РЕШЕНИЕ

№ 471

град Плевен, 23 Октомври 2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на трети октомври  две хиляди и седемнадесета  година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

при секретар А. П. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 650/2017 г.

 

 

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от ЕТ „Нико-В.Ц.“*** срещу решение № 595/06.07.2017 г. по н.а.х.д. № 696/2017 г. на Районен съд гр. Плевен. Посочва се, че фактическата обстановка е неправилно установена, както и че съдът е кредитирал единствено и само показанията на актосъставителя К. И. и присъствалия при проверката В. К.. Твърди се, че съдът е дал вяра и на показанията на свидетелката, която дори не е присъствала на проверката, а е свидетел само на връчването на АУАН № К-0041628/26.08.2016 г., както и че не е дал вяра на показанията на свидетелката М. А., с аргументацията, че те са изолирани, неубедителни и недостоверни, като е направил извод, че това се дължи на трудовата зависимост на свидетелката. Счита се, че по този начин съдът е взел страна, както и че по тази логика свидетелите на КЗП също са в зависимост и то служебна. Навеждат се доводи, че неглижирането на показанията на св. А. се явява тенденциозно и незаконосъобразно. Сочи се, че съдебният контрол, осъществен от съда по отношение преценката за малозначителност на деянието, също е неправилен и незаконосъобразен. Посочва се, че не са констатирани никакви вредни последици, не са констатирани и друг вид нарушения и наложени административни наказания, не са наведени доводи и не са представени доказателства за каквито и да било други нарушения на закони и подзаконови нормативни актове от ЕТ „Нико-В.Ц.“, което указва на по-ниска обществена опасност. Счита се, че неправилно в края на съдебното решение е посочено, че подлежи на обжалване по реда на ЗВАС, който закон не е в сила от април 2006 г. и позоваването на такъв акт е правен нонсенс и също опорочава съдебното решение, защото нарушава правото на защита. Моли се съдът да отмени решението на първоинстанционния съд.

Представено е писмено становище  на ответника, в което се посочва, че е налице извършване на установеното нарушение и решението е постановено при обсъждане на доказателствата по делото, като правилно е приложен законът. Моли за  решението да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание касаторът  - ЕТ „Нико-В.Ц.“*** , не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – Комисия за защита на потребителите – РД гр. Русе, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че решението е правилно и законосъобразно.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е потвърдено  наказателно постановление № 2017-0041628 от 13.02.2017г на директора на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище към ГД „Контрол на пазара“ към КЗП, с което на ЕТ „Нико-В.Ц.“***,  с  което на търговеца е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева за  това, че при проверка на 14.07.2016 година търговецът предоставя ресторантьорски туристически услуги в туристически  обект  - заведение за хранене и развлечения в гр. Тръстеник, ул. „Ф. Александров“ № 4 , който не е категоризиран и за който няма издадено временно удостоверение за открита процедура за категоризиране – нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона. Съдът е обсъдил събраните доказателства, изложил е мотиви, които напълно се споделят. Съгласно чл. 114, т. 1 от ЗТ лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране. В настоящия случай към датата на проверката е установено, че заведението не попада сред изключенията на чл. 120 от ЗТ, тъй като има 12 места и 8 други места т.е. над 12 седящи места и подлежи на категоризиране, а такава процедура не е предприета и правилно е прието от административно-наказващия орган, че следва да бъде наложено наказание.

Споделят се и изложението мотиви относно неприложимостта на чл. 28  от ЗАНН. Извършването на нарушението е доказано по несъмнен и категоричен начин. Същото е формално и не са налице предпоставки за квалифицирането му като маловажен случай на административно нарушение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН  и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 595/06.07.2017 г., постановено по н.а.х.д.  № 696/2017 г. на Районен съд - гр. Плевен.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ 1.

 

                                                                                                      2.