Р Е Ш Е Н И Е

№ 403

гр.Плевен, 27.09.2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №654 по описа на Административен съд-Плевен за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от М.Т.М. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ №17-0938-001080/4.05.2017 год.на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР -Плевен, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на МПС поради отнемане на всички контролни точки с влезли в сила НП и същият не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи, че като фактическо основание за прилагане на принудителната административна мярка са посочени пет броя наказателни постановления, които се сочи, че са влезли в законна сила. Твърди, че от описаните общо пет броя наказателни постановления, само едно му е редовно връчено и е влязло в законна сила. Останалите четири не са влезли в сила, тъй като не са редовно връчени, съответно по тях не са отнемани контролни точки. На това основание счита оспорената заповед за незаконосъобразна. Твърди още, че не е бил уведомяван за намаляващия му брой контролни точки. В заключение моли съда да отмени оспорената заповед.

Жалбоподателят е депозирал и писмено становище с вх.№3312/12.09.2017 год. чрез упълномощен адвокат С. от САК, в което излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Позовава се на представени по делото писмени доказателства за образувани в ПРС съдебни производства по обжалване на описаните в заповедта наказателни постановления, от което прави извод, че тези НП не са влезли в сила и на това основание не могат да послужат като повод за отнемане на контролни точки. Сочи още, че всички НП са били връчени по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, а от представени справки е видно, че жалбоподателят има два адреса-постоянен и настоящ, и жалбоподателят не е бил търсен и на двата адреса за връчване на НП. Моли за отмяна на заповедта.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Ответникът по жалбата- Началник сектор ПП при ОД на МВР- Плевен в съдебно заседание се явява лично и с юрисконсулт Ф. с пълномощно на л.90 от делото, молят съда да остави без уважение подадената жалба срещу издадената заповед за принудителна административна мярка. Считат същата за законосъобразна, издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му. Твърдят, че в оспорената заповед се съдържат фактическите и правните основания за нейното издаване. Считат за неоснователни възраженията, изложени в подадената жалба, че четири от наказателните постановления, посочени в заповедта за ПАМ, не са влезли в сила, въпреки че към настоящия момент има образувани дела в ПлРС, едно от които е приключило с определение за прекратяване на производството поради просрочие на жалбата. Твърдят, че тези жалби са подадени след датата на издаване на заповедта за ПАМ, т.е. жалбите са подадени на 28.07.2017 г., а заповедта е издадена на 04.05.2017 г. На това основание правят извод, че наказателните постановления от 1 до 4 са влезли в сила, те са връчени по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН, на всяко е направено отбелязване за връчване. Твърдят, че жалбоподателят е търсен както на настоящия, така и на постоянния му адрес, за което са представили справки от районния инспектор. И в двата случая – на постоянния и настоящия адрес, при разговор със съседи, посочени в справките е установено, че лицето не живее на посочените адреси, като за адреса на ул. „Вардар“ е посочено, че М. само адресно е бил регистриран и никога не е живял там. Позовават се на представеното в съдебно заседание писмо, от което се установява, че лицето пребивава постоянно в Англия, т.к. желае да замени българското си свидетелство за управление на МПС с английско, а такова се заменя, само ако лицето пребивава повече от 185 дни в чуждата страна. Молят съда да потвърди заповедта, претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Алтернативно, в случай на уважаване на жалбата, молят съда да не присъжда възнаграждение за един адвокат на жалбоподателя, тъй като в представеното адвокатско пълномощно не е посочена договорена и заплатена сума затова.

Административният съд, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 19.07.2017 год., видно от отбелязването върху разписката на л.9 от делото, а жалбата против същата е подадена на 28.07.2017 год., поради което жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна-адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №17-0938-001080/4.05.2017 год.на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР -Плевен, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на МПС поради отнемане на всички контролни точки с влезли в сила НП, както следва: НП №14-0938-001529/10.06.2014 год.-6 к.т., НП №15-0938-003160/10.08.2015 год.-14 к.т., НП №16-0938-004805/13.11.2015 год.-6 к.т.; НП №16-0938-003937/25.10.2016 год.-6 к.т., НП №16-0938-004598/1.12.2016 год.-8 к.т., с които на жалбоподателя са отнети всички контролни точки. Административният орган е приел, че съгласно чл.157, ал.4 от ЗДвП водач, на който са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая това е Началникът на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР- Плевен, на когото са делегирани правомощия със Заповед № 316з-3575/14.12.2015 год. на Директора на ОД на МВР-Плевен, приложена на л.26 от делото.

Оспорената заповед е издадена и в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички реквизити , визирани в чл.59 от Административно процесуалния кодекс, включително фактически и правни основания за издаването й.

Приложената ПАМ кореспондира с формулираните в чл.171 от ЗДвП цели на мерките по глава VІ от ЗДвП-приложена е за осигуряване безопасността на движението на пътищата чрез отстраняване от участие в него на неизправен водач с множество нарушения по ЗДвП, както и за преустановяване на бъдещото им извършване.

При издаване на заповедта са спазени процесуалните правила на закона. Действително жалбоподателят не е бил уведомен за започване на административното производство, съгласно изискването на чл.26 от АПК, но неизпълнението на това процесуално задължение от страна на ответника не е накърнило значително права и законни интереси на М., особено в хипотезата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, в която административният орган действа в условията на обвързана компетентност. Поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за прилагане на мярката или поне липсата му не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяната на издадения ИАА. В случая неуведомяването на жалбоподателя за започналото производство не влияе на съдържанието на акта, а и самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременно издаване на заповедта, за да се осъществи функцията, за която тя е предназначена. Следователно, формалното нарушение на чл. 26, ал. 1 от АПК от административния орган не обуславя извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Неоснователно е и възражението в жалбата за неуведомяване на водача за намаляващия брой контролни точки. Уведомяването не е елемент от процедурата по налагане на ограничителната мярка, поради което неизпълнението на това задължение не засяга правото на защита на жалбоподателя в производството по чл. 171, т. 4 от ЗДвП и съответно не съставлява основание за отмяна на оспорената заповед.

Спазени са и материалноправните разпоредби на Закона за движение по пътищата-чл.171, т.4. Цитираната разпоредба предвижда, че се изземва свидетелството за управление на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Съгласно последната разпоредба, водач, на когото са отнети всички контролни точки, губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. При граматическо тълкуване на цитираните разпоредби за съда се налага извода, че материално-правните предпоставки за прилагане на този вид ПАМ са две: 1. Влезли в сила НП по ЗДвП, въз основа на които са отнети всички контролни точки на водача и 2. Неизпълнено от страна на водача задължение за връщане на свидетелството за управление. Посочените две материални предпоставки следва да са налични едновременно, за да може законосъобразно да се пристъпи към прилагане на принудителната мярка.

По делото са приложени като доказателства издадените на жалбоподателя НП, посочени в оспорената заповед като основание за прилагане на ПАМ :

С Наказателно постановление №16-0938-004598/1.12.2016 год. на л.114-115 от делото на М. са отнети 8 к.т., и видно от отбелязването върху същото, то е връчено лично срещу подпис на жалбоподателя на 13.01.2017 год., не е обжалвано и е влязло в законна сила. Това е и единственото НП, по отношение редовното връчване на което и влизането му в сила не се спори от жалбоподателя, напротив-в самата жалба жалбоподателят сочи, че това НП му е редовно връчено и е влязло в законна сила.

По отношение на останалите четири посочени в оспорената заповед НП жалбоподателят оспорва процедурата по редовното им връчване, както следва:

С Наказателно постановление №14-0938-001529/10.06.2014 год., приложено на л.94 от делото, на М. са отнети 6 к.т. Върху самото НП има отбелязване в долния десен ъгъл, под разписката за връчване, че е връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, отбелязана е датата -1.07.2016 год. и е положен подпис на длъжностно лице. Към НП е приложено писмо с вх.№9379/8.09.2017 год. на л.93, с което НП е изпратено за връчване на М.. Длъжностно лице от Първо РУ-Плевен е изготвило справка, че по повод изпратеното с писмо №9379/2014 год. наказателно постановление , е извършена проверка на адреса в гр.Плевен, ул „Гренадирска“ №84, вх.В, ап.19, но М. не е установен и намерен, при проведен разговор със съседи е установено, че лицето няколко години не живее на адреса и не могат да посочат новото му местонахождение. Посочено е още в справката, че е извършена проверка и на адрес в гр.Плевен, ул „Вардар“ №3 и е проведен разговор с А. Б., която е заявила,че лицето само е било адресно регистрирано, но не живее при тях. Направена е справка в масивите на ОД на МВР –Плевен, при която е установено, че лицето няма нова актуална адресна регистрация. Видно е от справката, че жалбоподателят е търсен и на двата известни на ответника адреса-и на постоянния, регистриран като такъв от 27.12.2006 год., видно от удостоверение на л.67 от делото, и на настоящия, регистриран като такъв от 7.03.2012 год., видно от удостоверение на л.68 от делото, и не е намерен на нито един от тях, както и не е установен друг, различен от постоянния и настоящ адрес, на който лицето да бъде търсено за връчване на НП. Поради това настоящият състав на съда приема за безспорно установено, че Наказателно постановление №14-0938-001529/10.06.2014 год. е било редовно връчено при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, на датата на отбелязването-1.07.2016 год., не е обжалвано в седемдневен срок от тази дата пред съда, поради което е влязло в сила и следователно - породило правни последици, в т.ч. с влизането си в сила на водача са отнети 6 к.т.

С Наказателно постановление №16-0938-003937/25.10.2016 год. на л.61 и л.109 от делото на М. са отнети 6 к.т Върху НП има отбелязване в долния десен ъгъл, под разписката за връчване, че е връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, отбелязана е датата -06.01.2017 год. год. и е положен подпис на длъжностно лице. Към НП е приложено писмо с вх.№316р-32875/24.11.2016 год. на л.108, с което НП е изпратено за връчване. Длъжностно лице от Първо РУ-Плевен е изготвило справка на л.110, че по повод изпратеното с цитираното писмо наказателно постановление , е извършена проверка на адреса в гр.Плевен, ул „Гренадирска“ №84, вх.В, ап.19, но М. не е установен и намерен, при проведен разговор със съседи е установено, че лицето няколко години не живее на адреса и не могат да посочат новото му местонахождение. Посочено е още в справката, че е извършена проверка и на адрес в гр.Плевен, ул „Вардар“ №3 и е проведен разговор с А. Б., която е заявила, че лицето само е било адресно регистрирано, но не живее при тях. Направена е справка в масивите на ОД на МВР –Плевен, при която е установено, че лицето няма нова актуална адресна регистрация. След като жалбоподателят е търсен и на двата известни на ответника адреса-и на постоянния, и на настоящия, и не е намерен на нито един от тях, както и не е установен друг, различен от постоянния и настоящ адрес, на който лицето да бъде търсено за връчване на НП, настоящият състав на съда приема за безспорно установено, че и това НП е било редовно връчено при условията на чл.58, ал.2 от ЗАНН, на датата на отбелязването-6.01.2017 год., не е обжалвано в седемдневен срок от тази дата пред съда, поради което е влязло в сила и следователно -породило правни последици, в т.ч. с влизането си в сила на водача са отнети 6 к.т.

Ето защо и по отношение на тези две НП - №14-0938-001529/10.06.2014 год. и №16-0938-003937/25.10.2016 год, при наличие на годни, неоспорени и необорени от страните писмени доказателства, установяващи изпълнение на процедурата по чл.58, ал.2 от ЗАНН, съдът приема, че те са редовно връчени по реда на този текст, не са оспорени своевременно от М., влезли са в законна сила и са станали годно основание за отнемане на посочените в тях контролни точки.

По отношение на останалите две описани в заповедта НП-№15-0938-003160/10.08.2015 год и №16-0938-004805/13.11.2015 год., няма такива категорични данни за изпълнение на процедурата по чл.58, ал.2 от ЗАНН поради представените по делото ненапълно четливи копия или на НП, или на писмото, с което са изпратени за връчване.

Видно е, че с Наказателно постановление №15-0938-003160/10.08.2015 год на л.46-47 от делото на М. са отнети 14 к.т. Последното също се твърди, че е връчено по реда чл.58, ал.2 от ЗАНН, за което е представено нечетливо копие на л.49, отбелязана е датата -1.07.2016 год. и е положен подпис на длъжностно лице. За връчване и на това НП се твърди редовно провеждане на процедурата по чл.58, ал.2 от ЗАНН и са представени нечетливо писмо и справка за посещения и на двата адреса на жалбоподателя-постоянен и настоящ.

С Наказателно постановление №16-0938-004805/13.11.2015 год. на л.57 от делото на М. са отнети 6 к.т. Само втората страница на същото НП е приложена и на л.104 и от нея е видно, че то също е връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, за което е извършено отбелязване на 18.11.2016 год. с подпис на длъжностно лице.

Дори да се приеме обаче, че тези последно обсъдени две наказателни постановления не са редовно връчени на М. по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, респ. че не са представени надлежни доказателства затова, съдът приема че и тези две НП са надлежно връчени и влезли в сила поради следното:

По делото са приложени представени от жалбоподателя жалби до РС-Плевен, ведно с молби за възстановяване на срока за обжалване, призовки от РС-Плевен на л.85-87 и справка от РС-Плевен на л.81, от които се установява, че пред РС-Плевен са обжалвани следните четири наказателни постановления, посочени в оспорената заповед: НП №14-0938-001529/10.06.2014 год., НП №15-0938-003160/10.08.2015 год., НП №16-0938-004805/13.11.2015 год. и НП №16-0938-003937/25.10.2016 год. Видно е от тези жалби и молби за възстановяване на срока на л.40, л.45, л.52 и л.59 с регистрационни номера от ПРС, че всички те са подадени лично (отбелязване най-долу на първи лист от всяка жалба) в деловодството на органа „на ръка“, на дата 28 юли 2017 год. и са изготвени от жалбоподателя на 27.07.2017 год., защото последната дата е посочена най-отдолу на всички четири жалби като дата на изготвянето им. Всички тези НП са описани в издадената и оспорена в настоящото производство заповед за прилагане на ПАМ, която е връчена лично срещу подпис на жалбоподателя на 19.07.2017 год., видно от саморъчното отбелязване на л.9 от делото. Следователно, срокът за оспорване на НП, описани в заповедта е започнал да тече на 20.07.2017 год. и и е изтекъл на 26.07.2017 год.-сряда, присъствен ден. Подаването на жалбите чрез органа до РС Плевен два дни след изтичане на този срок, ги прави процесуално недопустими за разглеждане по същество, поради което и на това основание следва да се приеме, че НП са редовно връчени и като неоспорени в законоустановения срок, са влезли в сила и са породили целените за нуждите на производството последици-отнемане общо на 40 к.т. с всички описани в оспорената заповед НП.

По аргумент на чл. 64 от ЗАНН наказателните постановления влизат в сила в случаите, когато не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Относимата разпоредба за връчването на наказателните постановления е чл. 58 от ЗАНН. В производството по проверка на законосъобразността на приложената принудителна мярка е относим въпросът за надлежното връчване на наказателните постановления, установяващи нарушенията и съответно отнетите контролни точки. Когато актът не е връчен по установения от закона ред, се презюмира, че не е съобщен на адресата. Само когато законовите изисквания са спазени, ще е налице годен юридически факт, който да породи правните последици на влязло в сила наказателно постановление. Действията по връчването се извършват само и единствено от административния орган и той е този, който трябва да докаже надлежно извършването им - чл. 170, ал. 1 от ЗДвП. В конкретния случай това е сторено от издателя на административния акт с доказателствата, приложени по административната преписка и обсъдени вече от настоящия състав на съда. Жалбоподателят е предприел съдебно оспорване на част от наказателните постановления, посочени като фактически основания за постановяване на ПАМ, едва след редовното връчване на атакуваната заповед и след изтичане на законоустановения срок за оспорване на същите. Затова съдът приема, че са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, тъй като представените от административния орган доказателства сочат на изпълнение на изискванията на закона и правят доказано съответствие на акта с материалноправните разпоредби.

В чл. 157, ал. 1 от ЗДВП контролните точки са наречени “контролни точки за отчет на извършваните нарушения“ и следователно законодателят ги е предвидил като средство за отчитане на установени нарушения. Контролни точки се отнемат само въз основа на влязло в сила наказателно постановление. Следователно, при отнемане на контролни точки съответният административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като поведението му се предопределя от факта на налагане на наказание за извършеното нарушение. Влизането в сила на описаните в оспорената заповед наказателни постановления е абсолютна предпоставка за отнемане на контролни точки. Отнемането на контролни точки е релевантен факт, наличен и установен в настоящото производство, с чието проявление възниква публичното право на административния орган да приложи принудителна административна мярка, като изземе свидетелството за правоуправление на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършваното правонарушение.

Предвид изложеното, първата предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП-отнети всички контролни точки, е налице в конкретната хипотеза.

Налице е и втората материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ, а именно- неизпълнение от страна на водача на задължението за връщане на свидетелството за управление. По делото не се твърди, нито са представени доказателства водачът да е върнал доброволно свидетелството си за управление на МПС.

Ето защо компетентният орган с обжалваната заповед е приложил законосъобразно предвидената в чл. 171, т. 4 ЗДвП принудителна административна мярка, поради което не са налице основания за отмяната й.

При този изход на делото на ответника следва да се присъдят поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и 2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, VI състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Т.М. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ №17-0938-001080/4.05.2017 год.на Началник сектор „ПП“ при ОД на МВР -Плевен, с която на основание чл.171, т.4 от ЗДвП временно е отнето свидетелството за управление на МПС поради отнемане на всички контролни точки с влезли в сила НП.

ОСЪЖДА М.Т.М. ***, с ЕГН **********да заплати в полза на ОД на МВР-Плевен разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: