивидуализирано МПС. Концентрацията на алкохол в кръвта е констатирана по указания от закона ред, като ЗДвП не изисква лицето да е спряно със стоп палка – дори когато автомобилът е спрял по решение на водача, а не от контролните органи, няма пречка водачът да бъде изпробван с техническо средство, включително и в непосредствена близост до МПС – в случая в РУП, пред която сграда е спрял и където е влязъл по друг повод.

С оглед на изложеното, заповедта е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на съществените административнопроизводствени правила, при съобразяване с материалния закон и неговата цел, поради което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена.

Разноски по делото на ОДМВР не следва да се присъждат, тъй като такива не са поискани от органа.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.С.И. *** против заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 17-0270-000098 от 01.06.2017 г. на Началника на РУ Гулянци към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Плевен.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: