Р E Ш Е Н И Е

№ 477

гр.Плевен, 23 Октомври 2017 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на трети октомври, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря А. П. и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 649 по описа за 2017 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение №549 от 27.06.2017г., постановено по НАХД №1425 по описа за 2017г., Районен съд-Плевен е потвърдил Наказателно постановление №17-0938-001001/16.03.2017г. на Началник група към ОД на МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на Н.О.Ю. ***, на основание чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50лева и на основание Наредба №Із-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки, за извършено нарушение на чл.98 ал.1 т.5 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Н.Ю. ***, в която се сочи, че съдебният акт е неправилен. Твърди се, че в АУАН са описани нарушения, различни от тези в НП. Сочи се, че между акта и наказателното постановление следва да има единство. Твърди, че с допуснатото нарушение е нарушено правото й на защита. Твърди се, че посочените в НП нарушения не са доказани и не могат да бъдат вменени във вина. Счита се, че районният съд не е обсъдил всички посочени от касатора доказателства и е достигнал до погрешен правен извод. В заключение се моли за отмяна на решението и отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът Н.Ю. не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР-Плевен не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

На Н.Ю. е съставен АУАН за това, че на 05.03.2017г. около 21.35часа в гр.Плевен, кръстовище ул“Хаджи Димитър и ул.“Стефан Караджа“ до читалище „Извор“, е спряла л.а.“Мини Купър“ с рег.№ЕН *** КК в кръстовището на пешеходна пътека тип „зебра“ и на спирка на градския транспорт, обозначена с табела Д 23. Нарушението е квалифицирано по чл.98 ал.1 т.5 и т.6 и чл.98 ал.2 т.3 от ЗДвП.

Въз основа на акта е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на Ю. е реализирана административно-наказателната отговорност по чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП за нарушение по чл.98 ал.1 т.5 от ЗДвП.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че Ю. е била спряла автомобила на пешеходна пътека и спирка на градския транспорт. Счел е, че извършеното деяние съдържа от обективна и субективна страна признаците на нарушението по чл.98 ал.1 т.5 от ЗДвП и правилно е реализирана отговорността по чл.183 ал.4 т.8 от ЗДвП, съгласно която санкция се налага за неправилно престояване или паркиране в зоната на пешеходна пътека, спирка за обществен транспорт или кръстовище. Посочил е, че при съставяне на акта и издаване на НП са спазени всички законови изисквания, поради което е приел за неоснователни възраженията за допуснати съществени нарушения в хода на административно-наказателното производство. Приел е още, че деянието е описано по разбираем и достъпен начин, поради което не е нарушено правото на защита на лицето.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателна отговорност на Ю.. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне.

Възражението в касационната жалба касае анализа на доказателствата и направеният въз основа на тях правен извод за извършено нарушение на чл.98 ал.1 т.5 от ЗДвП от Ю.. Същото е неоснователно. Не е налице разминаване в правната квалификация на нарушението в АУАН и това в НП. По безспорен начин се установява, че Ю. е била спряла в нарушение на чл.98 ал.1 т.5 от ЗДвП, който е посочен и в акта, в зоната на пешеходна пътека на спирка на градския транспорт, поради което и правилно е санкционирана по чл.183 ал.1 т.8 от ЗДвП. Не е нарушено и правото на защита на лицето. В подкрепа на този извод е и саморъчно написаното възражение в акта „Не съм съгласна, не съм спряла на пешеходната пътека“. Т.е. Ю. е била наясно за какво нарушение й е съставен акта и е потърсена отговорността й с НП. Ето защо решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №549 от 27.06.2017г., постановено по НАХД №1425 по описа за 2017г. на Районен съд-Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.